Шърли Бъзби
Сърце за продан (31)

Тридесет и първа глава

На зазоряване Ашли се събуди и след час вече бе на път към Сент-Андре. В единадесет часа той стигна до пътя, който водеше към плантацията, но вместо да завие по него, насочи коня си през гората. Пътят бе по-труден, но също го изведе до мястото, откъдето можеше да наблюдава замъка. Ашли завърза коня за ниския клон на един дъб и се промъкна към къщата.

Настани се така, че да наблюдава необезпокояван действията на обитателите на Сент-Андре. Още нямаше точен план, но твърдото му решение бе да се срещне насаме с Леони и да я съблазни с богатството, което я очаква във Франция.

Освен от Леони той се интересуваше още от един човек. И когато след около час Ашли забеляза Морган да излиза от къщата, лицето му просветна. Най-после удобният случай му се усмихна. Леони бе сама и той щеше да има време да я вразуми, преди да се е върнал Морган.

Ашли изчака няколко минути, докато се убеди, че братовчед му няма да се появи ненадейно и бързо се отправи към замъка. Изкачи стълбите и влезе в къщата.

Навсякъде работеха прислужници, но Ашли правилно бе предположил, че ще го вземат за Морган.

Той изкриви лице в любезна усмивка и прекоси няколко стаи. За голяма радост откри Леони сама в малък салон, който се намираше в дъното на къщата. Тя разглеждаше мостри от тъкани. Когато Ашли влезе, Леони вдигна глава и без да забележи, че пред нея не стои Морган, попита.

— Какво предпочитате за стените на трапезарията? Яркозелено или пепел от рози? Не мога да реша сама…

Ашли внимателно затвори вратата зад гърба си. Плъзна погледа си по Леони, която седеше на нисък, тапициран с кадифе диван. Муселинената рокля с цвят на кайсия падаше грациозно около краката й.

— Каква прекрасна домакиня сте, скъпа! — каза той присмехулно.

Леони се вцепени, като позна омразния глас. Тя рязко скочи и ядосано възкликна.

— Вие! Какво правите тук! Морган ще ви убие, ако ви завари!

— Но няма да ме завари! Проявих достатъчно предпазливост и изчаках той да излезе и да освободи мястото за мен. Бъдете сигурна, че когато се върне, аз ще бъда далече!

Леони бе извън кожата си и яростта изместваше страха й. Освен това знаеше, че само един неин вик ще накара прислугата да й се притече на помощ. Затова изгледа високомерно Ашли, без да се опитва да прикрие презрението, което изпитваше към него.

— Какво искате? — попита пренебрежително тя. — Тук за вас няма нищо.

Ашли бе прекалено горд с проникването си в къщата, за да се държи по-дипломатично и прихна.

— Как да няма! Ами жена ми?

Когато видя как Леони стисна юмруците си, той побърза да’продължи.

— Хайде, хайде, скъпа! Не се инатете толкова. Знам, че не започнахме много добре, но навремето нямах особен избор.

С най-пленителната си усмивка той се приближи няколко крачки, но Леони веднага отстъпи.

— Признавам, че не бях примерен съпруг, но ако решите да ми предоставите възможност, ще поправя грешките си по отношение на вас.

— О! Искате да кажете, че сте дошъл да върнете зестрата ми?

Ашли се намръщи. Изкашля се, за да спечели време.

— Не точно — отговори. — Зестрата ви, скъпа, е дреболия в сравнение с богатството, което мога да ви осигуря във Франция. Елате с мен и ще ви покажа един свят на разкош и власт, който не можете дори да си представите.

— Какво можете да ми осигурите? — възрази сухо Леони. — Нали богатството беше мое?

Ашли присви очи и зловеща светлинна се прокрадна през миглите му.

— Наистина богатството е ваше, но аз ви трябвам, за да го получите. Познавам влиятелни хора. И съм близък съветник на Наполеон. Когато пристигнем във Франция, той просто ще издаде заповед и богатството на Сент-Андре ще бъде върнато на неговата законна наследница.

