Дейвид Морел
Огнена Сиена (112)

2.

Потър разсеяно гледаше как летището на Ница бавно расте пред очите му, докато хеликоптерът внимателно се спуска към него. Нарочно тръгна по-рано да посрещне Ахмед. Каквото и да е, само да е далеч от Дерек. Далеч от крясъците му. Да го гледа как се държи с него като със слуга. „Свърши ли всичко това, напускам“, каза си Алекс.

Хеликоптерът се отпусна меко на обичайното си място в единия край на летището. „След като взема Ахмед — продължи той мислите си, — ще го закарам до имението и утре по това време, когато се погрижа за жената и бизнесът е уреден, ще го върна обратно на летището и просто ще продължа. Спестил съм пари. Подготвил съм се за времето, когато Дерек ще се обърне срещу мен. И тогава ще види той какво е да разчиташ само на себе си.“

— Имаме много време. Зареди машината — каза той на пилота и след това се обърна към охраната: — Хайде да отидем до терминала.

Вместо обаче да станат, двамата пазачи гледаха покрай него към тримата механици в работни комбинезони, отворили вратите и насочили пистолети към тях.

Единият от охраната едва не извади пистолета си, но като видя зловещото удължение на заглушителите отпред, се отказа и повече не посмя да мръдне.

— Помисли си хубавичко — насърчи го единият от механиците. Беше здравеняк с късо подстригана руса коса. — Така. А сега много бавно, само с връхчетата на пръстите си, извадете оръжията и ги сложете на пода… Браво! Ако правите каквото ви казваме, никой няма да умре.

— Кой… — започна Потър, но русият не му обърна внимание.

До хеликоптера спря ван.

— Всички вън. Ще се повозите малко.

Пазачите се спогледаха несигурно.

— Хей, ако искахме, досега да сте мъртви — каза мъжът. — Играйте чисто и ще се измъкнете живи. — Направи нетърпелив жест с пистолета. — Мърдайте!

Пилотът и охраната се надигнаха с неохота, но когато и Потър понечи да ги последва, мъжът каза:

— Ти не.

— Ако искате пари, мога…

— Сядай долу! Ти ще се повозиш с нас.

Виждайки, че пилотът слиза и се качва във вана, Потър попита с недоумение:

— А кой ще кара хе…

— Аз — отвърна някакъв глас от другата страна.

Гласът му се стори смътно познат отнякъде и той рязко се обърна към вратата на пилота, където се появи мъж с жестоко изранено лице. Въпреки раните обаче Потър моментално го позна и сякаш някой го ритна в корема.

Малоун.