Шърли Бъзби
Сърце за продан (10)

Десета глава

Изглеждаше, че денят на приема ще бъде слънчев. Морган стоеше пред прозореца и наблюдаваше безоблачното небе, което със сигурност не бе в унисон с чувствата му. Смешният дуел му бе дал повод за сериозни размишления и той бе убеден, че никога не е изпитвал и най-мимолетното желание да се жени за Мелинда. Не, дори нейното съблазнително тяло не го привличаше. И несъмнено не заслужаваше досадата, която щеше да изпитва, прикован към жена, чиито единствени стремежи са да притежава красиви тоалети и да ражда бебета… при положение, че това не се отрази на тънката й талия.

„Луда глава си ти, Гейлорд, но ако можеш да откриеш някакъв начин, за да спечелиш избраницата на сърцето си, аз ще те благословя. И при нужда, ще ти помогна!“

Леони и малкият й експорт пристигнаха в Начес същия ден. Бе започнало да се свечерява и трябваше да намерят някакво място да прекарат нощта, тъй като Леони не знаеше къде да търси своя съпруг. Тя се опитваше да спестява дори от жалката сума, която бе отделила с цената на ужасни икономии, така че премина покрай страноприемниците в изисканите квартали, без да спре. В края на краищата попадна на Царската страноприемница.

Пътуването бе минало без произшествия, но бе изморило всички. Никой от членовете на малката група не бе ходил по-далеч от Ню Орлиънс и дори простият факт, че преспаха много нощи под открито небе в непознати области, постави на изпитание силите им.

Когато се добраха до Начес, облекчението им бе видимо. Лицето на Мами светеше от радост, че са пристигнали на определеното място живи и здрави и тя твърдо заяви.

— Това е последният път, когато излизам от къщи.

Единственият отговор на Леони бе бегла усмивка. Беше прекалено изтощена, за да влиза в пререкания. В момента единственото й желание беше да се изкъпе и да заспи в истинско легло.

Всички бяха настанени. А след като се изкъпа, Леони възвърна цялата си енергичност и реши незабавно да потърси господин Слейд. Щеше да започне издирването си, като попита съдържателя на страноприемницата дали го познава. И ако се окаже, че го познава, щеше да тръгне веднага на път.

Ако ви оставя за малко, ще се погрижиш ли за Джъстин? — попита тя Ивет.

— Да не би да си решила още тази вечер да започнеш издирванията?

— Да! Нямаме време за губене… С малкото пари, които ни остават, докога мислиш, че ще изкараме… Трябва да видя господин Слейд колкото е възможно по-рано.

Джъстин, който си играеше с котенцата, вдигна рязко глава.

— Отивате да се срещнете с моя татко? Искам да дойда с вас.

Леони прехапа устни. Присъствието на Джъстин щеше да създаде проблеми. Тя никога и с никого не бе споделила тайната за неговото раждане и всички бяха убедени, че детето е син на нейния съпруг. Естествено тя не бе сметнала за необходимо да разсейва заблужденията им. Джъстин бе израснал с мисълта, че господин Слейд е негов баща. И Леони изобщо не бе предвидила възможността за среща между нейния син и нейния съпруг. А сега такава заплаха съществуваше и Леони бе ужасена от мисълта, че истината ще излезе на бял свят. Не можеше да допусне Джъстин да носи епитета „копеле“. Още не знаеше как, но трябваше да уреди нещата така, че подобна среща да не се състои.

През брачната им нощ Слейд бе доста пиян. Ако той откриеше съществуването на Джъстин, може би Леони щеше да успее да го убеди, че детето е негово. И все пак не бе особено вероятно. Несъмнено той си спомняше пистолета, с който го бе заплашила, за да му попречи да я докосне. „Толкова по-зле, трябва да рискувам — реши тя. — Ще твърдя упорито, че Джъстин е негов син!“

Тя се наведе, за да целуне детето.

— Лека нощ, скъпи, да слушаш леля Ивет и да си легнеш, когато тя ти каже.

Джъстин направи гримаса, но тъй като бе послушно малко момче, не възрази.

— Добре мамо. Нали няма да се бавите много?

Леони честно му отговори.

