Шърли Бъзби
Сърце за продан (30)

Тридесета глава

Ашли бе отправил своите закани от чисто самохвалство. Но докато се връщаше към Ню Орлиънс, той кроеше планове за отмъщение. Дори да допуснеше, че бъде обвинен в присвояване на самоличност, това не променяше факта, че е женен за тази глупачка. И точно това трябваше да му послужи като оръжие срещу братовчед му.

Когато пристигна в страноприемницата на брега на морето, където бе отседнал. Ашли небрежно метна юздите на наетия кон на ленивия прислужник и се качи в стаята си, за да помисли върху положението. Никога не си бе представял, че Леони ще устои на примамката за несметно богатство. Но не бе предвидил и че ще се озове срещу Морган.

Присъствието на неговия братовчед го изненада неприятно, но той бързо се съвзе. Морган бе проблем наистина, но Ашли се интересуваше от жената. И ако братовчедът му създаваше сериозни пречки, Ашли просто щеше да го убие.

Сипа си чаша уиски и се замисли за следващия си ход. Бе абсолютно наложително Леони да го придружи във Франция, но Ашли си даде сметка, че ще бъде много по-трудно да я убеди, отколкото си бе мислил първоначално. След като повдигна настроението си с няколко чаши уиски, той успя да си втълпи, че ако Морган е спечелил първата битка, това не означава, че ще спечели и войната.

Ключът към всичко бе Леони. Със закъснение Ашли осъзнаваше, че е подходил неправилно към нея. Трябваше да започне с поднасянето на извинения за измамата и да премине към съжаления за поведението си. Някаква сърцераздирателна история щеше да събуди съчувствието и, после щеше да я плени с чара си и бързо да я отведе със себе си.

Присъствието на Морган предизвикваше противоречиви чувства. От една страна, Ашли предпочиташе да го види на друго място — нещата щяха да бъдат толкова прости! Но от друга, той възнамеряваше да използва случая и да си отмъсти на човека, който постоянно се изпречваше на пътя му.

Ашли с усилие изтика мислите за мъст на заден план и се съсредоточи върху Леони. Колкото повече разсъждаваше, толкова повече се убеждаваше, че значимостта на очакващото ги във Франция богатство му дава съществено предимство. Никой не отказва такова огромно наследство!

Преди да си легне, Ашли реши, че на всяка цена трябва отново да се види с Леони… насаме. Когато тя проумееше, че ще получи огромно имение, със сигурност щеше да промени поведението си. Впрочем той умееше да бъде убедителен… И ако тя не го последва доброволно, тогава щеше да я отвлече насила.

Решението задоволи Ашли и отново мислите му се насочиха към Морган. Припомни си какво бе видял този следобед и лицето му се изкриви от злобна усмивка. Гледката как неговият скъп братовчед, обикновено толкова самоуверен, се чудеше как да обясни положението на Леони, му бе доставило огромно удоволствие. Господи! Би платил скъпо, за да присъства на първата им среща.

Със сигурност щеше да е по-добре за него, ако те не бяха се срещнали. Интересът, който Морган засвидетелстваше на Леони, в първия момент му се стори незначителен. Но след това Ашли си припомни лицето на братовчед си, докато насочваше пистолета към него и несъмнената нежност, която се излъчваше от прегърнатата двойка пред малкото гробище. Бе ли възможно неговият почтен братовчед да се е влюбил? В неговата собствена жена? Каква идилия! Очевидно Морган тъкмо бе започнал да й разкрива истината и също толкова сигурно той бе използвал своите измислени съпружески права, за да преспи с нея. „Когато тя узнае, че Морган я е излъгал, ще му извади очите — блажено реши Ашли. — Залагам си, главата!“

Предвиждането на Ашли бе правилно. Веднага след неговото тръгване Леони като лъвица се обърна към Морган.

— Добре се забавлявахте, нали? — извика тя с чувството, че сърцето й е предадено.

