Петър Копанов
Операция „Риба“ (22)

Историята на златото

И така — проучихме къде и колко метал — най вече злато — се е добивал на територията на Римската държава и не само на нея. Оказа се че запаси от сребро и мед имаме достатъчно и в близките 200 години само рудниците в Испания ще ни осигурят достатъчно метал, за да покриваме нуждите си от сребро и мед, ако запазим тези добиви, които имаме в последните 100 години. Не така обаче стоят нещата със златото. Налага се да разкажа накратко историята на този метал, без който просто не можем и от който сме толкова зависими, защото всички по-големи сделки и плащания стават в злато — среброто е за ежедневните дребни сделки.

Първата страна, започнала да добива злато, е Египет. Още 2500 години преди основаването на Рим фараоните са организирали добив на злато, който и досега е ненадминат по мащабите си. Открихме 47 рудника в пустинята между Тива и Арабския залив^[1] от онова време. Те са разположени на изток от Нил, от двете страни на пътя до Арабския залив.

Именно златото е позволило на фараоните да финансират строежа на пирамидите. Всяка година от юни до ноември, когато Нил заливал долината и реколтата зреела, писарите на фараона обикаляли селата и събирали доброволци за строежите. Желаещи имало достатъчно, тъй като фараонът плащал добре. Всъщност фараонът плащал на жреците под формата на златни дарове за храмовете, а жреците плащали на селяните с инструменти, храна и парчета мед. Така се оформила една особена търговия между фараона, жреците и обикновените селяни. Никакви роби не са използвани на строежа на пирамидите, както и ние не използваме роби при строежа на пътищата си — строят ги нашите войници! И всичко било наред и всички били доволни в Египет, докато имало злато, за да има с какво фараонът да си плаща. След като златото от Египетските рудници свършило след около 700 години добив, спрял и строежът на пирамидите, а малко след това свършило и самото древно царство. Именно от тези рудници са и първите златни слитъци на първия фараон Менес с неговото име на тях. Това всъщност са и първите пари в историята! Общият добив от тези рудници бил около 30 000 таланта и това било почти цялото злато на света. В Етиопия и Арабия били добити по около 800 таланта, в Азия около 400, в Индия около 3000 таланта и в Бактрия около 1000 таланта. При новото царство, след като египтяните се освободили от хиксосите — за това ще разкажа по-подробно в историята на евреите — добивът на злато станал дори по-голям, но вече бил от друго място — от страната Куш, на юг от Египет. Всъщност всяко царство в Египет е започвало със завоюването на тази страна и е завършвало с нейната загуба. Тя е давала около две трети от добива на злато в Египет. Общо за периода на новото царство египтяните са добили около 65 000 таланта злато и това е всъщност почти целият добив в света. След това за последните 1000 години вече добивите са следните: в Египет — 15 000 таланта, в Куш — 20 000 таланта, в Етиопия — 2000 таланта, в останалата част от Африка, с която се е търгувало — 13 000 таланта, в Испания — 23 000 таланта, в Галия — 20 000 таланта, в Тракия — също 20 000 таланта, на Изток — Индия, Бактрия, Согдиана — поне 15 000 таланта, по-скоро около 17 000. Общо в света са добити не повече от 220 000 таланта злато. Това е максималното възможно количество, което пресметнахме. Реално едва ли златото надхвърля 200 000 таланта, тъй като част от добивите и особено плячката са били преувеличавани в документите, които използвахме.

За да направим тези оценки ни бяха необходими 65 години, през които събирахме документи, вадехме от тях данни и ги съпоставяхме едни с други. Работата започнала още при дядо ми малко след като прибрали с Цезар ръкописите от библиотеката в Александрия и завърши едва в края на управлението на баща ми. Именно това беше и последната му работа, преди да ми предаде поста си през 776 година^[2]. От тези примерно 200 000 таланта около половината — 100 000 — се намират на територията на Рим. Количеството им обаче намалява — вече казах защо — а рудниците в Египет отдавна са изчерпани.

Накратко ще спомена и как това злато се е появило като пари в количествата, които използваме днес. Отначало златото се е натрупвало като съкровища и рядко се е използвало за плащане — вече разказах как фараоните са плащали в злато на храмовете под формата на дарове за боговете, а жреците са плащали на селяните в продукти, сечива и медни слитъци. Това злато се е натрупвало като съкровище в храмовете.

Дълго време Египет е водел външната си политика и търговия с помощта на златото. Тъй като дълго време Египет е бил единствената страна, която е добивала злато в големи количества, фараоните са успявали да защитават страната си и да търгуват с останалия свят много изгодно и срещу съвсем дребни количества злато осигурявали на Египет спокойствие и благоденствие. Това продължило до изчерпването на златните находища.

Първият голям удар срещу Египет и неговото злато е нашествието на хиксосите. Тогава е била изнесена около 1/5 от златото, натрупано в Египетските храмове и гробници. Главният удар по египетското злато обаче бил нанесен около 1000 години след хиксоското нашествие от царя на Асирия Асархадон през 83 година^[3] — след като превзел страната и я обрал. Асирийците обаче са владели това злато по-малко от 50 години. През 132 година^[4] халдеите и мидийците превземата Ашур и Ниневия и златото попада във Вавилон. След по-малко от век идва редът и на Вавилон — през 216 година^[5] персийският цар Кир Велики превзема Вавилон. Осем години преди това Кир превзема и Лидия и пленява Крез и неговото богатство. Империята на Ахеменидите успяла да събере почти цялото злато, добито в света дотогава. След като Александър превзема столиците на персите и слага ръка на златото, то тръгва по света във вид на монети и вече почти 400 години масово се използва като пари заедно със среброто. Дотогава златото се е използвало само за плащане при големи сделки — строежът на пирамидите е именно такава сделка между фараоните, жреците и селяните!, — а ежедневните търговски операции били извършвани със сребро и мед.

