Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Луизиана (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deceive Not My Heart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 117 гласа)

Информация

Сканиране
?
Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)

Издание:

Шърли Бъзби. Сърце за продан

ИК „Бард“, 1995

Редактор: Пламен Тотев

Коректор: Камелия Вълова

Художествено оформление на корицата: „Megachrom“, Петър Христов

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Plami)

Тридесет и втора глава

След двадесет минути те откриха коня на Ашли — окуцял и легнал в калта. На няколкостотин метра Ашли и Джъстин едва се крепяха на дълга и тясна ивица твърда земя, вдадена във водата.

 

 

Ашли бе свикнал с широките открити пространства на Англия и Франция и бе убеден, че всеки момент ще излезе от безкрайната джунгла, която го притискаше. Но колкото повече напредваше, толкова по-непроходима ставаше растителността и той започваше да се безпокои.

Присъствието на Джъстин само засилваше трудностите. Детето не спря да рита и да се съпротивлява, като крещеше с цяло гърло.

— Пуснете ме! Вие сте зъл! Мразя ви! Пуснете ме ви казвам!

Обърканият Ашли се изкуши да му извие врата, но тъй като първата му работа сега бе да се измъкне от това място, задоволи се да го удари жестоко и изръмжа.

— Затваряй си устата! Още една дума и ще те заколя!

Джъстин замълча за момент, но скоро започна да се извива като червей, за да се отскубне от хватката на своя похитител. Ашли грубо го разтърси, но не успя да го обездвижи.

Изгубил пътя, затруднен от съпротивата на малкото дяволче, обезсърчен, Ашли избълва ужасна псувня, когато конят му започна да накуцва.

— Сега моят татко ще ни настигне! — възкликна триумфално Джъстин. — И ще си ме прибере!

Ашли едва сдържа бясното желание да го удуши, скочи на земята и го бутна пред себе си.

Не стигнаха далеч. Напълно объркан, Ашли оглеждаше водната шир, която се разливаше пред тях, когато Джъстин извика, като пляскаше с ръце.

— Татко, мамо! Аз нали ви казах, че ще дойдат да ме вземат!

Лицето на Ашли се сгърчи от ярост и той рязко се обърна.

Ашли бе стигнал на зловещо място докъдето стигаше погледът зад него, се простираха блата; пред него се препречваше като стена страшният гъсталак. В далечината се виждаха покритите с мъх клони на рошковите, а стволовете на изсъхнали кипариси се отразяваха загадъчно в сиво-зелените води. По бреговете на блатото тръстиките преплитаха гъстите си редици. Въздухът бе тежък и пропит с влага.

През завесите провиснал мъх едва се процеждаше слаба светлина. На полупотопен дънер една костенурка се наслаждаваше на прокраднал се слънчев лъч. А недалеч от нея, все едно плуващ пън, един огромен алигатор пронизваше с мъничките си стъклени очи двете фигури, които се намираха в полезрението му.

Гласът на Джъстин отекна в ушите на Леони като божествен химн, а гледката на дребничкото гъвкаво телце я изпълни с неизказано щастие. Лицето й засия и тя понечи да пришпори коня, но Морган я задържа.

— Може би Ашли е въоръжен — каза той.

— Отгатна! — извика Ашли и извади малък пистолет, който приличаше на този на Морган.

Опря дулото в слепоочието на Джъстин и добави.

— Този път ми се струва, че предимството е мое, братовчеде. И ако благоволите и двамата да слезете от конете и да ми хвърлите юздите, ще ви освободя от присъствието си.

Морган остана неподвижен, но умът му трескаво преценяваше и веднага отхвърляше една след една различните възможности. Той видя, че Джъстин е жив и явно непокътнат, и изпита огромно облекчение. Но знаеше, че най-опасните мигове тепърва предстоят. Когато Ашли се сдобиеше с кон, ако те се съгласяха на искането му, той щеше да държи в ръка всички козове. Щеше да ги остави сред блатата и да избяга с Джъстин. Можеше също да убие Морган и след това да отвлече и майката, и детето. Във всеки случай Джъстин бе обречен. „Освен ако… освен ако не го накарам да изпусне този пистолет!“ — реши Морган.

— Не ме ли чу? — кресна нетърпеливо Ашли. — Казах ти да слезеш от коня и да ми хвърлиш юздите. Побързай! Или хлапето ще пострада!