Мисълта, че презряното същество, което току-що се бе скрило от погледа й е нейният истински съпруг, бе непоносима. Но Леони още по-трудно можеше да приеме, че Морган е премълчавал този факт. Бе разтърсена от погнусата, която Ашли Слейд пораждаше у нея, но се ужасяваше от пропастта, която внезапно зейна между нея и Морган. Страхът и страданието измъчваха сърцето й и тя реши да си го изкара на Морган, като се опита да го нарани толкова, колкото той я бе унизил. И нападна.

— Сигурно доста сте се подигравали с мен, когато дойдох да поискам зестрата си! Трябва да сте се забавлявали ужасно — вие и вашето семейство! И сега, когато се посмяхте до насита, решихте, че комедията е продължила достатъчно и извикахте моя… моя съпруг, за да ви отърве от мен!

Морган не се развълнува от избухването й. Той прибра пистолета и спокойно попита.

Наистина ли вярвате в това, което говорите, Леони? Наистина ли мислите, че аз и семейството ми сме се подиграли с вас? Можете ли дори за миг да си представите, че ние сме способни на подобна постъпка? Че сме знаели за действията на Ашли и не само сме му помагали, но отгоре на всичко сме се забавлявали за ваша сметка?

— Не знам на какво да вярвам — изхлипа Леони. — Всичко стана толкова внезапно…

Гласът й се прекърши и тя се обърна. Раменете й болезнено се разтърсиха.

Морган не можеше да понесе отчаянието й и се приближи към нея. Нежно я прегърна.

— Изслушайте ме, скъпа — започна пламенно той. — Бих дал живота си, за да ви спестя тези разкрития. Когато Ашли се появи, тъкмо се опитвах да ви обясня какво се е случило. Между другото, ако подозирах, че той е тръгнал насам, щях да се погрижа да сте предупредена. За Бога, можете ли да си представите, че ще допусна да сложи ръка на вас? Да ви отдели от мен?

— А защо не? — изплака Леони, като се ядосваше, че не успява да сдържи сълзите си. — Аз ви причиних достатъчно неприятности и скандали… Защо трябва да се интересувате какво ще стане с мен?

— Мислите ли, че мога да не се интересувам от прелестното създание, което се появи в живота ми и завладя сърцето ми?

Леони неспокойно го погледна. Тъмносините му очи откриваха цялата му душа и в тях тя не видя никакви неискрени проблясъци. Но не смееше да повярва в това, което изразяваше погледът му.

— Как… какво… иск… искате да кажете? — накъсано заговори тя.

Те дълго време се взираха в очите си, без да промълвят и дума. Чувството, което се отразяваше на лицето на Леони трогна Морган, който потръпна.

— Обичам ви, Леони — страстно каза той. — Обичам ви от мига, в който ви видях на бала на семейство Маршъл. Защо, според вас, ви поканих да живеете с мен в Малкия Боньор, въпреки че ви смятах за ловка измамничка?

Леони забрави Ашли, забрави за целия свят с изключение на Морган и прекрасната мечта, която се сбъдваше. Притисна се към него. Сладостна топлика се разля по вените й и прогони студа, който бе вледенил душата й. Като че ли цялото й същество се затопляше под ласките на Морган. Най-сетне тя знаеше, че той я обича и тази мисъл я изпълваше с щастие. Но въпреки това тя не успя да се сдържи и отбеляза лукаво.

— Вие не ме поканихте, вие ми заповядахте да живея с вас.

— Но нали ще ми простите? — усмихна се Морган и весели искри озариха тъмносините му очи. — А сега ще ми кажете това, което умирам от желание да чуя… Кажете ми, че споделяте чувствата ми… Признайте, че ме обичате, малка магьоснице!

Но Морган не дочака отговора й. Кораловите устни бяха много близо до неговите и той страстно я целуна. Леони пламенно отвърна на дивата, но нежна целувка, и ръцете й силно прегърнаха тялото му. Като че ли се страхуваше той да не избяга. Телата им се сляха. В един безкраен миг останалата част от света престана да съществува и те се гмурнаха в очарованието на своето прекрасно опиянение — любовта.

Когато най-после устните им се разделиха, Морган едва си поемаше дъх, а очите на Леони блестяха като въглени. Той отметна една къдрица, която падаше върху челото й.

