Дейвид Фарланд
Леговище от кости (33)

Отдаването

Всеки от големите дарове — мускули, ум, издръжливост и гъвкавост — може да бъде прехвърлен единствено с цената на сериозна опасност за дарителя. Много често смъртта настъпва мигновено. Ако например един мъж отдаде твърде много мускули, сърцето му може да спре от безсилие, или човек, който отдава ум, просто може да забрави как се диша. Докато при издръжливост и гъвкавост смъртта може да настъпи и по-късно…

Из писмо на главния облекчител Беру Шан до Радж Атън

Шемоаз полагаше усилия да изчака търпеливо, за да отдаде своя дар. Докато чакаше на опашката, установи, че в замъка са пристигнали облекчителите от цял Хиърдън заедно с помощниците си. Шестнайсетима от тях работеха близо до върха. Не бяха спирали вече почти два дни — полагаха върховни усилия да свършат огромната си работа, без да хапнат или да починат дори за миг.

Гласовете им бяха дрезгави от умора.

— Сигурна ли си, че се осмеляваш да го направиш? — попита я шепнешком Диърборн зад гърба й. — Ако дариш гъвкавост, не рискуваш ли детето си?

— Рискът е малък — отвърна Шемоаз. — А и не е ли сигурно, че ще загинем, ако не се изправим срещу враговете си?

— Отстъпи мястото си на някой друг — помоли я Диърборн.

— Не мога — прошепна Шемоаз. — Йоме бе най-добрата ми приятелка, а за краткото време, през което познавам Габорн, му се възхищавам така, както не съм се възхищавала на друг мъж. Облекчителите не могат да прехвърлят дара ти, ако не изпитваш обич и преданост. Колко души от всички, които са тук, наистина познават Земния крал?

— Никога не съм го виждал — призна Диърборн, — но знам срещу какво воюва и съм готов да дам всичко, което мога.

— Значи даваш дар заради принципа, докато аз давам моя заради човека. Мислиш ли, че е едно и също?

— Би могло да бъде — отвърна Диърборн, — ако достатъчно уважаваш принципите си.

Над тях се чу вик. Шемоаз погледна нагоре, предварително сигурна какво ще види. Един от дарителите на мускули лежеше на моравата, а няколко лечители набързо го покриха с бял чаршаф и го изтеглиха настрана, за да не би смъртта му да разколебае останалите, дошли да дадат дарове.

Шемоаз използва момента, за да се промъкне към предната част на тълпата, изпреварвайки другите Посветители. Започваше да притъмнява и скоро щеше да се спусне пълен мрак. Габорн беше предупредил, че нападението ще започне около залез слънце.

Надяваше се да успее да даде своя дар навреме.

— Пуснете ме да мина. — Тя се промъкна напред и бутна с лакът някакъв пълен мъж.

В същия момент един облекчител с грубовато лице се спусна по хълма.

— Следващият?

Шемоаз не го познаваше. Ако беше Ерин Хайд, старият главен облекчител на крал Силвареста, или някой от помощниците му, щеше да си остане в тълпата. Ерин Хайд знаеше, че е бременна, и щеше да откаже да вземе дар от нея.

— Аз съм — подвикна Шемоаз.

И се измъкна от тълпата в момента, в който облекчителят застана отпред.

— Много си нетърпелива! — изръмжа той. — Какво желаеш да дариш?

— Гъвкавост — отвърна Шемоаз. — Предлагам гъвкавостта си.

Той я хвана за лакътя и каза:

— Благодаря. Малко са тези, които се отказват от гъвкавостта си. Бих те последвал, ако имах възможност.

— Ти си вършиш своята работа — отвърна Шемоаз, — а аз своята.

Той я поведе към една палатка край налягали на купчини по земята Посветители, сякаш ранени на бойното поле след някоя страховита битка. Чуваха се стенания, сякаш вятърът свистеше през скални цепнатини, а наоколо щурците подхващаха вечерното си цвъртене. Над полето се носеше миризма на печени сладкиши.

— Кажи ми — попита я облекчителят, — дали случайно познаваш Земния крал?

И открехна завесата на червената шатра.

— Познавам го и го обичам — отвърна Шемоаз.

Отлично знаеше какво иска да чуе от нея.

— Чудесно — изръмжа облекчителят. — Чудесно. Мисли за любовта си към него, докато отдаваш своя дар. Само за нея. Ще се справиш ли?

Тя пристъпи в шатрата. В центъра на тясното пространство мъждукаше като звездичка една-единствена свещ. На една възглавница лежеше свита на кълбо млада жена. Мускулите й се бяха изпънали до скъсване и не можеше да помръдне. Бе свила пръстите си в юмруци и върху лицето й се четеше болка. Клепачите й бяха стиснати плътно. При всяко вдишване и издишване от гърлото й излизаше свистене.

