Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stranger in a Strange Land, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 46 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

СТРАННИК В СТРАННА СТРАНА. 1997. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.14. Роман. Превод: Владимир ЗАРКОВ [Stranger in Strange Land / Robert A. HEINLEIN (1961)]. Редактор: Валерия ПОЛЯНОВА. Ходожник: Камея Design. Печат: Светлина ЕАД, Ямбол. Формат: 54×84/16. Печатни коли: 26. Страници: 416. Цена: 4000.00 лв. ISBN 954-8340-18-6.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Странник в странна страна от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Stranger in a Strange Land пренасочва насам. За песента на Айрън Мейдън вижте Stranger in a Strange Land (песен).
Странник в странна страна
Stranger in a Strange Land
АвторРобърт Хайнлайн
Създаване1951 г.
САЩ
Първо издание1961 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман

ПреводачВладимир Зарков
ISBNISBN 978-954-280-135-1

Странник в странна страна (на английски: Stranger in a Strange Land) е роман на американския писател фантаст Робърт Хайнлайн. Написан през 1961 година, този роман се превръща в култов за тогавашното общество и особено за студентската прослойка. Преди рухването на комунистическите режими – защото след това той е публикуван и във въпросните страни – от него са продадени над 3 милиона броя само в САЩ и западна Европа.

В България книгата[1] е издадена през 1996 г., а след това е преиздадена през 2007 от „Сиела“,[2] отново в превод на Владимир Зарков.

Сюжет

Историята се развива в неопределено бъдеще. Хората са изпратили първия си заселнически кораб – „Посланик“ – да създаде колония на Марс. Изгубват сигнали от кораба още преди да е кацнал.

25 години по-късно е изпратен втори заселнически кораб – „Защитник“, който успява да кацне благополучно на планетата и там открива оцелял от първата експедиция – Валънтайн Майкъл Смит или просто „Майк“. Де факто роден на Марс и отгледан от марсианците, той е върнат на Земята, където „марсианският“ начин на мислене се сблъсква с представите на автора за бъдещото „световно“ общество.

Край на разкриващата сюжета част.

Идеи

Концепцията на автора постепенно се разкрива като „основополагане“ на идеята за сексуалната революция, но едновременно с това са застъпени изключително много теми и идеи: обикновеното „схващане на нещата“ срещу „грокването“, боговете („— Ти си Бог … Ан е Бог. Аз съм Бог. Щастливите треви са Бог. Джил винаги гроква в красота. Джил е Бог. Цялото оформяне, правене, създаване…“), сексуалното поведение, религиите, контактът с извънземен разум (не непременно с извънземни същества) и много други.

Като цяло книгата може да се определи като скандална, но това е съвсем естествено в рамките на тогавашното американско общество.

Източници

  1. Хайнлайн, Робърт. Странник в странна страна. София, ИК „Камея“, 1996. ISBN 954-8340-18-6.
  2. Хайнлайн, Робърт. Странник в странна страна. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0135-1.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Тридесет и осма глава

Пламъци и облаци дим запълниха стереокартината.

— Олеле! — почтително промълви Пати. — По-страхотен завършващ номер не е имало на света.

— Да — сериозно потвърди Беки, — и самият Професор не би се сетил.

Ван Тромп прошепна на себе си:

— Какъв стил само! Умно изпипано. Момчето си отиде достойно.

Джубал се вторачи в братята си. Нима беше единственият, който чувстваше нещо? Джил и Доун седяха прегърнати, но те винаги правеха така, когато бяха заедно. Не изглеждаха разстроени. Дори в спокойните очи на Доркас нямаше сълзи.

Адът се смени с усмихнатия водещ.

— А сега, приятели, да отделим време и на нашите спонсори от „Елисейски полета“, които вежливо ни отстъпиха, за да…

Пати изключи стереото и каза:

— Ан и Дюк вече се качват. Ще ги преведа през фоайето и ще обядваме.

Понечи да излезе, но Джубал я спря.

