Серия
Втора възможност (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night Whispers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 187 гласа)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА

„Видение“ отговаряше на името си, помисли си Слоун, когато хеликоптерът се наклони наляво и тя смаяна погледна към яхтата. На фона на залеза блестящата бяла яхта изглеждаше величествена и масивна като „Тадж Махал“.

— Добре дошли на борда, госпожице — каза един мъж в бяла униформа, като се наведе ниско и й подаде ръка, за да й помогне да слезе от хеликоптера. Посочи й пътя към главната палуба, която се намираше две нива по-надолу, и я придружи до арката, където върху маса, покрита с бяла ленена покривка, бе сервирана вечеря за двама. — Спешно потърсиха господин Мейтланд по телефона, но той съвсем скоро ще се присъедини към вас — обясни човекът и побърза да си тръгне.

Слоун смаяно се огледа. Дори не бе подозирала, че съществува нещо подобно, освен в разказите за пътешествия по места като Монте Карло. Прокарвайки ръка по гладкия парапет, тя тръгна бавно по главната палуба към кърмата. По-голямата част от това ниво явно се заемаше от просторен салон с големи прозорци. Завесите бяха дръпнати и Слоун се учуди от това, че вътрешността изглежда повече като модерен апартамент, отколкото като част от морски съд. Мокетът беше бял, с нюанси на синьо и платинено, които оформяха широка ивица по края и медальон в центъра. Вита стълба с хромиран парапет водеше към горното и долното ниво. Около маси с дебели стъклени плотове бяха подредени канапета и столове, тапицирани в цветовете на килима. Върху масите имаше модернистични скулптури от блестящо злато и сребро. На поставки бяха издигнати големи камъни, които светеха в цветовете на дъгата, включително в сиво-синьо и аметистово. Тъй като Ноа не беше в салона, тя очакваше той да излезе от някоя от вратите, покрай които мина. Вместо това го намери на мястото, от което бе тръгнала. Той стоеше до парапета и говореше по мобилния си телефон. Гласът му бе тих и груб:

— Повече не ме интересуват извиненията на Лорън, очаквам резултати. Кажи на Грациела, че ако още веднъж прецака тази работа, няма да се застъпя за него пред венецуелското правителство и може да изгние в тамошния затвор. Ноа замълча. — Точно така, говоря съвсем сериозно. — Отново замълча за миг. — Добре, тогава се погрижи за Грациела и се махай от там. — Той рязко прекъсна разговора и хвърли телефона върху една маса. На Слоун й бе малко трудно да свърже този студен, заплашителен мъж с внимателния човек, с когото се бе запознала. Когато хвърли телефона на масата, Ноа видя Слоун и изражението му се смекчи.

— Здравей — каза той с усмивка, която бе обезкуражаваща колкото смайващо елегантния му вид. Не знаеше какво да каже. Ноа приличаше на недостъпен непознат.

— Здравей — отвърна тя учтиво, но официално.

Дори да беше забелязал сдържаността й, той не го показа. Наведе се и взе бутилка шампанско, която се изстудяваше в сребърна кофичка, и наля в две чаши. Подаде й едната и тя бе принудена да се приближи към него, за да я вземе. И двамата вдигнаха погледи, когато перката на хеликоптера започна да се върти, и Слоун видя още трима мъже да се качват заедно с пилота.

— За мен това е твърде непривично — обясни тя, докато гледаше как машината започна да се издига.

Ноа потисна желанието си да я погали. Облегна се на парапета, докато й се наслаждаваше в роклята без презрамки. Слоун го погледна и каза първото, което й дойде наум:

— Париш не е с мен. Страхува се да лети с хеликоптери.

— Какъв срам — сериозно отвърна той.

— Пол остана на брега с нея.

— Съкрушен съм.

Тя забеляза игривите пламъчета в красивите му сиви очи и го почувства много по-близък. В същото време още нещо й направи впечатление. Обърна се бързо към масата и видя цветята, свещите в кристалните поставки, сребърните прибори и китайския порцелан. Прибори за двама. Два стола. Разкъсвана между вината си към Париш и радостта от близостта му, Слоун се опита да изглежда възмутена.