— Не повече, отколкото е необходимо, но ти обещавам, че ще бързам.

Бе облякла една от роклите, купени от дядо й преди сватбата. Въпреки че беше с шестгодишна давност, роклята все още бе много елегантна. Леони считаше, че е прекалено деколтирана и за да се справи с този проблем, заметна раменете си с шала, купен от центъра на града. Закрепи го с брошката, останала от баба й.

Тоалетът й се допълваше от бяла копринена чантичка, осеяна със сребърни звезди. В нея сложи безценните документи, подписани от господин Слейд през месец юли хиляда седемстотин деветдесет и девета година. Докато слизаше по стълбището, което водеше към малката градина на страноприемницата, Леони не можеше да се освободи от тягостното предчувствие, че господин Слейд ще й създаде доста главоболия и няма да признае подписа си.

В същата тази градина, преди два дни, се бе състоял странният дуел между Морган и Гейлорд. Съдбата пожела в момента, когато Леони стъпи в градината, Гейлорд да излезе от страноприемницата, за да обмисли поражението си. Леони нерешително се сиря при вида на младия човек. Тъкмо понечи да се върне обратно, когато Гейлорд я забеляза.

Той не бе толкова пиян, че да не различи женски силует. Винаги галантен с жените, поздрави учтиво.

— Добър вечер, госпожо. Каква красива нощ, нали?

Леони отчасти се успокои и също така любезно отговори.

— Наистина, господине.

Френският й акцент привлече вниманието на Гейлорд и той се приближи към нея.

— Като че ли не сте от Начес.

— Не, господине. Току-що пристигнах със семейството си.

Провеждащата се през прозорците на страноприемницата светлина придаваше на Леони неземен вид. Бадемовите очи, чувствените устни и меднорусата коса накараха в този миг Гейлорд да се усъмни дали наистина Мелинда е най-красивото момиче на света.

— Искрено се надявам, че ще останете дълго в Начес — каза той с най-съблазнителната си усмивка. — Ще бъде ли много дръзко от моя страна, ако ви помоля да ме причислите към първите си приятели в града?

Леони нямаше особен опит в областта на флирта и вдигна рамене.

— Защо не? — отговори тя напълно бездушно. — Впрочем, познавате ли гражданите на Начес? — понита тя след кратък размисъл.

— Естествено. Винаги съм живял тук.

— Може би тогава можете да ми посочите жилището на Морган Слейд?

При тези думи Гейлорд замръзна и очарователната му усмивка се стопи. Той стисна юмруци и произнесе дрезгаво.

— А вие какво искате от Морган Слейд?

Леони сви вежди, учудена от грубостта му, и го изгледа високомерно.

— Не е ваша работа! Но ако държите да знаете — Морган Слейд е мой съпруг и аз трябва да го видя.

— Лъжете! — възкликна Гейлорд, ококорил очи от изумление. — Той не е женен.

Леони не се славеше със спокоен характер. Тя почервеня от яд.

— Смятам, че ме обиждате! — избухна тя — Как смеете да ме наричате лъжкиня!

Завъртя се рязко на пети, решена да се качи обратно и стаята, но Гейлорд вече се бе окопитил и съвсем не възнамеряваше да я остави да му се изплъзне. Той хвана ръката й и я принуди да се обърне към него.

— Само за минута! — извика той. — Трябва да поговорим.

Леони побесня. Този чужд човек се осмеляваше да я докосва! Зашлеви го с всичка сила.

Ейбръхам, когото Мами бе натоварила с поръчението да бди над младата господарка, се появи на ъгъла на страноприемницата. Леони никога не бе изпитвала такава радост при вида на добродушното му черно лице.

— Ейбръхам! — извика тя. — Идваш точно навреме. Този тип ме нападна.

— Не, не, почакайте — побърза да отрече Гейлорд. — Не исках да ви обидя. Държа много да поговорим… за… хм… вашия съпруг.

Леони се върна. Беше все още много ядосана, но любопитството й бе разпалено. Ейбръхам я последва, като не знаеше дали да отиде да търси помощ, или да остане при нея, за да я защити. Гейлорд бързо погледна към него.

