Серия
Втора възможност (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night Whispers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 188 гласа)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА

Кортни надникна в кухнята, където една жена изсипваше млени орехи в тесто за палачинки.

— Добро утро, Клодин. Къде са всички?

— Брат ти реши да закусва на терасата — отвърна тя, без да я поглежда. — Баща ти също е навън.

— Ще си взема една вафла. Радвам се, че не боледуваш често. Вчера трябваше сами да си правим закуската. Аз изгорих филията си.

— Цяло чудо е, че си оцеляла — отвърна с неприязън Клодин.

— Когато имам собствен готвач, ще си наема французин.

— Чудесно, тогава ще надебелееш и това ще ти се отрази добре.

Доволна от ритуалния им сутрешен словесен двубой, Кортни се засмя и излезе от кухнята.

— Мисля да ям френски препечени хлебчета вместо палачинки.

Навън тя спря до една количка с храна, на която Клодин бе оставила кана с току-що изцеден портокалов сок. Наля си в една чаша, след което отиде на терасата, където Ноа седеше на една маса под яркожълт чадър и четеше вестник.

— Как се справи снощи със Слоун?

— Не се справих.

— Шегуваш се. Поне опита ли?

— Направи ме на пух и прах — измърмори без я поглежда.

— Тази жена сигурно е сляпа.

Ноа сметна забележката й за съчувствие и й се усмихна.

— Благодаря ти.

Кортни побърза да разсее заблудата му:

— Имах предвид, че сигурно е сляпа или не може да чете, защото очевидно още не е наясно с финансовото ти състояние. Ако беше, в този момент щеше да седи в скута ти. — Когато това не предизвика реакция у него, тя погледна към плажа. — Къде е баща ни?

— Последния път, когато го видях, копаеше в края на градината.

Кортни се облегна и надникна между дърветата.

— В момента се оглежда, сякаш търси някого. Обзалагам се, че чака Слоун. Вчера я видя почти по същото време.

Кортни забеляза, че това привлече вниманието на Ноа. Той се завъртя и примигна срещу слънцето.

— Фактът, че не си успял с нея, не означава, че той няма да успее. Може би тя предпочита по-възрастни мъже. Бих искала да видя тази жена. Смятам да отида при него.

— Престани да ни създаваш грижи.

— Обичам да създавам грижи.

Ноа имаше чувството, че тя е права по отношение на баща им, и въздъхна с отвращение.

— Преди малко се обади Роджър Килман. Слез долу и му кажи, че са го търсили. Нелепо е да стои там по този начин.

— Да не ревнуваш?

— Достатъчно — изрече остро той и веднага съжали за тона си. — Може ли просто да направиш това, за което те помолих, без да спориш?

— Вероятно — усмихна се неочаквано Кортни, докато гледаше как баща й маха на някого и тръгва напред. След миг една блондинка с шорти и тениска за крос се появи и спря да поговори с баща й. Кортни ги наблюдава известно време. — Ще го доведа обратно тук, без значение какво ще ми струва това — обеща тя, бутвайки назад стола си.

 

 

Слоун изтъкна на Дъглас Мейтланд няколко причини, поради които не можеше да приеме поканата му да закуси с него, но той отхвърли възраженията й с очарователна настойчивост, след което я хвана под ръка и я поведе.

На разстояние около двеста метра между плажа и къщата се простираше красива морава, която свършваше до варовикова тераса на три нива. На всяко ниво имаше масички с чадъри, шезлонги и бели столове от ковано желязо със светложълти възглавнички. Когато наближиха терасата, Слоун със закъснение осъзна, че на една от масите вече седят мъж и момиче.

Беше виждала Ноа Мейтланд само три пъти, но изваяният му профил, лъскавата му черна коса и мъжественото му телосложение бяха запечатани в съзнанието й. Присъствието му я смути. Тъкмо се опитваше да измисли как да се измъкне, когато момичето от масата скочи и изтича по стълбите към тях.

— Сега ще се запознаеш с дъщеря ми Кортни — весело я предупреди Дъглас и я стисна за лакътя, сякаш предусетил желанието й да избяга. — Това е преживяване, което повечето хора не могат да забравят. Майка й беше четвъртата ми съпруга. Чудесна жена, но след като роди Кортни, осъзна, че не желае да има деца. Момичето я е виждало само няколко пъти, така че й липсва доброто влияние на майката. Заради това проявяваме разбиране към нея.

