Дейвид Морел
Огнена Сиена (70)

4.

Двамата прекараха нощта, седнали на пейката. Тя заспа, положила глава на рамото му. Прегърнал я, през повечето време той само дремеше и тревожните му мисли често го сепваха. Долу светлините на яхтите изгасваха една подир друга. Шумът от движението постепенно намаля. За малко представата, че двамата със Сиена се намират някъде в друга вселена, бе почти пълна. Реалният свят обаче скоро щеше да предяви правата си над тях, Чейс си даваше сметка за това. Беласар щеше да ги преследва неуморно и в момента, в който Сиена продадеше бижутата си или той се видеше принуден да използва кредитната си карта, това преследване щеше драстично да стесни обхвата си. „Трябва да се измъкнем от Ница — каза си Чейс. — По дяволите, трябва да се измъкнем от страната. От Европа.“ Но дори и да имаха пари, пак нямаше да могат да се измъкнат: паспортите им бяха у Беласар. Без помощта на Джеб, призна с неохота пред себе си Малоун, двамата със Сиена нямаха никакъв шанс.