Серия
Втора възможност (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night Whispers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 187 гласа)

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТА

Ноа прибра и последните документи в едно куфарче и слезе по стълбите към фоайето, където стояха куфарите му. Постоя във фоайето с ръце в джобовете и за последен път се огледа. Сам бе проектирал тази къща. Харесваше стаите, висящите тавани и панорамните гледки. Сега бе щастлив, че заминава. Тази къща непрекъснато му навяваше спомени за Слоун и за наивното му хлътване по нея. Те го посрещаха в стаите и го преследваха по коридорите. Погледна в гостната и видя Слоун, която седеше на канапето и се притесняваше да не бъде арестувана. Стъпките му отекваха по полирания дървен под, докато минаваше от стая в стая.

Влезе в кухнята, а тя бе там и правеше омлет късно през нощта: „Този, който не помага при готвенето, не трябва да яде“ — бе го предупредила. „Дай ми някаква задача. Нека да е трудна.“ Тя му бе подала нож и чушка. „Имах предвид нещо по-мъжествено“ — бе обяснил той и тя му бе подала лука.

Ноа отвори задната врата, излезе на терасата и остана там. Вляво от него бе масата с чадър, където тя за пръв път бе закусвала със семейството му. Кортни бе разпитвала за подробностите от предишната вечер, когато Ноа бе превърнат на пух и прах, и Слоун бе избухнала в заразителен смях. „Не зная как се флиртува. Ако имах телефон, щях да се обадя на приятелката ми Сара от самия дансинг и щях да я попитам какво да кажа.“ Ноа отмести поглед от масата и погледна напред. Тя се бе срещнала с него на моравата близо до терасата късно през нощта след партито и изглеждаше като босоног ангел със сандали в ръка.

„При цялото ми уважение към този вид връзки, не притежавам това, което ти… което някои хора наричат богат опит. Всъщност съм имала само две връзки.“

„Само две? Колко жалко. Мога ли да се надявам, че и двете са били съвсем краткотрайни?“

„Да, точно такива бяха“ — бе прошепнала тя и бе поставила ръка на бузата му. Бяха завършили нощта върху шезлонга от дясната му страна, където той я бе милвал и целувал. Плажът се простираше пред него. Бе я срещнал там в нощта, преди да умре Едит. Беше се върнал от Маями по-рано, защото тя му липсваше. Беше я изпратил до дома й, след като го бе накарала да й помогне в приготвянето на вечерята. Бе й казал, че е луд по нея, а всъщност искаше да каже, че я обича. Благодареше на бога, че не го бе изрекъл. Щеше да бъде още една глупава постъпка, за която да се укорява сега.

Ноа се обърна и влезе в къщата. Чудеше се каква моментна лудост и каква човешка химия го бяха накарали да предпочете нея пред всички други жени, които бе познавал. Не можеше да разбере как е могъл да бъде толкова наивен. Можеше да заложи всичко, което имаше, че тя бе толкова влюбена в него, колкото и той. Всъщност бе заложил на нея и в крайна сметка тя му струваше цяло състояние. Неприятните публикации в резултат на претърсването на яхтите му от ФБР бяха разрушили репутацията му и въпреки че не откриха нищо, фактът, че го бяха заподозрели, щеше да остане в съзнанието на хората години наред. Слоун Рейнълдс бе красива и деликатна като орхидея. Тя бе Мата Хари.

Спря на прага на хола и погледна към касетата, която се подаваше от видеото. Дни наред след като двете с Париш едва не бяха убити, показваха репортажи, на които бяха заснели как Слоун си върши работата като полицай. Макар Кортни да я смяташе за предателка, тя бе очарована от това, което видя по телевизията, и с типичната си невинна безчувственост бе записала всичко на касета и след това караше Ноа да го гледа. Според сестра му полицейското управление на Бел Харбър бе темата на един от епизодите от сериала „Истинските полицаи в действие“. Слоун участваше в залавянето на наркопласьори, което бе заснето на живо. Касетата сякаш го притегли. Това бе последната му възможност да я види, преди да замине. Кортни и Дъглас бяха на гости на Париш и той бе сам в къщата. Отиде до телевизора, включи го и вкара касетата. Екранът се освети, филмът започна и Ноа усети прилив на гняв, когато си спомни, че бе предложил на Слоун да я научи да стреля, така че „нежният малък ангел“ да престане да се страхува от оръжия. На екрана „ангелът“ бе облечен с яке, на гърба на което пишеше „Полиция“. Бе клекнала до една патрулна кола, стиснала пистолет в ръце, и прикриваше колегите си, докато минаваха през моравата към къщата. В следващия филм тя не само прикриваше колегите си, а водеше групата, като тичаше към една сграда и се прилепи към предната врата с високо вдигнат пистолет в ръце.

