Шърли Бъзби
Сърце за продан (14)

Четиринадесета глава

Въоръжен с изтръгнатото от баща си съгласие, Морган остави Матю и Робърт да размишляват и незабавно се зае с приготовленията в Малкия Боньор.

За щастие Матю бе наредил къщата да бъде проветрявана и почиствана. Така че бе в отлично състояние. Трябваше само да се занесат някои допълнителни неща за домакинството — спално бельо, кухненски съдове и прибори и продукти — и щеше да бъде готова да посрещне обитателите си.

Личфилд вече опаковаше дрехите на господаря си.

Морган отиде да види прислугата на Леони. Ейбръхам, Мами и останалите се бяха заели с подреждането на багажа си в двете тухлени къщички, определени за тях.

Мами бе уточнила, че те са на служба при Леони, но са свободни негри. Но Морган умееше да бъде убедителен, когато пожелаеше, и Мами не се колеба дълго, преди да приеме да работи при новия господар. Другите последваха примера й. Разбира се Малкия Боньор не можеше да се сравнява със замъка Сент-Андре, но щяха да свикнат лека-полека.

Тази сутрин в Малкия Боньор цареше трескаво оживление, но Морган бе организирал добре работата. С дузината прислужници, които изпълняваха заповедите му, Малкия Боньор бързо се превръщаше в обитаема къща. В конюшните имаше коне, сред които и Тампет. Мами вилнееше из кухнята с помощта на две момичета. Черни дечица играеха пред редицата тухлени къщички. Малкия Боньор бръмчеше като кошер, а останалите прислужници на Морган бързаха да подреждат докарваните от имението вещи.

Когато се събуди, Леони с ужас научи, че новата й къща е готова и само очаква пристигането й. Естествено с Джъстин и Ивет. Джъстин обяви радостно новината.

— Мамо! Мамо! Събудете се. Отиваме да живеем в нова къща… С татко!

Сутринта Ивет бе успяла да го задържи в стаята си известно време, но Джъстин бе буйно момче и умираше от желание да проучи всичко наоколо. В началото той се задоволи само да разглежда през прозореца и да изследва многобройните входове и изходи, но това бързо му омръзна. Ивет вече се чудеше как да го забавлява, когато дойде поканата Джъстин да посети баба си и дядо си.

Ивет изпадна в паника. Понечи да се втурне в спалнята на Леони, за да я събуди, но след миг се овладя. Събра цялата си смелост, хвана Джъстин за ръка и последва слугата в малкия салон.

Срещата не се оказа толкова страшна, колкото си бе представяла. Матю и Ноел бяха сами в стаята. С Ивет се държаха любезно и учтиво, но цялото им внимание бе приковано в детето.

Джъстин, както всички деца, бе очарован, че е център на внимание. Баба му предложи да си вземе захаросани плодове, а дядо му го подхвърляше във въздуха. Определено бе много хубаво да си имаш баба и дядо.

От Матю разбраха, че ще се настанят в Малкия Боньор. Докато Ивет се безпокоеше как ще реагира на това Леони, Джъстин бе на седмото небе от възторг.

— Ще живеем с татко! — извика той. — И ще си имаме наша къща. И татко ще ми купи йони.

Матю отговори през смях.

— Това е нещо, което може да се уреди.

Сега, когато разглеждаше отново детето, последните му съмнения отлетяха. Той не вярваше изцяло на историята; която Морган бе разказал, но предпочиташе да мисли, че синът му е съгрешил от безразсъдство. Бе постъпил наистина непочтено, но все пак не бе нищожество, което съблазнява някое невинно младо момиче и го зарязва след това с дете на ръце.

Докато Ноел прие всичко за чиста монета. Да, Морган се бе държал зле, но той се бе опитал да поправи нещата. И не бе негова вината, ако адвокатът не е изпълнил указанията му. А нали и така бе по-добре? Ако представителят на закона бе свършил работата си, те нямаше да знаят за съществуването на Джъстин. Освен това, като се замислеше, Ноел намираше, че Леони е по-симпатична от Мелинда.

В крайна сметка всички изглеждаха доволни от обрата, който взеха събитията, дори ако някои продължаваха да се съмняват. Доминик например не вярваше изобщо на обясненията на брат си, но запази мнението си за себе си. А господин Маршъл пристигна в десет часа, за да се опита да възстанови разходите си и си тръгна вбесен, след като научи, че Морган е имал моментна загуба на паметта.

Яростта на господин Маршъл скоро бе забравена в суматохата около преместването и приготовленията в Малкия Боньор. Джъстин несъмнено бе най-развълнуван от всички. Той дърпаше нетърпеливо Ивет за ръката.