Висока и слаба, с накъдрена тъмна коса и самоуверена походка, Кортни не отговаряше на представата на Слоун за разглезеното, надменно момиче, за което я предупреждаваше Дъглас. Първите й думи също не се връзваха с предупреждението.

— Ти си Слоун, нали? — Тя се опита да кимне, но Кортни й подаде ръка. — Много исках да се запозная с теб, аз съм Кортни.

Слоун бе очарована от ентусиазма на това дете, дяволитата му усмивка и познатите сиви очи.

— Много се радвам да се запозная с теб — каза младата жена.

— Обикновено хората смятат така, но после си променят мнението.

В Бел Харбър Слоун през цялото време се занимаваше с тийнейджъри и усети, че трябва да прояви интерес към това твърдение на Кортни.

— Защо смяташ, че става така?

— Защото винаги казвам това, което мисля.

— Не, скъпа моя — възрази й Дъглас, — просто отказваш да мислиш.

Тя не му обърна внимание и забърза нагоре по стълбите, принуждавайки ги да ускорят темпото си, за да не изостават от нея.

— Ноа много ще се радва да те види — заяви момичето. — Ноа, виж кого открих…

Слоун забеляза, че той не се радва да я види.

— Добро утро, Слоун — изрече официално.

— Бях й устроил засада на плажа — призна си Дъглас, като издърпа за Слоун стол срещу Ноа, а самият той седна от дясната й страна. Кортни също се настани до гостенката, а една жена се появи на терасата, носейки поднос с кана кафе и чаши.

— Ще бъдем четирима на закуска, Клодин — каза Дъглас. — Слоун, ти какво искаш?

— Същото, което ще закусите и вие — отвърна тя.

Докато Клодин наливаше кафето в чашите, момичето погледна от Дъглас към Ноа, а след това и към Слоун и запита:

— Как се чувстваш като единствената жена в Палм Бийч, уважавана и от двамата Мейтланд? И кой е по-добрият?

Младата жена смутено примигна:

— Моля?

— Кортни, моля те… — опита се да се намеси Дъглас.

Дъщеря му обаче продължи:

— Ноа каза, че снощи Слоун го с отрязала.

Дъглас се обърна към гостенката:

— Наистина ли?

— Не, аз… — Тя погледна към Ноа, който се мръщеше на Кортни, но това изглежда не я обезкуражаваше.

— Да, наистина — заяви момичето на баща си. — Той ми го каза тази сутрин. — После се обърна към Слоун: — Попитах го как са се развили нещата между вас снощи и той ми отговори, че си го направила на пух и прах.

— Не — отчаяно измърмори Слоун. — Не си разбрала правилно. Дори не съм го докосвала…

Тя не осъзна какво беше изрекла, преди бащата да избухне в смях и да се плесне по коляното. Реши, че ако не овладее ситуацията, следващото, което може да се случи, е отнякъде да се появи чеширската котка от „Алиса в страната на чудесата“. Тъй като Ноа изглеждаше единственият нормален човек на масата, тя погледна към него.

— Това, което исках да кажа, бе — започна тя, — че не е възможно да съм те направила на пух и прах, защото дори…

В очите му проблесна удивление.

— Дори не си ме докосвала.

— Точно така — подчерта Слоун. Едва бе седнала на масата, а се чувстваше така, сякаш бе минала през бойно поле — Благодаря ти — добави признателно.

Ноа смяташе да не остава за закуска, но благодарността, изписана на лицето й, промени решението му.

— Не ми благодари все още. Може да стане и по-лошо.

— Предполагам, че снощи не си бил в добра форма, Ноа — заключи Кортни.

— И аз така мисля — отвърна той.

Сестра му реши да се прехвърли на по-уязвима мишена и се обърна към Слоун:

— Ноа каза, че имаш черен колан по карате и те е видял как хвърляш Картър по гръб…

— Не беше карате — прекъсна я тя.

— А какво беше?

— Някои движения от бойните изкуства, научени на курс по самозащита. Най-вероятно взети от таекуон-до или джиу-джицу.

— Тренирала ли си карате?

— Да.

— Имаш ли черен колан?

— Диплома за преподавател по самозащита за жени, като доброволец.

— Ще ми покажеш ли някои движения, така че да мога да се защитавам?

— Ние трябва да се защитаваме от теб — сухо отбеляза Дъглас.

Слоун бе склонна да се съгласи с него, но не можеше да разочарова момичето.