Ноа изключи видеото. Презираше я. Но ако не го бе предала, щеше да я смята за изключителна. Сети се, че на горния етаж е забравил един документ, който трябваше да вземе, и се качи към кабинета си. Докато прелистваше документите в чекмеджето на бюрото си, чу гласове, които приближаваха по коридора. Погледна и видя Пол Ричардсън на прага, придружен от Кортни и баща му. Дъглас видя заплашителния поглед на сина си.

— Ноа, би ли могъл просто да изслушаш Пол?

В отговор той се пресегна към телефона и натисна бутона.

— Мартин — каза на своя шофьор и бодигард, — в кабинета ми има неканен гост. Изведи го, ако обичаш. — Обърна се към бюрото, намери документа, който търсеше и стана. Когато баща му и сестра му уплашено се отместиха от пътя му, той каза на Пол: — Когато мина покрай теб, Ричардсън, дори само да помръднеш, ще реша, че ме нападаш и ще ми бъде много приятно да те изхвърля през балкона. Разбрахме ли се?

В отговор агентът пристъпи напред, затвори вратата, заключи и по този начин прегради пътя на Мартин, който се качваше по стълбите. Облегна се на вратата, скръсти ръце пред гърдите си и безстрастно погледна Ноа. От другата страна на вратата се чуваше как Кортни и Дъглас убеждават Мартин, че няма нужда от него. Пол не се съмняваше, че Ноа е достатъчно разярен и способен още сега да се нахвърли върху него, но се осланяше на факта, че той не би желал петнадесетгодишната му сестра да присъства на такава сцена. Освен това се надяваше да разсее гнева на Ноа, преди той да реши, че Кортни е виновна за тази среща и трябва да си плати.

— Ноа — изрече накрая той със спокоен глас, — преживях две ужасни седмици. Всъщност подобно нещо не ми се е случвало от пет години.

Ноа приседна на бюрото, а един мускул потрепваше на лицето му, а вниманието му бе насочено към вратата и той се опитваше да разбере дали Кортни е все още там или си е отишла. Пол разбра това и заговори малко по-бързо и по-приятелски:

— Помниш ли случая Захари Бенедикт отпреди пет години?

Мейтланд го погледна презрително. Никой не би могъл да забрави как известният актьор и режисьор, носител на „Оскар“, погрешно бе обвинен в убийството на съпругата си. Бенедикт бе избягал от затвора и бе взел за заложничка Джули Матисън, която се бе влюбила в него. Пол го бе заловил в Мексико, когато Бенедикт бе рискувал живота си, за да се срещне с Джули, и жестоката сцена на летището в Мексико Сити бе показана по телевизията.

— По изражението ти разбирам, че си спомняш. Аз бях агентът, който трябваше да арестува Бенедик! Аз съм този, който отведе Джули Матисън до Мексико и я използва като примамка на летището.

— Кажи ми нещо — рязко го прекъсна Ноа. — Случвало ли ти се е някога да преследваш и виновни хора?

— В твоя случай очевидно не. В случая с Бенедикт също. Срещнах се с него, когато в крайна сметка бе оправдан и освободен от затвора след случая в Мексико, и успях да го убедя, че Джули е невинна. Той й прости.

— Какво общо има това с мен, по дяволите?

— Ще стигнем и до това. Има две основни разлики между случая на Джули с Бенедикт и вашия със Слоун. Джули дойде с мен в Мексико, за да ми помогне да заловя Бенедикт, защото я убедих, че е виновен. Никога не бих успял да убедя Слоун, че ти си виновен. — В очите на Ноа се появи интерес, а Пол забеляза това и продължи: — Всъщност не съм се и опитвал. Тя дойде с мен в Палм Бийч, за да ми помогне да проверя Картър Рейнълдс. Дори не предполагаше за подозренията ми, че ти носиш парите, които Картър пере. Не й казах това по няколко причини. Една от тях е, че Слоун е идеалистка. Тя е лоялна и много умна. Ако бе разбрала, че я използвам, за да събера информация срещу теб, мисля, че щеше да развали прикритието ми, за да те защити.

— Трябва ли да ти повярвам?

— Защо ми е да те лъжа?

— Защото си истински кучи син.