Кошмарите от миналото и настоящето се сляха в ужасяваща картина. Морган усещаше как по гърба му се стича студена пот. И един смразяващ вик се надигаше от дъното на душата му. Той бе допуснал да убият собствения му син. И не можеше да приеме същата съдба да сполети и Джъстин. Ръцете му се сгърчиха върху юздите на Темпет, който нервно пристъпваше на място.

Леони вече се бе спуснала на земята, като не изпускаше Джъстин от очи. Морган разбираше, че няма време за губене. Виждаше само един изход, а този изход поставяше на карта живота на Джъстин. Но ако Ашли успееше да избяга с детето, то със сигурност щеше да умре. Внезапно Морган заби шпорите си в хълбоците на Темпет. Жребецът изцвили от болка, изправи се на задните си крака и се стрелна напред.

Изненадан, Ашли се озова пред заплахата да бъде смазан от коня, който се устремяваше към него. Той пусна детето и насочи пистолета към Темпет и стреля. Пропусна коня, но куршумът одраска слепоочието на Морган. Без да обръща внимание на кръвта, която се стичаше от раната, Морган скочи и още нестъпил на земята, сграбчи Ашли за гърлото. Джъстин се вгурна към майка си.

Вкопчени в смъртна прегръдка, двамата мъже се търкулнаха в калта. Тъй като не можеше отново да зареди пистолета, Ашли хвърли ненужното оръжие и събра сили да се изтръгне от железните ръце, които го задушаваха.

Жаждата за мъст бе завладяла Морган до такава степен, че той нямаше да изпусне жертвата си, въпреки стичащата се от раната кръв, която го заслепяваше. Но куршумът сериозно го бе наранил, кръвта му изтичаше и той започна да губи сили.

Но и Ашли го забеляза. Той се напрегна и успя да постави дланите си под брадичката на противника. С рязко движение принуди Морган да го пусне. След това си пое дълбоко дъх, за да прочисти дробовете си и стовари юмрука си върху главата на братовчед си.

На няколко крачки от тях Леони с ужас наблюдаваше двубоя им. Едната й ръка галеше главата на Джъстин, който бе заровил лице в полата й, а другата стискаше дебел клон, вдигнат от земята. Борбата бе прекалено яростна и протичаше много бързо, така че Леони не успяваше да издебне удобен случай и да удари Ашли, без да засегне Морган. Пръстите й стиснаха още по-здраво клона в очакване на подходящия момент.

Двамата мъже се биеха на живот и смърт. Ашли имаше известно предимство, защото не беше ранен, а Морган се зареждаше със сила от мисълта, че ако бъде победен, Леони и Джъстин ще попаднат в ръцете на братовчед му.

Тежкият влажен въздух затрудняваше дишането им и те се изтърколиха към края на блатото. Морган събра всички сили, които му оставаха, и блъсна Ашли в тъмнейте води. Изтръгнат от плясъка, големият алигатор мързеливо се плъзна към това, което го бе обезпокоило.

Гмуркането леко съживи Ашли и той се обърна. Водата стигаше до гърдите му. Бе ясно като бял ден, че Морган започва да се изтощава. Когато го погледна, той цапаше, залитайки в тинята. И ако Ашли успееше да се добере до него, щеше лесно да го удави.

— Никога няма да ме победиш от това разстояние, братовчеде! — извика той. — И ако се забавиш още малко, ще ти изтече кръвчицата. Така че побързай!

Морган се приближи на няколко крачки. Ашли безспорно бе прав — трябваше да приключи с него възможно най-бързо. Морган стисна юмруци и се опита да установи къде е точно противникът му във водата.

Ашли се отдалечи още малко и сега водата почти покриваше раменете му.

— Хайде де! — подигра се той. — Кой бе казал, че не си страхливец!

Морган му хвърли поглед, натежал от омраза. И тогава забеляза тъмните очертания на влечугото на около метър зад Ашли. И преди да успее да извика, за да го предупреди, алигаторът ускори лъкатушните си движения, разтвори огромните си челюсти и ги хлопна над ръката на Ашли — точно под рамото. Морган чу писъка на братовчед си и замръзна от ужас, докато хищникът с вълнообразни движения, но без да изпуска плячката си, завличаше жертвата все по-далеч и по-далеч, след което се потопи заедно с нея в бездънните черни води. Всичко стана като че за миг… За секунди водата бясно закипя, а почти веднага след това само няколко бразди раздвижваха повърхността. Нямаше дори следа от кръв, която да отбележи придвижването на влечугото и неговата плячка.

