Дейвид Морел
Огнена Сиена (57)

10.

Насочил цялото си внимание към мерача, който тъкмо се целеше с поредната ракета към един от танковете в изпитателния полигон, Беласар се стресна от изстрелите, долитащи откъм замъка. Измъквайки пистолета на един от охраната, той се спусна по алеята към Манастира. Уверил се, че никой не напада района, хукна по друга алея, водеща към замъка, но спря като закован, смаяно загледан към хеликоптера, носещ се към сградата, минавайки на косъм от покрива, сподирен от стрелбата на охраната.

— Какво, по дяволите, става?

Виждайки Потър вдясно от себе си, той се втурна към него.

Лицето на дребния мъж бе позеленяло от яд.

— Отвлякоха го!

— Какви глупости дрънкаш бе?

— Малоун и жена ти! Те са в хеликоптера!

— Сиена?

— Изчакаха ме да кацна! Още преди пилотът да загаси двигателите, двамата излъгали охраната, че искат да говорят с мен! И в следващия миг вече бяха във въздуха!

Беласар само го гледаше като ударен и не можеше дума да изговори.

— Предупреждавах те! — задъхано каза Потър. — Казвах ти, че не бива да му вярваш!

Хеликоптерът за миг се скри зад замъка, после отново се появи от дясната му страна и започна да се отдалечава. Двигателят му прекъсваше и машината се люшкаше ту на едната, ту на другата страна. Зад него се точеше черна диря пушек.

— Ударихме го! — извика един от охраната.

— Той те направи на глупак! — продължи Потър с изкривено от гняв лице. — Какво си мислиш, че са правели, докато са били заедно?

— Не ме наричай глупак! — Юмрукът на Беласар изсвистя и се заби в корема на Потър, превивайки го одве.

Борейки се за въздух, Потър изви глава нагоре — очилата се бяха килнали настрана, лицето му бе разкривено от болка.

— Може би е крайно време да се запиташ — успя да каже едва той — кой ти е приятел и кой — враг.

Смалявайки се в далечината, хеликоптерът продължаваше да се клатушка.

Беласар рязко се извърна към охраната. Вторият хеликоптер трябваше да се върне след тридесет минути, натоварен с лабораторно оборудване. Дотогава единственият начин за преследване оставаха колите. Беласар закрещя команди.

Докато охраната се спусна да ги изпълнява, Потър изпъшка. Стиснал корема си с ръце, той опита да се изправи.

— Ако съм прав — с усилие изричайки думите, започна Алекс, — тук не става въпрос само за Малоун и жена ти. Става въпрос за онова, което вероятно е видял снощи в Манастира.

Беласар не откъсваше поглед от пушека, влачещ се зад изчезващия хеликоптер. Повредата явно се отразяваше на скоростта му, така че с коли сигурно щяха да го стигнат. Освен това пушекът щеше да ги води.

— А сега ми помогни да ги хванем!