Серия
Втора възможност (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night Whispers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 187 гласа)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА

Следващата седмица премина за Слоун като поредица от слънчеви дни и чувствени нощи. Денят прекарваше е Париш, а нощта с Ноа. Лодката му „Стар Гейзер“ стана тяхно постоянно убежище — намираше се на близко, но все пак уединено място и им даваше възможност да пътуват. В къщата му на брега се чувстваше почти толкова удобно, колкото в собствения си дом в Бел Харбър, а Дъглас и Кортни я приемаха като член на семейството. Слоун знаеше, че това няма да трае вечно. Само едно нещо от почивката й и Палм Бийч нямаше да се промени — бе влюбена в Ноа.

Пол и Париш явно също си допадаха и четиримата често прекарваха дните си заедно, макар че вечер обикновено се разделяха. Слоун не знаеше каква е връзката на агента със сестра й. Той не бе човек, на когото можеш да задаваш въпроси от личен характер и въпреки че Париш споделяше с нея, истината бе, че дори и тя самата не знаеше какво изпитва Пол към нея. Това често бе тема на разговор между Слоун и Ноа, когато оставаха насаме, но осем дни след съдбовната нощ на борда на „Видение“ тя нямаше как да разговаря с него. Всъщност пред нея за пръв път се очертаваше една самотна вечер и макар че само преди няколко седмици това би я зарадвало, сега се чувстваше неспокойна.

Ноа имаше някаква делова среща в Маями и щеше да се върне на следващия ден. Слоун възнамеряваше да прекара времето с Париш и Едит, но сестра й имаше главоболие и взе някакво лекарство, от което заспа. Пол също бе заминал по лична работа и не знаеше дали ще си дойде през нощта или на следната сутрин. Вечеряха рано и след това Едит пожела да останат и да гледат шоуигрите по кабелната телевизия, но в девет и половина Слоун не можеше да издържи и минута повече пред екрана. Картър играеше покер с приятели и нямаше да се прибере преди единадесет.

Младата жена имаше ужасното предчувствие, че когато си тръгне оттук и Ноа не е вече до нея, самотата и безпокойството ще й станат постоянни спътници. Не хранеше напразни надежди относно намеренията му. Бе чувала достатъчно изказвания от страна на Дъглас и Кортни, а и от самия Ноа и знаеше, че той е против брака и децата. Освен това се бе запознала и с някои от приятелите му, когато я взимаше със себе си в клуба, и от това, което бе разбрала, ставаше ясно, че Ноа зарязва жените толкова лесно, колкото сменя ризите си — и почти толкова често. Въпреки че знаеше тези неща и бе сигурна колко много ще я боли, Слоун не би пропуснала и една минута от това изживяване. Досега бе имала само две интимни връзки и едната от тях само защото по това време се чувстваше съвсем изолирана. Единствено майка й не намираше това за странно, но когато Слоун наближи тридесетте и все още нямаше сериозен приятел, дори Кимбърли започна да й подхвърля, че трябва по-често да се среща с мъже. В това отношение опитът на майка й не бе по-голям от нейния — мъжете непрекъснато я канеха, а тя почти никога не излизаше.

— Той просто не ме привлича — казваше Ким. — Предпочитам да си остана вкъщи или да се видя с приятели.

Слоун откри, че прилича на майка си повече, отколкото бе предполагала. И двете не ги вълнуваха привлекателните мъже, дори те да притежаваха всички необходими качества. Влюбваха се рядко, но когато това се случеше, очевидно бе преживяване, което променяше целия им живот.

Слоун излезе на терасата на спалнята си и се загледа в отражението на луната във водата. Погледна часовника си и реши да слезе на плажа. Беше десет часът. Надяваше се разходката да я успокои. Облече голям бледорозов памучен пуловер и дънки, обу си гуменки, върза косата си на конска опашка и тръгна надолу по стълбите.

Когато стигна на плажа, реши да се насочи наляво, в посока обратна на къщата на Ноа. Не трябваше да мисли непрекъснато за него. Имаше нужда да помисли за своето бъдеще, когато останеше сама. Обаче толкова по-приятно бе да си спомня за нещата, които той говореше и правеше, когато бяха заедно. Ноа бе прекрасен, остроумен и готов да говори за всичко, което я интересуваше — освен за чувствата си. Никога, дори когато беше обладан от страст, той не бе изрекъл думата „любов“, нито пък бе говорил за бъдещето. Никога не я бе нарекъл с умилително име. В Бел Харбър Джес я наричаше „малката“, а когато се правеше на Хъмфри Богарт, й казваше „хей, сладурче“. Обаче любовникът й я наричаше „Слоун“. Вместо да се тревожи от този факт, тя реши да мисли за това колко забавно й е с него.

Един час по-късно, когато се връщаше в къщата на Картър, тези мисли все още я занимаваха. Гледаше към водата и се усмихваше при мисълта как изглежда Ноа, докато управлява яхтата, а вятърът роши косите му. Така бе погълната от мислите си, че когато чу гласа на Ноа, за момент си помисли, че си въобразява. Откъсна поглед от водата и огледа плажа пред себе си, след което се обърна надясно. Спря и се загледа, без да вярва на очите си. Той идваше към нея от имението на баща й, облечен в джинси и плетено поло. Тя тръгна към него.