Последният голям удар върху египетското злато беше нанесен… от нас. Именно египетското злато спаси Рим след гражданската война. Всъщност именно то е и в основата на възхода на Юлий Цезар. Ето накратко как получихме контрола над него:

Египетският цар Птолемей Авлет — флейтиста, се обърнал за помощ към Рим, след като бил изгонен от Египет. Помощта му била оказана от Цезар, а цената била 6000 златни таланта. От тях Цезар дал по 1000 таланта на Помпей и Крас, за да не създават проблеми при решаването на Египетския въпрос в Сената и в Комициите, а с останалите 4000 успял да организира похода в Испания, след което и започва политическият му възход. Това обаче е било само началото.

По-късно, след битката при Фарсала, Цезар преследва Помпей до Египет. Египтяните обезглавяват Помпей още при влизането му в Пелузиум, на египетската граница, след което Цезар е въвлечен в борбата между Клеопатра и брат й за властта в Египет. Като благодарност за помощта, Клеопатра му дава 2 000 таланта злато и… му разрешава да види съкровището на фараоните, скрито в Лабиринта — голямо подземие край Мемфис недалеч от Пирамидите. Лабиринтът бил толкова оплетен от коридори и пресечки, че не без основание жреците смятали, че никой не можел да запомни пътя до тайната стая със съкровището, ако не се обучавал за това няколко години. Цезар обаче го запомнил. И го записал след като се върнал в лагера, след което двамата с дядо ми го запомнили наизуст и изгорили картата. Методът на Цезар бил същият, който той използвал в младежките си години, за да хване пиратите — писах, че пак ще се върна на тази случка и се надявам да не си я забравил, читателю! Та Цезар броил пресечките и колоните между тях и запомнил и последователността от завои от входа до мястото, където била тайната врата към залата със съкровището. А на връщане проверил дали точно е запомнил пътя.

По-късно Цезар не посегнал на златото, тъй като Клеопатра имала син от него и по-късно сама дошла в Рим като негова съюзничка в предстоящата война срещу Партия. След приключване на гражданските войни обаче Египет станал лично владение на Август и и той, по-точно Канцеларията, получила достъп до Съкровището в Лабиринта. Дядо ми взел оттам 20 000 таланта злато — не наведнъжм естествено, първото вземане било само от 3 000 таланта и било направено веднага след завършването на гражданската война, за да могат да се изплатят заплати на войниците, които се уволняват от армията, и да им се закупи земя. Проскрипциите и конфискациите са покрили едва две трети от преките разходи по тези плащания. А Август трябвало да ги направи, иначе рискувал да избухнат бунтове в легионите. Останалото, което не достигало, дошло от Египет. Дядо ми никога не издал на Август местото на Съкровището и това е бил един от начините да държим Август и наследниците му под контрол. Но разказът за това как се оправяхме с императорите ще почака. Сега продължавам с египетското злато. Именно от тези 20 000 таланта по-късно бяха отсечени 60 000 000 ауреуса. И именно тези ауреуси помогнаха да бъде възстановена Римската държава. И именно те са в основата на Златния век на Август. Всъщност именно липсата на пари накарала Сената да гласува с такава лекота извънредните пълномощия на Август. Сенаторите си давали сметка, че те не могат да се справят с проблемите на Рим. И затова натоварили с тях Август. След съответното подсказване от дядо ми разбира се. И разчитали, че след като той се провали — защото откъде ще вземе пари, за да възстанови държавата? — те ще си възвърнат властта в Рим. Само че не знаели за египетското злато. И не го включили в сметката, И сметката им се оказала погрешна. Август също не го включвал в сметката и затова с право се страхувал да поеме всичките пълномощия, които Сенатът така великодушно му гласувал. Затова и бил толкова убедителен по време на фарса, който се разиграл в Сената и за който вече разказах. Сега ясно ли ти е как стоят нещата, читателю? Или ти трябват още данни?

В Лабиринта в момента има около 18 700 златни таланта е едно от местата, в които успяхме да скрием златото, което контролирахме. Над половината от запасите ни са там! И разбира се се контролират от нас! Отавна вече сме поели контрола над Лабиринта от египетските жреци.

Ще завърша оценката на добитото злато в света, като кажа какви добиви имамхме средно за година през последните 50 години: от Испания — по 80 таланта, от Тракия — по 35 таланта, от Италия — по 9 таланта, от Галия — по 4 таланта. Общо за цялата империя — по 135 таланта среден добив за година. Единствената страна, която е близо до нас и има злато в големи количества, е Партия. Тя е и нашият най-опасен противник. Така че злато в големи количества вече няма откъде да се вземе. Имаме сведения, че в земите на даките отвъд Данувий е намерено злато, но засега добивът му не надхвърля 20 таланта годишно и в момента не си струва да се предприема голям поход за превземането на тези земи. Клавдий се надяваше да намерим златни залежи в Британия, но засега не сме намерили нищо, което да заслужава организирането на сериозен добив. Простата сметка показва, че не можем да си позволим изтичане на повече от 500 таланта злато годишно от страната, ако искаме да имаме пари. Ние успяхме да намалим това изтичане дори под 200 таланта годишно и след малко ще разкажа как го направихме. За съжаление при Нерон изтичането се увеличи над 15 пъти и това сериозно разклати възможностите на държавата. Бунтовете на легионите бяха именно защото Нерон нямаше вече пари да им плаща.