Обезумял, неспособен да откъсне очи от мястото, където изчезна братовчед му, Морган заотстъпва и изскочи от водата.

— Не бих отредил такава участ на никого! Дори на Ашли… — прошепна той потресен и се строполи в краката на Леони.

Когато Робърт и Доминик ги настигнаха след около час, Морган все още бе в безсъзнание. Не се свести и по време на бавния път обратно към плантацията. Но когато го изкъпаха, превързаха и сложиха в леглото, той отвори рязко очи и с ужас се огледа. След това видя Леони, която спокойно седеше до възглавницата му и въздъхна с облекчение.

— Страхувах се… — промълви той, — страхувах се, че Няма да бъдете тук… страхувах се, че щастливият край е бил само сън…

Леони с обич се усмихна.

— Не е сън, Морган. Сега всичко е наред…

Те не размениха и дума за смъртта на Ашли. Тя бе жестока и въпреки че Морган би му пожелал по-безболезнен край, той не можеше да оплаква братовчед си. Наистина предпочиташе да свърши с него по друг начин, за да освободи Леони, но след изчезването на Ашли, нищо не пречеше на сватбата им.

Ожениха се десет дни по-късно — на датата, която трябваше да отбележи шестата годишнина от сватбата им. Церемонията се състоя в най-тесен кръг. На любопитните обясниха, че просто искат да подновят обетите си.

И тази вечер, свита като котка до Морган, Леони прошепна замислено.

— Чудя се какво би станало, ако дядо се бе обърнал към вас, вместо да направи предложението на Ашли…

Морган я притисна до себе си.

— Щяхме да живеем заедно вече шест щастливи години, вместо едва от два месеца.

Леони проследи с пръст мускулите на гърдите му.

— Искате да кажете, че ако дядо ви бе предложил ръката ми, щяхте да приемете?

Морган леко целуна челото й.

— Точно така. Навремето последното нещо, за което мислех, бе да се женя. Но се познавам достатъчно и знам, че ако дядо ви бе повдигнал такъв въпрос, любопитството щеше да ме накара поне да се запозная с вас… А след като веднъж ви видя… знам, че щях да се съглася с всичко, за да ви имам. Бих се оженил за вас със или без тази проклета зестра.

Леони страстно се притисна към него.

— О, любов моя! Колко жалко, че той се е заблудил от приликата ви. Пропуснахме шест години любов!

Морган се надвеси над нея и техните пламенни чувства отново ги понесоха върху крилата на щастието.

Няколко дни по-късно Морган отново благодареше на небето, че го е дарило с всичко това. Леони бе негова съпруга, сърцето му приемаше Джъстин за негов син и около Морган всичко беше застанало на своето място.

Плантацията изискваше още много работа, но Морган бе напълно удовлетворен от постигнатия напредък. Той току-що бе разгледал плановете за пристрояване на две крила към всяка страна на къщата и като хвърли поглед към часовника си, забеляза, че часът за обяд наближава. Малкото златно кръстче все още висеше на верижката на часовника му и за миг привлече вниманието му. Мечтателна усмивка се мярна по устните му. „Какво животно бях навремето — помисли си той. — И колко съм щастлив сега, след като Леони и Джъстин са част от моя живот… са моят живот…“ Внезапно изпита желание да заличи всички спомени, които го подсещаха за безмилостното и цинично същество, което е бил. И той откачи кръстчето от верижката и го пъхна в джоба си. Сигурно такъв подарък щеше да зарадва някоя прислужница.

Морган събра плановете и тръгна да търси Леони. Откри я в един от складовете, където тя разпределяше различни предмети, струпвани години наред. На връхчето на носа й имаше черно петно, гъстите коси падаха по раменете й, а розовата рокля бе покрита с прах и сажди. В очите на Морган обаче тя бе по-красива от всякога.

— Много неща ли искате да запазите? — попита той. Леони въздъхна.

— Не, влагата е повредила и малкото вещи, които представляват някакъв интерес. За нещастие след смъртта на дядо бях принудена да продам всичко, което имаше каквато и да е стойност, за да платя дълговете.