— По-бързо! Трябва да предупредим мама. Тя ще бъде толкова доволна…

Разбира се това предположение беше твърде далеч от истината. Леони не успя да схване веднага целия смисъл на пороя от думи, излязъл от устата на развълнувания й син. Тя току-що се бе събудила и започваше да се пита какво й готви днешният ден, когато Джъстин влетя в стаята като хала и се метна върху леглото.

Щастието, което изпитваше, когато държеше Джъстин в прегръдките си, накара Леони да забрави всичко останало. Детето стремглаво се хвърли върху нея и започна сутрешната битка с възглавници. Това бе техен всекидневен ритуал. Меднорусата разбъркана грива на Леони се пилееше по раменете й, зелените й очи блестяха от възбуда. Бе облякла старата памучна нощница, която се крепеше единствено на две презрамки и очертаваше ясно всички извивки на тялото й — безсрамно щръкналите гърди, тънкия кръст, стегнатия ханш. Леони седна на петите си и ловко избягна една възглавница, която Джъстин хвърли към главата й.

— Какво отношение към майка! — пошегува се тя. — Ще ти кажа аз… Ще те затворя в мазето, за да те накажа, но преди това ще те схрускам…

Джъстин скочи върху нея и увисна на врата й.

— О, мамо, обожавам ви! — възкликна той невъздържано.

— И аз те обичам — каза тя и го залюля в прегръдката си.

— А дали татко ще ни обича? И двамата? — попита детето, като в гласа му се прокрадваше тревога.

Леони се поколеба, като се чудеше какво да му отговори. Морган, който от известно време наблюдаваше от прага на вратата играта им, заяви вместо нея.

— Не виждам какво може да ми попречи.

Леони се стъписа. Цялата й радост се изпари. Морган стоеше облегнат на прага на вратата със скръстени на гърдите ръце. Той веднага забеляза промяната в настроението й. За миг прелестното създание, което толкова безгрижно играеше с детето си, се превърна в една изключително враждебна млада жена. Морган бе дошъл с намерението да съобщи на жена си, че тяхната нова къща ги очаква. Но гледката на играещата със сина си Леони го прикова на място. Той с болка си спомни, че Стефани не обичаше Филип да идва в стаята й и да я безпокои. Морган ги съзерцаваше с известна завист. Нещо се пробуди в дъното на душата му — някакво чувство, което той считаше, че е неспособен да изпита отново. И ако бе осъзнал зараждането му, той щеше да се бори с всички сили и да се въоръжи старателно против подобен вид слабост.

Джъстин широко отвори учудените си очи.

— Вие ли сте моят татко? — попита той и затаи дъх в очакване.

Ужасеният поглед на Леони и неговото собствено нежелание да наскърби момчето продиктуваха на Морган отговора.

— Така изглежда. Искаш ли да бъдеш мой син?

Джъстин не можеше да си даде сметка за напрежението, което искреше между двамата възрастни. Той наклони главата си настрани и рече предпазливо.

— Да, ако ми хареса.

Морган се усмихна и закачливо разроши непокорните коси на детето.

— Ами тогава ще опитаме ли?

Джъстин не бе срамежлив и тъй като не бе възпитан в недоверие към непознати, прие без да се колебае.

— О, да — каза той. — Никога не съм имал татко.

Каквото и да мислеше Морган за личността на майката, той не можа да устои на обаянието на Джъстин. Бе загубил Филип и въпреки че си бе наложил да потиска всякакви чувства, той не успя да прогони умилението, което изпита при вида на палавото малко момче с черни коси. Почти на възрастта на Филип.

Джъстин хареса този едър джентълмен и без да забелязва рязката студенина на майка си, чистосърдечно предложи.

— Искате ли да поиграете с нас? Ние тъкмо се сражавахме. Само че вашите възглавници са добре натъпкани, не като тези у дома.

Леони незабавно реагира.

— Не! — намеси се тя. — Татко ти има работа, а аз трябва да се облека.

Морган спокойно седна на леглото.

— Съвсем не! — възрази иронично той. — Ще бъда много щастлив, ако участвам във вашите забавления.

Леони прехапа устни.

— Не тази сутрин сухо каза тя.

Тя се надяваше, че нейният противен съпруг ще излезе от стаята и тя ще може да направи сутрешния си тоалет. Никога не бе обръщала особено внимание на тялото си, но погледът на Морган, който безсрамно я събличаше — а тя не беше кой знае колко облечена — ужасно я притесняваше.

Морган се наслаждаваше на смущението й, знаеше обаче, че присъствието на детето ще я принуди да го търпи. Той използва това предимство и се изтегна на леглото с ръце на тила.

— О, скъпа, протестирам! Защо ни отказвате това удоволствие — и на Джъстин, и на мен?