— Разбирам… — замислено промърмори Леони. — Естествено, че без мен вие никога няма да сложите ръка върху него, нали? Започвам да проумявам защо след толкова години се сетихте за жена си.

Ашли изостави опитите си да я съблазни и премина към заплахи.

— Не се опитвайте да ми, играете номера, скъпа. Аз искам това богатство и вие ще ме последвате във Франция, за да предявите иск към него. Това е вашето задължение като съпруга!

Леони избухна в смях.

— Мое задължение ли? — възкликна. — Я да поговорим за вашите! Вие ме изоставихте, нали? Съгласна съм, че се договорихме да не изискваме нищо един от друг. Но аз сключих това споразумение с Морган Слейд, а не с вас. Вие сте най-долнопробен измамник и няма да си мръдна пръста, за да ви помогна да получите каквото и да е.

— Не мисля, че схващате добре положението — изръмжа Ашли. — Аз не съм човек, който ще се откаже от целта, скъпа! Наистина ви излъгах, но това не променя факта, че съм ваш съпруг и че сте прелюбодействала с моя братовчед. Чудя се какво ли ще си помислят почтените хора в Ню Орлиънс. Морган поддържа доста контакти в града, защото майка му произхожда от почтено и известно в околността семейство. Представете си какви слухове ще плъзнат за вашата история. Естествено Морган ще си навлече неодобрението на всички… Но на мъжа винаги се прощава. Докато вие, скъпа, вие ще изгубите всякакво уважение.

Стрелата улучи право в целта. Леони си даваше сметка как всички врати ще се затворят под носа й, ако истината излезе на бял свят, но не искаше Ашли да се възползва от безпокойството й.

— Хайде, вървете да разпространявате клюки! — заяви тя. — Това няма да ви донесе богатството на Сент-Андре.

Ашли потъна в продължителен размисъл.

— Наистина — съгласи се той най-после. — Но има и друго решение. Идвате с мен във Франция, получавате богатството и се развеждаме. Никой няма да узнае нищо. Оставяте ми всичко и си заминавате съвсем безпрепятствено.

Леони презрително изсъска срещу него.

— Вие сте луд! А отгоре на всичко и глупав, след като си представяте, че ще повярвам и на една ваша дума!

Лицето на Ашли се разкриви от ярост и той протегна ръка, за да хване Леони за рамото, но точно в този момент Джъстин се втурна в стаята.

Детето не осъзнаваше какво напрежение цари между двамата възрастни и се хвърли на врата на майка си.

— А! Мамо, ето ви! — възкликна то. — Търсих ви навсякъде… Елате да видите новото седло, което татко ми купи! То е червено и много красиво. Хайде!

Леони леко разроши косите му.

— Не сега, Джъстин — прошепна тя. — След малко, съкровище.

Ашли смаяно гледаше детето. Приготви се да направи някаква забележка, но Джъстин го изпревари. Той се усмихна на мъжа, който толкова приличаше на Морган, и нададе изненадан вик.

— Татко! Как успяхте да пристигнете преди мен?

— Татко ли? — скръцна със зъби Ашли. — А, сега разбирам защо дядо ви толкова припираше да ви задоми. Пусто да остане! Само като си помисля, че се хванах в най-стария капан на света!

Джъстин замръзна на място, но след миг отстъпи назад.

— Вие не сте моят татко — каза той. — Приличате на него, но не сте моят татко. Кой сте вие?

— Това не те интересува, сополанко — отговори Ашли. — И вие се осмелявате да ме наричате измамник! — обърна се той към Леони. — За каква се мислите, че стоварвате върху вашия съпруг бащинството на това копеле? Трябва да сте танцували от радост — и вие, и дядо ви, когато попаднах в мрежата, предназначена за Морган!

Джъстин се притискаше към майка си.

— Махайте се! — викна той. — Вие сте зъл!

