Шърли Бъзби
Сърце за продан (12)

Дванадесета глава

Морган подскочи като ухапан от змия.

— Какво?! — кресна той с ококорени очи. — Дете! За Бога, ако съм спал с вас, бих си спомнил! И дяволски добре знам, че не е така! До тази вечер никога не съм ви виждал. Внимавайте, може би убедихте баща ми, че сте моя жена, но няма да ме накарате да призная копелето на някой друг!

— Вземете си думите назад! Той е наш син и вие няма да го отхвърлите. Наричайте ме с всички думи, които ви хрумнат, но не ви разрешавам да стоварвате злобата си върху Джъстин.

Морган усети, че някакъв кошмар започва да се превръща в реалност. Овладя се с усилие.

— Каквото и да е вашето дете — каза той, — от когото и да е, то няма вина. Но едно е сигурно — не е мое!

Леони се изпъна в целия си дребен ръст.

— Ваше е! — твърдо каза тя. — Роди се почти девет месеца след деня на нашата сватба. Той е ваш син.

— Аз явно съм позабравил доста неща — присмя се Морган. — Нашата сватба, първата ни брачна нощ… Всичко! Какво пък толкова! Но как е възможно?

— Защото вие се интересувахте само от зестрата ми, а не от мен.

Матю се чувстваше все по-неловко и шумно прочисти гърлото си. Изглежда двамата противници бяха забравили, че не са сами в стаята, и Матю побърза да спре размяната на отровни думи. Новината за съществуването на Джъстин го изуми. Въпреки че детето допълнително щеше да усложни и без това заплетената история, то можеше да предостави и ключа към загадката. Дете, което носеше характерните за семейство Слейд черти, би било неопровержимото доказателство, което досега липсваше.

Нетърпелив да види детето, Матю заяви.

— Достатъчно говорихме. Хайде да потърсим сина ви и останалите. Ти, Морган, заведи майка си у дома. Леони, Доминик и аз ще отидем до страноприемницата.

Морган усети, че всякакво възражение ще бъде неуместно и с презрително присвити устни излезе от салона. Майка му чакаше в залата.

— Боя се, че сте осъдена да изтърпите присъствието на един презрян престъпник — каза той саркастично. — Да тръгваме, мамо, или може би не съм достоен да ви придружа?

— Стига, синко — сухо отсече Ноел. — Ще ми обясниш ли какво става? Истина ли е? Тази млада особа твоя жена ли е? И дали е майка на детето ти?

Само преди час Морган енергично би отрекъл всичко. Но след като усети недоверието на баща си, той не бе настроен да защитава своята невинност.

— Тя го твърди — отговори той, а в гласа му сякаш се долавяше някаква обреченост. — Има законни документи, които носят моя подпис, и всички обстоятелства говорят, че тя казва истината.

Обратният път към Боньор бе тягостен. Ноел искаше да вярва в невинността на сина си, но неговото враждебно поведение не улесняваше добрите й намерения. Морган бе изградил около себе си стена и на всичките й въпроси отговаряше със сарказъм. Иронията му предизвикваше бясното желание у Ноел да го напляска — така, както правеше преди години, когато беше хлапе.

В това време Матю правеше опити да предразположи Леони. Но тя оставаше все така сдържана и непристъпна. Доминик се държеше учтиво. Той преценяваше фактите и прехвърляше през ума си всичките „за“ и „против“.

Надявам се, че ще свикнете с нашето семейство — говореше Матю, — то е толкова голямо, че в началото може и да се обърквате…

— О, освен Доминик и Морган имате ли други деца? — попита Леони.

— Но да! След Морган е Робърт, после близнаците Александър и Касандър. Те бяха с нас тази вечер, но след вашето пристигане Робърт ги отведе. Ще се запознаете с тях утре. Имам и дъщеря, която е омъжена в Тенеси. Ако се окаже, че вие действително сте съпруга на Морган, вероятно ще я видите със семейството й още преди Коледа.

Когато пристигнаха в страноприемницата, Леони знаеше имената и възрастта на всички членове на семейство Слейд. При други обстоятелства пътуването би й се сторило приятно, но тя бе изтощена физически и психически. Пътят от замъка Сент-Андре до Начес бе дълъг и мъчителен и Леони не бе имала време да възстанови силите си, преди да попадне в тази непредвидена ситуация. Тя отговори искрено на въпросите, които й задаваха Матю и Доминик, но стоеше нащрек. Може би те се държаха приятелски с нея, за да я излъжат по-лесно след това.