— През цялото време си знаел, че тя се страхува от хеликоптери.

— Тази мисъл никога не ми е хрумвала.

— Наистина ли?

Той бавно поклати глава, а в очите му се таеше смях заради изражението й, защото тя много добре знаеше, че той крие нещо, и нямаше да се откаже, докато не разбереше какво е то.

— Толкова отдавна я познаваш, не знаеш, че се страхува от хеликоптери? — недоверчиво попита тя. — Възможно ли е това да е така, защото тя всъщност не се страхува?

Ноа не издържа. Наведе се и прошепна на ухото й:

— Париш има разрешително за пилотиране.

Топлият му дъх погали ухото й.

— Но защо си създаваш толкова много грижи само заради нас двамата?

— Исках да изкупя вината си за снощния шезлонг.

— С всичко това? — подразни го. — Никога ли не вършиш нещата само наполовина?

— Снощи направих точно това — отвърна й многозначително.

— Но на мен шезлонгът ми хареса.

— Обстановката тук ще ти хареса повече.

Той открито я предупреждаваше за намеренията си и от това стомахът й се сви.

— Искаш ли да ти покажа яхтата?

— Да — бързо отвърна тя. Той я хвана за ръка, но дори и топлината от силните му пръсти не можа да прогони нарастващото напрежение. Знаеше защо я покани на яхтата, но не бе избрал подходящото време и място, защото накъдето и да се обърнеше, тя виждаше неоспорими доказателства, че светът, в който живее той е съвсем различен от нейния. За него връзката им щеше да е краткотраен ваканционен флирт, разнообразие за две седмици, ако траеше и толкова. За нея бе… Не можеше да понася тази мисъл, но повече не можеше и да се заблуждава: историята се повтаряше. Тя бе майка си, но тридесет години по-късно. Бе луда по Ноа Мейтланд, а той бе неустоим, но и недостъпен. Мечтаеше да се влюби, а щеше да прекара живота си, като сравнява всички с Ноа. Той я отведе един етаж по-нагоре и спря до първата врата на палубата.

— Това е капитанската каюта — каза и отвори вратата.

Паниката на Слоун изчезна. Тя огледа просторната, луксозно обзаведена стая и погледът й се спря на огромното легло. Дебелият юрган бе отметнат подканващо, а осветлението бе приглушено и съблазнително. Тя се опита да се пошегува:

— Не е мотел с шест звезди, но предполагам, че в морето хора като теб трябва да се примирят с това, което им се предлага. — Стори й се, че това прозвуча ужасно и веднага се извини: — Съжалявам. Бе глупаво и грубо от моя страна.

Той мълчаливо я изучаваше е безизразно лице.

— Защо каза това?

Слоун въздъхна и реши да бъде честна. Погледна го и отговори:

— Защото съм нервна и се чувствам неудобно. Свикнала съм да те виждам с Кортни и Дъглас. Не очаквах да те намеря тук, заедно с всичко това. Дори не познах гласа ти, когато те чух да говориш по телефона. Всъщност изобщо не те познавам — завърши отчаяно.

Ноа отлично я разбираше, защото сам не можеше да се познае, когато тя бе наблизо. Наблюдаваше привлекателното й лице, обмисляше думите й и се възхищаваше на куража й да ги изрече, докато се чудеше дали да зарови лице в благоуханната й коса, да се изсмее над опасенията й или да успокои терзанията й с целувка. Тя явно приемаше парите му за пречка, а не за най-желаното нещо в него и това я правеше още по-желана. За да я успокои, Ноа хвана брадичката й.

— Познаваш ме, Слоун — прошепна и наведе глава. Бавно и омайващо докосна с устни нейните. — Спомняш ли си това? — дрезгаво прошепна, а ръцете му се плъзнаха по раменете и гърба й. Целуна я още по-страстно. Тя се отпусна. Ръцете й сякаш действаха по своя воля. Те се плъзнаха под сакото му и погалиха гърдите му, а после се насочиха към раменете и врата му. Той откъсна устни от нейните, очите му блестяха, а гласът му бе пълен с желание. — А сега помниш ли ме?

Слоун осъзна, че вече е прекалено късно да избяга, защото никога нямаше да може да го забрави. Безполезно беше да пренебрегва и спомените, които той щеше да й даде в тази стая. В Бел Харбър щеше да има достатъчно време за самота и съжаления. Той чакаше отговора й и тя кимна и простена:

— Да.

Повдигна се на пръсти и го целуна с цялата си любов и отчаяние. Той ставаше все по-настоятелен и жаден в целувките си, силно я притискаше в прегръдките си, а ръцете му властно обхождаха гърба и гърдите й. Затвори вратата с крак и Слоун стана нервна, но вместо да продължи по същия страстен начин, Ноа забави темпото. Целуваше я, докато цялото й тяло не бе завладяно от желание. Ръцете му галеха и изучаваха тялото й. Усети пръстите му върху ципа на роклята си. Той рязко отстъпи назад, за да свали смокинга си, а нейната рокля се свлече на пода. Тя механично се наведе да я вземе.

— Недей — каза той, а погледът му се спря на гърдите й, докато бързо разкопчаваше ризата си.

Явно не се стесняваше да се съблича пред нея, но тя беше твърде смутена. Обърна се, за да се доразсъблече. Докато разкопчаваше ръкавелите си, я наблюдаваше как маха фуркетите от косата си. С вдигнати ръце и леко наведена глава, силно му напомняше на една картина в Лувъра, изобразяваща гола жена. Когато и последният фуркет бе махнат, тя разтърси глава и косата й се спусна по раменете като водопад от блестящо злато. Той застана зад нея, обгърна я с ръце и я привлече към себе си.

— Луд съм по теб — прошепна той и тя потръпна. Обърна я към себе си и я придърпа към леглото, след което легна до нея и подложи ръка под главата й. Слоун чакаше с нарастващо желание, докато погледът му обхождаше всяка извивка на тялото й. После той леко и нежно докосна устните й, като в същото време я галеше по врата. Това й подейства успокоително. Тя се обърна към него и отвърна на целувките му и в този момент той плъзна ръка по рамото й, хвана гърдата й и започна да движи палеца си около зърното й. Докосването му я възбуди още повече. Тя прокара пръсти по гърдите му. Кожата му бе нежна и гладка. Ръката му бе мускулеста, а вратът му — як. Пръстите й изследваха челюстта и скулите му. Той бе величествен. Бе неин. Засега. Косата покрай слепоочията му бе мека…

За Слоун тези докосвания бяха откритие, но те силно развълнуваха и Ноа със своята нежност, защото не ги очакваше. Той се отдели от нея, погледна я приятно изненадан и желание обзе цялото му тяло. Без да разбере, че е предизвикала подобни емоции в него, тя прокара пръсти по устните му. Те бяха изваяни от непознат материал — твърди и топли. Веждите му бяха гъсти и прави. Тя го погледна объркано. Лицето му издаваше силна страст. Разбра какво бе предизвикала. Притвори очи, изви се срещу него и усети дъха му, докато го целуваше. Той настоятелно потърси езика й със своя, докато спускаше ръката си надолу по тялото й. Нежно я погали между бедрата и пръстите му потънаха в нея.

Започна да я целува по врата и гърдите, а тя го стисна за раменете и заби нокти в гърба му. Той обхвана с ръце задните й части и я повдигна към себе си, след което навлезе в нея със сила, която я накара да се извие. Всеки следващ бавен тласък я приближаваше към края, но той внезапно я прегърна и се претърколи по гръб. Седнала върху него, тя не можеше да повярва на това, което се случва, а Ноа се засмя на обърканото й изражение. Ако беше е друга жена, щеше да свърши, без да прави това, но искаше да й покаже всичко, на което бе способен, преди да е загубил контрол. Казваше си, че това е причината, знаеше, че го прави заради предишните й двама любовници. Те явно са били твърде неумели. Но не и той. Искаше да бъде абсолютно сигурен, че Слоун ще е разбрала това, когато напуснат тази стая. Той протегна ръце и прокара пръсти през косата й.

