Джудит Макнот
Нощни шепоти (26)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

Слоун стоеше до предната врата заедно с Париш и баща си, който се сбогуваше с близки приятели, останали да говорят за политика дълго след като Ноа и всички останали си бяха тръгнали. Едит се бе оттеглила отдавна, а Пол явно бе предвидил, че сенатор и госпожа Търмонд Мийд ще го забавят, защото преди половин час се бе извинил и бе отишъл да си легне.

— Лека нощ, Слоун — каза госпожа Мийд. — Толкова се радвам, че се запознах с теб. Ще изпробвам рецептата ти за отварата. Тази вечер тя много облекчи болката в ръката ми. — След това се обърна и почти докосна бузата си до тази на Париш — жест, за който Слоун разбра, че сред видните хора в Палм Бийч е равностоен на целувка. — Ах, ти, лошо момиче — каза тя на Париш. — Не мога да повярвам, че през цялото време си пазила в тайна таланта си. Ако Слоун не ни беше споменала, че моделите на твоята и нейната рокля са твои, ние никога нямаше да разберем. Чух, че Сали Линкли помоли да й покажеш моделите си, но аз първа искам да ги видя. Справедливо е да си избера преди нея, познавам те от по-дълго време.

Сенатор Мийд пристъпи напред и се сбогува по-формално с двете сестри, но когато стисна ръката на Картър, думите му бяха искрени:

— Щастливец си ти, Картър. Имаш не една, а две красиви дъщери. Париш винаги е защитавала доброто ти име, но също така можеш да се гордееш и със Слоун. Тази вечер тя спечели всички.

Картър се усмихна и стисна ръката му.

— Зная.

Когато затвори вратата и се обърна към Слоун, той също бе искрен:

— Слоун, не мога да ти опиша колко горд бях с теб тази вечер.

Тя реши, че в този момент той наистина много я харесва, не защото хората я харесваха, а защото бе засилила престижа му, оставяйки добро впечатление у приятелите му. За нейна изненада тази вечер голяма част от тях й бяха допаднали. Въпреки това чувствата й към него оставаха непроменени и тя едва ги прикри, когато му се усмихна и отговори:

— Благодаря ти.

Той тръгна нагоре по стълбите, а тя погледна към стенния часовник от дядо й и сърцето й се сви, като разбра колко е късно. Ноа едва ли все още я чакаше на плажа. Съдбата и сенатор Мийд се бяха намесили и я бяха спасили от една много глупава постъпка. Трябваше да изпитва облекчение, а се чувстваше ужасно разочарована. Париш обаче не бе разстроена от късния час. Тя прегърна развълнувано Слоун и каза:

— Беше великолепна. Всички говореха колко си хубава, очарователна и остроумна. Приемът също беше много успешен. Затова хората останаха до толкова късно.

Младата жена стигна до вратата на спалнята си, но желанието й да отиде на плажа започна да надделява.

— Лека нощ — прошепна Париш.

— Лека нощ — отвърна Слоун, но се поколеба, стиснала дръжката на вратата.

Сестра й забеляза това.

— Сутринта си станала рано. Не си ли изморена?

Тя поклати глава и й разкри истината:

— Ноа пожела да се срещнем на плажа след приема.

— Така ли?

— Да.

— Тогава защо си още тук?

Слоун нямаше нужда от повече окуражаване.

Задният двор бе ярко осветен, а персоналът на хотела опаковаше и товареше всичко, което беше донесено за приема. Слоун забеляза, че помагаха и някои от работещите при Картър, и поздрави двама от тях, които познаваше. Явно никой не намираше за странно желанието й в един през нощта да се разходи на лунна светлина по безлюдния плаж, облечена с прекрасната си шифонена рокля и изящни сандали с висок ток. Когато стигна до плажа, Слоун най после се успокои, но като разбра, че Ноа — си е отишъл, бе обзета от огромно разочарование. Погледна по посока на къщата му, но той очевидно се бе прибрал. Тя събу сандалите си и тръгна бавно по брега. Колкото повече приближаваше къщата, толкова по-потисната се чувстваше. Сърцето й предателски потрепваше при спомена за погледа му, който бе спрял на устните й, когато му бе казала, че не знае как да му се отблагодари за приема. „Ще трябва да измислим някакъв начин“ — бе казал той. А когато го бе попитала защо иска да се срещнат на плажа, в отговора му нямаше и място за съмнение: „Ще измислим някаква причина, когато се срещнем.“