Не искам да причиня нищо лошо на господарката ти — каза той. — Моля да извините прибързаното ми движение — добави той, този път към Леони, — но вие просто ме сащисахте…

— Аз съм ви сащисала, господине?

— Да. Напълно ли сте сигурна, че Морган Слейд е ваш съпруг?

Леони си пое дълбоко дъх. Трябваше да си даде време, за да не избухне отново. Как можеше този непознат тип да се усъмни в думите й? Тя пъхна ръка в чантичката си, извади брачното си свидетелство и го размаха пред очите му.

— Ето, господине!

Гейлорд се приближи към светлината, която се промъкваше през прозореца на страноприемницата, и прочете документа. Впери поглед в характерния подпис на Морган Слейд и ужасен възкликна.

— Какво чудовище! И моята бедна Мелинда щеше да стане съучастница в двуженство!

— Какви ги приказвате? — попита Леони. — Какво чудовище? Какво двуженство?

Гейлорд изпита съжаление към това прелестно малко създание… Как да й каже, че Морган Слейд я е изоставил и в този момент обявяват неговият годеж с друга жена!

— Страхувам се, че чудовището е вашият съпруг! — отговори той направо.

— А коя е тази Мелинда? И каква е точно историята с двуженството?

— Мелинда е жената, която обичам — обясни Гейлорд. — Вашият съпруг ми я отне. И в този момент обявяват техния годеж.

Леони знаеше, че Слейд не е почтен човек, но никога не си бе представяла, че е способен на такава върховна измама.

Леони и Гейлорд забравиха за кавгата си и препуснаха към града в наетия кабриолет. Гейлорд управляваше конете, а Ейбръхам се бе настанил на капрата до него.

Въпреки че в момента между Леони и господин Истън цареше пълно единодушие, тя изобщо не изпитваше доверие към прословутото джентълменство, за да се откаже от закрила.

Бе почти девет часа, когато кабриолетът се втурна но алеята, водеща към къщата на семейство Маршъл. Гейлорд трепереше от нетърпение и сърцето му ликуваше — неговата любима Мелинда нямаше никога да се омъжи за тази отрепка Морган Слейд. Той щеше да го обвини в многоженство.

Възмущението на Леони нарастваше пропорционално с изминатия път. И когато кабриолетът спря пред къщата, тя бе извън кожата си от бяс. Как Слейд можеше да се възползва от невинността на друго младо момиче? Или просто си му беше навик да се жени за доверчиви девойки заради парите, които те му носеха? Като се вземат предвид обстоятелствата, които бяха я довели в Начес, подобна мисъл бе много обезпокоителна. Но за момента Леони трябваше да изтръгне Мелинда Маршъл от ужасната съдба, която я дебнеше.

Нищо не можеше да отклони Леони от решението й — нито величествената къща, нито многобройните карети, нито шумът от разговорите и смеховете, които долитаха като ехо от отворените прозорци. Тя знаеше, че ще се озове в извънредно неудобно положение, но не изпитваше нито страх, нито срам. Стискайки чантичката, пазител на доказателството за низостта на Слейд, тя бързо изкачи стъпалата, следвана от Гейлорд.

Майордомът, в униформа от черен сатен, я изгледа презрително. Очевидно не одобри измачканите им дрехи, неподходящи за такъв грандиозен прием, и понита студено.

— Вашата покана, господине?

Гейлорд трепереше от напрежение и заекна.

— Нямаме, но… трябва на всяка цена да говоря с господин Маршъл. Въпросът е изключително спешен.

— Ако благоволите да ме осведомите за естеството на вашия случай — каза майордомът с пренебрежителен поглед, — ще видя дали господин Маршъл е склонен да ви приеме.

Леони беше по бързите процедури. Тя се мушна стремглаво отстрани на майордома, като подхвърли през рамо.

— Когато свършите с вашите официалности, ще бъде твърде късно!

Клетият човек направи безуспешен опит да я спре — но нищо не можеше да попречи на Леони да продължи напред. И докато той надаваше възмутени възгласи, Леони бързо прекоси огромния вестибюл в бяло и жълто и стигна до вратата на балната зала, следвана от Гейлорд.

Огромното помещение се къпеше в златиста светлина, разпръсвана от стотици свещи, поставени в кристални стъкла. Мъже и жени, облечени в коприна и сатен, танцуваха под звуците на нежна музика. Въздухът бе напоен с аромата на рози и жасмин. Лакеи в кадифени ливреи незабележимо разнасяха огромни подноси с разхладителни напитки.

Леони за миг се закова на прага, оглеждайки залата. Как да открие някой в тази тълпа? Но докато тя търсеше с очи Слейд, той я зърна.

Морган се отегчаваше до смърт през цялата вечер. И ако до този момент бе хранил някаква надежда, че животът с Мелинда няма да бъде чак толкова блудкав, колкото се опасяваше, то разходката, която току-що бяха направили, бе разбила всичките му илюзии. Мелинда бе гледка, която възбуждаше страстите в мъжките сърца. Но за нещастие не вълнуваше Морган. Как бе могъл да си въобрази, че бракът с тази гъска може да бъде каквото и да е решение?

По време на разходката Мелинда се оплакваше, че бушуващата в Европа война им пречи да прекарат медения си месец в Париж.

— Този отвратителен Наполеон! Разваля всичко! Само да свърши проклетата война! Толкова искам да видя Париж!

Морган не се съобрази с интелектуалните възможности на годеницата си и се пошегува.

— Може би трябва да му пиша, за да прекрати враждебните действия, докато трае сватбеното ни пътешествие.

Сините очи на Мелинда заблестяха от възторг.

— Наистина ли? Можете ли! — възкликна тя, опиянена от щастие. — Ще бъде прекрасно!

Морган я гледаща и не вярваше на ушите си — тя бе приела думите му за чиста истина. Той едва сдържа бясното желание да се изсмее и предложи да се върнат при гостите. Разкъсваше се между забавлението и отчаянието.

С напредването на вечерта той трябваше да се примири с фактите — в кукленската й главица нямаше нищо. И когато приближи часът за обявяването на годежа, той вече беше изтощенот бръщолевенето й, но проумя — не можеше да издържи и да прекара остатъка от дните си с Мелинда. Но как да развали годежа, без да предизвика скандал?

В действителност проблемът бе неразрешим. Отвращаваше се от мисълта да постави родителите на Мелинда и своите собствени в такова неудобно положение. Те не бяха виновни за празноглавието на Мелинда. „Трябва да измисля нещо, така че тя да вземе решение и да развали годежа. Ще се държа грубо!“

Морган на драго сърце би пристъпил незабавно към изпълнение на решението си. Но все пак не можеше да се държи дебелашки един час преди официалното обявяване на годежа. „И утре няма да е късно, за да се представя в неблагоприятна светлина!“ Той се усмихна, когато си представи физиономията на Мелинда. Щеше •да я уведоми, че е взел решение да живеят в едно забутано кътче, далеч от Начес. Само тази перспектива щеше да охлади възторга й.

Морган бе доволен от измисления изход. Той се отпусна и се приготви да изиграе достойно ролята си до края на вечерта. Разтегли устни в приветлива усмивка и се престори на зашеметен от щастие, както обстоятелствата очакваха от него.

Най-после господин Маршъл помоли за минута мълчание. Морган и Мелинда се отправиха към единия край на залата, заобиколени от щастливите си семейства. Музикантите оставиха инструментите си, жужашата зала постепенно затихна. Всички очакваха официалното обявяване на годежа. И в този миг Морган Слейд за първи път видя Леони Сент-Андре.

Защо не можеше да откъсне очите си от тази фигурка на прага на вратата?

Той стисна зъби, като се ядоса на самия себе си. Имаше ли някакво значение коя е тя? Трябваше да я избягва на всяка цена.

Всяка жена, способна от пръв поглед да събуди в душата му такъв ураган от чувства, бе изключително опасна. Но не можеше да откъсне очите си, устремен към нея с цялото си същество.

Привлечена като с магнит, Леони извърна глава към него. И докато техните погледи се кръстосваха, времето спря, всичко около тях изчезна. И тогава тя го позна — или помисли, че го е познала — човека, за когото се бе омъжила преди шест години. Тя се хвърли към него, побесняла като фурия.

Гейлорд стоеше зад нея, но като си представи неудобното положение, което сам бе създал, отстъпи назад. С напразно усилие да отложи сблъсъка, той се опита да задържи Леони за ръката.