— Ти си изключителна — прошепна и спусна ръце към гърдите й, след което неохотно ги пусна и я хвана за бедрата, за да й помогне.

Няколко минути по-късно той осъзна колко неопитна е тя. Слоун забавяше, когато той искаше тя да се движи по-бързо, и променяше темпото, когато той не желаеше това. Ноа не можеше да предвиди следващото й движение и през цялото време го очакваше с нарастваща възбуда и любопитство, които щяха да липсват, ако тя знаеше какво прави. Тъкмо си бе помислил това, когато тя се вгледа в лицето му и започна да се нагажда към натиска на бедрата му. Страстта, която си мислеше, че контролира, пламна и го накара да я сграбчи за бедрата и да я спре. Привлече я към гърдите си и нежно я обърна по гръб. Премести се отгоре й, а бедрата му я приковаха към леглото и той започна да прониква дълбоко в нея.

— Отвори си очите — грубо прошепна.

Тя го погледна, а очите й безмълвно молеха за момента на освобождаване и той също така безмълвно й го обеща.

Слоун го усещаше дълбоко в себе си. Той пулсираше, докато не изригна във върховното удоволствие, което я накара тихо да изскимти. Ноа направи последен тласък, а тялото му трепереше от удоволствието, което бе дал и на нея. Отпусна глава, като дишаше тежко. Обви ръка около бедрата й и се претърколи заедно с нея.

Слоун лежеше щастлива от това, че е в обятията му. Когато съзнанието й бавно започна да се прояснява, разбра, че мъжът, с когото току-що се бе любила, е много опитен. От друга страна, не мислеше, че той я е сметнал за толкова неопитна, че да се е отегчил и да не я пожелае отново. В противен случай сега нямаше да я притиска така към себе си и ръката му нямаше така нежно да гали гърба й. За всеки случай тя реши да му каже нещо:

— Ноа.

— Да.

— Бързо се уча.

Той наведе глава, за да види красивото й лице, след което нежно се усмихна и прошепна:

— Забелязах.

— Имам предвид, че с практика ще стана по-добра.

Леглото се разтърси от смеха му, когато я прегърна и зарови лице във врата й.

— Господи, помогни ми!

След оргазъм обикновено се чувстваше отпуснат, но никога безпричинно щастлив. Не можеше да разбере защо тази жена има такава власт над него. Можеше да го размекне с поглед, да го развесели с усмивка и да го разтопи с докосване. Тя не бе алчна, суетна и лукава.

Освен това не бе вечеряла, осъзна той. Погледна часовника си. Бе настоял тя да дойде тук рано, за да види залеза, и все още можеше да го направи. Отметна косата от гладката й буза и тя го погледна.

— Развлеченията за вечерта включват вечеря и обиколка на кораба — подразни я той.

Тя му се усмихна, а ръката й спокойно лежеше на гърдите му.

— А това беше ли включено в цената на билета, или беше премия?

— Не ме гледай по този начин, или ще получиш още нещо в допълнение към вечерята и обиколката.

— Наистина ли? И какво ще бъде то?

— Десерт.

За да не бъде изкушен отново, той взе телефона и нареди вечерята да бъде сервирана след половин час, след което неохотно стана от леглото.

Вечеряха на свещи и в официално облекло, а отнякъде се носеше музика. След като сексуалното им желание бе задоволено, вече можеха да разговарят като приятели и да се опознаят. Когато вечерята приключи, тя бе толкова спокойна, че без колебание отговори на въпроса му за Картър и Кимбърли.