Леони изпита бясно желание да го удуши с възглавницата. Но Джъстин, който нямаше задръжките й, взе друга възглавница и я метна върху главата на Морган, който му я върна. Двамата се смееха. Разрази се шумна битка, но Джъстин не забеляза, че майка му се въздържа от участие в нея. Докато отбиваше нападенията на детето, Морган усети, че Леони се опитва всячески да избегне допир до него.

Очите му светнаха и той се приближи до Леони. Преди тя да успее да отгатне намерението му, той я хвана през кръста и я притисна към себе си. Надвеси се над нея и впи устни в нейните. Внезапно по тялото му пробяга вълна сладострастие.

Леони бе прекалено стъписана, за да реагира веднага. Преди да успее да се възпротиви, тя установи не само че тази целувка й е приятна, но усети и отклика на собственото си тяло. Ужасена, тя отблъсна Морган с всички сили.

Той веднага я освободи от прегръдката си. Леони се сви като уплашено животно. Гръдта й бурно се повдигаше, тя се задъхваше и едва произнесе.

— Нямате право!

— Защо не? — попита безочливо Морган. — Нали сте ми жена?

Отговорът на Леони бе заглушен от смеха на Джъстин, който се втурна към Морган, като крещеше.

— Хванах ви, татко! Победих!

Морган пренесе вниманието си към Джъстин.

— Виждам, юначе. Каква премия искаш?

Джъстин сбърчи чело.

Какво е това премия?

— Премията е награда за победителя. След като спечели, можеш да поискаш от мен всичко, което си пожелаеш.

Джъстин известно време замислено го гледаше, после нерешително каза.

— Пони?…

Морган се усмихна.

— Може да се уреди.

— Черно като гръмотевица?

— Гръмотевицата е звук, а не цвят.

— Но звукът е много черен.

Морган избухна в смях.

— Да, прав си, звукът е много черен…

— Веднага ли ще отидем при него?

— Не, не веднага. Първо трябва да се настаним в новата ни къща. Аз, ти и майка ти.

— Какво?! — задави се Леони.

— Ами да, нашата къща. Нали не сте си представяла, че ще живеем при родителите ми.

— Но това е някакво недоразумение. Ние нямаме намерение да оставаме тук. Дойдох единствено заради зестрата си. Договорихме се да не се намесваме в личния си живот…

— Но вие се намесихте в моя — прекъсна я Морган.

Леони се изчерви, забележката беше основателна, но преди да успее да каже нещо, Ивет влезе, за да потърси Джъстин. Когато видя мъжа, седнал на ръба на леглото с Джъстин на коленете си, тя смутено спря. Морган я погледна с любопитство.

На никой, дори на Доминик, не му мина през ума да предупреди Морган за сияйната красота на Ивет и той остана за миг зашеметен пред съвършенството на лицето й.

— Вси светии! — възкликна. — Коя сте вие?

Леони усети как сърцето й се свива. Тя никога не бе завиждала на Ивет за красотата й, но очевидното възхищение на Морган събуди у нея някакво чувство, което силно приличаше на завист. А мисълта, че нейният съпруг може да бъде привлечен от сестра й, изобщо не й се понрави.

— Това е моята компаньонка — Ивет Фурние.

— А, да, компаньонката — промърмори неопределено Морган.

Ако Леони бе съумяла да си придаде вид на млада жена в бедствено положение, Морган не бе очаквал да открие в нейната компаньонка неоспоримите признаци на изтънчеността. Това го смути. Той започваше да разбира защо баща му и Доминик се бяха заблудили от лъжите на Леони. „Тя не прави и една грешна стъпка!“ — помисли си той с раздразнение.

Джъстин, който бе все още в прегръдките му, усети незабележимата промяна, която се извършване в настроението на Морган. Той подръпна реверите на сакото му, за да привлече неговото внимание.

— Не ви ли харесва леля Ивет? — попита той. — Тя е много мила. След мама обичам най-много нея.

Морган веднага се овладя.

— Не виждам защо да не я харесвам, особено ако ти смяташ, че е толкова мила.

Джъстин скочи на земята и хвана Ивет за ръка. Затегли я към Морган.

— Елате да се запознаете с моя татко, лельо Ивет. Той ще ми подари пони.

Ивет се приближи малко смутена.

— Приятно ми е да се запознаем, господине — промълви тя.

Морган учтиво се поклони. Тя бе наистина прелестна, но той въпреки това предпочиташе малката зеленоока пантера.

— Е, добре, изглежда че ще съм в приятна компания. След всичките тези години ергенски живот това със сигурност ще е забавно.

Той откри със задоволство, че Леони стиска юмруци.

— Съжалявам, че трябва да ви оставя — започна той, — но ще бъда истински щастлив, чак когато ви видя в Малкия Боньор. До скоро.