— Обичате ме, нали? — попита. — Това не е илюзия на въображението ми?

Тя енергично поклати глава.

— О, не! Морган! Не е илюзия на въображението ви! — възкликна страстно Леони. — Да, обичам ви и бях толкова нещастна през цялото време. Питах се как мога да се влюбя в такова нищожество. Разумът ми твърдеше, че сте подъл човек, но сърцето… сърцето ми знаеше…

— Моето също — прошепна Морган. — Опитвах се да си втълпя, че сте наи-презряната жена на света, но не можех да намаля желанието си към вас… и любовта си…

За двамата това бе вълшебен момент. Всички недоразумения между тях отлетяха и те най-накрая можеха да говорят откровено. Прекрасният миг ги обгръщаше в мека светлина, която прогонваше сенките на мрачната реалност, която ги очакваше. Морган заведе Леони под един голям дъб и те седнаха на земята. Той се облегна на дървото, а Леони сгуши глава в рамото му и докато си приказваха, тя си играеше с копчетата на сакото му. Само когато устните им се откриваха, шепотът на гласовете им замираше. Сплотени от силата на своята любов, те си размениха всички обещания, които безброй влюбени си бяха разменяли преди тях… Убедени, че никой на този свят не може да обича толкова дълбоко, толкова страстно и толкова искрено, както се обичаха те… както щяха винаги да се обичат…

За нещастие реалността нахлу в съзнанието им и ги изтръгна от този вълшебен свят.

— При други обстоятелства веднага бих ви помолил да се омъжите за мен, но нещата не са нормални… — започна Морган.

Той нежно отпусна Леони, която полегна върху тревата и се надвеси над нея.

— Ще се омъжите ли за мен, след като уредим всички проблеми? — попита той тревожно.

Леони се опита да прикрие страха, който внезапно я завладя и пламенно прошепна.

— Необходимо ли е да ми задавате този въпрос? Аз съм ваша, Морган… И винаги ще бъда ваша, каквото и да направи гнусният ви братовчед…

— За щастие можем да предвидим постъпките му. Особено след като и двамата знаем истината. Заедно ще се измъкнем от тази каша.

И тогава Морган й обясни какво му е казал господин Рамей.

— Значи сте бил толкова сигурен в мен? — попита Леони малко смутено.

Той я изгледа така, че тя потрепери от главата да петите.

— Не, не мога да кажа, че съм бил напълно сигурен във вас — призна той, — но знаех, че никоя жена няма да се съгласи да бъде омъжена за човек, който толкова безочливо я е излъгал.

Леони извърна погледа си.

— Вашето семейство знае ли как стоят нещата? — обезпокои се тя.

Морган поклати глава, доволен че може да я успокои поне в това отношение.

— Не. Опитах се да крия истината възможно най-дълго. Единствено Доминик е в течение, но той няма да каже нищо. Бъдете спокойна. Когато всичко свърши, ние ще се оженим тайно и всички ще продължат да вярват, че сме го направили преди шест години.

При мисълта, че Морган не я е избрал доброволно за своя съпруга, Леони изпита ужасен срам.

— Вие не сте длъжен, Морган… — заекна тя. — Постъпките на Ашли не ви… задължават с нищо…

— Но сърцето ми ме задължава — възрази живо Морган. — Аз ви обичам, Леони. Няма ли да проумеете това? Няма значение какво се е случило преди. Важно е това, което е сега. Че се намерихме. Няма да ви оставя да избягате.

Той отново впи устни в нейните и страстта на целувката им изтри всичко — освен тяхната споделена любов.

Час преди спускането на нощта двамата се прибраха, хванати за ръка. Морган тръгна да търси Доминик, за да го уведоми за пристигането на Ашли в Луизиана.

— Ние трябва непрекъснато да бдим над Леони и Джъстин — каза той в заключение. — Ашли няма да се спре пред нищо. Може и да отвлече някой от тях.

След вечеря Леони се усамоти в стария хамбар, за да подреди мислите, си. Тя се покатери по стълбата и се настани в ароматното сено. Под нея великолепните коне на Морган неспокойно пръхтяха във временните боксове. Тя впери поглед в небето през една от цепнатините в поправения наполовина покрив и престана да чува шумовете на света около нея. Мислите и поеха към дъното на бездната, в която Ашли я бе запокитил преди шест години.