— Майка ми спечелила конкурс за красота, когато била на осемнадесет години. Наградата била екскурзия до форт Лодърдейл и една седмица в най-добрия хотел. Един фотограф от местния вестник я снимал на плажа. Наблизо имало коктейл — част от сватбена репетиция, на която Картър присъствал. — Той отишъл да види какво става. Носел бяло сако. Майка ми се влюбила в него. Това е.

— Това не може да е всичко, което се е случило — пошегува се Ноа.

— Почти всичко. Майка ми била отгледана от баба си и била много наивна. Прекарала останалите три дни от почивката си в хотелската си стая заедно с него. Тя му подарила девствеността си, а той й дал Париш. Тя се прибрала у дома абсолютно убедена, че са влюбени и че той желае да се ожени за нея. Трябвало само да убеди семейството си в Сан Франциско. Мама естествено била малко изненадана, когато годеникът й повече не я потърсил. И дори още по-изненадана, когато лекарят й казал, че не е болна от грип, а е бременна.

Ноа вдигна чашата си с вино, докато гледаше развълнуваното й красиво лице. Тя много се стараеше гласът й да звучи нехайно, но в него се долавяше нежност, когато споменаваше майка си, и известна грубост, когато говореше за Картър.

— Какво се е случило после?

— Обичайното — отвърна тя с усмивка. — Мама отишла в библиотеката и открила бащата на детето си по фамилното име в изданието „Кой кой е?“ — Ноа не се засмя и тя продължи сериозно: — Тя все още била убедена, че той я обича и семейството му вероятно е несправедливо към него, така че с останалите от наградата пари си купила самолетен билет. Отишла в дома му посред нощ, но й заявили, че Картър не е вкъщи. Тя обяснила, че му е годеница, и попитала дали може да го изчака. Можеш да си представиш останалото.

— Вероятно — каза Ноа, — но бих искал да го чуя от теб.

— Ти си много упорит — пошегува се Слоун. Той очакваше тя да продължи. Неспособна да не се подчини на безмълвната му заповед, тя въздъхна и каза: — Когато разбрали защо го търси, те се разгневили. — Замълча и се опита да намери подходящ начин, по който да доразкаже историята Картър бе негов приятел и баща на Париш. — Те естествено разбрали, че е постъпил неправилно, и когато Картър се прибрал, поел отговорността си и си тръгнал заедно с мама…

Ноа се присмя на опита й да скрие истината.

— Този номер няма да мине, Слоун. Познавах майката и бащата на Картър като по-възрастни, но не е възможно да са се променили толкова много. Какво действително се е случило?

Той бе толкова прям, че тя леко се смути, стисна салфетката в скута си и накрая срещна нетрепващия му поглед.

— Всъщност — въздъхна, — когато се прибрал същата нощ. Картър бил пиян, а родителите му вече били бесни заради дългия му списък от прегрешения. Изхвърлили го, а заедно с него и майка ми. Вероятно му е подействало отрезвително. Спрели в Лас Вегас и се оженили. После продължи ли към Флорида. Имал пари, колкото да купи лодка и през следващите две години я давал под наем. Родила се Париш, а после и аз.

— И след това?

— След това един ден майката на Картър пристигнала с лимузина, за да го уведоми, че баща му е получил удар. Казала му, че може да се върне в семейното гнездо и може да вземе една от дъщерите си. Същия ден отпътували с Париш.

— Кортни е останала с впечатлението, че двете с майка ти не сте били подсигурени след този случай.

— Дали на майка ми прилично възнаграждение — отвърна уклончиво Слоун.

— Колко прилично?

— Прилично — натърти, а после се усмихна и поклати глава. — Щеше да е без значение, дори да бе много по-голямо. Майка ми е толкова добра и наивна, че би го дала на всеки, който й поиска заем или на когото някой фалшив финансов съветник е измъкнал парите.

— Това ли се случи със сумата, която е получила?

— С по-голямата част от нея.

— Никога не наричаш Картър татко, нали?

Тя извъртя очи и се засмя.

— Той не ми е баща.

Ноа бавно остави чашата си с вино.

— Така ли?

— Не означава нищо за мен.

— Кое е важно за теб?

