Серия
Втора възможност (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night Whispers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 187 гласа)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА

— Как мина денят ви? — попита Ноа, когато влезе във всекидневната, където баща му гледаше стар филм с Джон Уейн, а Кортни се бе отпуснала в един стол и прелистваше списание със слушалки на ушите. Тя махна слушалките, а Дъглас вдигна поглед.

— Моят беше отегчителен — оплака се баща му е огорчения глас на инвалид, който смята, че всички трябва да страдат заедно с него заради ограничения му живот. — Четох и подремнах. Ти къде беше целия следобед?

— Тази сутрин отнесох някои документи на Картър, след това свърших някои работи и се срещнах е Гордън Сандърс.

— Нямам доверие на Сандърс — заяви Дъглас, след което нетърпеливо попита: — Видя ли Слоун, като беше при Картър?

— Да — отвърна синът иронично, — пристигнах точно когато той я предизвикваше на двубой, за да покаже какво е научила на някакъв курс по самозащита, който вероятно е посещавала.

— Тъжно е, че жените трябва да посещават курсове по самозащита, защото не се чувстват в безопасност по улиците. Бедната Слоун! Тя е мила и нежна като гълъбче.

— Твоето сладко малко гълъбче тръшна Картър по гръб. Два пъти.

Дъглас занемя.

— Сериозно? Е, все още съчувствам на днешните жени. Представи си какво е да живееш в страх от това да те нападнат.

Ноа се засмя.

— Запази съчувствието си за нападателя й. Ако Слоун няма черен колан по карате или каквото и да е това, което използва срещу Картър, значи много скоро ще го получи. — Той погледна часовника си. — Трябва да се обадя по телефона.

— Тази вечер ще излизаш ли? — попита Дъглас, забелязвайки със закъснение, че Ноа е с костюм и вратовръзка.

Когато той каза, че ще излиза, и бащата, и дъщерята го погледнаха така, сякаш ги изоставяше съвсем сами в ръцете на съдбата. Гласът на Кортни прозвуча жално:

— И коя е щастливката тази нощ?

— Ще вечерям с Париш, Слоун…

— Този мъж няма срам — възмути се тя. — Хвърлил е око на две сестри. Това е кръвосмешение.

— И Пол Ричардсън — добави той към баща си, без да обръща внимание на сестра си.

— Кой е той?

— Приятел на Слоун.

— Горкичкият — присмя се Кортни, слагайки си отново слушалките, — ще изгуби приятелката си заради най-желания и най-смайващо красивия ерген на Палм Бийч.

Тя не позна. Слоун Рейнълдс едва забелязваше, че той е с тях в Оушън Клъб, и това не би го притеснявало, ако не бе започнал да проявява интерес към нея. От една страна, му бе трудно да приеме, че деликатната златокоса красавица с черна вечерна рокля бе същата разрошена гимнастичка, която тази сутрин бе хвърлила Картър по гръб. Докато я слушаше как си бъбри с Париш и Пол, той не можеше да си представи как миналата нощ бе могъл да я вземе за скучна или безмозъчна, но когато лично й зададеше директен въпрос, тя изглеждаше неспособна да му от говори. Ако не се обръщаше специално към нея, тя избягваше да го поглежда. Ричардсън бе още една загадка. Макар да бе дошъл със Слоун, обръщаше също толкова внимание и на Париш, и на сестра й сякаш не се тревожеше от това. Париш също бе съвсем различна. Ноа я познаваше от години, но тази вечер тя се държеше по-свободно с двама непознати, отколкото се бе държала някога с него или с други хора, с които я бе виждал. Освен това Ноа имаше невероятното усещане, че тя все повече харесва приятеля на сестра си.

Ако не се бе почувствал като аутсайдер, Ноа щеше да намери вечерта за изключително приятна. Дансингът в Оушън Клъб бе отделен от масите с дървена решетка, покрита с тропически растения, и докато чакаха да им сервират десерта, Ноа реши да покани Слоун да танцуват. Предвиди, че тя би могла да му откаже, затова отиде до стола й, преди да й предложи да танцуват. Тя вдигна глава и го погледна с изненада и тревога.

— О, не, благодаря. Не искам.

Ноа погледна към Пол едновременно с удивление и гняв.

— Неприятно ли ти е да танцувам с нея, или проблемът е в мен?

— Зависи — отвърна той с усмивка, след което се пошегува: — Ноа ще изглежда като отблъснат, ако го оставиш да стърчи там. Мъжете също имат чувства, знаеш ли? Бъди любезна и танцувай с него.

