Петър Копанов
Операция „Риба“ (42)

Еврейската държава

А сега, след това отклонение с азбуката, което надявам се не ти е досадило много, се връщам на евреите и тяхната история. Аз самият обходих южен Синай и открих къде са ставали тези събития. Успях дори да разкрия някои от фокусите, използвани тогава от жреците. Открих например извора, който Мойсей създал с жезъла си. Когато хората започнали да недоволстват, че ще умрат от жажда в тази пустош, Мойсей ударил една скала и оттам бликнал извор. Чудото се оказа съвсем просто. Както повечето фокуси. Вътре в скалата имаше голям резервоар, в който се събира дъждовна вода от планината. Самата скала беше изтънена така, че и съвсем лек удар да я пробие и водата да бликне на струя навън. Най-интересното ми откритие обаче беше една пещера в планината, в която имаше скрит отвор. В точно определен момент малко преди обед слънчевите лъчи проникваха през отвора и падаха въру стената отсреща. Ако в този момент човек застане отвън пред отвора, върху стената пада негово изображение със светла ивица около главата. Ефектът е изключителен. Ако в пещерата има хора, те ще си помислят, че пред тях се явява някакво божество. Целият театър е бил грижливо подготвян и старателно укриван и само опитът ми в този вид измами ми позволи да разбера предназначението на пещерата и на дупката. Големината на оазиса пък ни позволи да оценим колко са били хората там. Самите свещени книги споменават за 600 000 души, избягали от Египет. Нашата оценка беше 10 пъти по-малка — 60 000 човека. Толкова могат да се съберат и изхранят на това място. Освен това ако хората наистина са били 600 000, то 3 000 убити са твърде малко, за да се потуши сериозен бунт — а онзи наистина е бил сериозен. Собственият ни опит при потушаване на масови бунтове показва, че жертвите в такива случаи са от 1 на 50 до 1 на 10 и в никакъв случай не могат да бъдат само 1 на 200, както би излязло ако приемем за верни числата, посочени в еврейските книги. Такива грешки от десетократно увеличаване или намаляване на някаква стойност в старите ръкописи е много честа и обикновено е предизвикана от лошия начин на записване на числата.

Резултатът от всички действия на жреците начело с Мойсей, бил в крайна сметка пълното подчинение на народа. От този момент те изцяло контролирали евреите и това продължава и до днес. След като завършили с подчинението на народа, жреците на този деформиран култ започнали осъществяването на следващата точка от плана си — завоюване на територия за народа, който им бил подчинен. Защото държава без територия не може да съществува, а на жреците им била нужна и самостоятелна държава, за да се чувстват сигурни. Пък и самите евреи последвали Мойсей именно защото им обещал, че ще си получат „обетованата земя“, на която да живеят. Това завоюване станало вече след смъртта на Мойсей, който така и не успял да стъпи на „обетованата земя“, която бил обещал на народа, когато го извеждал от Египет. Начинът, по който евреите успели да завоюват новата си родина е описан много подробно в тяхната свещена история и може да се прочете там — имаме я в оригинал, а сме направили и преводи на гръцки и латински. Ще отбележа само, че в нея е пълно с шпионски истории, измами и коварства и това беше една от книгите, които задължително се изучаваха във втория курс на подготовка в школата в Антиохия. Самият характер на тези „свещени писания“ до голяма степен обяснява характера на евреите и тяхната склонност да създават неприятности — те се възпитават от малки с тези книги. И всичките мръсотии и номера, които са описани там, са им набити в главите и са си част от начина им на мислене. Според самите книги евреите са богоизбрания народ и всички останали народи и племена трябва да им се подчиняват, защото такава е волята на техния бог. И всякакви номера, мръсотии и измами по отношение на неевреите са позволени. Накратко — всички ние, неевреите, сме овце, а те са овчарите. И трябва да ни пасат, доят, стрижат, колят, изяждат… Е, всичко това не е казано направо, но ако се прочете по-внимателно, се разбира.