След като видя днес двамата братовчеди един до друг, Леони вече знаеше защо дядо й и самата тя се бяха заблудили. Всеки, който не ги познаваше добре, не можеше да ги различи от пръв поглед… Тя потръпна, като си спомни мрачния поглед, който Ашли й бе отправил, преди да се обърне. „Никога няма да бъда жена на тази отрепка!“ — закле се тя.

Увереността, че Морган я обича, стопляше сърцето й и прогонваше някои от сенките, които я измъчваха. Но дори тази любов не можеше да я успокои изцяло. Тя бе съпруга на Ашли и независимо че Морган я бе убеждавал, че бракът може да бъде разтрогнат, тя изпитваше страх от бъдещето. Естествено трябваше да победи и гордостта си…

При мисълта за добротата и великодушието, които Морган й бе засвидетелствал, тя се изчерви от неудобство. Той не дължеше нищо — нито на нея, нито на Джъстин — а им бе дал всичко: своето време, своето име, своето внимание, своите пари. Да приеме щедростта на съпруга си бе едно, а да използва благородството на един мъж, който има всички основания да се счита за наранен, бе съвсем друго. Леони жестоко се упрекваше и изстена от болка и яд. Легна по корем и зарови лицето си в сеното.

Морган, който бе влязъл в конюшнята, чу стона. Безшумно се изкачи по стълбата и когато очите му привикнаха с тъмнината, различи очертанията на свитата в сеното фигура. Приближи се.

— Не плачете, скъпа — прошепна той, като нежно постави ръка върху рамото й. — Късате сърцето ми.

Леони бе обзета от мрачните си мисли до такава степен, че не чу стъпките му и докосването я стресна.

— Какво правите тук? — подскочи тя, като сдържа изхлипването си. — Как ме открихте?

Без да се обезсърчи от този студен прием, Морган коленичи до нея.

— Проследих ви — призна той. — Вие избягахте толкова бързо след вечеря, че…

— Не съм избягала! — прекъсна го възмутено тя.

— Да кажем тогава, че излязохте с маршова стъпка! — каза той шеговито.

Тя го погледна нерешително.

— Подигравате ли ми се?

Морган погали бузата й.

— Забранено ли е? — попита. — Струва ми се, че след този следобед мога да си позволя закачки. Един бъдещ съпруг все пак има някакви права, нали?

Леони уморено се усмихна и постави ръка на гърдите му.

— Ако питате мен, то вие имате всички права! — заяви тя.

Морган я погледна със затаен дъх. Изведнъж всяка възможност за делови разговор се стопи. Той се надвеси над нея и дрезгаво прошепна.

— Всички ли? Дори правото да ви докосвам така? — И ръката му нежно погали гръдта й. — И да ви целувам по този начин?

Леони полуотвори устните си, за да отвърне на нежната и страстна целувка. Несъзнателно тялото й се изви и се притисна към него. Той бе мъжът на нейния живот и тя не можеше да му откаже нищо… Искаше огънят на тяхната страст да прогони демоните, да изгори всичко, свързано с Ашли, и да остане само блестящият и чист пламък на тяхната любов.

За първи път между тях бяха заличени недоверието и съмнението. Ръцете и телата им се преоткриваха. Всеки се стремеше единствено да достави наслада на другия и несъзнателно се опитваше да прогони злокобната сянка на Ашли със силата на своята страст.

Леони бе на седмото небе, убедена в чувствата на Морган към нея. Тя не направи никакво усилие да сдържи сладострастието, което я заливаше. Нетърпеливите й ръце премахваха разделящите ги дрехи. Тя копнееше да усети допира на голата плът на Морган до своята, да му докаже любовта, която разтърсваше всяка фибра от съществото й.

Страстният повик на Леони отключи цялото желание на Морган, сдържано със седмици. С глух стон той разкопча и свали роклята й, като трепереше от нетърпение.