— Картър ми е само биологичен родител. Бащата е нещо много повече от това. Той е човекът, който ти бърше сълзите, докато си малка, и проверява под леглото ти, защото се страхуваш, че там се е скрило чудовище. Той кара училищния побойник да те остави на мира и е най-добрият ти приятел. Ходи на родителски срещи и посещава мачовете ти по софтбол дори когато си прекалено малка, за да играеш, и през цялото време седиш на страничната скамейка. Притеснява се, когато си болна и когато момчетата започнат да се навъртат около теб.

Ноа се усмихна заради този факт от личния й живот, който тя несъзнателно бе споделила с него. Представи си малко русокосо момиченце в екип за софтбол, седнало на пейката. Големите му виолетови очи бяха тъжни, защото не му позволяваха да играе.

— Значи си играла софтбол? — попита, докато се опитваше да си спомни дали познава и друга жена, която като малка да е играла софтбол, а не тенис или хокей на трева.

— Едва ли може да се каже точно така — отвърна тя, а смехът й му прозвуча като звън на камбанки. — Бях толкова дребна за възрастта си, че се сливах с тревата, и когато играех в моята възрастова група, съотборниците ми профучаваха покрай мен.

— Е, не си пораснала чак толкова много — нежно каза Ноа.

— О, напротив — увери го тя през смях.

В този момент Ноа си помисли, че тя трябва да е претърпяла големи промени по време на съзряването си, защото сега фигурата й бе великолепна и абсолютно пропорционална — и пасваше идеално на неговото тяло… Самата мисъл за това го възбуди и развеселен, но и леко подразнен, той каза:

— Обещах ти да направим обиколка на яхтата. — Стана и заобиколи масата, за да отмести стола й, след което я наметна с шала й.

Слоун бе очарована. Много пъти се бе качвала на яхти, но „Видение“ приличаше повече на корабче за пътешествия. Разгледа безупречно почистеното машинно помещение и кухнята и когато Ноа разбра, че интересът й не е престорен, извади връзка ключове и й показа места, които първоначално смяташе да пропусне и в които можеше да се намери всичко — от приспособления за чистене до облекла за моряците.

— Обичам лодките — довери му тя със светнали очи.

— Всички лодки ли? — подразни я той.

Слоун кимна сериозно.

— Всички — риболовните, влекачите, бързите и бавните. Обичам океана и всичко, свързано с него.

Намираха се в средата на яхтата, едно ниво под главната палуба и тя спря пред следващата врата.

— Тази ще я прескочим — твърдо изрече той и я хвана през кръста, за да продължат.

Това веднага предизвика любопитството й.

— Защо? Какво криеш там?

— Нищо, което да представлява интерес за теб.

Тя избухна в смях.

— Не прави така, не е честно. Предизвика любопитството ми, а аз мразя загадките. Детектив съм по… Аз съм детектив аматьор — пошегува се тя и за да не привлече вниманието му, добави с престорено негодувание: — Това са женските спални, нали? Водиш жени, за да не се бунтува екипажът ти по време на дългите пътувания.

— Съвсем не — отвърна той, но не отключи вратата и това още повече засили интереса й.

— Пиратско съкровище? — продължи тя. — Контрабандни стоки? Наркотици… — Усмивката й угасна.

Ноа въздъхна примирено, отключи вратата и запали лампата. Слоун погледна шокирано. Малката каюта побираше цял арсенал от оръжия, включително и картечница.

— Щом ги видя, Кортни отказа да излиза с мен в открито море.

Слоун леко тръсна глава.

— Само не драматизирай — заяви той.

Тя видя оръжия за ръкопашен бой и такива, които бяха незаконни в Съединените щати.

— Да, но това… за какво ти е всичко това?

Той се опита да го представи като нещо обичайно:

— Притежателите на кораби често държат оръжие на борда.

Младата жена бе толкова разтревожена, че потрепери и Ноа си извади погрешно заключение.

— Не се страхувай. Не са заредени.

