Серия
Втора възможност (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night Whispers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 187 гласа)

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Заета с предстоящото си заминаване за Палм Бийч, Слоун не забеляза патрулната кола на Джес зад себе си преди да се отдалечи на километър и половина от дома и той да запали сигналната лампа. Объркана от светлините, тя погледна в страничното огледало и видя, че той и маха.

— Приятна ваканция — изкрещя Джес по мегафона.

Автомобилът на Сара бе паркиран зад този на Кимбърли, когато Слоун спря на алеята пред къщата си. Пол Ричардсън също бе там и нареждаше куфарите в багажника на едно светлосиньо купе, което вероятно бе наел за пътуването. Слоун не го бе виждала през двете седмици, откакто се бе съгласила да замине, но той бе прекарал още няколко часа с нея, така че успяха да обядват заедно с майка й. Слоун помисли, че вероятно му е било по-лесно по време на обяда да убеди Кимбърли, че е привлечен от дъщеря й, отколкото сега да подреди багажа в колата. Накрая той се предаде, извади един от куфарите от багажника и отвори вратата на автомобила.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита тя, докато Пол се опитваше да навре обемистия си куфар върху задната седалка зад шофьорското място.

— Имам нужда от цяла стая — кисело отвърна.

— След пет минути ще съм готова — обеща Слоун. Тя имаше два средно големи куфара, които бе взела на заем от Сара, и реши, че или багажникът на колата е много малък, или багажът на агент Ричардсън бе много голям, но във всеки случай, не желаеше да обсъжда нито куфарите, нито съдържанието им. В момента, в който майка й и Сара разбраха, че ще заминава за Палм Бийч, започнаха да говорят за дрехи и не й дадоха възможност да им възрази. Никога не бе харчила пари за облекло и за разлика от майка си и най-добрата си приятелка не приемаше това пътуване като повод да променя навиците си. Разбира се, те не знаеха, че заминава да следи баща си, така че и двете имаха големи планове и разговорите им се въртяха около това с какво ще бъде облечена, когато настъпи сюблимният момент.

— Картър ще бъде смаян — щастливо предположи Кимбърли, когато Слоун й съобщи за намерението си да замине, — когато те види в тази черна вечерна рокля с мъниста. Ще ти я купя.

Мечтите на Сара за Слоун бяха по-различни.

— Мога да си те представя в клуба по поло в Палм Бийч, облечена в моята червена ленена рокля, когато влезе идеалният мъж — мъжествен, богат и вълнуващ.

— Престанете и двете — прекъсна ги. — Мамо, само да си посмяла да похарчиш и един долар за мен. Ако го направиш, ще върна това, което си купила. Сара, оценявам предложението ти, но отказвам да играя ролята на манекен, за да впечатля Картър Рейнълдс.

— Добре де, но не искаш ли поне да впечатлиш идеалния мъж?

— Това, което ми описа, звучи идеално за теб, не за мен — отбеляза с нежна усмивка. — Пол ще е с мене, забрави ли?

— Да, но ти не си сгодена за него, така че няма нищо лошо в това да си оставиш отворена вратичка, а моята червена рокля е просто идеална. Изглежда секси, но нищо повече.

— Моля те, не започвай отново. — Тя запуши ушите си с ръце в отчаян опит да спре Сара, преди да се е впуснала в разговори за мода. — Да сключим сделка. Съгласна съм да си оставя отворена вратичка, ако забравиш темата за дрехите. — Тя стана и заяви, че отива да си легне.

Но майка й и приятелката й не се предаваха. Бяха толкова настоятелни, че когато Слоун най-накрая им помаха на сбогуване, почти очакваше Сара да й предложи още една чанта, пълна с нейни дрехи, за да може да си избере от тях. Вместо това те й пожелаха приятно прекарване и останаха на входната врата, докато замине.

Кимбърли наблюдаваше Пол, който заобиколи колата и любезно отвори вратата на Слоун.

— Ще изглежда прелестно в тази черна вечерна рокля с мъниста — предсказа Ким щастливо. — Има красив нов гардероб, за да започне красив нов живот, живот, в който ще присъстват баща й и Пол Ричардсън.

— А също и моята червена ленена рокля — добави Сара с нервен смях.

Колата се отдели от тротоара и двете жени весело помахаха за довиждане с невинни изражения.

— Много мило беше от страна на Пол да скрие двата куфара — изрече Кимбърли.

— Да, наистина — съгласи се Сара. После добави: — Бих се чувствала много по-спокойна, ако връзката им не бе толкова внезапна. Искам да кажа, че бих желала Слоун да го познава по-добре.

— Аз пък не — сподели Кимбърли. — Винаги е била прекалено сериозна относно живота и прекалено предпазлива с мъжете. Честно да ти кажа, години наред съм мечтала да е по-импулсивна.

Навеждайки глава, за да проследи заминаващата кола, Сара се усмихна на жената, която обичаше повече от собствената си майка.

— Мисля, че желанието ти се сбъдна, мамо.