Спря до градината пред къщата му и се загледа към терасите, осветени от луната, но видя само смътни сенки и неясни очертания. Каза си, че всъщност така е по-добре, тъй като Ноа Мейтланд бе прекалено изтънчен, отракан и сигурен в себе си. Дори не се бе поколебал да я съблазнява на дансинга само два дни след като я бе срещнал. Щеше да я остави с разбито сърцето, ако му дадеше тази възможност. Бе късметлийка, че тази вечер за втори път успя да се измъкне от опасността. Радваше се, че не я бе изчакал. Бе щастлива, че си е легнал. Но в гърлото й бе заседнала буца, тя преглътна и се обърна, за да си върви. Една от сенките на терасата се размърда, издължи се и тя чу името си, изречено тихо и повелително:

— Слоун!

Толкова се зарадва, че почти се затича, когато той слезе по стълбите на терасата и спря, за да я изчака. Бе свалил сакото и вратовръзката си. Изглеждаше още по-привлекателен. Тя спря пред него щастлива, нервна и отчаяно се опита да се държи нормално.

— Последните гости останаха много до късно.

Ноа прие обяснението й с кратко кимване. Пъхна ръце в джобовете на панталоните си и се загледа в нея. Слоун си пожела да я прегърне. Когато осъзна, че няма да го направи, отдаде колебанието му на същата причина, поради която се тревожеше и тя още докато танцуваха на партито. След като проблемът я измъчваше, сигурно тормозеше и него. Потисна огорчението си и тихо каза:

— Не можем да направим това. Ако Картър усети, че става нещо между нас, ще обвини Париш, че не те е окуражила достатъчно.

Отговорът му бе уклончив.

— В такъв случай предполагам, че трябва откровено да му призная, че не желая да се женя.

— Тогава ще обвини теб.

— Винаги ли се тревожиш за другите?

Слоун въздъхна и кимна и Ноа разбра, че тя приема въпроса много сериозно.

— Това е една от многото ми грешки.

„Грешки?“ — помисли си той и се подсмихна. Чудеше се дали тя наистина знае какво значи грешка. Осветена от луната, му напомняше на босоног ангел, държащ в ръка сандали вместо божествена арфа, с развети от вятъра поли и златни коси. Бе от жените, които помагат на децата да пренасят вода с кофичките си до пясъчните си замъци и които спират, за да помагат на болни възрастни градинари. Помисли си колко щастлива се бе почувствала Кортни само защото Слоун му бе предложила да я покани на танц и как Париш бе разцъфнала през последните два дни. Сестра му бе права — Ноа нямаше причина, нито право да направи нещо, което да помрачи блясъка й или да намали невероятния ефект, който оказваше върху хората. От друга страна, тя бе на тридесет години — достатъчно зряла, за да знае до какво ще доведе среднощната й разходка. Достатъчно зряла, за да разбере правилата на играта и да се справи, след като тази игра приключи. Освен ако, както той вече знаеше, тя не бе наясно как да играе. Сама си бе признала, че дори не умее да флиртува. С язвителна усмивка Ноа си помисли какъв смут щеше да всее тя сред мъжкото население, ако се постараеше да научи правилата. Тази вечер на приема бе видял как чувствителни и изтънчени мъже се превръщат в пластелин, когато тя се усмихва и разговаря с тях. Това, което го смайваше, бе, че тя явно не осъзнаваше въздействието си върху мъжете. Всъщност имаше само две неща за Слоун, в които бе сигурен: тя не знаеше нищо за хората като него и заслужаваше много повече, отколкото той бе готов да й даде.

