Серия
Втора възможност (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night Whispers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 187 гласа)

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА

Париш напусна болницата в края на седмицата и остана в дома на майка си, докато се възстановяваше. Пол си взе няколко почивни дни, за да бъде с нея. Кимбърли не се отделяше от дъщеря си, а Слоун всеки ден я посещаваше. Кимбърли и Париш изглеждаха все по-щастливи, но Слоун слабееше и ставаше все по-бледа. Пол знаеше, че тя страда за Мейтланд. Тъй като знаеше, че вината е изцяло негова, бе готов на всичко, за да й помогне, макар че му бе наредено да стои далеч от Ноа. Спираше го само това, че Мейтланд отказваше да го види. Вече два пъти му се бе обаждал, за да си уредят среща, но Ноа не отговаряше на обажданията му, нито на молбата му.

Пол си мислеше за всичко това, докато Париш, Слоун и Кимбърли си говореха в гостната на Кимбърли един слънчев следобед, две седмици след смъртта на Едит. На входа се позвъни и тъй като те явно не чуха, Пол стана и отвори. Срещу него с присвити очи стоеше Кортни Мейтланд.

— Дойдохме да видим Париш — информира го тя. — Какво правиш тук? Опитваш се да конфискуваш китайския порцелан ли?

Той видя, че Дъглас слиза от колата, и му хрумна една идея.

— Бих желал да говоря насаме с вас двамата, преди да влезете при Париш — каза, като пристъпи напред и накара момичето да отстъпи. Затвори вратата след себе си. Докато Кортни го наблюдаваше, а Дъглас се мръщеше, Пол простичко каза: — Извърших голяма несправедливост спрямо семейството ви, а също и спрямо Слоун. Бих искал да оправя нещата за всички, ако ми помогнете.

— Защо просто не вдигнеш значката си и не измърмориш някакво заклинание. Нали винаги правиш така — намуси се тя.

Пол отново не й обърна внимание и каза на баща й:

— Слоун нямаше никаква представа какво възнамерявам да направя с яхтите, Дъглас. Нямаше представа, че се интересувам от Ноа. Когато се съгласи да дойде с мен в Палм Бийч, знаеше само, че подозираме Картър Рейнълдс в закононарушение. Прочели сте вестниците. Знаете, че всичко си е признал и че Дишлър е арестуван. Дишлър всичко изпя — замълча, като се опитваше да прецени реакциите им. — Бях прав за Картър и сгреших за Ноа. Важното обаче е, че вие не сте сгрешили за Слоун, когато сте си мислили, че се интересува от вас. Чули сте какво направи тя — рискува живота си, за да спаси Париш. Тя ми вярваше, а аз я предадох, но го направих заради службата си и заради убеждението ми, че греши за Ноа, а аз съм правият. — Той отново замълча, а Дъглас погледна към Кортни, сякаш за да види какво мисли тя. Пол отново продължи: — Кортни, тя през цялото време говори за теб на Париш и на майка си. Липсваш й.

— Защо трябва да вярваме и на една твоя дума? — решително попита момичето.

— За какво ми е да лъжа?

— Защото си мижитурка — предположи Кортни, но вече не толкова сърдито.

— Вероятно само си губя времето — рязко каза Пол, като се пресегна да отвори вратата. — Никой от вас не се интересува от Слоун. Просто го забравете. Омръзна ми да правя предложения на хора, които не са заинтересовани.

Отвори вратата, за да влезе, но тя го хвана за ръкава.

— Колко й липсваме?

Той се обърна.

— Невероятно много. А тя колко липсва на брат ти?

Кортни сведе поглед, все още готова да се заяжда, но след това го погледна.

— Толкова много страда за нея, че днес заминава за Сен Мартен, без да има желание да го прави, и там ще бъде в компанията на хора, които не харесва. След това ще се върне и ще остане в Сан Франциско.

— Помогнете ми да се срещна с него и аз ще го накарам да ме изслуша.

— Ще те изхвърли — заяви Кортни. — Той не е влюбен в теб. Трябва да го накараме да се срещне със Слоун и това трябва да стане на място, където няма да може да я изгони.

Те се спогледаха, стигнаха до едно и също заключение и влязоха в къщата.

— Здравейте — извика Кортни.

Гласът й накара Слоун да се обърне.

— Не можем да останем дълго — продължи момичето, като пристъпи бързо напред, за да целуне Париш по бузата. — Страхотна превръзка имаш, Париш.

Слоун отмести поглед от нея към Дъглас, който разтвори ръце. Той я прегърна и прошепна:

— Кортни ще ви заведе с Пол при Ноа. Върви с нея. Ако почакаш още, той ще си е заминал. Ще отпътува след няколко часа. — Отдръпна се рязко, докато гледаше през рамото й, и отпусна ръце. — А коя е тази дама?

Младата жена толкова се вълнуваше и се страхуваше от това, което щеше да се случи, че трябваше да огледа майка си, преди да отговори:

— Майка ми. Искаш ли да се запознаеш с нея?

— Скъпа моя — каза той, като се усмихна, — това е всичко, което желая.