Леони се страхуваше от посещението в Боньор, но не можеше да го избегне. Бе ръководила толкова дълго своя живот и този на малкото й обкръжение сама и се опасяваше, че семейство Слейд ще я погълне и задуши. Реши да поеме отново юздите, когато пристигнат в страноприемницата, но секундите минаваха и всяка от тях затвърждаваше убеждението й, че нещата бяха поети от Слейд. За нещастие Леони бе прекалено развълнувана от събитията тази нощ и не можеше да измисли никакъв начин за бягство. „Утре!“ — обеща си тя и прекрачи прага на страноприемницата.

Ивет все още не беше легнала. Матю и Доминик останаха без дъх пред сияйната й красота. Беше толкова очарователна и възпитана, че везните се наклониха в полза на Леони. Бе невъзможно тези две прелестни млади жени да са безскрупулни авантюристки. И ако Матю бе хранил и най-малкото съмнение относно произхода на Джъстин, то при вида на спящото дете, всички съмнения отпаднаха. Матю би познал един Слейд навсякъде. Джъстин бе копие на Морган на тази възраст.

Доминик бе последвал баща си, но тъй като не бе роден, когато Морган бе петгодишен, не бе поразен от приликата. Съгласи се, че малкото момче може да е син на брат му, но… Вдигна рамене. Какво ли знаеше той за децата?

Матю обаче бе сигурен. Той постоя неподвижно известно време, като съзерцаваше Джъстин, после се обърна към Леони и промълви нежно.

— Извинете ме, че се усъмних във вас, детето ми. Достатъчно е да погледна Джъстин, за да съм убеден в искреността ви.

Леони употреби цялата сила на волята си, за да прикрие изумлението си. Господин Слейд луд ли бе? Всеки можеше да види, че нейното красиво дете няма нищо общо със сина му. С този тип с орлов поглед и изсечени черти, който я бе нагрубявал цяла вечери Сигурно Матю Слейд е човек, който приема мечтите си за действителност. Тя измърмори нещо уклончиво. Но когато видя нежността, която се разливаше по лицето на Матю, съвестта й се обади. Леони не считаше, че е почтено да го заблуждава, че Джъстин е негов роден внук. Но на този етап вече бе невъзможно да заяви, че тя няма представа кой е истинският баща на детето.

Когато Мотю призна Джъстин за свой внук, Леони изпита облекчение. Но можеше ли да позволи този благороден мъж да се привърже към детето, след като тя изобщо нямаше намерение да остава в Начес? Трябваше ли да го заблуждава, че детето е негов внук, след като отлично знаеше, че това не е така? Струваше й се ужасно непочтено да мами Матю и най-вече да лъже Джъстин. Ами ако детето обикнеше Матю и Ноел, вярвайки че те са неговите баба и дядо. Щеше ли да е справедливо след това да го откъсне от семейство Слейд? В този момент Леони така страдаше заради сина си, че Морган и проблемите, които той създаваше, преминаха на заден план.

Когато се настани в каретата, която щеше да я отведе в Боньор, Леони трескаво прехвърли в ума си събитията от вечерта. И омразата, която бе изпитала към Морган, отново избухна. Той наистина е отрепка! Как дядо й бе могъл да се излъже до такава степен в него! Леони се питаше как и собствената й памет можеше да й погажда такива номера. Тя пазеше спомена за безволев отпуснат мъж. А нито мрачното лице на Морган, нито твърдите му изсечени черти изразяваха мекушавост.

Леони наистина го презираше. Но може би щеше да го сметне за привлекателен, ако не бе опознала истинската му същност. Когато той бе стиснал ръката й, нещо в нея бе откликнало при допира на стоманените му ръце. Това прозрение я разбунтува. Не, в никакъв случай не можеше да изпитва симпатия към такова чудовище! И възмутена от самата себе си, тя отхвърли тази невъзможна мисъл.