Морган прехапа устни. Проклетият Ашли! Ако не бе той, Леони никога нямаше да бъде тласната до такава крайност. Той извърна глава, за да прикрие гнева, който се изписа по лицето му, и се отправи към един ъгъл, където бяха струпани столове. Най-отгоре върху купчината откри няколко картини, които се крепяха на магия. Свали една.

— Чии са тези портрети? — попита той закачливо. — На вашите славни предци?

Леони направи гримаса.

— Точно така — отговори. — Този в ръцете ви е на майка ми.

Морган полюбопитства да види жената, дала живот на любимата му, и дълго разглежда портрета. Позна меднорусите коси и зелените загадъчни очи, които го бяха пленили.

— Мога да дам да ги реставрират — предложи той. — И ще ги закачим в едно от новите крила.

— Това би било чудесно! — отвърна Леони с нотка печал. — Аз не помня майка си, но бих искала да запазя някакъв спомен от нея.

И с някакво почитание тя постави пръст върху малкото кръстче, което украсяваше гърдите на майка й.

— Баща ми го е поръчал специално за раждането ми. Това бе единственият спомен, който ми бе останал от нея…

Погледът на Морган се закова върху въпросния предмет. Внезапно стомахът му се сви, все едно някой го бе ударил. Впери очи в кръстчето и попита приглушено.

— Който бе останал! Значи сте го изгубила?

Лицето на Леони потъмня.

— Да — потвърди тя, — изгубих го… но това бе много отдавна и предпочитам да не си спомням…

Морган сграбчи ръката й и я принуди да се обърне към него. Той отчаяно се опитваше да възкреси спомена за тази нощ, в която една девствена проститутка бе влязла в стаята му в къщата на губернатора.

Леони забеляза бледността му и се разтревожи.

— Какво става, любов моя? — попита тя.

Морган мъчително преглътна.

— Къде и кога го загубихте? — произнесе той.

— Загубих го в дома на губернатора — призна Леони. — В нощта, когато Гайозо почина…

— Как? — настоя Морган, като грубо я разтърси.

Тя подозрително го изгледа.

— Исках да открадна полиците, които дядо ми бе подписал тази нощ. Изчаках всички да си тръгнат и тогава се промъкнах в къщата. Загубих се. Докато търсех да открия изход, влязох в някаква стая.

При спомена за случилото се в тази стая, кръвта се оттече от лицето й.

— Не искам да говоря за това — заинати се изведнъж. — Казах ви, че през нощта, когато бях изнасилена, се намирах на място, където не трябваше да бъда… Защо ме принуждавате да се връщам към този болезнен въпрос? Това събитие принадлежи на миналото… То е погребано, забравено! Няма никакво отношение към вас…

— Но не знам дали говорим за същата нощ… за нощта, когато вие изгубихте своята невинност, когато Джъстин е заченат — каза Морган с безкрайна нежност.

Леони ядосано се отскубна от ръцете му.

— Пфу! Сега това няма никакво значение.

Смехът на Джъстин, който си играеше навън, долетя до ушите им. Морган захласнато се заслуша в гласчето на своя син. Буца заседна в гърлото му, очите му се замъглиха от вълнение и той пресипнало каза.

— Аз също бях в дома на губернатора тази нощ. Знаехте ли?

Леони стъписано го погледна.

— Не, не знаех…

— Гайозо бе обещал да ми изпрати жена — прошепна Морган. — И когато в стаята ми влезе жена, предположих, че той я изпраща…

Леони замръзна, очите й се отвориха широко от изненада. Но Морган продължи, без да й даде време за отговор.

— Спомням си само, че косата й бе разкошна и че бе много млада… Чак след като избяга, разбрах, че е била девствена… Тя ми хвърли в лицето парите, които й предложих… — добави той прочувствено.

Леони бе пребледняла като платно. Сълзи на щастие пълнеха очите й.

— Това сте бил вие! — възкликна тя, но в гласа й преливаше повече щастие, отколкото укор.

Без да отговори, Морган извади малкото кръстче от джоба си и го пусна в протегнатата й длан.

— Мисля, че това е ваше — гласът му леко трепереше от вълнение.

Слънчев лъч освети кръстчето и то грейна със златиста светлина, която озаряваше и тяхното бъдеще.

Край
Читателите на „Сърце за продан“ са прочели и: