Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Burnt Sienna, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Огнян Алтънчев, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- dave (2009)
Издание:
ИК „Хермес“, Пловдив, 2000
Художествено оформление на корицата: Борис Стоилов, 2000
ISBN 954-459-722-0
История
- — Добавяне
11.
Прибоят гърмеше. Въпреки това тишината около тях сякаш се сгъсти.
— Да приема… — Малоун безпомощно махна с ръка, смаян от чутото.
— Управлението много отдавна се мъчи по някакъв начин да се добере до Беласар — каза Джеб. — Ако успеем да разберем какви са плановете му, може би ще успеем да ги осуетим. Обаче Беласар е от фамилия, която се е научила как да оцелява. Баща му е бил търговец на оръжие. Тъкъв е бил и дядо му, и прадядо му, и прапрадядо му, и така чак до Наполеоновите войни. Това не е просто семеен бизнес. То е в гените му. Има невероятна интуиция да избягва капани и да усеща кога го следят. Колкото пъти сме се опитвали да внедрим някого близо до него, все сме се проваляли. Обаче сега ни се удава добър случай.
— Това е някакъв майтап, нали? Едва ли искаш сериозно да ми кажеш, че трябва да му сътруднича?
— Да ни сътрудничиш.
— И ако Беласар наистина е пратил хора да ме следят, значи вече знае, че агент от ЦРУ се опитва да ме вербува.
— Аз съм просто стар приятел, който неочаквано ти идва на гости за седмица, за да се погмурка и да се помотае със сърфа из залива. Освен това, за целия останал свят аз все още работя в охранителната фирма. Ако Беласар тръгне да ме проверява, няма да открие никаква връзка между мен и Управлението. Този разговор изобщо не може да те компрометира.
— Аз обаче съм художник, а не шпионин.
— Работата е там, че се надявах да си останал и войник — каза Джеб.
— Това беше много отдавна.
— Беше твърде добър войник, за да си престанал да бъдеш такъв.
— Но престанах, забрави ли? — Малоун пристъпи към него. — Трябвало е да се сетиш, че повече на никого няма да позволя да ми казва какво да правя.
Прибоят сякаш изведнъж загърмя по-силно. До тях долетя мъглата от разбиващите се вълни и както стояха вторачени един в друг, тя ги лъхна като хладна милувка.
Джеб се отдръпна леко и затърка белега от куршума с пръст.
— Искаш ли да се махам?
— Какво?
— Приятели ли сме или да си търся хотел в града?
— Какви ги дрънкаш? Приятели сме, разбира се.
— Тогава ме изслушай.
Малоун вдигна ръце отчаяно.
— Моля те! — Джеб вложи огромно чувство в думите. — Искам да ти покажа някои неща.