Серия
Втора възможност (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night Whispers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 187 гласа)

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Перката на хеликоптера все още се въртеше, когато Ноа слезе на главната палуба и се огледа за Слоун. Мина покрай един член на екипажа, който приготвяше яхтата за път, и вместо да губи време да я търси, грубо попита:

— Тук ли е госпожица Рейнълдс?

Човекът знаеше само три неща за госпожица Рейнълдс — сред екипажа се носеше слухът, че тя е била близка приятелка на агента от ФБР, който е наредил претърсването на яхтата; че е била обвинена в убийство и че е била доведена на борда от сестрата на работодателя си, която е казала на екипажа да пазят това в тайна. Той реши, че най-добре би било да се направи, че не знае нищо.

— Не знам, сър.

Ноа кимна и намръщено се изкачи по вътрешните стълби до спалнята си. Невъзможно беше за лодка или хеликоптер да пристигнат без морякът да ги забележи. Очевидно Слоун бе променила решението си и това му изглеждаше доста странно. Той пъхна ръце в джобовете си и се загледа в огромното легло, където бе изживял много часове на бурна страст и спокойни разговори със Слоун, и се зачуди доколко верни са били думите, с които я бе защитил Ричардсън. Жената, която Ноа бе видял на видеокасетата, не би се страхувала да застане пред него, ако беше невинна.

Слоун стоеше на прага зад него и се опитваше да събере кураж. Имаше няколко часа на разположение, за да помисли за това, което се бе случило между тях, и въпреки убедеността на Кортни, че Ноа ще й прости и ще забрави, тя се съмняваше. Това не беше приказка. Истината бе, че го обичаше от цялото си сърце, но му бе донесла само публично опозоряване. Ноа никога не й бе казал, че я обича, той не вярваше в брака и не желаеше да има деца. Освен това те принадлежаха на два различни свята. Единственото, на което можеше да се надява в момента, бе откровеност по време на това последно посещение и вероятно на прошката му някой ден. Тя решително пристъпи напред, като трепереше от напрежение. Ноа бе с гръб към нея.

— Дойдох да се сбогуваме — прошепна Слоун.

Раменете му се изправиха и той бавно се обърна.

— Дойдох да те помоля да ми простиш и зная, че за това ще ти трябва много време. — Тя замълча, а очите й го умоляваха да й повярва и да я разбере. — Не ти се сърдя за това, което чувстваш към мен. Толкова пъти исках да ти призная истината, но Пол се страхуваше, че ще кажеш нещо на Картър. — Като се опитваше да не издаде любовта и мъката, които изпитваше, тя дълбоко си пое дъх и продължи: — Въпреки това трябваше да ти кажа, защото със сърцето си знаех, че няма да го направиш. Все пак може би е най-добре, че нещата приключиха толкова бързо за нас. Нямаше да потръгне.

— Нямаше ли? — изрече той.

— Не — тя посочи елегантно обзаведеното помещение, ти си… а аз съм аз.

— Това винаги е било голяма пречка за нас.

Слоун бе толкова нервна, че не усети закачливата нотка, която се прокрадна в гласа му.

— Да, зная, но това не би ми попречило да се влюбвам все по-безнадеждно в теб. Ти не искаш да се жениш, а аз щях да поискам да ти стана съпруга.

— Разбирам.

— Аз обичам децата — прошепна тя с болка.

Докато я наблюдаваше, Ноа се пресегна и отметна завивката на леглото.

— А ти не искаш да имаш деца — рече тя.

Той разкопча яката на ризата си.

— Бих искал да имам дете от теб. Разкопча и следващото копче.