Леони повтори след сина си, като се задъхваше от гняв.

— Излезте оттук, Ашли! Няма да повтарям и ви забранявам да сипете обиди върху сина ми!

— Вие не можете да ми забраните нищо! — озъби се срещу нея Ашли с омраза. — Не и след всичко, което знам за вас. Ще си държа езика по отношение на малкото копеленце… при условие, че дойдете във Франция с мен!

— Никога — повтори Леони. — И ако веднага не напуснете къщата ми, ще наредя да ви изхвърлят!

Ашли безочливо тръгна към нея. Леони и Джъстин го разкъсваха с очи. Той ги измери от главата до петите.

— И кой е бащата? — понита ненадейно.

Презрителният поглед на Леони го извади от равновесие. Тази малка уличница не само се противопоставяше на плановете му, но бе го измамила с помощта на дядо си. Той успя да сдържи яростта си и я зашлеви с всичка сила.

— Курва! — кресна той.

Това бе грешка. И той не закъсня да се убеди в това. Джъстин с всичка сила впи зъби в бедрото му, а Леони се нахвърли върху него и издра лицето му. Ашли изрева от болка и отскочи назад. Но той бе допуснал още една, по-голяма грешка, защото бе сигурен, че Морган е излязъл от замъка. В действителност го бе сбъркал с Доминик. А Морган бе отишъл само да види конете и се бе върнал няколко минути след Джъстин. И бе отворил вратата точно в момента, когато Ашли разпитваше Леони за самоличността на бащата на детето. Когато ръката на Ашли се стовари върху лицето на Леони, той вече прекосяваше стаята. Впрочем Ашли нямаше време да се съвземе, защото юмрукът на Морган го удари право в лицето.

Силата на удара го зашемети и Ашли се строполи на пода. Изтри кръвта, която шурна от носа му, вдигна глава и видя над себе си неумолимото лице на Морган.

Всичко стана толкова бързо, че Леони едва осъзна присъствието на Морган, който спокойно каза.

— Изведете Джъстин, Леони. Имам да уредя още някои подробности с братовчед си.

Леони незабавно се подчини, бутна Джъстин пред себе си и хукна да търси Доминик или Робърт.

Морган клекна до прострения на земята Ашли. Извади от ботуша си камата и опря острието в гърлото на братовчед си.

— Не мърдай! — заповяда заплашително той. Ашли добре познаваше Морган и въпреки всичките си пороци, не бе страхливец, но сега се подчини на заповедта му.

— Няма да ме убиеш — заяви спокойно гой. — Не и хладнокръвно, братовчеде. Така че искаш ли да уредим работата като мъже?

Морган зловещо се усмихна.

— Изкушавам се, Ашли — прошепна той и прекара острието по шията му. — Знаеш ли, живях няколко години при команчите… Те ми показаха всичко, което може да се прави с нож. Ако поискам, мога да те одера жив от глава до пети, но няма да го направя… просто ще ми бъде неприятно да изцапам пода на бъдещия си кабинет с твоята кръв…

Ашли затаи дъх й за първи път в очите му се мярна ужас. Морган забеляза животинския му страх и натисна острието.

— Трябва да ти прережа гърлото — започна отново той. — И ако докоснеш и косъм от главата на Леони, точно това ще направя.

Той говореше толкова убедено, че Ашли потрепери.

Морган впери погледа си в неговия, изправи се и заповяда.

— Ставай!

Ашли не изчака да му повтарят. Скочи и започна да оправя дрехите си с резки движения.

— Това не променя нищо — прокле той. — Тя все още е моя жена.

— Да — съгласи се Морган, — но ти няма да се противопоставиш на развод. Сега се връщаш в Ню Орлиънс и оставяш Леони на мира!

— След тези думи Морган небрежно пъхна камата в ботуша си, запали пура и продължи.

— Ти не си глупак. Така че се качвай на първия кораб, който заминава нанякъде. И ми посочи някоя банка в Англия… Ще ти прехвърля значителна сума…

— А ако не съм съгласен!