— Да, ако желаеш.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Слоун отпи глътка вода, докато се чудеше как да отклони Кортни от разпита, на който явно безумно се наслаждаваше. Тя едва не се задави, когато девойката услужливо й подхвърли идеята:

— На това място от разговора повечето хора ме питат какви курсове посещавам в училище и какви са плановете ми за колежа.

Младата жена погледна настрани и срещна разбиращия поглед на Ноа и усмивката му. Това, че трябваше да търпи прищевките на една преждевременно развита тийнейджърка, го правеше по-симпатичен и по-човечен. Тя също му се усмихна и после се обърна към Кортни:

— Обзалагам се, че коефициентът ти за интелигентност е над нормалното ниво.

— Права си. Този на Ноа също. И така, къде ходихте снощи? Къде бяхте, когато го разби на пух и прах?

— Бяхме в Оушън Клъб и аз не съм… — отчаяно изрече Слоун.

— Бяхме на дансинга — поясни Ноа, — опитвах се да флиртувам с нея, а тя ми предложи да ме запознае с една нейна приятелка.

Дъглас се изсмя високо, а Кортни я наблюдаваше с широко отворени очи, в които се четеше уважение.

— Наистина ли си безразлична към страхотния му външен вид и легендарното му състояние, или просто си се правела на недостъпна?

Слоун погледна спокойно Ноа, който чакаше да чуе отговора й.

— Не ни дръж в напрежение, скъпа — шеговито възкликна баща им.

Този разговор бе толкова абсурден, че Слоун покри лицето си с ръце, облегна се назад и започна да се смее. Те също започнаха да се смеят и когато се опита да им обясни, израженията на лицата им я накараха отново да се засмее.

— Не зная абсолютно нищо за флиртуването — каза тя на Кортни, — ако имах телефон, веднага щях да се обадя на приятелката си Сара и да я попитам.

— Да я попиташ какво?

— Да я попитам какво да отговоря на мъж, който ми задава въпроса как да ме впечатли.

— Ще поискаш бижута — посъветва я Дъглас. — Не трябва да забравяш и диамантена гривна.

Това невероятно предложение предизвика у нея нов пристъп на смях.

— Така ли правят заможните жени в Палм Бийч? — успя да изрече тя. Преодоляла стеснителността, тя вдигна поглед към Ноа: — Ти какво щеше да направиш, ако ти бях споменала за диамантена гривна?

Той погледна съблазнителните й устни и вдигна поглед към лицето й. Под гъстите кафяви мигли искрящите й очи имаха удивителен виолетов цвят и действаха хипнотизиращо, защото в тях липсваше лукавост, а гладките й скули започваха да порозовяват. Няколко кичура се бяха измъкнали от плитката й и блестяха като злато покрай слепоочията й. Решителна, искрена и невинна, тя притежаваше изключителна душевна красота. Реши, че тя е най-красивата жена, която е срещал.

Слоун започна да се притеснява от изучаващия му поглед, смехът й секна и тя сведе очи.

— Като се замисля — пошегува се Дъглас, тъй като правилно изтълкува мислите на Ноа, — май не трябва да споменаваш за гривна. Направо си поискай диамантена огърлица.

След това времето измина много бързо. Когато закуската приключи, Слоун вече се чувстваше почти като семейна приятелка и това до голяма степен се дължеше на Кортни. След като приключи с гостенката, момичето насочи вниманието си към баща си и към брат си. Никой не бе пропуснат и в края на закуската трите жертви бяха свързани помежду си. За това кратко време Слоун научи от Кортни страшно много неща и за двамата мъже, включително и факта, че Ноа три години е бил женен за някоя си Джордана и че две от съпругите на Дъглас са били на възрастта на Слоун. Младата жена забеляза, че Ноа не позволява сестра му да обсъжда въпроси, отнасящи се до работата му. Той отмина с безразличие многобройните й подигравки, свързани с личния му живот, но когато тя започна да говори за деловите му партньори, гласът му стана заплашителен:

— На твое място не бих подемал тази тема.

За изненада на Слоун невъздържаната петнадесетгодишна девойка спря по средата на изречението. Клодин дойде с пълна кана кафе и предложи на Слоун, но тя погледна часовника си и поклати глава.

— Палачинките бяха много вкусни — каза на готвачката и тя й се усмихна. — Трябва да тръгвам — обърна се към останалите. — Ще се безпокоят за мене.