— За какво мислиш? — попита тя и се почувства глупава и сякаш изложена на показ.

— Мислех си, че приличаш на босоног ангел.

Бе потресена. Спомни си коя е тя и защо е в Палм Бийч и гласът й потрепери виновно:

— Повярвай ми, не съм ангел. Доста далеч съм от това.

Той извади ръце към джобовете си и я придърпа към себе си.

— Добре — каза рязко и сведе глава, за да я целуне.

Слоун реши, че той вероятно бе сметнал, че тя има предвид сексуалното си поведение. Вече го бе измамила за толкова много неща, че се чувстваше длъжна да бъде абсолютно откровена за това.

— Когато казах, че нямам нищо общо с ангел — обясни бързо тя, — нямах предвид интимните връзки.

Той повдигна глава и присвити очи.

— Така ли?

Тя кимна и се опита да се държи като разкрепостена и интелигентна зряла жена, макар че й бе изключително трудно и неудобно да обсъжда с него тези неща:

— При цялото ми уважение към този вид връзки… не притежавам това, което ти… което някои хора биха сметнали за голям опит.

Ноа погледна очарователното й лице и невероятните и очи.

— Така ли?

— Всъщност съм имала само две връзки.

— Само две? Ужасно съм разочарован.

Слоун може и да не знаеше как се флиртува, но успя да забележи присмеха, спотаен в очите му, да открие причината за него и да го окуражи. С искрящ поглед и глас, който криеше извинение и неискреност също като неговия, тя кимна и отвърна:

— Иска ми се да можех да ти кажа, че съм имала много, но всъщност са само две.

— Колко жалко. Мога ли да се надявам, че и двете са били кратки и несериозни?

Красавицата в ръцете му бавно и тържествено кимна и прехапа устната си, за да скрие усмивката си.

— О, да — трагично прошепна тя, — бяха изключително кратки и абсолютно безсмислени.

— Отлично! — Той наведе глава с намерението да я целуне. — Наистина ли бяха такива? — попита сериозно, защото не можеше да потисне желанието си да научи повече за предишните любовници на тази жена.

Очите й се разтвориха широко и тя решително го погледна, след което постави ръка на лицето му.

— Да, наистина бяха такива.

Без да откъсва поглед от нейния, Ноа целуна дланта й. Тръпката, която премина през нея, очевидно разтърси и него.

Дъглас се пресягаше да изгаси нощната лампа, когато Кортни се втурна в стаята му.

— Няма да повярваш какво става на терасата — извика тя и тръгна към прозореца. — Преди пет минути чух гласа на Ноа, погледнах навън и видях Слоун да се изкачва по стълбите. Виж какво става сега! — Тя дръпна една от завесите, отмести се и посочи. — Само погледни!

Притеснен, баща й се измъкна от леглото, забърза към прозореца и надникна навън. Усмихна се доволно, когато разбра какво се случва. Ноа държеше Слоун в прегръдките си и я целуваше. Тя също отвръщаше на целувките му. Дъглас дръпна завесата.

— Каза, че това е започнало само преди пет минути, така ли?

— Да.

— Удивително — щастливо изрече той.

— Ноа има любовници по целия свят. Не разбирам защо се опитва да прелъсти и Слоун.

— Мисля, че не бих нарекъл това прелъстяване.

Тя бе толкова ядосана, че тропна с крак.

— А как би го нарекъл?

— Страст — усмихна се той, след което включи телевизора и взе тесте карти от шкафа под него. — В момента съм в настроение за някой от късните филми и една игра на джин.

— Лягам си. — Тя тръгна към спалнята си, откъдето той знаеше, че може да продължава да шпионира Ноа.

— Оставаш тук, скъпа моя.