Облекчителят спря и остави Шемоаз да огледа за момент жената.

— Това е Бриел. Преди да отдаде гъвкавостта си на нашия крал, беше танцьорка в една странноприемница в замъка Гроувърман. Тя му служи като вектор. Дарявайки й своята гъвкавост, ти я прехвърляш на твоя крал.

— Разбирам — промълви Шемоаз.

— Ето така ще изглеждаш след няколко минути, ако не се откажеш — предупреди я той. — Осмеляваш ли се да продължиш?

Шемоаз знаеше, че мускулите й ще станат на буци, но не това бе най-лошото. Отдаването на гъвкавост нанасяше поражения на стомаха. През първите няколко седмици щеше да й е трудно. Отсега нататък щеше да се храни само с бульони и постни супички.

— С радост ще го направя — отвърна Шемоаз.

— Чудесно — каза облекчителят. — Добро момиче.

Отиде до една купчина със силари, взе един и огледа на светлината на свещта руната на върха му. Приличаше на тънко желязо за жигосване. Изглежда, откри нещо нередно, защото взе някакъв инструмент и започна да оформя ръба на руната.

— Съжалявам, че те бавя — извини й се той. — Кървавият метал лесно се деформира и при пренасяне много често се поврежда.

— Разбирам — отвърна Шемоаз.

Тя не откъсваше очи от Бриел. Освен че дишаше едва-едва, тя не показваше почти никакви други признаци на живот. Шемоаз забеляза от окото й да се стича сълза.

„Сигурно е болезнено да си стегнат като в окови — помисли си тя. — Мъчително е да отдадеш дар на гъвкавост.“

Когато приключи, облекчителят я погледна и каза:

— Сега искам да гледаш свещта.

Шемоаз погледна към свещта, след което погледът й се върна към Бриел. Винаги, когато бе наблюдавала отдаване на дарове, Посветителят не отделяше очи от господаря, който получаваше дара.

— Не, не гледай нея — предупреди я облекчителят. — Не откъсвай поглед от свещта. Гледай светлината.

„Разбира се — досети се Шемоаз. — Гледаме към господаря, защото е красив с даровете си на обаяние и така ни е по-лесно да отдадем своя дар. Но ако виждаш пред себе си един клет вектор, това само може да те разстрои.“

Шемоаз загледа свещта. Облекчителят започна да припява с плътен глас. Тя не можа да разбере думите. Доколкото знаеше, това бяха само звуци. Действаха й успокоително и усилваха все повече и повече желанието й да отдаде своя дар, като постепенно разгарящ се огън.

Пламъчето на свещта потрепваше и пращеше. Облекчителят обиколи помещението няколко пъти и накрая постави силара върху ръката на Шемоаз.

Докосването разтърси цялото й тяло. Много пъти бе чувала за „целувката на силара“. Затова си представяше, че първото докосване на метала ще е някак нежно и чувствено. Но изобщо не приличаше на целувка. Вместо това изпита усещане, че в кожата й се забива пиявица и засмуква цялата й жизненост.

Щом се допря до кожата й, започна да се нагорещява, а мускулите й започнаха да се съсухрят. Десният й бицепс се сгърчи толкова силно, че от болка тя спря да диша.

Отдаваше се, като полагаше усилия да мисли за Габорн, който се нуждаеше от помощта й. Пламъкът на свещта потрепваше като змийски език и тя не отделяше поглед от него, без да обръща внимание на настойчивото припяване на облекчителя. До слуха й достигна кукуригането на петлите отвън — изпращаха залязващото слънце.

Болката се простря надолу към лакътя и нагоре към рамото. Капки пот оросиха челото й и потекоха по носа й. Силарът сякаш се превърна в огнен пламък, който изгори ръката й и замириса на опърлена коса и изгоряла плът.

От изненада тя погледна върха на силара. Много пъти беше присъствала при отдаване на дарове и почти всички дарители един след друг изкрещяваха от болка. Някои твърдяха, че болката от силара е неописуема, непоносима, но Шемоаз бе твърдо решена да издържи.

Тя притвори очи, съсредоточена върху своя крал и хората, които обичаше. Болката лумна с всичка сила, сякаш цялата й ръка внезапно пламна. Тя заскърца със зъби.

„Мога да го понеса — повтаряше си. — Мога да го понеса.“

И в този момент болката се разрасна стократно. Сякаш всички мускулчета в цялото й тяло се сгърчиха едновременно и тя се сви от болка, по-остра от всичко, което си бе представяла. Искаше й се да изкрещи, да даде израз на непоносимата болка, но между устните й се промъкна само някакво стенание.

И светът потъна в мрак.