— Пати, ти знаеше ли какво се кани да направи Майк?

Тя го погледна озадачено.

— Не, разбира се. Необходимо беше да очакваме пълнота. Никой не знаеше.

— Джубал… — Джил го гледаше. — Любими татко наш… моля те да грокнеш в пълнота. Майк не е мъртъв. Как може да умре, щом е невъзможно да го убият? Нито ще ни напусне някога — вече сме го грокнали. Ти си Бог.

— Ти си Бог — повтори той зашеметено.

— Така е по-добре. Ела да седнеш между мен и Доун.

— Не искам. Оставете ме на мира.

Сляпо се затътри към стаята си, залости вратата и се опря тежко с двете си ръце върху облегалката на леглото. Синко, синко! Защо не умрях вместо тебе! Имаше за какво да живее… но един стар идиот, когото момчето уважаваше прекалено, трябваше непременно да се раздрънка, да го подтикне към никому ненужно, безсмислено мъченичество. Ако Майк беше дал на простаците нещо „страхотно“ — като бингото или стeреовизията… А той реши да им дари Истината. Или частица от нея. Че пука ли му на някой за Истината? Джубал се разсмя през сълзи.

След малко си избърса очите, стисна зъби и затършува из сака. Винаги носеше необходимото, откакто инсултът сполетя Дъглас и му напомни, че плътта е тленна.

Сега не можеше да понесе своя удар. Предписа си три таблети, за да стане по-бързо, глътна ги с вода и веднага се просна на леглото. Скоро вече не изпитваше болка.

Но един далечен глас проникна в съзнанието му.

— Джубал…

— Пошивам ши. Ражкарай ше.

— Джубал! Татко, моля те!

— А?… Майк, какво има?

— Събуди се! Още не е пълнота. Нека ти помогна.

— Добре, Майк — въздъхна Джубал.

Остави се да бъде пренесен в банята. Главата му се наведе над тоалетната чиния, той повърна, взе долетялата чаша вода и си изплакна устата.

— Сега добре ли си?

— Добре съм, синко. Благодаря ти.

— Тогава ще отида да си върша работата. Обичам те, татко. Ти си Бог.

— Обичам те, Майк. Ти си Бог.

Джубал се позабави, докато си придаде по-човешки вид. Преоблече се, глътна малко бренди, за да потисне киселините в стомаха си. Отиде при другите.

Пати беше сама в стаята с дрънкалото. Още беше изключено. Тя се извърна.

— Джубал, искаш ли да хапнеш?

— Да, благодаря.

Тя стана.

— Чудесно. За съжаление повечето се наядоха набързо и се разбягаха по задачи. Но всеки остави целувка за тебе. Ето ти ги накуп.

Успя да му предаде цялата поверена й обич, скрепена с нейната. Накрая Джубал се почувства изпълнен със сила. От тъгата не остана и помен.

— Ела в кухнята. Тони излезе и които сме тук засега, се събрахме в кухнята. Не че ръмженето му можеше да уплаши някого. — Тя се закова на място и се опита да погледне тила си. — Последната сцена не се ли е променила малко? Вижда ли се дим?

Джубал потвърди тържествено. Не виждаше промяна… но нямаше да се бори с чудатостите на Пати.

— Очаквах — кимна тя. — Мога да виждам всичко едновременно, освен себе си. Все още ми е нужно двойно огледало, за да си разгледам гърба. Майк казва, че скоро ще бъда Зряща без никакви ограничения. Но това не е важно.

Десетина от братята седяха около масата и покрай стените в кухнята. Дюк стоеше пред печката и разбъркваше нещо в малка тенджера.

— Здрасти, шефе. Поръчах аерокола с двайсет места. По-голяма не може да кацне тук… а пък трябва да настаним бебетата и любимците на Пати. Добре ли направих?

— Няма спор. Всички ли идват у дома?

