Петър Копанов
Операция „Риба“ (50)

Операция „Риба“. Машиях

Сега трябва да изясня, какво трябваше да може Машиях. Първо, трябваше да може да прави чудеса. За да докаже пред хората, че наистина е този, за когото се представя — за божия пратеник на земята. Обикновеният човек се интересува само от своите си работи и единственият начин да го откъснеш от тях е някакво чудо. Всъщност ако се замислиш, читателю, забавленията и безплатните раздавания на хляб за обикновения простак са си едно чудо — той не разбира нито откъде идват, нито кой ги финансира. Простакът просто си ги приема за даденост и толкова.^[1] Второ, трябваше да може да говори пред тълпите и да разяснява на хората с прости приказки същността на новото учение. Това бяха двете най-важни качества, които нашият Машиях трябваше да притежава.

Тъй като чудото е отговорна работа, трябваше да уточним какви чудеса трябва да може да прави нашият Машиях, за да го подготвим за тях. Решихме, че най-добре подхождат за него чудесата с лекуването на болни, сакати, прокажени, та даже и умрели. Това винаги е имало силен ефект върху простия народ. А и не само върху него. Е, с умрелите трябваше много да внимаваме, защото цялата работа можеше да се обърне срещу самия проповедник. Самият Машиях накрая трябваше да умре пред очите на тълпата и след това да се появи, уж е възкръснал.

След като уточнихме макво трябва да може и какво трябва да прави Машиях, започнахме подготовката на кандидатите. За да се подготвят добре Йоханан и Йешуа, отидоха пет години. Изглеждат ти много, а? Е, ще ти напомня, че основата на успеха се крепи на три простички правила: търпение, подготовка и упорство. Така че тези пет години си бяха необходими и предварително планирани. С какво бяха запълнени? Две от тях кандидатите прекараха в лагера в Антиохия, където ги учехме на различни фокуси и елементарни правила на конспирация, тъй като Синедрионът си имаше собствено разузнаване и бързо ловеше разните пророци, които непрекъснато се явяваха в Юдея. Още две години минаха, докато двамата обиколят тайно всички по-важни секти в Юдея, за да се запознаят на място с вярванията и очакванията за Машиях. Най-много време Йешуа отдели на сектата на есеите в Кумран — на западния бряг на Мъртво море. Именно там научи наизуст голяма част от притчите и приказките, които по-късно разказваше на простия народ. Най-важната от книгите, които Йешуа прочете и запомни, беше „Заветите на дванадесетте патриарси“. Писана е между 645 и 647 година^[2] от един фарисей, за когото знаем само, че се е казвал Симон. Проповедта на планината например си беше чист преразказ от тази книга. По-късно Павел също я изпозуваше като Vade mecum^[3] при проповедите си. Но нека да не избързваме. Напомням: търпение, подготовка, упорство!

Последната година мина в репетиции, след което Йоханан излезе да проповядва и да подготви тълпите, а Йешуа го пратихме на пътешествие до Индия, за да научи някои важни номера на място. Пътуваше по морския път, който вече описах. Целта беше от една страна да го проверим дали е достатъчно добре подготвен, а от друга да научи как да забавя дишането си и да изглежда мъртъв, за да можем да направим добре трика с възкресението. Този номер е непознат при нас, но в Индия има една секта — наричат се йоги, в която са овладели до съвършенство контрола над дишането и някои от тях могат да бъдат заровени за по няколко часа в земята и след това пак са си живи. В канцеларията имахме трима инструктори от тази секта, които ни обучаваха на тези упражнения, но решихме, че Йешуа трябва да се подготви от най-добрите в този занаят и затова го пратихме там — да попрактикува на място. Едновременно с това трябваше да извърши няколко шпионски задачи, така че да сме сигурни че ще се справи с ролята си. Ще напомня, че проверката беше задължителна на всички нива на работа в канцеларията, така че и Машиях също трябваше да бъде проверен.

По същото време Йоханан влезе в действие и излезе да проповядва и да кръщава с вода в река Йордан, като говореше на простия народ, че е само предвестник и че скоро истинският Машиях ще се появи и намекваше, че той ще го разпознае. Всичко си вървеше както го бяхме планирали. Простотата и искреността на Йоханан подкупваха обикновените хора и те започнаха да се стичат на тълпи. Агентите ни пуснаха за него слуховете, които бяха необходими, за да се възбуди интересът на простолюдието и нещата потръгнаха. Отвреме навреме правехме по някоя дребна демонстрация на малко чудо, за да поддържаме интереса на хората, защото тълпите обичат разнообразието и развлеченията и мразят еднообразието и монотонността. А загубят ли интерес, се връщат към своите си работи и контролът над тях се губи.

Когато дойде моментът и Йешуа се появи, всичко мина добре. Йоханан го кръсти с вода и след това „го позна“, че той е този, когото чака. Този момент малко ни притесняваше, защото двамата бяха роднини и добре се познаваха и ако в тълпата се беше оказал някой, който да ги познава от по-рано и ги е виждал заедно, работата щеше да се развони и операцията щеше да се провали. Тъй като не можех да рискувам провал заради подобно нещо, пуснах в тълпата 160 човека — офицери и агенти от канцеларията — всички, които ми бяха подръка в момента, за да следят някой да не извика, че ги е познал и в случай на нужда да предизвикат суматоха и да елиминират нежелания свидетел. Заповедите бяха изрични — елиминиране на всяка цена, дори ако трябва човекът да падне „по невнимание“ и да си счупи врата. За щастие всичко мина добре. Дори си позволих един малък номер с гълъб, който долетя и кацна на рамото на Йешуа, сякаш е вестител на бога. Това беше само между другото и в момента мина почти незабелязано, но след време, когато създавахме легендата за Йешуа, доста хора си спомниха този момент и го потвърдиха. В началото действахме изключително предпазливо, за да не даваме повод на Синедриона да се разправи с Йешуа, преди той да стане достатъчно популярен. Дори Йоханан в началото се направи, че е обзет от съмнения дали Йешуа е пратеникът. След това Йешуа изчезна за 2 месеца в лагера в Антиохия, докато Йоханан се оттегли.

Тук стана първата засечка. Йоханан беше слаб актьор и ролята му беше само помощна, но той така се увлече и се вживя в ролята, че накрая сам започна да си вярва че говори от името на бога. И естествено прекали с набожността си и с критиките към еврейската върхушка. При това дотолкова, че беше арестуван от тетрарха на Галилея Антипа и екзекутиран. Всичко стана прекалено бързо и не можахме да измъкнем Йоханан, пък и не очаквахме, че Антипа ще му отреже главата само заради приказки. Всъщност той и не мислеше да го убива, защото се съмняваше, че Йоханан може наистина да се окаже пророк, но жена му Иродиада беше вбесена от хулите на Йоханан по неин адрес и изнуди Антипа чрез дъщеря си Саломе да му отреже главата и да й я поднесе на тепсия. Една вбесена жена може да докара доста неприятности дори и на нас. Съжалявах за Йоханан, тъй като не обичам да губя агенти, дори когато са некадърници и сами са виновни за провала си. Едно от най-твърдо спазваните правила при нас беше, че при провал първо се спасяват хората, но в случая не успях да го спася. Имахме планове за Йоханан след появата на Йешуа, и особено след „смъртта“ му, но се наложи да се справяме и без него.