Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stranger in a Strange Land, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 46 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

СТРАННИК В СТРАННА СТРАНА. 1997. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.14. Роман. Превод: Владимир ЗАРКОВ [Stranger in Strange Land / Robert A. HEINLEIN (1961)]. Редактор: Валерия ПОЛЯНОВА. Ходожник: Камея Design. Печат: Светлина ЕАД, Ямбол. Формат: 54×84/16. Печатни коли: 26. Страници: 416. Цена: 4000.00 лв. ISBN 954-8340-18-6.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Странник в странна страна от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Stranger in a Strange Land пренасочва насам. За песента на Айрън Мейдън вижте Stranger in a Strange Land (песен).
Странник в странна страна
Stranger in a Strange Land
АвторРобърт Хайнлайн
Създаване1951 г.
САЩ
Първо издание1961 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман

ПреводачВладимир Зарков
ISBNISBN 978-954-280-135-1

Странник в странна страна (на английски: Stranger in a Strange Land) е роман на американския писател фантаст Робърт Хайнлайн. Написан през 1961 година, този роман се превръща в култов за тогавашното общество и особено за студентската прослойка. Преди рухването на комунистическите режими – защото след това той е публикуван и във въпросните страни – от него са продадени над 3 милиона броя само в САЩ и западна Европа.

В България книгата[1] е издадена през 1996 г., а след това е преиздадена през 2007 от „Сиела“,[2] отново в превод на Владимир Зарков.

Сюжет

Историята се развива в неопределено бъдеще. Хората са изпратили първия си заселнически кораб – „Посланик“ – да създаде колония на Марс. Изгубват сигнали от кораба още преди да е кацнал.

25 години по-късно е изпратен втори заселнически кораб – „Защитник“, който успява да кацне благополучно на планетата и там открива оцелял от първата експедиция – Валънтайн Майкъл Смит или просто „Майк“. Де факто роден на Марс и отгледан от марсианците, той е върнат на Земята, където „марсианският“ начин на мислене се сблъсква с представите на автора за бъдещото „световно“ общество.

Край на разкриващата сюжета част.

Идеи

Концепцията на автора постепенно се разкрива като „основополагане“ на идеята за сексуалната революция, но едновременно с това са застъпени изключително много теми и идеи: обикновеното „схващане на нещата“ срещу „грокването“, боговете („— Ти си Бог … Ан е Бог. Аз съм Бог. Щастливите треви са Бог. Джил винаги гроква в красота. Джил е Бог. Цялото оформяне, правене, създаване…“), сексуалното поведение, религиите, контактът с извънземен разум (не непременно с извънземни същества) и много други.

Като цяло книгата може да се определи като скандална, но това е съвсем естествено в рамките на тогавашното американско общество.

Източници

  1. Хайнлайн, Робърт. Странник в странна страна. София, ИК „Камея“, 1996. ISBN 954-8340-18-6.
  2. Хайнлайн, Робърт. Странник в странна страна. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0135-1.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Тридесет и девета глава

Нямаше съмнение каква присъда ще бъде произнесена на третата планета от Слънчевата система. Старите от четвъртата планета не бяха всезнаещи, а и по своему бяха същите провинциалисти като хората. Гроквайки според собствените си ценности, дори с помощта на много по-всеобхватната си логика, след време непременно щяха да открият неизлечима „злина“ у трескавото и буйно същество на третата планета. Злина, която трябва да бъде изтръгната с корена, щом бъде грокната, съхранена и намразена.

Но докато стигнеха бавно до решението, щеше да бъде невероятно, почти невъзможно Старите да унищожат странната и непредвидима раса. Опасността беше толкова нищожна, че бдящите над третата планета не й отделиха дори частица от вечността.

Поне Фостър я пренебрегна напълно.

— Дигби!

Помощникът му го погледна.

— Да, Фостър?

— Ще отсъствам няколко епохи. Имам специална задача. Запознай се с новия си началник. — Фостър се обърна и каза: — Майк, това е Архангел Дигби, твоят помощник. Знае кое къде е в работилницата и ще се увериш, че на бригадир като него можеш да разчиташ.

— Не се съмнявам, че ще се разбираме — увери го Архангел Михаил и попита Дигби: — Не сме ли се срещали преди?

— Не си спомням. Но при тази безкрайност от времена и места…

Дигби сви рамене.

— Няма значение. Ти си Бог.

— Ти си Бог — отвърна Дигби.

— Стига формални любезности — сгълча ги Фостър. — Оставил съм ви купища работа и нямате цяла вечност на разположение, за да се размотавате. Вярно, „Ти си Бог“… но кой не е?

Той ги напусна, а Майк побутна назад нимба си и се зае с работата. Вече виждаше много желателни промени…

Край
Читателите на „Странник в странна страна“ са прочели и: