Дейвид Морел
Огнена Сиена (115)

5.

— Телохранителите на Потър и Ахмед са заключени с белезници и сега сладко спят морфинов сън във вана — каза Джеб на Малоун, закопчавайки предпазния си колан. — Нашият човек ще ги закара на едно отдалечено място и ще чака да му се обадим.

— И ако след двадесет и четири часа не му се обадим?

— Ще разбере, че всичко е отишло по дяволите, и ще ги пусне да си вървят.

— Да, но нищо няма да отиде по дяволите. — Гласът на Малоун хриптеше от вълнение. — С изключение на Беласар.

Той се свърза с контролната кула, получавайки разрешение за излитане. После щракна един-два ключа. Роторите бавно се завъртяха.

— Когато Беласар ме возеше към имението си, а и по-късно, когато откраднах хеликоптера да избягаме, се чудех какво е това допълнително табло и не можех да разбера за какво служи.

Роторите вече се въртяха по-бързо.

— Мъчех се да разбера за какво е — повиши глас Чейс, за да надвика шума. — Когато хеликоптерът се разби и резервоарът избухна, експлозията бе много по-голяма, отколкото би трябвало. И най-накрая смятам, че ми стана ясно.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Просто искам да отбележа, че такова нещо би могло да се очаква от един търговец на оръжие. Подгони ни с джипове, които всъщност си бяха малки бронетранспортьори, снабдени с картечници. Защо да не направи същото и с хеликоптерите си, а?

— Искаш да кажеш, че…

— Това чудо е снабдено с подвижно оръжие. Най-обикновен боен хеликоптер.