Шърли Бъзби
Сърце за продан (22)

Двадесет и втора глава

Думите му бяха посрещнати с мълчание, заредено с напрежението на гръмотевична буря, която всеки миг ще се разрази. Очите на Леони яростно искряха и тя скочи на крака.

— Не! Забранявам ви!

— Така ли?

Той я хвана за раменете и я притегли към себе си. Разкъсвана от ярост и отчаяние, Леони почувства как я увлича буен водовъртеж от страст.

Все пак реши да устои на атаката му, като си припомни всичките си решения от същия този следобед и се опита да го отблъсне… Но устните на Морган бяха прекалено убедителни. Нежно и неумолимо той събуждаше желанието й и я правеше беззащитна пред зова на собствената й плът. Полумъртва от срам, Леони призна, че копнее да се потопи в екстаза, който той вече и бе разкрил.

Жаждата на Морган бе още по-силна от нейната. Ръцете му трескаво изследваха гъвкавото стегнато тяло. Ако Леони бе продължила да се съпротивлява, може би той щеше да овладее мъжката си природа. Но чувствата, които изпитваше, явно намираха отклик у нея и докато той настойчиво завладяваше устните й, тя загуби битката, която водеше със самата себе си.

Леони несъзнателно повдигна ръце и ги обви около врата на Морган. Притисна се към него. Желанието й беше толкова неподправено и импулсивно, че тя дори не помисли за своите задръжки и своето недоверие. Останаха единствено устните му, които покриваха с целувки лицето й, и ръцете, които я влудяваха.

Леони се подчини на някакъв първичен инстинкт и плъзна ръката си към голата му гръд йод халата. Погали го. Усети гладката и стегната кожа. Пръстите й се плъзнаха по мускулите на гърдите му, после развързаха колана и се спуснаха надолу.

Дишането на Морган се накъса, въздухът не му стигаше и той учестено задиша. Опиянен от ласките и, той разкъса нощницата, изхлузи халата си и страстно я прегърна. Цялото същество на Леони трепереше от копнеж и наслада да бъде гола в ръцете му. Тялото й се напрегна, тя се изви и го обви с краката си.

Морган изпитваше непреодолимо желание да проникне в нея, но въздържаше пламенността си. Очакваше нетърпението й да се отдаде да се изравни с неговата страст да я притежава. Той леко се отдели от нея и я погледна. Погали гърдите й, плъзна длан към плоския корем, леко проследи извивката на ханша и после ръката му продължи, без видима припряност, към златистия триъгълник.

При този допир Леони потръпна. Изпита някакви непознати досега усещания между бедрата и със слаб стон изви кръста си. Морган откликна на този повик и пръстите му се спуснаха по-ниско. Започна да я гали, да обсебва нейната интимност, като изпитваше такова удоволствие, каквото й даряваше. Леони се отдаваше на ласките му без задръжки, цялото й чувствено същество бе отворено и тя отвръщаше жадно на целувките и докосванията му.

Чак тогава Морган позволи на желанието му да го увлече и проникна в нея. Телата им се сплетоха и се раздвижиха в ритъма на насладата. Той засили натиска и изцяло потъна в нея. Никога не бе достигал такава хармония с друга жена… след щастливите години на брака му със Стефани.

Горчива усмивка изкриви лицето му. Явно бе обречен да обича жени, за които лъжата беше нещо толкова естествено, както и дишането.

Той притисна силно Леони към себе си и устата му се впи в нейната. Тя открехна устни, но грубостта му я изненада. Като че ли желаеше да й причини болка. Тя се вцепени в ръцете му и опита да се изскубне от прегръдката му.

— Спрете! — задъха се тя. — Спрете, господине!

Странно, думата господине изтръгна Морган от мрачните му мисли. Той лъчезарно се усмихна, още по-силно я прегърна и попита.

— Скъпа, не ви ли се струва, че е време да престанете с този господин. Все пак е доста церемониално след всичко, което правим заедно!

Леони се изчерви и се помъчи да се отдели от него.

— О, не! — заяви Морган и я придърпа към себе си. — Произнесете името ми, Леони! Кажете: Морган.

Леони поклати глава.

— Хайде, кажете! — настоя нежно той.

Тя мълчаливо се заинати. Морган се разсмя и устните му зацелуваха гърдите й, а ръката му затанцува между бедрата й.

Леони бързо сграбчи безочливата ръка и заекна.

— …Морган.

Морган долови, че името му придобива ново звучене, което му хареса. Освободи ръката си и продължи настойчивата си атака, като промълви.

— Кажете: Морган, скъпи…

Зелените очи мятаха мълнии.

— Не! — задъха се тя.

— И защо? — престорено се учуди той. — Сега ще видим дали ще успея да променя мнението ви.

Той й отне всякаква възможност да му отговори, като покри устните й със своите. И, неспособен да устои на магнетичното й тяло, отново проникна в нея с цялата сила на своята страст. Леони бе замаяна, изтощена, блажено опиянена. Когато Морган най-накрая се отдръпна, тя потъна в някаква сладострастна омая. Знаеше само, че копнее да заспи… да заспи гола в прегръдките на Морган… И потъна в сън.

Морган не успя да заспи толкова бързо. Тялото му си почиваше, но съзнанието му трескаво работеше и мислите му не бяха радостни.

Той вече осъзнаваше, че е бил достатъчно луд, за да се влюби в Леони Сент-Андре, но тази констатация му костваше мъчителни усилия и остави горчив вкус в устата му. А мисълта, че действително би могъл да бъде неин съпруг, го вдъхновяваше още по-малко.

Той рязко отблъсна Леони и се надигна на лакът, за да я разгледа. Какъв ангелски вид имаше, докато спеше! Изправи се и стана от леглото.

Взе халата си, навлече го и след като хвърли последен поглед към Леони, се прибра в своята спалня.

Когато Морган най-сетне заспа, лицата на Леони и Стефани се смесиха в сънищата му. Още по-зле — неговият стар кошмар, който не го бе измъчвал от години, отново го навести. Морган препускаше в галоп по пътя за Начес и знаеше, че животът на сина му е в опасност. Но когато успяваше да стигне — както винаги — го очакваха безжизнените тела на съпругата и детето му. Той се приближаваше, искаше да ги види още веднъж, за да се убеди, че са те… но това бе лицето на Леони, а проснатото до нея дете бе Джъстин!

Морган мъчително изстена и се събуди, лепкав от пот, с бясно биещо сърце. Подчини се на някакъв внезапен импулс, стана и отново влезе в стаята на Леони. Когато видя, че тя все още продължава да спи дълбоко, въздъхна с облекчение и тръгна към стаята на Джъстин.

С трепереща ръка Морган погали черните къдрици, осъзнавайки нарастващата нежност, която изпитва към детето.

Върна се успокоен в стаята си и най-накрая заспа в мир със себе си.

Когато Леони се събуди, бе едновременно щастлива и разочарована, че е сама в широкото легло. Погали възглавницата, където бе лежал Морган. После побесня от този изблик на чувства и рязко дръпна ръката си.

Седна в леглото и дръпна шнура на звънеца изненадващо грубо. Разбиращият поглед, който Мърси хвърли към събраните завивки и разкъсаната нощница, само засили лошото й настроение.

Мърси лукаво се подсмихна и съучастнически попита.

— Мадам добре ли прекара нощта?

Леони й метна убийствен поглед и сухо нареди.

— Приготви ми банята, Мърси… и ми спести бръщолевенето си!

Мърси не се засегна от грубостта на Леони, безшумно се изкикоти и изчезна. Леони бе убедена, че малката й прислужничка няма да пропусне да раздрънка новината, докато надзирава приготвянето на банята и от все сърце я прати по дяволите.