След това поредно необходимо отклонение се връщам на еврейската история. Та след смъртта на Мойсей евреите успяват да си извоюват част от територията на Ханаан. Оттогава и досега голяма част от тях живеят по местата, завоювани по онова време. Историята им след заселването по тези места е история на оцеляването на един малък народ сред враждебни народи. Фактът, че са оцеляли над 13 века говори много за тях като народ. Ето накратко историята на евреите след заселването им в Ханаан. През първите 2 века те живели като 12 племена, разделени според дванайсетте сина на Яков — или Израел, който пък бил син на Исак и внук на Аврам, и били управлявани от съдии. Съдиите всъщност били жреците на религията. Разделението на племена осигурявало лесен контрол над народа и съдиите, или жреците, не допускали организирането на държава под каквато и да било форма. Около 3 века преди основаването на Рим обаче съседните племена Филистимци и Амонити започнали да ги нападат и накрая жреците — или съдиите — решили да създадат военен съюз, за да защитят племената. Така започнал Царският период в еврейската история. За пръв цар бил избран Саул. Според свещените книги на евреите това станало 257 години преди основаването на Рим^[1]. Саул царувал само 4 години и бил убит в битка. За следващият цар бил избран Давид, който царувал 40 години. Давид е един от най-интересните мъже не само в еврейската история. Той успява да разбие Филистимците и да завоюва Ерусалим и го превръща в религиозна и административна столица на държавата си. През всичките 40 години на управлението си Давид непрекъснато си има разправии с жреците, независимо че е бил религиозен човек и се е отнасял с уважение към култа. Давид бил много добър пълководец и държавник и при него държавата на евреите достигнала най-голямото си разширение. Давид бил наследен от сина си Соломон, който също управлявал 40 години и умрял 173 години преди основаването на Рим^[2]. При Соломон еврейската държава окончателно се оформя и изгражда. Преди това държавата на Давид била просто военен съюз на дванайсетте племена, крепен най-вече от авторитета и военните успехи на царя. Жреците, които наричали себе си съдии, не искали силна централна власт, защото това означавало намаляване на тяхната власт, но били принудени да я търпят заради собственото си оцеляване. Соломон разделя административно държавата на области, нямащи нищо общо с териториите на племената, строи градове, развива занаятите и въвежда данъци, нямащи нищо общо с религиозните дарове, принасяни дотогава. За да намали натиска на съдиите, той започва голямо строителство в новата столица Ерусалим, като главната постройка е Храмът, в който трябвало да бъде домът на Бога на евреите. В същото време Соломон позволявал и дори скрито поддържал разпространението на други религиозни култове. Целта му била да намали влиянието на жреците.

След смъртта на Соломон държавата се разпаднала на две царства — Южно и Северно. Южното се нарекло Юдея, със столица Ерусалим и с пръв цар Реховоам, а северното — Израел, със столица Шешем под управлението на Йеровоам. В северното царство останали древните светилища на евреите в Дан и Бетел. Това съвсем ясно ми говори, че разделянето е било предизвикано от съдиите. Северното царство Израел просъществува до 32 година^[3], когато асирийският цар Саргон Втори превзема тогавашната столица Самария след обсада, продължила 3 години. Евреите оказали такава яростна съпротива на асирийците, че след победата си Саргон избил голяма част от мъжете, а по-голямата част от оцелелите изселил в Мидия и Месопотамия. В Израел останали по-малко от една шеста от оцелелите, които след това се смесили с нови заселници, докарани от асирийците и така се образувал нов народ — самаряни. Това било първото разселване на евреите. Южното царство, Юдея, оцеляло по-дълго — до 167 година^[4], макар че Сенахериб превзел Ерусалим през 53 година^[5] и превърна Юдея във васална на Асирия държава. През това време се случили две по-важни неща, които довели до възраждане и реформиране на религията. И двете станали по времето на цар Йосия, царувал от 115 до 145 година^[6]. Първото било намирането на свещени книги при ремонта на Храма, второто било появата на Пророк, наречен Еремия. „Намирането“ на свещените книги било организирано от царя и жреците, които предварително ги написали и скрили в основите на Храма. Причината за това „чудо“ била съвсем проста — трябвало да се оправдае религиозната реформа, която царят и жреците съвместно извършвали. Малко след смъртта на Йосия Вавилонският цар Навуходоносор Втори унищожава Юдея. Повторил се случаят с Израел отпреди век и половина — Ерусалим бил обсаждан също 3 години и накрая бил превзет през 167 година^[7], а евреите от Юдея били преселени през следващата година във Вавилония, като в самата Юдея останали съвсем малко хора, а градът и Храмът били разрушени.