— Кортни е на същото мнение — криво каза Пол. — Изрази го малко по-любезно, но това, което имаше предвид, бе абсолютно същото. Но не това е важното. Казах ти, че има две основни разлики между случаите на Джули и Слоун. Втората е, че Джули се чувстваше виновна, след като предаде Бенедикт. Тя бе готова да приеме гнева и отказа му да се срещне с нея и да му обясни. Слоун няма за какво да се чувства виновна. Тя е горда като теб, така че внимателно си помисли, преди да продължиш по същия начин. — Пол се отмести от вратата. — Зная, че ти казах достатъчно неща, върху които да помислиш. — Погледна часовника си. — Имаш половин час, за да решиш дали да объркаш живота си и този на Слоун.

— Какво означава това?

— Това означава, че тя те очаква на „Видение“, така че си помисли. Не е там, за да те моли. Никога не би го направила. Искаше само да ти каже, че съжалява за това, което се случи, и да се сбогува с теб. — Той се обърна и посегна към вратата, след което спря и погледна отново Ноа. — Има и още нещо — каза с усмивка. — Ще се женя за Париш и за мое най-голямо неудобство една нощ научих, че тя има изключително силен десен удар.

Мейтланд разбра какво имаше предвид той.

— Ударила те е? — заключи безразлично.

— Точно така.

— Защо?

— Обвиних я, че е убила Едит.

— Смятам, че това е добра причина — изрече той удивено.

— Един час преди това открих, че Слоун е по-силна и по-бърза от Париш.

— Слоун също ли те е ударила? — попита Мейтланд, а в очите му проблесна интерес.

— Не, закова ме с дясно кроше, което почти ме свали на земята.

— Защо?

— Защото току-що бе открила, че я бях използвал, за да се добера до теб — сериозно отговори Пол. Бе казал всичко, за което се бе сетил, за да оневини Слоун, но когато погледна лицето на Ноа, за да разбере как се чувства той, то бе абсолютно неразгадаемо.

Ноа продължи да седи, след като Пол си тръгна, и обмисляше думите му. Нямаше начин да разбере дали агентът от ФБР му казва истината за Слоун. Това никога не можеше да се докаже. И все пак той имаше доказателство и винаги го бе имал. То бе в очите на Слоун, когато го поглеждаше, в ръцете й, когато го прегръщаше, и в сърцето й, когато се любеха. Ноа реши, че това е достатъчно. Изправи се, нетърпелив да види Слоун, след което му хрумна една мисъл и той започна да се смее. Ричардсън нямаше лесно да се отърве. След като бе опетнил името му и бе подронил авторитета му, Ричардсън щеше да му стане баджанак.

Той все още се усмихваше заради тази мисъл, когато слезе във фоайето и Кортни го пресрещна пред вратата.

— Това предполагам, означава, че си тръгваш — обади се тя, но изглеждаше прекалено смирена. — Пол каза, че не смята, че нещо от това, което ти е говорил, ти е направило голямо впечатление. Не ми се сърди, че го доведох тук, чу ли? Не искам да си ми сърдит, като си заминаваш. — Тя се повдигна на пръсти и за негова огромна изненада го прегърна и го целуна.

— Ако не те познавах толкова добре, щях да си помисля, че наистина ще ти липсвам — подразни я той.

— Така е — сви рамене тя.

— Наистина ли? Дори не мислех, че ме харесваш.

Куфарите му бяха вече в колата и той се наведе и взе дипломатическото си куфарче. Тя го наблюдаваше, като се опитваше да разбере в какво настроение е. Ноа знаеше, че тя е достатъчно умна, за да се хване за нещо, което й даваше надежда.

— Щях да те харесвам още повече, ако простиш на Слоун.

Ноа видя Дъглас, който стоеше в гостната и го наблюдаваше със същата надежда, която Ноа бе доловил и в гласа на Кортни. Нетърпелив да се срещне със Слоун, той намигна на баща си и се обърна към вратата.

— Добре, щом това наистина ще те накара да ме харесваш още повече.

Това бе всичко, което тя искаше да чуе.

— Знаеш ли — добави невъздържано тя, когато той отвори вратата, — това, което би ми харесало най-много, е да се ожениш за Слоун и да останеш в Палм Бийч.

Ноа се засмя, прегърна я и я целуна по къдравата главица. Тя прие това като положителен отговор и го последва до портала.

— Ноа — извика нетърпеливо, когато той седна на задната седалка на колата, — ще бъда страхотна леля.

Той затвори вратата и се засмя.