— Почакай — опита се да я спре Кортни, — защо си учила бойни изкуства?

— Защото съм ниска. — Слоун отмести стола си назад и стана, после се усмихна на младата си домакиня и рече: — Благодаря ти за незабравимата закуска. И за това, че ме накара да се почувствам като член от семейството.

Ноа стана и каза:

— Ще те изпратя.

Дъглас и Кортни мълчаливо ги проследиха с поглед.

— Е — попита накрая момичето, — сега какво мислиш за Слоун?

— Мисля, че е прекрасна и възхитителна — отвърна баща й. — А също така — добави меко, докато сипваше захар в кафето си, — че ти прекали с някои от коментарите си. Досега винаги си имала някакви задръжки пред непознати.

— Зная — съгласи се тя. — Бях страхотна. Ноа трябва да удвои правата ми заради това, което направих днес.

— Какво смяташ, че си направила?

— Че то е очевидно. Накарах Слоун да се отпусне. В началото бе напрегната и това е съвсем естествено. Искам да кажа, че тя не познава никого в Палм Бийч, дори собственото си семейство. Досега е живяла в малък град, не знае как да флиртува и можеш да си сигурен, че винаги е била бедна.

— Сигурен съм, че Картър добре се е погрижил за нея и за майка й.

— Ако беше слушал как отговаря на въпросите ми, вместо да се взираш в големите й красиви…

— Кортни!

— Очи. Както и да е, ако беше слушал, вместо да зяпаш, щеше да разбереш, че майка й е продавачка в бутик, а Слоун е работила на половин ден, докато е посещавала местния колеж. Следиш ли мисълта ми? Разбираш ли накъде бия?

— Все още не, но се опитвам да разбера.

Тя извъртя очи.

— Като имаш предвид всичко, което разкри за себе си, можеш ли да си представиш как се чувства пред Ноа? Имам предвид, че освен че е висок, красив и секси, той е богат и образован. Създадох си доста главоболия, докато успея да го накарам да изглежда по-нормален и достъпен в нейните очи.

— А, разбирам — сухо изрече Дъглас, — предполагам, че това обяснява защо намери за необходимо да наречеш бившата му жена „злата вещица от Запада“ и да подхвърлиш, че любовницата му има големи зъби.

— Никога не съм наричала Никол любовница — възмути се Кортни. — Тази дума означава сериозна връзка и това би могло да отблъсне Слоун. Нарекох я просто Никол. — После въздъхна драматично: — Горката Слоун. Ноа ще я очарова, ще я заведе на някоя от яхтите си, ще я обгради с внимание, ще й подари бижута и ще я вкара в леглото си. Тя ще се влюби в него, както винаги става с жените, после ще открие, че сърцето му е като камък и че единственото, от което се интересува, са парите. Ще стане прекалено зает с работа, за да й обръща внимание, тя ще започне да се сърди, той ще се отегчи, след което ще я зареже и ще разбие сърцето й. Знаеш ли — завърши, — ако не бях негова предана и лоялна сестра, щях да предупредя Слоун, че той е опасно копеле.

Когато останаха сами, Слоун отново се смути, но Ноа й помогна, като я попита дали обича да плава и след това й разказа как веднъж Дъглас и Кортни едва не се бяха преобърнали при буря до бреговете на Насу.

Близо до имението на баща й деца строяха пясъчен замък. Най-малкото беше на около годинка и половина, закръглено и още не бе стабилно на краката си, но храбро се опитваше да не изостава от две по-големи момчета, докато тичаше към водата с кофичка в ръка. Когато се връщаше, се спъна и падна.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита Слоун и приклекна до него. Без да изпуска кофичката си, то се претърколи, седна, погледна я и заплака. Слоун го вдигна и го прегърна. — Не плачи, миличко — започна да го успокоява тя и да го потупва по гърба, когато бавачката, с която бе разговаряла по-рано тази сутрин, тръгна към тях и после се спря. — Не плачи. Ние ще ти помогнем.

То притихна, потри очи и изхълца. Младата жена го остави на земята и го хвана за ръка.

— Ще ти помогнем — обеща отново тя и погледна към Ноа. — Нали?

Той се взря в очите й и после в кафявите очи на детето, изпълнени с надежда, и мълчаливо се пресегна за кофичката. Слоун му се усмихна. Детето също му се усмихна. Този момент се запечата в ума му като на снимка.

Желаеше я.