Но Леони бе неудържима. Впусна се напред и нищо не можеше да я спре. Всички присъстващи започваха да си дават сметка, че предстои скандал. Морган не откъсваше погледа си от дребната фигурка, решила да си проправи път към него, и естествено, гостите обърнаха глави, за да видят какво е могло да привлече вниманието му до такава степен в подобен момент. Присъствието на Гейлорд вече бе събудило любопитни шушукания. Мелинда бе започнала да потропва с крак от нетърпение и заоглежда надменно Леони. „Колко е демоде“, помисли си тя в мига, когато младата жена се изправи пред Морган.

Гейлорд бе тръгнал след нея. Когато го видя, Морган усети, че ще се случи нещо неприятно. Какво ли бе измислил младият влюбен глупак? И каква бе ролята на това прелестно създание в неговите машинации?

Макар вниманието му да бе приковано в Леони, той ясно осъзнаваше какво става около него. Мелинда стискаше ръката му и впиваше ноктите си в дланта му, а господин Маршъл протестираше срещу подобна наглост — така да нахлуват в дома му! В залата настъпи напрегната тишина.

През това време Леони гледаше само мъжа, изправен срещу нея. Виждаше го за пръв път след шест години и се учудваше, че открива по-различен човек от подлия и безскрупулен тип, когото бе запомнила. Това безусловно бе същият Морган Слейд, с когото се бе запознала в Ню Орлиънс, но все пак не беше той. Бе нормално с течение на годините някои подробности да се изтрият от паметта й. Беше го виждала всичко на всичко три или четири пъти. Толкова вода бе изтекла оттогава… Самата Леони се бе променила много, защо пък времето да пощади него? Този мъж бе Морган Слейд — с две думи — истинска отрепка!

Внезапно тя атакува. Лицето й бе дори по-презрително от думите.

— Господине, явно пристигам точно навреме, за да ви попреча да осъществите гнусния си план. Не можех да си представя, че сте такова нищожество!

И без да си поеме дъх, тя се обърна към Мелинда, която наблюдаваше сцената, зяпнала от изненада.

— Госпожице, съжалявам за огорчението, което ви причинявам, но вие не можете да се омъжите за този човек. Един ден ще ми благодарите, че съм провалила замислите му.

Морган вътрешно й ръкопляскаше. Той прие всичко като умела постановка и искрено се възхити от артистичния й талант. Къде ли я бе открил Гейлорд? Щеше да прекрати този невероятен фарс, когато пожелаеше, но засега любопитството и смешната страна на ситуацията го подтикнаха да отложи намесата си.

Думите на Леони предизвикаха глух шепот в залата. Гостите се извърнаха към Морган, като очакваха реакцията му. Той обаче стоеше спокоен, очите му блестяха иронично и единственото затруднение, което изпитваше, беше да сдържа смеха си.

Мелинда прекъсна мълчанието. Тя се обърна към Гейлорд и изрече със сподавен от гняв глас.

— Как можа?… Провали моята прекрасна вечер. Мразя те, чуваш ли! Ненавиждам те!

Леони бе смаяна. Защо Мелинда се сърдеше на Гейлорд? Може би не бе разбрала нищо? Несъмнено трябваше да й разкаже за коварството на Слейд.

— Не е справедливо да се гневите на господин Истън, госпожице — сериозно каза Леони. — Той действаше само във ваш интерес. Не можете да се омъжите за господин Слейд. Той е мой…

— Я да мълчите! — прекъсна я Мелинда. — Първо не сте поканена, Гейлорд Истън също. Излезте незабавно и двамата. Чувате ли ме? Махайте се веднага!

— Мелинда, изслушай я! — замоли Гейлорд. — Тя ще направи изключително важно разкритие. — Чуй я!

— Не искам! — кресна Мелинда, тропна с крак и още по-силно стисна ръката на Морган. — Ще се омъжа за господин Слейд и нищо не може да ми попречи.

Гейлорд се извърна, отчаян от нейната упоритост. Изведнъж изгуби контрол над себе си и кресна.

— Тъпачка такава! Не можеш да се омъжиш за него… Той е вече женен! И това е жена му!