— Ще те убия!

Ашли пребледня и стисна юмруци, но премълча. Лицето му се сгърчи от злоба и той се втурна навън точно в мига когато Леони влизаше с Робърт.

— Какво прави той тук? — извика Робърт.

После внезапно истината озари съзнанието му и той възкликна със затаен дъх.

— Значи това било!

— Да, Боб, това — каза Морган. — Влизай и, ако обичаш, затвори вратата.

Морган предпочиташе Робърт да остане в неведение, но бе сигурен, че той ще запази тайната. Когато Доминик се върна, тримата братя започнаха да обмислят план за защита. За да избегнат всякаква опасност от повторно проникване на Ашли в къщата, решиха да предупредят прислугата за един измамник, който може да се опита да навреди на Леони или на Джъстин, за да си отмъсти на Морган. От своя страна Леони обясни на Джъстин, че ако види „злия“, които я бе ударил тази сутрин, веднага да избяга.

Морган бе доволен от деня. Бе взел всички предпазни мерки, за да осигури защитата на семейството си и се надяваше, че Ашли ще прояви малко здрав разум и ще преглътне поражението си. Наистина той бе алчен, но държеше на кожата си и заплахата за живота му трябваше да е достатъчна причина да напусне Ню Орлиънс. Ашли винаги бе отстъпвал, когато делата му излизаха на бял свят. Морган предполагаше, че и в този случай той ще постъпи така.

Ашли бе запазил място на един пътнически кораб, който в края на седмицата заминаваше за Франция. И както Морган преценяваше, той не бе глупав. Поведението на неговия братовчед бе доста нападателно и той нямаше никакво желание да го предизвиква.

Ашли прекара част от деня в стаята си, като отчаяно търсеше някакъв начин да обърне положението в своя полза. Мисълта, че е победен още веднъж от своя ненавистен братовчед, бе непоносима. Дори обещаната сума, която Морган щеше да му прехвърли, не повдигаше Настроението му — особено като я сравнеше с богатството, което би получил, ако Леони се съгласеше да го придружи във Франция. Уличницата! Само да можеше да я застави да тръгне с него…

Внезапно той скочи. Детето, разбира се! Как не се бе сетил по-рано? Детето му осигуряваше послушанието на майката. Той си наля пълна чаша уиски и зла усмивка разкриви лицето му. Мястото вече бе запазено. А един малък пасажер нямаше да създаде никаква трудност. След отплаването на кораба щеше да се погрижи Леони да получи бележка, от която да й стане ясно какво трябва да направи, ако желае отново да види копелето си.

Трябваше обаче да действа много предпазливо. Нямаше смисъл да отвлича хлапето предварително. Така Морган щеше да има време да го открие. Но неговият скъп братовчед със сигурност нямаше да се появи на кея с изпращачите.

След три дни — в четвъртък — корабът трябваше да вдигне котва при вечерния отлив. Затова Ашли реши да отвлече Джъстин в четвъртък следобед, за да има време да се върне в Ню Орлиънс в определения час.

Ашли се спотайваше в храсталаците около замъка и от вторник наблюдаваше заниманията на неговите обитатели. Преди два дни бе донесъл провизии и голям чувал от страноприемницата. И в четвъртък сутринта бе готов да нанесе удара си.

Бе установил, че следобедите Джъстин играе на една малка полянка на няколко крачки от къщата. Ашли се скри в храстите съвсем близо до мястото. Конят бе завързан до него, готов за тръгване. Но детето още го нямаше и той нервно започна да се раздвижва в скривалището си.

