Серия
Втора възможност (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night Whispers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 187 гласа)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

Докато пътуваха към къщи, Слоун се чувстваше така, сякаш магията от последните няколко часа бе разпростряла красотата си над целия Палм Бийч. Небето над тях беше кристално синьо, а облаците — по-бели и по-пухкави. Океанът бе по-величествен, а плажът по-красив. Цветовете бяха по-живи, звуците действаха успокояващо и морският въздух бе още по-свеж. До вчера двете с Париш бяха непознати, които мислеха една за друга като за съпернички, а сега бяха сестри, които се смятаха за съюзници. Тя погледна към Париш, чиято усмивка бе изпълнена с почуда и наслада, каквито изпитваше и Слоун.

— Нямахме време да говорим за вас с Пол — каза Париш, когато наближиха къщата. — Отношенията ви сериозни ли са?

Тя се поколеба. Внезапно осъзна, че тази прекрасна и крехка връзка със сестра й ще бъде изложена на опасност заради лъжите, които двамата с Пол й бяха наговорили. Ако той не откриеше доказателства срещу Картър, тогава на Париш можеше поне да й бъде разкрита истината за причините, които ги бяха довели в Палм Бийч. В такъв случай Слоун щеше да измисли някакво извинение за това, че е скрила истинската си професия. Но ако намереха доказателства, сестра й щеше да научи за измамата им и тя се страхуваше от реакцията й. И в двата случая беше в капан. Не можеше да каже нищо, което да попречи на разследването на Пол, тъй че взе решение да се придържа възможно най-близо до истината.

— Ние сме просто приятели. Не исках да идвам. Пол ме убеди, че е необходимо, и ми предложи да ме придружи.

— За морална подкрепа — заключи Париш. — Той е толкова мил. Един човек, на когото знаеш, че можеш да имаш доверие.

Слоун си каза никога да не се доверява на преценката на сестра си относно мъжете.

— Ами ти и Ноа? Картър ми каза, че сте сгодени.

— Татко е твърдо решен да стане така. Казах му, че не желая да се омъжа за Ноа, но той просто не може да го разбере.

— Защо не искаш да се омъжиш за него?

Париш я озари с очарователна усмивка.

— Вероятно защото Ноа е много привлекателен и невероятно богат и жените полудяват по него. Все едно, той също не иска да се жени за мен и ние сключихме тайно споразумение, което решава проблема.

— Какво споразумение?

— Просто той няма да ми предложи — каза тя през смях, когато сви по алеята. Вратите се отвориха автоматично. Вниманието на Слоун се насочи върху охранителната система.

— Никога ли не се страхуваш тук?

— От какво?

— От крадци. От престъпници. Това място е като музей. Ако бях крадец, щях да реша, че вътре има много неща, които си заслужават да бъдат откраднати.

— Не ни грози никаква опасност — увери я Париш. — През целия имот минават инфрачервени лъчи. Нощем се включват автоматично заедно с алармената система. Също така има и десет камери, разположени около сградата. Ти страхуваш ли се тук?

— Винаги се безпокоя за сигурността и безопасността.

— Сигурно затова си посещавала и курсове по самозащита — заключи Париш. — Ако се безпокоиш, можеш да включиш всеки телевизор в къщата и да видиш какво засичат камерите. Превключвай от деветдесетия до стотния канал. Така ще провериш всичко, което се вижда на камерите. Поне си мисля, че това бяха каналите, но Гари ще знае със сигурност. Ще го попитам. Двамата с татко се занимават с новата охранителна система.

— Благодаря — неуверено изрече Слоун.

— Освен това, ако се уплашиш от нещо, можеш да вдигнеш всеки телефон в къщата, да натиснеш вилката и да задържиш. Но го направи само ако мислиш, че има проблем. В началото, когато инсталираха системата, го направих случайно. Опитах се да отворя вратите отвътре, но забравих да натисна интеркома, преди да задържа вилката.

— Какво се случва, ако направиш това?

— Всичко — отвърна Париш през смях. — Една аларма се включва директно в полицейското управление, сирените в къщата започват да свирят и всички лампи в имението се включват и започват да мигат.

Това беше също като обединените охранителни телефонни апарати, които бяха причинили такова голямо неудобство на Карен Алторп и доктор Пемброук в Бел Харбър. Париш заобиколи къщата до шестместен гараж и една от вратите се отвори автоматично.

— Не те видях да използваш нищо, за да отвориш вратите на входа и на гаража — каза Слоун.

— Някъде по колите ни има скрито електронно приспособление. Когато стигнеш до гаража, електронната част в колата се свързва с тази на съответната гаражна врата и тя се отваря. По същия начин преди малко се отвори и порталът, когато свихме по алеята.

— Имам чувството, че външен човек тук не може нито да влезе, нито да излезе — отбеляза Слоун.

— Всеки може да излезе навън, стига Нордстрьом да го е пуснал вътре. Под каменната настилка има сензори, които ако минава кола, усещат тежестта й и отварят портала. В противен случай Нордстрьом трябваше да стои до вратите и да ги отваря всеки път, когато някой слуга или камион за доставки трябва да излезе.

— Ти наистина живееш във времето на електрониката.

— Татко много мисли за сигурността.

Слоун се опасяваше, че той вероятно има доста причини за това.