Когато най-сетне притисна голото тяло на Леони към себе си, от гърдите му се откъсна въздишка на удовлетворение. Бляскавите коси на Леони покриваха раменете й, а златистата кожа искреше под ласките на лунния лъч, който се прокрадваше през пукнатината в покрива. Морган не спираше да й се възхищава. Не можеше да откъсне устни от нейните, а ръцете му с неизказана нежност изследваха тялото й. И скоро неговите собствени дрехи се оказаха непоносима преграда. Той пусна Леони, за да се съблече. Но тя не успя да понесе дори за миг отделянето му и докато той събуваше ботушите си, тя се притисна към мускулестия му гръб — като сирена, излъчваща чувственост.

— Ако продължавате в тоя дух, ще ви обладая така, както съм… без да се събувам… като хусар!

Опиянена от любов, Леони се отпусна назад и промълви закачливо.

— Но може би господинът не ме желае достатъчно!

Морган я погледна и огънят в очите му изпепели всичките съмнения, които тя би могла да храни в това отношение. Той побърза да се освободи и от последните си дрехи.

Пое Леони в прегръдките си и я притисна към себе си с невъздържана страст, но в милувките му нямаше грубост. Езикът му жадно опитваше вкуса на устните и, пръстите му галеха връхчетата на гърдите й, които настръхнаха от допира. Чак тогава ръката му се спусна надолу, изкачи се по продължение на бедрата и спря между тях. Цялото тяло на Леони потръпна. Тя не можеше да остане безучастна и страстно отвръщаше на ласките му. С връхчетата на пръстите си проследи очертанията на твърдите му мускули. Притискаше се към него, за да усети по-плътно докосването на кожата му до нейната й да изживее пълноценни блаженството на мига.

Внезапно Морган усети ръката й, която се спусна надолу към слабините му. Потръпна целият. Устните му покриха отново нейните, а цялото му същество се устреми към нея, за да й достави удоволствието, което той изпитваше.

Въпреки силата на тяхната страст, двамата се вкопчваха един в друг с някакво отчаяние, като че ли се страхуваха, че вкусват от тази наслада за последен път. Морган нежно изучаваше с устни и език цялото й тяло. Езикът му бавно следваше извивките на гърдите й, на корема, на ханша и се доближаваше до центъра на опияненото й от възбуда същество. Почти инстинктивно Леони разтвори бедра в безмълвна покана да прави с нея всичко, което му харесва. Цялата изгаряше. Искаше да се отдаде напълно, но той не й позволи и езикът му продължи интимното си изследване. Когато тя почувства как първият спазъм разтърсва тялото й, пръстите й дълбоко се впиха в черните коси на Морган и тя изстена необуздано. Повдигаше се нагоре и нагоре, докато в нея избухна ураган и тя се отпусна с блажена въздишка върху гребена на някакво непоносимо напрежение, което редуваше горещи със студени вълни. И чак тогава Морган я покри с тялото си и разтвори краката й с коленете си, за да проникне в нея. Когато започна да се движи, езикът му повтаряше в устата й движенията на тялото му. Морган удължи блаженството, колкото можа, и когато тя отново се сгърчи в екстаз, той също се отпусна и се присъедини към насладата й.

Тази вечер не можеха и да помислят да спят в отделни спални. Цялата нощ телата им се сливаха в трескав и възторжен ритъм. А в почивките те лежаха в мрака прегърнати и се заричаха, че нищо и никога няма да ги раздели.

Морган повдигна темата за Ашли чак призори.

— Леони, той спомена за някакво богатство… ако то наистина съществува, както ми се струва, ако съдя по присъствието му тук, смятате ли да предявите иск към него?

Леони уморено се сгуши в него и след кратък размисъл отвърна.

— Не! Франция и всичко там е много далече от моите интереси. Когато моят прадядо е пристигнал тук, той е обърнал гръб на своето отечество и Америка е станала неговата нова родина. И това е единствената родина, която аз познавам… Нямам никакви претенции към каквито и да е богатства, които бих получила във Франция… Всичко, което желая, е тук — моят дом, моят син и… вас!

Морган силно я притисна към себе си и отново и отново и доказа силата на своята любов.