Слоун пристъпи напред и отбеляза:

— Ако е истина, тогава защо от картечницата виси тази лента с куршуми на нея?

Ноа се засмя приглушено, загаси осветлението и я изведе от помещението.

— Станало е случайно. Това е стара картечница, която конфискувахме от един неочакван гост по време на последното си пътешествие.

Отново си помисли, че всъщност не го познава.

Докато стояха облегнати на парапета на главната палуба, Ноа почувства, че тя се е затворила в себе си и предположи, че причина за това са скритите оръжия, но отдаде реакцията й на паниката, която бе изпитала и Кортни.

— Най-добрият начин да преодолееш страха си към оръжията е да се научиш да ги използваш.

Слоун преглътна и кимна.

— Мога да те науча да стреляш е някои от тях.

— Би било хубаво — разсеяно отвърна тя. Въображението й се бе развихрило — глупава грешка, която вероятно се дължеше на емоционалното й състояние. Бе започнала да се влюбва в него още от момента, когато го видя в гостната на Картър. Преди малко бяха слели телата си в едно и тя бе стенала от страст в ръцете му. Реши, че е по-разумно да му поиска обяснение.

— Би било още по-хубаво, ако можех да разбера защо притежаваш тези оръжия. Искам да кажа, не сме във война, нали?

— Не, но имам делови отношения със страни, в които положението не винаги е стабилно. И бизнесмените в тези страни често са въоръжени.

Обърна се към него и го погледна.

— Работиш с хора, които искат да те застрелят?

— Не, работя с хора, чиито съперници искат да застрелят тях. Или мен, ако се изпреча на пътя им. Поради тази причина преди няколко години разбрах, че не е само по-разумно, но и по-здравословно да правя сделките си на моя територия. Следващия месец имам среща близо до брега на един от големите градове в Централна Америка. Ще се състои на борда на „Видение“ и колегите ми ще долетят е хеликоптер.

— Може би не е зле да се заемеш с по-безопасна работа — сподели мислите си тя.

Той се засмя.

— Не го правя само заради безопасността, но и заради ефекта. — Тя го погледна объркано и той й обясни: — Когато съм в чужда страна и работя с хора, които се впечатляват от материалното благополучие, „Видение“ им внушава респект.

Слоун си отдъхна. Обяснението му й се стори доста разумно.

— Каква работа имаш с тези хора?

— Импорт-експорт. Правя сделки.

— Във Венецуела ли?

— Това е едно от местата.

— Господин Грациела носи ли оръжие?

Слоун забеляза, че въпросът й не му се понрави.

— Не — студено отвърна той. — Ако носеше, някой щеше да му го вземе и да го застреля.

Знаеше, че тя е обзета от съмнения, и вместо да се опита да ги разсее, той я изчака сама да вземе решение. Слоун усети, че това е един вид тест за нея — за това, дали може да бъде лоялна. Или да му бъде любовница. Последната мисъл й хареса. Нещо й подсказваше, че й казва истината. Винаги можеше да разчита на предчувствията си по време на работа. Стори го и сега.

— Съжалявам, не трябваше да си пъхам носа в тези неща. — Обърна се към парапета и се загледа във водата.

— Имаш ли още въпроси?

Тя кимна.

— Да, един.

— И какъв е той?

— Защо пропуснахме салона по време на обиколката?

Ноа бе очарован от нейния ум, а в момента и от начина, по който изглеждаше на лунната светлина. Застана зад нея, прегърна я и я привлече към себе си, а гласът му бе станал дрезгав от пробуждащото се в него желание.

— В салона има врата, която води към спалнята ми, и ако влезеш в едната стая, ще трябва да преминеш и към другата — не можеш да се измъкнеш.

Очакваше реакцията й и усети нов прилив на желание, когато тя бавно кимна.

— Има още един проблем — прошепна той. — Преди малко направих грешка. В цената на билета не се включваше тази част от обиколката. Трябва да платиш допълнително, и то в аванс.

Целуна ъгълчето на устата й в очакване да му бъде платено, а тя потръпна и се обърна към него.