— Но аз…

— Имаш намерение да дебнеш брат си — меко каза Дъглас, — това е не само невъзпитано, но също така и загуба на време, защото вече си видяла всичко, което може да се види. Тази вечер отвън няма да се случи нищо повече, имаш думата ми. — Той седна на един стол и започна да раздава първата ръка.

— Защо си толкова сигурен? — попита тя и се отпусна на стола срещу него.

— Сигурен съм, защото познавам брат ти. Ноа не е толкова глупав или груб, че да се люби с някоя жена върху шезлонга в задния двор.

Тя се замисли върху думите му, след което сви рамене, сякаш това не я интересуваше. Взе ръката, която бе раздал за нея, и погледна в картите си.

— Все още ми дължиш сто четиридесет и пет долара от последния път — напомни му тя. — Ако не ми се изплатиш тази вечер, ще трябва да ти наложа лихви.

— На каква стойност? — попита Дъглас, подреждайки картите в ръката си.

— Осемнадесет процента върху всеки просрочен ден, след като изминат тридесет дни. Трябва да започна да мисля за своето бъдеще.

— Няма да имаш бъдеще, ако ми удържаш по осемнадесет процента.

Тя спечели от него още петнадесет долара, а после и двамата заспаха, докато гледаха късния филм.

 

 

— Много е късно — прошепна Слоун, когато Ноа най-после откъсна устните си от нейните. — Трябва да се прибирам.

— Зная. — Той погледна часовника си и с изненада установи, че вече минава три часът. Стана и й подаде ръка, за да се изправи от шезлонга.

Слоун също стана и понечи да оправи прическата си. Внезапно се почувства унизена от вида си и смутена от това, което бяха правили през последните два часа. Ако някой я бе видял как се промъква в къщата, щеше да се почувства като курвата на Вавилон. И което бе по-лошо, Ноа вероятно я смяташе за такава в момента.

Той си помисли, че тя изглежда очарователно така — една напълно облечена жена, лежала до мъж, който страстно я желаеше. Не можеше да повярва, че бе прекарал два сравнително целомъдрени часа с нея върху неудобен шезлонг, и все пак това, което се бе случило, бе също толкова вълнуващо, колкото секса с друга жена. Тя тръгна с него надолу по стълбите. Беше навела глава, сякаш бе дълбоко замислена, и Ноа се опита да види последните два часа през нейните очи. Бе се държал като превъзбуден и неопитен шестнадесетгодишен младеж, който флиртува и се натиска в задния двор. Бе смутен от поведението си и имаше защо… Когато стигнаха до палмовите дървета в края на градината, той произнесе е равен глас:

— Съжалявам. Не трябваше да позволя да продължи толкова дълго или да стигна толкова далеч. Насилих те върху един проклет шезлонг.

На Слоун й олекна, като разбра, че не само тя се чувства объркана.

— Върху шезлонг? — замислено повтори, след което му се усмихна. — Насилил си ме? Това ли правеше?

Ноа я придърпа към себе си. Тя го погледна закачливо и постави ръце върху гърдите му.

— Сигурно не си спомням добре, но…

— Не бих искал да имаш неясни спомени — прошепна той и сведе глава. — Направих това. — Той я целуна по слепоочието. — И това. — Докосна с устни ухото й и се усмихна, когато тя потрепери и се притисна към него. — Направих и това… и това. — Тя притвори очи и той леко я целуна по клепачите, преди да продължи към устните й. Целуна я бавно и жадно, привлече я по-плътно и когато тя започна да отвръща на целувките му, той за втори път тази вечер изгуби разсъдъка си. Побутна я към едно дърво, хвана ръцете й, като впи още по-силно устни в нейните. Пусна едната й ръка и плъзна дланта си надолу към гърдите й, докосна ги, а след това ги обхвана властно. Свободната й ръка обви врата му, тялото й се изви към неговото, а той разкопча роклята й. За части от секундата преди да го направи, осъзна какво върши. Опита се да се овладее, след което откъсна устните си от нейните.

— Това е лудост — дрезгаво прошепна, бавно наведе глава и отново впи устни в нейните.