Дейвид Морел
Огнена Сиена (4)

4.

На около половин километър навътре в морето обитателите на дванадесетметровата платноходка, хвърлила котва близо до рифа, бяха повече заинтригувани от светлините на ресторанта, отколкото от отражението на луната в спокойните морски води. Четиримата мъже напрегнато гледаха към брега и слушаха радиостанцията от кабината. Гласовете бяха ясни — въпреки фоновия шум от разговорите на останалите клиенти в ресторанта.

— Не съм достатъчно близо, за да чуя какво му отговори Малоун — долетя от радиостанцията мъжки глас, — но Потър изглежда като попикан.

— Става — обади се и женски глас. — Взима си куфарчето. Бърза сякаш да се махне оттук.

— Според мен бърза за летището — каза шефът на групата в яхтата, мъж с оредели коси. — Знаем колко подозрителен е Беласар към телефоните. Потър сигурно ще използва снабдена със заглушител радиостанция от борда на самолета.

Женският глас от радиостанцията продължи:

— Родригес ще се прави на таксиметров шофьор. Ще проследи Потър и ще разбере какви са намеренията му.

— Междувременно Малоун се приближи до собственика на ресторанта — обади се мъжкият глас. — Май му се извинява. Яд го е на себе си, но май повече го е яд на Потър.

Известно време от радиостанцията долиташе само общият шум от хранещите се клиенти. После мъжкият глас каза:

— Сяда да яде.

На яхтата шефът на групата въздъхна отегчено. Плискането на водата в бордовете го дразнеше. А може и онова, което бе чул по радиостанцията, да го бе раздразнило.

— Толкова за тази вечер. Спектакълът свърши.

— И Малоун не прие офертата — каза едрият мъж до него.

— Точно както предрече.

— Е, аз му бях втори пилот. И поддържаме връзка, откак напусна морската пехота. Знам начина му на мислене.

— Значи е решил да бъде ничий, а? Друг такъв случай никога няма да ни падне. Ти го познаваш добре. Как, по дяволите, да го направим наш?