Джудит Макнот
Нощни шепоти (40)

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ

Анди Кейгъл седна доволно на седалката до Денис Флин, който запали колата и се отдели от тротоара пред сградата, в която живееше Грант Уилсън. Адвокатът се бе забавил в отдела за легализиране на завещания и те два часа висяха в кабинета му да го чакат, след което им се наложи да го убеждават, че притежава доказателство, което би им помогнало в разследването на това убийство. Усилията си струваха. И двамата бяха развълнувани и не можеха да повярват на това, което бяха открили, защото арестът в този случай щеше да бъде много по-лесен, отколкото си бяха представяли.

— Невероятно — каза Флин. — Как мислиш, защо Едит Рейнълдс не е казала на Картър, че е променила завещанието си и е направила Слоун наследница?

— Не зная. Може би е смятала, че ще й се противопостави, че не е негова работа, или пък да не е намерила подходящ случай да му го каже.

— Това няма значение — усмихна се Флин. — Важното е, че Уилсън каза, че Едит го е уверила, че е обсъдила новото завещание със Слоун.

Кейгъл побутна очилата на носа си и кимна доволно.

— Да, и единственият начин Слоун да бъде сигурна, че прабаба й няма да промени решението си, е бил да я отстрани още сега.

Флин кимна.

— Имаме мотив и удобна възможност. Трябва ни оръжието. Да я приберем ли за разпит, за да разберем от нея къде се намира то, или да се обадим на екипа в къщата и да им кажем това, което знаем? Могат да претърсят стаята й.

— Да се опитаме да го намерим, без да я уведомяваме, че се съмняваме в нея.

Флин взе мобилния си телефон, обади се на лейтенант Файнман в къщата на Рейнълдс и го осведоми за развитието на нещата. Готвеше се да затвори, когато на Кейгъл му хрумна нещо.

— Кажи на момчетата да претърсят храстите от северната страна на имението чак до плажа. Мейтланд каза, че същата нощ я е видял да идва от север. Вероятно не е толкова глупава, че да скрие оръжието в куфара си или някъде, където лесно бихме го открили. И да внимават тя да не узнае какво правят. Не искам да премества оръжието.

Флин предаде съобщението заедно с едно предложение:

— Накарайте я да опише отново спомените си за нощта или нещо друго. — Той затвори. — Да вървим да оправим настроението на капитана. Ако открият оръжието навреме, Хоклин ще има възможност да се наконти, преди да се покаже по новините.

Новините около убийството в къщата на Рейнълдс се разпространиха из цялото полицейско управление и предизвикаха истинско въодушевление.

— Чист късмет, момчета — пошегува се сержантът, когато мина покрай тях.

— Поздравления — изрече Ханк, като хвърли върху бюрото на Кейгъл купчина рапорти за предишните заподозрени, извадени от база-данните. — Предполагам, че тези повече не са ви нужни.

Кейгъл прегледа рапортите и извади единствения, който го интересуваше. Зад него Флин вдигна телефона си.

— Веднага идваме. — Той скочи от стола и грабна сакото си. — Открили са оръжието на убийството — обърна се към Кейгъл, — деветмилиметров глок, от който липсва един патрон. Да вървим да вземем заповед за арест.

Кейгъл вече бе станал на крака и обличаше сакото си.

— Къде са го открили?

— Няма да повярваш колко е глупава — каза Флин, като поклати глава, — скрила го е под дюшека. Сякаш никога не бихме се сетили да погледнем там.