Ноа видя колко бавно и неохотно стана тя, а също и че не забелязваше погледите на мъжете, покрай които минаха. От опит знаеше, че красивите жени осъзнават как въздействат на мъжете и фактът, че тя или не знаеше, или не се интересуваше, засили нейната привлекателност. Когато започнаха да танцуват, тя се държеше на възможно най-голямо разстояние от него и спря погледа си на третото копче от ризата му. Слоун бе много напрегната. По време на вечерята Ноа я бе наблюдавал като ястреб и сега тя бе принудена да танцува с него. Той така я изнервяше, че тя не можеше да изрече смислен отговор, когато й задаваше въпрос. Беше толкова привлекателен, че всички жени я поглеждаха завистливо. Той бе мечтата на Сара и кошмарът на Слоун. Тя осъзна, че като не му обръщаше внимание, засилваше интереса му към нея. Реши, че най-добрият начин да го отблъсне, е да се престори на заинтригувана от него. Обаче това изискваше да флиртува с него или поне да гледа право в тези хипнотизиращи сини очи, а тя не беше в състояние да направи нито едно от двете. Ноа механично следваше музиката и се чудеше защо тя се държи толкова сдържано. Реши да й помогне да се отпусне, като пофлиртува с нея.

— Какво правят мъжете в Бел Харбър, за да те впечатлят?

Объркана от новата, леко интимна нотка, Слоун изрече първото, което й дойде наум.

— Те не го правят.

— Това ме успокоява.

— Кое?

— Това, че те също не те впечатляват. Мисълта, че не съм единственият, който не може да те заплени, ме успокоява.

Помисли си, че няма да му отговори, но тя спря невероятните си теменужени очи върху него.

— Имах предвид, че те не се опитват — погледна го така, сякаш бе казал нещо абсурдно.

— Кажи ми нещо?

— Ще опитам.

— Защо можеш и искаш да разговаряш с всеки друг, но не и с мен?

Слоун се почувства съвсем глупаво, когато отговори:

— Не мога да го обясня.

— Но го забелязваш, нали?

Тя кимна. Ноа се взря в тези красиви очи и забрави колко разочарован бе само допреди миг. Усмихна се.

— Какво мога да направя, за да ти помогна да се отпуснеш?

— Да не би да флиртуваш е мен? — попита директно тя.

— Не много успешно.

— Бих искала да не се опитваш — заяви тя и добави по меко: — Но ако някога дойдеш в Бел Харбър, имам една приятелка, с която бих искала да те запозная. Сара би била идеална за теб.

Тя се опитваше да го събере с нейна приятелка, осъзна Ноа. Това бе невероятно и обидно.

— Нека да замълчим. Гордостта ми е сразена.

— Съжалявам.

— Аз също — изрече той. Веднага щом танцът свърши, той я отведе на масата им и Слоун знаеше, че не възнамерява повече да се занимава с нея. Трябваше да почувства облекчение. А изпитваше… разочарование. Той покани Париш на танц и в момента, в който се отдалечиха, Пол се обърна намръщено към нея:

— Какъв е проблемът ти е Мейтланд?

— Не е точно проблем. Просто не зная какво да правя с него. Опитваше се да флиртува с мен.

— Ами флиртувай и ти.

— Не съм много добра във флиртуването.

— Тогава се упражнявай с Мейтланд. Представи си, че го разследваш. Усмихвай се, когато му задаваш въпроси, и не забравяй да се усмихваш, когато ти отговаря. Гледай го право в очите. Не, не по този начин — засмя се той, — изглеждаш потресаващо.

— За какво предлагаш да го разпитвам? — отвърна Слоун обидена от смеха му.

— Кое е първото нещо, което ти хрумна, след като той ни взе тази вечер?

— Чудех се колко плаща за едно зареждане на ролс-ройса си.

— Е, не го питай това.

— Всъщност ние нямаме много общи неща — отбеляза тя. — Той е богат, разглезен аристократ. Виж костюма му. Колко мислиш, че струва?

— И това не го питай — каза Пол.

— Не съм толкова тъпа. Въпреки това се радвам, че намираш ситуацията за толкова забавна.

Тя бе обидена и Пол стана сериозен.

— Слоун, имаш задача. Бих искал да разбера за тези документи, които Ноа донесе сутринта в къщата. Сдобри се с него. Още по-добре ще е, ако станете приятели. Приятелите си споделят разни неща. Баща ти явно споделя с него доста неща, които биха могли да ни се сторят интересни, дори да не изглеждат важни за Мейтланд. Разбираш ли?

Тя обаче побърза да смени темата на разговора:

— Ако те интересува, знам как действа системата за сигурност в къщата.

— Интересува ме.

Музиката затихваше и Слоун бързо му довери и останалата информация, която бе важна за него:

— Още нещо — днес Париш ме попита за връзката ми с теб и аз й казах, че сме само приятели.

Слоун му разказа какво бе говорила и защо го бе направила и Пол кимна.

— Добре. Това е добре. Всъщност заради начина, по който се развиват нещата, мисля, че би било в наша полза, ако двамата с Мейтланд са наясно с това.

— Париш те харесва — предупреди младата жена. — Смята, че може да ти се има доверие.

— Аз също я харесвам.

— Знаеш, какво се опитвам да ти кажа.

— Да, да и престани да ми се мръщиш. Изглежда странно. — Слоун се усмихна. — Така с по-добре. Ти се заеми е Мейтланд, а аз ще имам грижата за Париш.

Тя обаче нямаше нито желанието, нито възможността да последва инструкциите му, защото Ноа Мейтланд се държа с нея любезно и студено.