Серия
Втора възможност (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night Whispers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 187 гласа)

ГЛАВА ОСМА

Навесът, под който се вихреше купонът, бе близо до едно барбекю. Пит и годеницата му, заедно с другите гости слушаха Джим Финкъл, който бе донесъл китарата си и свиреше фламенко.

— Трябвало е да стане професионален музикант, а не ченге — отбеляза Джес, като продължи напред, за да се присъедини към публиката му. Лио обаче се задържа за момент.

— Вземете си нещо за ядене — инструктира той Ричардсън, бурно ръкомахайки към една дървена маса, отрупана с отворени кутии с пица, големи купи, в които имаше сирене, чили и картофена салата, и поднос със сандвичи. — Пиенето е ей-там, в кофата с леда — добави той, преди да се отправи към Джим. — Обслужвайте се.

— Благодаря — каза Пол. Слоун знаеше, че отначало Ричардсън бе ядосан, но по пътя насам изглежда наистина се бе отпуснал и се шегуваше с Лио за мъжете, които обичат да готвят, и дори се разсмя на нещо, което тя каза. След като в действителност не бе разкрила самоличността му, тя реши, че може би вече е по-добре настроен към нея. Дори й се усмихна, докато й подаваше една чиния и изрече ядосано:

— Ако тази вечер споменеш дори само една дума, която да ме изложи на опасност, ще те разжалвам за възпрепятстване на правосъдието. Гневът му, който явно не бе стихнал, я свари толкова неподготвена, че тя го зяпна, докато поемаше чинията. Все още усмихвайки се, той й подаде една салфетка, взе една за себе си и продължи рязко:

— Разбра ли?

Отправяйки й предупреждението, за което тя знаеше, че не е празна заплаха, той си сипа с една лъжица храна от всяка купа и взе един хот-дог, но Слоун забеляза, че не докосна пицата дори когато музиката спря и Лио и останалите се върнаха на масата.

— Нямах намерение да им казвам за теб — обясни тя. — Но имам право на обяснение и не можех да те оставя да си тръгнеш, без да ми го дадеш.

— Трябваше да изчакаш до утре сутринта.

— Наистина ли? — отвърна тя. — И как точно би трябвало да те намеря утре?

— Никак. Аз щях да те открия.

— С какво? С бинокъл?

Отговорът й сякаш го изненада, но този мъж приличаше на човешки хамелеон, така че тя не можеше да е сигурна.

— Разбирам.

— Хей, Слоун, къде беше? — попита Пит. Прегърнал с една ръка годеницата си, той се приближи до тях. Джес също се приближи. Мери Бет бе руса и слаба, едно срамежливо, благородно и хубаво момиче, което съумяваше да изглежда щастливо колкото Пит, без да промълви и една дума.

— Скъпа, покажи медальона, който ти подарих — каза Пит, когато Слоун ги запозна с Ричардсън. — Това е чисто четиринадесеткаратово злато — добави той гордо.

Мери повдигна тежкия медальон във форма на сърце, за да могат всички да му се възхитят.

— Хубав е — измърмори Слоун, опитвайки се да се концентрира върху това, което ставаше около тях, и внимаваше да не изрече нещо, което Пол би приел като предателство от нейна страна.

Агент Ричардсън се наведе напред, за да види медальона.

— Красив е — каза.

— Миналия месец — довери му Мери Бет, чупейки рекорда си за продължителност на разговор с непознат — Пит ми даде златен часовник за спомен от месеца преди сватбата ни.

— Явно е луд по теб — отбеляза Пол.

— Той е обсебен — поправи го Джес с усмивка, но Слоун едва го чу. Вниманието й бе приковано към една неочаквана и внезапна заплаха за агент Ричардсън. По плажа към тях идваше Сара заедно с кавалера си, а тя никога не забравяше привлекателни мъжки лица. Малко по-рано тя бе казала, че не възнамерява да остане дълго на партито, но все пак бе тук. Пол изглежда забеляза объркването на Слоун и проследи погледа й.

— Това е приятелката ми Сара — предупреди го тя колкото може по-безгрижно.

— Заедно с мъжа за тази седмица — саркастично добави Джес, отпивайки глътка бира. — Този кара беемве за осемдесет хиляди долара. Синьо. Името му е Джонатан.

В момента Слоун имаше по-големи проблеми от дребнавите заяждания между най-близките й приятели. Тя пристъпи напред в момента, в който двойката приближи.

— Здравей Сара. — Говореше бързо, надявайки се да предотврати евентуалната катастрофа. — Здравей Джонатан, аз съм Слоун, а това е приятелят ми Пол Ричардсън от Форт Лодърдейл.

Докато двамата мъже си подаваха ръце, тя напразно се опитваше да отклони вниманието на приятелката си от агента.

— Чу ли бомбичките преди малко? Всички мислеха, че са били изстрели.

— Не — отговори Сара, изучавайки Пол. Лицето й изразяваше объркване, но изведнъж просветна. — Знам кой сте. Вчера бяхте в парка.

— Да, бях.

— Видях ви там. Всъщност ви посочих на Слоун…

Дочувайки тази информация, Джес пресуши бирата си, наблюдавайки Ричардсън.

— За нещастие, когато ми посочи Пол, той бе с гръб към мен — засмя се Слоун. — Търсил ме е в парка, но не сме се видели и се свързахме чак по-късно.

Сара изпитателно се взря в нея.

— Искаш да кажеш, че си знаела, че той ще дойде в града?

— Не, разбира се. Когато поканих Пол, той мислеше, че ще е твърде зает. В последния момент разбрал, че би могъл да пристигне за част от уикенда, и се опитал да ме изненада.

Интересът на Сара се прехвърли от странната нова връзка на Слоун към финансовото състояние на потенциалния й приятел.

— Да се откъсне от какво?

Агентът от ФБР най-накрая реши да я измъкне от затрудненото положение и обясни любезно:

— Аз съм в застрахователния бизнес.

— Наистина ли — изрече Сара с ентусиазъм. Мечтаеше двете с приятелката си да си намерят богати съпрузи. — Застраховането е такава интересна професия. С какъв вид застраховки се занимавате?

— Разполагаме с повечето видове полици. Бихте ли желали да прибавите една нова към вече съществуващата ви застраховка? — бързо вметна той. Това бе майсторска тактика, защото абсолютно никой не желаеше да присъства на парти, на което някой се опитва да продава застраховки, и Пол очевидно знаеше това. При други обстоятелства Слоун би била впечатлена и възхитена.

— Не — отвърна Сара, уплашена от възможността той да започне да я убеждава.

За огромно облекчение на Слоун Ричардсън реши да избави и нея и себе си от цялото това мъчение.

— Слоун бе толкова заета през целия уикенд, че нямахме почти никакво време да останем насаме, а аз трябва да си тръгвам утре — каза той, след което я погледна така, сякаш бяха близки приятели. — Какво ще кажеш да ми предложиш чаша кафе, преди да се върна в хотела, Слоун?

— Страхотна идея — отвърна тя и като помаха на приятелите си, се обърна и се отдалечи заедно с него.

Сара дълго ги наблюдава, а после погледна кавалера си.

— Джонатан, забравила съм си пуловера. Мисля, че е на одеялото на Джим. Имаш ли нещо против да ми го донесеш?

Той кимна и се отдалечи.

Джес го погледна и отново отпи от бирата. После язвително изрече:

— Кажи ми нещо, Сара. Защо всички мъже, с които излизаш, имат трисрични първи имена?

— Защо всички жени, с които ти излизаш, имат двуцифрен коефициент на интелигентност? — не пропусна да му го върне тя, макар че вниманието й все още беше насочено към Слоун и Пол. — Много е привлекателен — отбеляза.

— Това мен не ме вълнува — сви рамене Джес.

— Сигурно, защото не изглежда като полугола танцьорка.

— Нямам му доверие.

— Ти дори не го познаваш.

— Нито пък Слоун.

— Напротив, познава го, иначе нямаше да го покани тук — възрази Сара, но в действителност бе смаяна от това, че приятелката й не й бе споменала за Пол.

— Изненадан съм, че все още не си тръгнала към офиса си, за да напишеш доклад за него — саркастично изрече той.

— Мислех си да почакам до утре сутринта.

— Ти си алчна малка кучка.

Досега Джес не бе прекрачвал границата между сарказма и личната атака. Очите на Сара се изпълниха със сълзи.

— Наистина ти е трудно да понесеш това, че си отхвърлен, нали?

— Човек не може да отхвърли нещо, което никога не му с било предлагано. И ако ще бъдем откровени — продължи безмилостно той, — би ли могла да ми обясниш защо Слоун Рейнълдс търпи глупава, алчна и флиртуваща досадница като теб за най-добра приятелка?

Сара се почувства така, сякаш я бе ударил в корема. Никога досега, с изключение на майка й в детството, не я бе обиждал толкова злобно човек. Спомените я заляха и парализираха. Джес очакваше тя да се заяде отново, а тя не можеше. По някаква причина двамата не се бяха харесали още от самото начало, но Сара не бе осъзнала, дори не си бе представяла, че той така дълбоко я ненавижда. Тя го наблюдаваше с очи, пълни със сълзи, след което наведе глава и преглътна, насилвайки се да проговори.

— Съжалявам — успя само да изрече тя и се обърна.

— Съжаляваш? — повтори той. — За какво, по дяволите?

— За всички неща, с които съм предизвикала омразата ти.

Джонатан се върна с пуловера й и те се отдалечиха.

— Бих искала да се прибера у дома, малко съм уморена — каза Сара.

Джес ги наблюдаваше, докато се отдалечиха.

— По дяволите — горчиво изруга той, смачка кутийката от бира и я хвърли в кошче за боклук.