— Запътила ли си се към някое определено място? — попита той с момчешка усмивка и спря пред нея. Тя поклати глава. — Случайно днес да си се чувствала изгубена, самотна и неспособна да се съсредоточиш?

— Всъщност да — щастливо отвърна младата жена, защото очевидно и той се чувстваше по същия начин, — предполагам, че това е някакъв вирус.

— Вирус ли? А прави ли те раздразнителна и недоволна?

Слоун бе забелязала, че той има буен характер и когато беше недоволен, ставаше рязък и дори груб, но никога не се държеше лошо с нея и семейството си. Тя го погледна самодоволно.

— Не зная. Аз винаги съм мила.

Той се засмя и разпери ръце.

— Тогава ела и ми го докажи.

Тя се хвърли в обятията му и той силно я притисна.

— Липсваше ми — прошепна й. — Действаш ми като наркотик. — Жадно я целуна, а след това я прегърна през кръста и я поведе към дома си.

— Къде ме водиш?

— Там, където най-често обичам да те виждам.

Беше късно и Слоун изказа странно предположение:

— В кухнята ли?

— Как разбра? Върнах се още тази нощ, защото исках да те видя. Гладен съм, а Клодин вече си е легнала. Кортни изгаря всичко, до което се докосне, а Дъглас няма да пипне нищо в кухнята, което не възнамерява да сложи в уста. Ще можеш ли да ми приготвиш един омлет, като този, който ми направи миналата седмица?

— Сърцето ми се свива при мисълта, че трябва да си легнеш гладен само защото не можеш да намериш някоя жена да ти приготви вечерята. Толкова е тъжно.

Ноа я погледна.

— Не изглеждащ тъжна.

— Ти си не само мъжествен, великолепен и невероятно секси — иронично изрече тя, — но освен това си и досетлив. Не изглеждам тъжна, защото имам решение.

— А то дали ще ми се хареса?

Кортни влетя в кабинета на баща си, хвана го за ръка и започна да го дърпа от стола.

— Какво правиш? — извика той.

— Трябва да дойдеш долу. Слоун е тук и няма да повярваш какво става, освен ако не го видиш с очите си.

— Да видя какво?

— Ноа готви.

Двамата тихо отидоха до кухнята, за да видят чудото. Ноа стоеше в средата на кухнята и наблюдаваше Слоун, която изваждаше продуктите за омлета.

— Имам своя теория за готвенето — заяви той авторитетно.

Слоун се засмя, когато Ноа взе от шкафа лук, два домата, червена и зелена чушка и ги постави на плота, за да ги нареже.

— Философията ти да не би да е „аз платих за храната, нека някой друг да се оправя с нея“?

— О, нима вече си чела най-продаваната ми книга на тази тема?

Тя не му обърна внимание и продължи:

— Да разбирам ли, че според теб този „някой друг“ по всяка вероятност е жена?

— Как се досети?

— Това не е ли сексистко?

— Не приемам нещата по този начин. За мен това е привилегия. — Беконът се печеше в микровълновата печка и Ноа отбеляза: — Ухае великолепно.

Тя му се усмихна.

— Така ли?

— Обожавам омлетите и умирам от глад.

— Искаш ли да чуеш и моята теория?

— Мисля, че не.

Въпреки това тя каза:

— Този, който не помага при готвенето, не трябва да помага и при яденето.

— Добре, готов съм. Възложи ми някаква работа. И нека да е трудна.

Без да се обръща, тя му подаде нож и чушка през рамо:

— Заповядай.

Той се усмихна зад гърба й.

— Имах предвид нещо по-мъжествено.

Тя му подаде лука. Ноа се засмя. Забавляваше се. Започна да бели лука.

— Надявам се момчетата от боулинга да не научат затова. Ще ми се подиграват.

— Не, няма. Истинските мъже боравят с ножове.

В отговор той взе една кърпа и леко я шляпна отзад.

— Това по-добре не го пробвай върху мен — каза Кортни и тръгна към тях. Тя се облегна на плота и го загледа надменно. — Слоун ми показа някои страхотни хватки. Мога да те просна по… ох — извика тя, когато кърпата я перна по крака. Момичето го изгледа подигравателно, след което се обърна към Слоун: — Аз ли да го набия, или ти?

Преди младата жена да й отговори, Ноа взе един домат, сложи го пред Кортни и й подаде нож.

— Слоун току-що ми каза теорията си за готвенето. Нека я споделя с теб.

Сестра му взе ножа и заяви:

— Това е отвратително. Никога няма да мога да участвам в шоуто на Сали. Тази къща започва да прилича на истински дом.

Дъглас влезе малко след като нарязаният лук вече се пържеше и цялата подготвителна работа бе свършена.

— Случайно да има храна за още един човек? — попита той Слоун.

— Разбира се.

Кортни възрази:

— Не ти се полага, защото не си свършил никаква работа.

— Но вече няма нищо за вършене — отвърна той и невинно се огледа наоколо.

Ноа го погледна.

— Избра най-подходящия момент.

— И аз така си мисля — отвърна баща му и седна на масата.