Ноел очакваше Леони и Ивет в обзаведения с вкус вестибюл и ги посрещна с ледена учтивост. Тя не можеше да забрави лесно, че тази млада особа е причинила сериозни неприятности на сина й. Дори и да казваше истината! В действителност Ноел просто не знаеше на какво да вярва. Морган не бе направил опит да отхвърли обвиненията на младата жена, но майка му го познаваше — когато се чувстваше наранен или обвинен несправедливо, нейният Морган се затваряше в себе си и отказваше да се защитава.

След Леони и Ивет се появи Матю с Джъстин на ръце. В отговор на мълчаливия въпрос на жена си, той простичко каза.

— Вижте сама.

Ноел се приближи и жадно впи поглед в заспалото дете. Усети, че сърцето й ще се пръсне. Пред очите й беше петгодишният Морган!

— Сигурно сте страшно изморена — обърна се тя към Леони. — Елате с мен — думите й прозвучаха по-приветливо. — Приготвих няколко стаи за вас. Нашият майордом ще настани слугите ви в помещенията за прислугата. Така че няма за какво да се безпокоите.

След няколко часа Леони спеше дълбоко в най-удобното легло, в което бе лягала през живота си. Ивет бе в съседната стая и бе настояла да вземе Джъстин при себе си.

— Сутринта ще стане рано. Ще го поема аз, защото ти имаш нужда от почивка — заяви тя.

Прекалено изтощена, за да започне да спори, Леони отстъпи. И се събуди чак по обяд, въпреки намерението си да стане в ранни зори.

Докато тя спеше, бяха се случили доста неща. Морган не бе губил времето си и бе обмислил план, който със сигурност нямаше да се хареса на Леони.

Докато тя беше спала непробудно, Морган не бе мигнал цялата нощ. Спалнята му бе доста отдалечена и вместо да заспи, той бе подклаждал озлоблението си към нея — заради безсрамните й лъжи. Бе настроен и срещу баща си, който бе попаднал в капана на прекрасните й очи. Никога не бе изпитвал такъв гняв, нито пък подобен смут. Знаеше, че е невинен, но тя бе успяла да убеди цялото му семейство в неговата вина.

Бесен, Морган не можеше да заспи. Стана и закрачи из стаята, като напразно се опитваше да се успокои. В края на краищата се облече и се отправи към конюшните. След няколко минути вече пришпорваше любимия си жребец Тампет.

Морган дори не оседла животното. Препусна като луд, като си припомняше своите приключения. Ездата му донесе успокоение. И когато на хоризонта проблеснаха първите лъчи на зората, той вече бе в състояние да погледне трезво на проблема, появил се с ненавременното втурване на Леони в живота му. Морган трябваше да победи малката интригантка на собствената й територия. Трябваше да измисли начин да използва срещу нея законните наглед документи, които притежаваше. Но как?

И каква бе ролята на Глейрод Истън в постановката? Може би той бе измислил всичко, а тя бе само маша в кроежите му. Морган се съмняваше в това. Леони Сент-Андре съвсем не приличаше на жена, готова да играе ролята на марионетка.

Ако тя се стремеше единствено към парите, щеше да е най-лесно да й даде исканата сума и да я пусне да си замине. Но точно това го отвращаваше. Той никога не се бе женил за тази уличница и нямаше да задоволи претенциите й. А и проблемът не можеше да бъде решен по този начин. Когато тя си отиде, той ще трябва да убеждава семейството си, че е една изпечена лъжкиня.

Че е играла театър само и само да измъкне парите му.

Не, скоро Леони трябваше да разбере, че Морган Слейд не е мечтаната лесна плячка. И до деня, в който ще получи доказателствата за нейната измама, той трябваше да държи нещата в свои ръце.

Внезапно Морган се озова на широка поляна, а в средата й се издигаше къща, представляваща Боньор, но в много по-малки размери. Морган рязко дръпна юздите, в главата му започваше да се избистря един план.

Преди три години Матю бе построил Малкия Боньор с надеждата, че тази отделена от голямото имение къща ще съблазни някой от синовете му да се задоми. Робърт бе на тридесет и една, Доминик на двадесет и три, а близнаците — седемнадесетгодишни. Матю бе оптимист и си представяше много къщи, пръснати из хилядите хектари на владенията му. И всяка подслоняваше многобройните семейства на синовете му. Малкия Боньор бе началото. За нещастие, до този момент никой не изяви желание да обитава елегантната малка къща. „Но… скоро…“ — реши Морган.