Петър Копанов
Операция „Риба“ (64)

Послеслов на преводача

Е, това е! Не знам как се възприема от теб, читателю, но мен разказът ме потресе. В заключение си позволявам няколко коментара и разяснения — мисля че имам това право. Първо трябва да се извиня за лошия превод на документа. Позволих си да прескоча някои лични истории на Афраний, както и тези, които ми се сториха не особено интересни. Причините за това рязане са много, но основните са, че преводът от една страна доста ме затрудни, а от друга — захващах се да превеждам само това, което ми беше интересно. Може би това съкращение личи при прочита и разказът на моменти изглежда малко несвързан, за което се извинявам. Вината не е в Афраний и неговата старческа склероза — мен ако питат никаква склероза не е имал! — а в мен. Позволих си също така да вмъквам коментари на местата, където аз самият най-много се затрудних да разбера за какво става въпрос, а също и при датировките на събитията. Давам си сметка, че преводът е далеч от оригинала и въздействието му ще е много по-слабо, но толкова мога. Ако този преразказ се хареса, може би някой ден ще се появи пълен превод, при това професионално направен… Знае ли човек?

Сега за самата история. Постарах се да проверя доколкото мога фактите, изложени в нея. Всичко, което успях да открия, пасва идеално на тази история. Това разбира се не доказва, че тя е вярна, но и не намерих нищо, което да я опровергава. Работата донякъде е като проблема със съществуването на бога или на живот след смъртта: никой не е виждал бога, нито пък се е върнал от „оттатък“, за да разкаже кое как е. От което пък нищо не следва.

Повтарям: не успях да открия нищо, което да опровергава тази шантава история, макар че се порових доста в книгите и по Интернет. По моя груба сметка прегледах над 60 000 страници текст, най-вече в електронен вид, и нищо от прегледаното не можа да обори Афраний. Даже Библията прерових доста внимателно, макар че е досадна книга, писана за малки деца и наивници. Въпреки това ми се ще да вярвам, че всичко в този свитък е само една измислица — много по-безопасно е. Ще ми се документът да бъде видян от експерти, които да проверят неговата автентичност, но знам че това е абсурдно. Чак толкова тъп не съм и знам какво ще се случи — с документа, а и с мен. Затова и се погрижих този проклет свитък да потъне така, че да не може да бъде открит поне докато аз съм жив. Така де — нямам тъпи амбиции да променям света и предпочитам да съм жив страхливец, отколкото мъртъв герой. И за да завърша със саморазобличението си за това какъв бъзлив смотаняк съм ще кажа, че не само че съм скрил документа, но и този общо взето калпав превод ще бъде публикуван под друго име. Човекът, който ще го публикува от свое име няма нищо общо с тази работа — на него просто не му пука. Така че тайни и явни служби — не ме търсете. Стария апокриф също. А защо все пак пиша ли? Ами защото не мога да да се сдържа. Нали я знаете онази приказка за цар Траян и бръснаря му. Аз съм в същото положение — ако не опиша всичко това, което разбрах докато превеждах, ще се пръсна отвътре. Така че седнах и го написах. И ми олекна.