Серия
Втора възможност (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night Whispers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 187 гласа)

ГЛАВА ВТОРА

Децата се отдалечиха и Слоун се обърна към приятелката си с кисела усмивка:

— Досега не можех да реша дали искам да имам момиченце или момченце. Вече съм сигурна, че предпочитам момиче.

— Като че ли имаш избор — пошегува се Сара, запозната с темата, която бяха започнали да подхващат прекалено често. — И докато се опитваш да решиш какъв да бъде полът на твоето незаченато дете, може ли да ти предложа да отделяш малко повече време за намирането на подходящия баща и съпруг?

Самата тя постоянно ходеше на срещи и всеки път, когато излизаше с някой мъж, оглеждаше приятелите му с намерението да намери подходящ и за Слоун. В момента, в който го избереше, бързаше да го запознае с приятелката си. И независимо, че сватосването й непрекъснато се проваляше, тя не се отказваше. Не можеше да разбере как така Слоун предпочиташе да прекара една самотна вечер вкъщи, а не в компанията на някой привлекателен мъж.

— Кого имаш предвид този път? — попита я предизвикателно Слоун, когато тръгнаха през парка към палатките и павилионите, издигнати от местните търговци.

— Ей-там има едно ново лице — кимна Сара по посока на висок мъж със светлокафяви панталони и бледожълто яке, който се бе облегнал на едно дърво и гледаше децата, насъбрани около клоуна, който внезапно превърна два червени балона в червен елен с рога. Мъжът пиеше от голяма картонена чаша, а лицето му бе в сянка. Малко по-рано, точно когато беше свалила хвърчилото и си говореше с децата, младата жена го бе забелязала да ги наблюдава и след като сега гледаше същите деца, предположи, че той е баща, на когото е възложено да се грижи за отрочето си.

— Той вече е нечий баща — отбеляза тя.

— Защо мислиш така?

— Защото от половин час наблюдава децата.

Приятелката й не се предаваше:

— Това, че ги гледа, не означава, че някое от тях е негово.

— Защо тогава мислиш, че го прави?

— Ами може да е…

— Педофил.

Сякаш усетил, че говорят за него, мъжът изхвърли картонената си чаша в кошчето под дървото и се запъти към новата пожарна кола, около която се бяха насъбрали много хора.

Сара погледна часовника си.

— Късметлийка си. Днес така или иначе нямам време за сватосване. Остават ми още три часа работа в нашия павилион.

Тя се занимаваше с вътрешен дизайн и тук имаше павилион, в който предлагаше брошури и безплатни съвети.

— Дори един привлекателен мъж не си направи труда да дойде да си вземе брошура или да зададе въпрос.

— Лентяи — подразни я Слоун.

— Права си — съгласи се сериозно тя, докато вървяха по алеята. — Все пак реших да затворя за двадесет минути, в случай че искаш да хапнем нещо.

— След пет минути поемам нашата палатка за един час. Трябва да поработя.

— Добре, но каквото и да правиш, стой далеч от чилито! Снощи имаше импровизирано състезание кой ще направи най-лютото чили и Пит Салинас спечели. Около количката му са разлепени реклами, че то е най-горещото във Флорида, но мъжете се тълпят да купуват. Така правят мъжете — обясни авторитетно Сара. — Да доказваш, че можеш да ядеш люто чили, си е определено мъжка работа.

— Сигурно не е чак толкова люто, колкото си мислиш.

— О, напротив, направо е смъртоносно. Шърли Морисън работи в павилиона за първа помощ и ми каза, че жертвите от чилито на Пит са многобройни.

Палатката на полицейското управление се намираше в северната част на парка, точно до паркинга, а павилионът на Сара бе на около тридесет метра от него. Слоун тъкмо отбелязваше колко близо са една до друга, когато патрулната кола на капитан Ингърсол спря близо до палатката им. Той измъкна огромното си туловище от предната седалка и затръшна вратата, след което тръгна към палатката. Започна да говори с лейтенант Карузо, като се оглеждаше намръщено.

— Ако съдя по изражението му, мисля, че търси мен — въздъхна Слоун.

— Но нали каза, че ти остават още пет минути.

— Да, но това няма значение за… — Внезапно спря и сграбчи развълнувано ръката на другата жена. — Сара, погледни кой чака до палатката ти! Жената с котките е госпожа Пийл.

Госпожа Клифърд Харисън Пийл III бе вдовица на един от първите и най-богати жители на Бел Харбър.

— Това е един фантастичен потенциален клиент, който очаква съвета ти. Тя е капризна и много взискателна.

— За щастие аз пък съм много търпелива и съобразителна — отвърна Сара и хукна към павилиона си, а Слоун едва сдържаше смеха си. После приглади косата си, убеди се, че бялата й блуза е добре пристегната и сви към полицейския павилион.