Какво можеше да направи? Леони изкара отчаянието си на нещастната нощница, като я сви на топка и я засипа с юмручни удари. Това малко я разтовари и тя изчака банята си, като се чудеше какво ще й поднесе днешният ден. И най-вече — как да се държи в присъствието на съпруга си?

Тази нощ окончателно бе разрушила всички бариери, които тя можеше да изправи пред него. Леони допускаше, че се превръща в негова играчка и въпреки това бе влюбена в Морган до полуда. Гледаше на бъдещето със страх, в който се прокрадваше надежда и увереност за удоволствие. Спомни си ласките и целувките му и несъзнателно въздъхна — от страст и от срам.

Мърси се появи и съобщи, че ваната е готова. Когато Леони се потопи в топлата ароматна вода, се опита с усилие да заличи спомена от тази нощ.

Тя се изкъпа мълчаливо, като през цялото време се стремеше да избягва въпросителния поглед на Мърси. Позволи й да я разтрие и да изсуши косата й, без да продума.

Чак когато примирената Мърси й протегна роклята от жълт лен, Леони отвори уста.

— Поне ти ще си доволна — изръмжа Леони. — Господарят ми поръча рокли. Ще пристигнат днес. Най-после ще имаш възможност да избираш какво да облека за вечеря!

Мърси се усмихна доволно и всичките й зъби блеснаха, но Леони не споделяше радостта й. Вече облечена и сресаната, тя се отправи към трапезарията със свито сърце. Но беше готова да срещне противника си. Още повече се вбесяваше от факта, че не бе направила никакво усилие, за да попречи на Морган Слейд при осъществяването на намеренията му.

„И ще го наричам господине“ — реши тя, като се сети за начина, по който я бе принудил да произнесе името му.

Но когато влезе в трапезарията, готова за битка, за нейно огромно разочарование стаята беше празна. Майордомът я осведоми, че господарят е наредил да занесат закуската в стаята му.

— А госпожица Ивет?

— Мисля, че госпожицата не е добре.

Леони веднага се разтревожи и хукна към стаята на Ивет, за да види какво й е. Ужаси се, когато я видя в леглото.

— Какво става, скъпа? — попита тя. — Не изглеждаш добре.

Ивет бе отпуснала глава на възглавниците, лицето й бе по-бледо от обикновено, но тя се насили и слабо се усмихна.

— Няма нищо — промълви тя. — Сигурно съм яла нещо, което не ми е понесло. До утре ще мине.

Леони не бе убедена. Тя постави ръката си на челото на сестра си и разтревожено я загледа. Знаеше, че Ивет е склонна да скрие истината, за да не й създава грижи.

— Заклеваш ли се, че не ме лъжеш?

— Разбира се, Леони. Просто съм малко неразположена. Утре ще съм на крак. Не се тревожи!

Леони седна на ръба на леглото да поговорят. Постепенно Леони се успокои и разказа за роклите, които Морган бе поръчал.

— Ще си ги разделим — добави тя. — Утре ще си избереш, които ти харесат.

Тя видя, че Ивет се двоуми и побърза да добави.

— Без възражения! Не ми казвай, че Слейд е мой съпруг и не е длъжен да те облича!

Ивет усети острите нотки в гласа на Леони и втренчено я погледна.

— Ти не желаеше той да ти купува каквото и да е, нали?

— Какво искам аз, няма значение — въздъхна Леони и отклони погледа си.

— Слушай — каза Ивет, — не искам да бъда нетактична, но не мога да не се интересувам дали си щастлива тук. Понякога намирам, че се държиш странно. Съжаляваш ли, че дойде и откри Слейд?

Леони се измъкна с някаква остроумна забележка. Но когато остави Ивет, нейният въпрос продължи да звучи в главата й. Съжаляваше ли, че е дошла при Морган Слейд? Трябваше да признае, че каквото и да й поднесеше той в бъдеще, тя за нищо на света не би се лишила от присъствието му.