Той се поклони отново, хвърли лукав поглед към Леони и излезе.

Морган едва бе напуснал стаята, когато Джъстин хукна към Леони.

— Побързайте, мамо! — замоли се той. — Толкова искам да видя новата ни къща… И да се убедя, че татко ще ми подари моето пони!

Леони се усмихна, но в душата й бушуваше ураган от чувства. Беше в капан. Не можеше да избегне пренасянето в новата къща на нейния съпруг, както не успя да отклони поканата за пристигането й в Боньор снощи.

Тя свали памучната си нощница, бързо се изми и навлече роклята, която носеше предишната вечер. Бе ужасно объркана.

Също като Джъстин, Ивен бе очарована от Морган. И докато Леони решеше непокорната си грива, те двамата не спряха да хвалят Слейд. А Леони не можеше да разсее заблудите им относно този тип. Това бе отчайващо.

И въпреки всичко тя изпитваше благодарност към Морган заради отношението му към Джъстин. Този Морган Слейд не реагираше така, както тя очакваше. Още по-зле — нейните собствени реакции я смайваха.

Мърси дойде да съобщи, че Морган ще изпрати някой да помогне при събирането на багажа им. Мърси не спря да венцеслави Морган — толкова красив… толкова добър… толкова щедър. Каква прекрасна къща бе Малкия Боньор! Как младата господарка ще бъде щастлива с такъв прекрасен съпруг! Леони скърцаше със зъби и трудно сдържаше думите, които пареха устните й.

Въпреки отново избухналия гняв, Леони не можеше да надвие любопитството си. Снощи Морган се бе защитавал, бе отричал енергично, че знае за нейното съществуване. А тази сутрин изглежда не само си бе спомнил, но и бе решил да се отнася с нея като с негова жена. А Морган Слейд, с когото се бе запознала в Ню Орлиънс, направо бе алергичен към брака, а и след пропуснатата първа брачна нощ Леони бе убедена, че той никога не би я избрал за съпруга. Освен ако този рязък обрат в поведението му не криеше планове за отмъщение.

Обезсърченият Морган бе потърсил убежище в стаята, която възнамеряваше да направи свой кабинет. Два огромни прозореца гледаха към гората, а други два — към градината. Дълъг кожен диван заемаше почти цялата стена, а между две библиотеки от акажу бе поставено голямо дъбово бюро. Един френски прозорец гледаше към вътрешния двор, където домакинът можеше да се поразходи, когато пожелае. На пода краката потъваха в дебел мек килим. Плътни завеси от ръждиво кадифе украсяваха прозорците. При всякакви други обстоятелства Морган би одобрил обзавеждането на кабинета.

Той седеше зад бюрото и си играеше с гъшето перо, като размишляваше върху всичко, което бе научил от сутринта. В действителност фактите бяха малко — със съжаление установи той. Всичко потвърждаваше историята на Леони. Явно тя не бе оставила нищо на случая и всеки от антуража й игреаше ролята си до съвършенство.

Още повече — всеки се бе въплътил в своя герой като във втора кожа. Докато Морган разпитваше прислугата, забеляза окаяното състояние на двете каруци и мулетата. Дрехите на негрите бяха чисти и спретнати, но протрити от носене. А що се отнася до нощницата на Леони — със сигурност нито една амбициозна мошеничка не би облякла нещо подобно. Джъстин също не бе облечен много по-добре от негрите. Единствено роклята на Ивет свидетелстваше за известен стремеж към елегантност, но бе ушита от евтин плат. Морган познаваше в детайли женските тоалети. Бе плащал прекалено много сметки при шивачките, за да не бъде в течение на тези тънкости.

Какъв извод тогава трябваше да направи от събраните сведения? Че малката му женичка бе подготвила старателно удара си? Че всички думи, които излизаха от устата й, бяха потвърждавани от нейните придружители? Е, сега бе напреднал доста — обременен с жена, която не желаеше, и с едно дете, което не бе негово.

Морган отлично разбираше защо родителите му бяха повярвали, че откриват прилика между детето и него. Но тези непокорни черни коси и тази волева брадичка не бяха изключително притежание на семейство Слейд. Много други мъже имаха подобни белези.

За момента бе необходимо той да изиграе добре картите, които държеше в ръцете си. А колкото до госпожа Леони — той щеше да отпусне примката засега, но щеше да бди и да затегне възела, когато тя изчерпеше номерата си.

През това време Морган реши да изпрати някого до Ню Орлиънс, за да проучи миналото й и как се бе сдобила с доказателствата за брака. Може би щеше да извади късмет и да открие някакъв малък пропуск в твърденията й, който да му позволи да я разобличи. А докато чакаше, той щеше да се възползва от всички права и предимства, които се полагат на един законен съпруг.