Още един път прехвърли наум плана си и не откри нито едно слабо място. Въобще не подценяваше заплахата от непрекъснатото присъствие на един от братята Слейд и на младата черна прислужница до детето, но му се струваше лесно да се освободи от тях. Прислужницата нямаше да окаже никаква съпротива. А що се отнася до Слейд — един силен удар по главата — и щеше да го извади от строя. Когато тези препятствия бъдеха премахнати, Ашли щеше да хване детето… и на път към Франция! „Кой знае, може и да ги оставя живи — кучката и палето — при условие, че не ми създават никакви проблеми. В противен случай… Е, не виждам особено неудобство, ако изведнъж се окажа богат вдовец…“

Кристалният смях на Джъстин прекъсна хода на мислите му, Ашли се сви като гърмяща змия и впери поглед в малката фигурка, която се появи на няколко метра от него. Детето бе само…

Джъстин бе спал малко този следобед. Обикновено една прислужничка бдеше над съня му, но тя бе излязла, за да си налее чаша вода без изобщо да предположи, че момчето може да се събуди, докато я няма.

Джъстин стана, облече се и без да се обади на никого, изскочи навън, за да си поиграе на слънце.

Ашли се огледа — наоколо бе пусто. Той знаеше, че двама от братята не са в плантацията. Бе видял как Морган препусна към реката, а другият явно бе отишъл на лов. Следователно в къщата имаше само един Слейд, жените и прислугата. Ашли бавно се изправи, отмести клончетата, които замаскирваха дрехите му и скочи на седлото.

Напълно спокоен той поведе коня към малката полянка, където Джъстин се забавляваше, като мушкаше пръчка в изоставено от някаква животинка леговище. Детето чу тропота на копита, извърна глава и за няколко мига реши, че върху грамадния черен жребец е Морган.

Но това бе само за няколко мига. Когато видя жестоката усмивка на конника, малкото момче хукна да бяга, като крещеше с цяло гърло.

— Злият…

В същия момент прислужницата Джули се появи зад ъгъла на къщата. Тя впери очи в Джъстин, но не видя Ашли и се втурна към детето, за да го прибере вътре.

Ашли пришпори коня. Настигна момчето, наведе се и без усилие го метна пред себе си на седлото. После бързо направи полукръг и като минаваше пред изплашената Джули, изпъна крака си като пружина и я ритна с пета по главата. Тя се свлече със слаб стон на земята. Ездачът, конят и пленникът изчезнаха в гората, която се простираше, докъдето стигаше погледът.

Джули бе само зашеметена. След няколко секунди тя дойде в съзнание, скочи и се втурна към къщата, като вдигна всички под тревога.

Когато Леони и Робърт изскочиха на стълбите, една малка група вече ограждаше нещастното разплакано момиче.

— Това бе злият господар — хълцаше Джули. — Той ме събори на земята и грабна малкото ни момченце.

Робърт се вцепени, а Леони стана бяла като платно. Имаше чувството, че сърцето й престана да бие. Думите на Джули можеха да означават само едно — Ашли бе отвлякъл Джъстин.

Леони настръхна, обърна се към едно момче, което работеше в конюшните, и заповяда.

— Веднага оседлай коня ми! А ти, Сол, потърси Морган. Трябва да е при кейовете. Кажи му, че Ашли е отвлякъл Джъстин и че съм тръгнала след него. Джули, успокой се, и ми разкажи какво се случи. В каква посока тръгна мъжът?

Джули повтори разказа си.

— След това изчезна в гората по посока на блатата — завърши тя.

Леони тъкмо възсядаше сивата си кобила, без да обръща внимание на протестите на Робърт, когато бясно препускащият Темнет се появи.

— Какво става? — извика Морган разтревожено. — Сол ми каза, че някакъв луд е вдигнал страшна врява. Ашли ли?

— Той отвлече Джъстин! — изкрещя Леони, като кършеше отчаяно ръце.

Морган с усилие прикри страха, който смрази сърцето му, и изръмжа.

— В каква посока тръгнаха?

— Джули казва, че се е отправил към блатата.

Проклинайки себе си, че е подценил Ашли, Морган се обърна към Робърт.

— Намери Доминик. Той отиде на лов за катерици около Черното блато. И двамата тръгнете по следите ми.

Идвам с вас! — заяви Леони с тон, който не търпеше възражения.

Морган знаеше, че е безсмислено да я разубеждава и кимна примирено.

— Добре! — каза той и заби шпори в хълбоците на Темпет.

Жребецът подскочи напред, а кобилата на Леони го последва.

Веднага откриха следите на беглеца, защото при препускането конят бе направил видима просека между храстите, бе пречупил ниските клони, а копитата ясно се отпечатваха в меката пръст. Леони и Морган препускаха безмълвно, като всеки се бореше със собствените си страхове.

Леони бе ужасена. С усилия на волята тя не допускаше страхът да завладее съзнанието й, но той гризеше цялото й същество. Знаеше, че синът й е в ръцете на Ашли и че трябва да го открият незабавно, но извън тази мисъл съществуваше само една празнота, лишена от чувства и значение.

Леони се разкъсваше от инстинктивния страх на майката за живота на нейното дете. Докато Морган трябваше да посрещне не само опасенията си за съдбата на детето, което обичаше като собствен син, но и да се пребори с мъчителния спомен за смъртта на Филип. Неговият ужасен кошмар се сбъдваше и някакво мъчително предчувствие, че вече е виждал какво ще се случи, го преследваше през цялото време. На всеки завой, на всяка извивка по зловещия път той си припомняше как преди много години бе препускал, за да се притече на помощ на Филип. И някъде, в това отчаяно препускане, лицата на Филип и Джъстин се сливаха.

Гората като че ли се затваряше зад тях. Те навлизаха все по-навътре и по-навътре, а храстите от покрайнините отстъпваха пред мочурливата пръст. Лози и пълзящи растения обвиваха като змии клоните, папрати и дребни палми образуваха непроходим лабиринт, в който Морган и Леони потъваха. Колкото повече напредваха, толкова повече земята се превръщаше в тиня. Морган дръпна юздите и сви вежди.

— Ашли май се е изгубил — подметна той. — Доста е криволичил…

По лицето на Леони се стичаше пот, очите й бяха широко отворени от стаения в тях ужас. Тя беззвучно попита.

— Ще успеем ли да го настигнем?

— Да, разбира се, че ще го настигнем — потвърди Морган. — Ако той продължи в тази посока, ще стигне до голямото мочурище, което със сигурност не може да прекоси на кон.

Морган откъсна парче от вратовръзката си и го закачи на едно клонче, което се поклащаше над главата му.

— Ето това ще насочи Робърт и Доминик по следите ни — добави той.

След това хвърли бегъл поглед към Леони и несъзнателно се възхити от самообладанието й. После огледа буйната растителност и се поколеба.

Не бе възможно да предвиди какво ще се случи, когато той и Ашли застанеха един срещу друг. Но Морган знаеше, че времето за разумно уреждане на разногласията между тях беше безвъзвратно изтекло. Познаваше бушуващата в гърдите си омраза, която щеше да вземе връх над самообладанието му. Самият Ашли бе прекрачил границите и беше действал като дивак. Когато те се срещнеха, нищо не можеше да попречи на проливането на кръв.

— Бих искал да изчакате братята ми тук — каза Морган, като не посмя да погледне Леони.

— Не! — викна тя. — Той държи сина ми, Морган…

— За Бога, Леони! Ашли може да бъде опасен… и… — Той не можеше да й заяви направо, че може би синът й е мъртъв или съществува риск да бъде убит пред очите им. С цялата сила на волята си Морган се опитваше да изхвърли тази мисъл от главата си, но тя бе свила гнездо в сърцето му и този път това не бе просто лош сън.

— Знам какво се опитвате да ми спестите — прошепна Леони, — но не е ли по-добре да го посрещнем заедно? Един ден ми казахте, че двамата можем да посрещнем всички удари на съдбата. Моля ви, нека останем двамата заедно и да се изправим срещу всичко, което може да ни дебне в края на този път… колкото и ужасно да е то…