Петър Копанов
Операция „Риба“ (41)

Азбуката

Периодът на оформяне на еврейския народ в новия му вид завършва с пренаписването на историята на евреите в няклко книги, за които вече споменах. Първите 5 от тях са приписвани на Мойсей, но авторството на всичките е явно колективно. И доста по-късно. В тези книги са изложени историята и правилата, на които евреите от този момент нататък трябвало да се подчиняват. Тези книги по-късно многократно са били пренаписвани и са оформени в сегашния си вид едва през 310 година^[1]. В цялата тази гадна история на издевателство над цял народ все пак има и един по-светъл момент, свързан с тези книги, за който ще разкажа. Жреците на Атон опростили египеската писменост като заимствали някои идеи от клинописа, разпространен в Месопотамия, и създали първата азбука, на която записали историята и законите. Причината била, че искали повечето от хората да бъдат накарани да четат тези книги, за да спазват закона по-точно, а египетската писменост е много сложна и един писар се учи на нея поне 6 години. Самите египтяни имали знаци за всички звуци, но не се отказали от йероглифите си. Създаването на тази азбука започнало още по времето на Ехнатон и всъщност започнало по негова заповед, защото той искал всички хора да могат да четат и така по-бързо да приемат новия бог и новия ред в държавата. Самият Ехнатон е писал химни в чест на бога Атон и е държал всички да могат да четат творенията му и да ги пеят. Но след смъртта му и азбуката, както всичко свързано с Ехнатон и дейността му, била забранена, а надписите, направени с нея, били унищожени. Така че египтяните си запазили йероглифите и си ги ползват и до днес. Но жреците на Атон, които успели да избягат, запазили тази азбука и я приспособили за новите си цели.

Около 200 години по-късно тази азбука била възприета и променена от финикийците. Гърците я вземат от тях, етруските пък я вземат от гърците — приблизително по времето, когато Ромул е основал Рим. А ние пък сме я взели от етруските. Отначало записът се водел отдясно наляво. Този начин на запис е въведен от египтяните. При изписването на йероглифите върху камък каменоделците държат длетото в лявата ръка, а чука в дясната. И дялането е по-удобно като се извършва отдясно наляво. Тъй като дялането на надписите върху камъка е било по-важно от писането върху папирус, именно този начин на писане — отдясно наляво — се наложил в Египет и бил зает и от евреите. Те и сега си пишат така. После гърците започнали да сменят посоката — един ред отдясно наляво, следващия отляво надясно, после пак отдясно наляво…^[2] Даже пробвали вертикално записване — отгоре надолу. След това открили, че върху папирус отляво надясно се пише по-лесно и този начин на запис се наложил навсякъде около 250 година^[3] — гърците дялат надписи върху камък много по-рядко от египтяните и нямало нужда да се съобразяват с удобството, което вече описах. Всъщност именно гръцката азбука е първата истинска азбука, защото гърците са въвели букви за гласните звуци — в еврейската и финикийската азбука няма знаци за гласните. Преди това гърците са имали друга система за запис, приписвана на Паламед — оня същия Паламед, който разобличил шмекериите на Одисей преди похода срещу Троя. Затова по-късно Одисей му погодил номера с троянските дарове в палатката и го изкарал предател, а гърците се хванали на номера и го убили с камъни. По-късно пък бащата на Паламед Навплий отмъстил за смъртта на сина си, като построил фалшив фар на Евбея и много от гръцките кораби на връщане от Троя се разбили в скалите в подножието му. Типична разправия в гръцки стил. Винаги съм се чудел на гърците — умни хора са, а са такива кавгаджии, че не могат нищо да докарат докрая заедно. Все ще намерят за какво да се скарат. И обикновено от кавгата си патят най-добрите — като Паламед в този случай.^[4]

Ще завърша това отклонение с азбуката, като отбележа, че тя била толкова добра в сравнение със старата система на запис, че гърците дори не си дали труда да дадат на новите знаци свои имена, а само леко променили финикийските, за да могат по-лесно да ги произнасят. Така алеф станал алфа, бет станал бета, гимел — гама, далит — делта, хе — епсилон, вав — ипсилон, зайн — дзета, хет — ета, тет — тита (или тета), йод — йота, каф — капа, ламед — ламбда, мем — мю, нун — ню, самех — сигма, айн — омикрон и омега^[5] пе — пи, реш — ро, коф — фи, шин — пси, тав — тау. А как гръцките имена са с превърнали в нашите латински едва ли тряба да обяснявам.^[6] За твое сведение, читателю, тъй като съм сигурен че не го знаеш, алеф означава бик, бет — къща, гимел — камила, далит — врата, вав — пирон, зайн — меч, хет — ограда, тет — товар, стока, йод — ръка, каф — длан, ламед — жило, мем — вода, нун — риба, самех — подпора, айн — око, пе — уста, коф — маймуна, реш — глава, шин — зъб, тав — знак. Всяка буква всъщност е опростен йероглиф или клинописен знак на съответния предмет — бик, къща, камила и така докрая. Жреците нарочно подбрали такива предмети, които да са добре познати на обикновените хора, за да могат те лесно да запомнят значението на съответния знак.

Самите евреи явно в началото не са били особено усърдни в четенето и писането, защото успели да забравят първоначалната си азбука и след това на два пъти я възприемали отново от съседите си — първия път около 200 години преди основаването на Рим^[7] от финикийците, втория път около 250 година^[8] след завръщането си от вавилонски плен от арамейския език — официалният език във Вавилония по онова време. Ще спра дотук, защото надявам се вече си разбрал за какво става въпрос.