Ако спалните не стигнат, момичетата ще се настанят по две в стая, ще сложат и походни легла в хола и още тук-там. Пък и нали ще спят по двама в легло… Като се замисли, едва ли и на него ще му позволят да спи сам… реши да не се съпротивлява. Толкова е уютно да има топло тяло до тебе, дори и да не ти минават други намерения през главата. За Бога, беше забравил колко е хубаво! Да се сближиш…

— Няма да дойдат всички. Тим ще ни закара, ще върне аеробуса и ще замине за Тексас. Капитана, Беатрис и Свен ще оставим в Ню Джърси.

Сам също се обърна.

— Рут и аз искаме да се върнем при децата. Саул ще дойде с нас.

— Не може ли първо да минете през дома за ден-два?

— Сигурно може. Ще питам Рут.

— Шефе — намеси се Дюк, — кога ще напълним басейна?

— Е, досега не сме пускали водата преди април, но с новите нагреватели е все едно. — Джубал помисли малко. — Само че времето не го бива много. Онзи ден пак валя сняг.

— Шефе, нека да те открехна. Тая банда може да гази в сняг до кръста, без да се усети, само за да поплува. Пък и нали знаеш, че може да стоплим водата по-евтино, без да горим нафта.

— Джубал!

— Кажи, Рут.

— Ще останем няколко дни. Не липсвам чак толкова на хлапетата, а и не напирам да поема ролята на майка, без Пати да е наоколо, за да ги укротява. А и ти още не си видял косата ми разпиляна във вода. Ще бъда същинска „Дай, за да получиш“.

— Значи си уредихме среща в басейна. Ей, къде се запиляха Касапина и Холандеца? Беатрис още не е идвала у дома, а и няма защо да бързат толкова.

— Ще им кажа, шефе.

— Пати, твоите змии ще изтърпят ли едно топло и чисто мазе, докато ги настаним по-удобно? Не говоря за Медената кифличка, тя си е като човек. Но май не е добре кобрите да пълзят из цялата къща.

— Разбира се, Джубал.

— Я да видим сега… — Той се обърна. — Доун, учила ли си стенография?

— Нужна й е като трети крак — обади се Ан. — Помни не по-зле от мен.

— Трябваше да се досетя. Бързо ли пишеш на клавиатура?

— Ще се науча, щом желаеш.

— Смятай се за секретарка, докато в някой храм се появи свободно място за висша жрица. Джил, забравихме ли някого?

— Не сме, шефе. Но всички останали могат да ти се изтърсят по всяко време. И ще го правят.

— Ясно ми е. Второ гнездо, когато и както има нужда от него. — Той надникна в тенджерката през рамото на Дюк. Имаше малко бульон. — Хъм… Майк ли е?

— Ъхъ. — Дюк вдигна лъжицата към устата си. — Има нужда от малко сол.

— Да, на Майк му трябваха повечко подправки. — И Джубал опита бульона. Наистина беше сладък и солта нямаше да е излишна. — Но да го грокнем какъвто е. Кой още не е споделил?

— Само ти. Тони ми даде строги наставления да разбърквам на ръка, да добавям по малко вода и да те чакам. За да не прегори.

— Я дай насам две чаши. Ще споделим и ще грокнем заедно.

— Веднага, шефе. — Чашите кацнаха лекичко до тенджерката. — Голяма шегичка ще си направим с Майк. Все се кълнеше, че ще ме надживее. Щял да ме поднесе вместо печена пуйка за Деня на благодарността. Пък може и аз да съм прецаканият, защото се хванахме на бас и няма как да си получа паричките.

— Значи печелиш поради неявяване на другия участник. Сипи по равно и за двамата.

Джубал вдигна чашата.

— Споделяме!

— И се сближаваме.

Бавно отпиха от бульона, за да усетят вкуса, да възхвалят, съхранят и грокнат своя брат. Джубал все пак се учуди, че въпреки прилива на чувства в очите му не бликнаха сълзи от спокойното щастие. Какво тромаво и слабичко хлапе беше неговият син, когато се срещнаха за пръв път… с такава жажда да го харесат, толкова наивен в дребните си грешки. И в каква горда сила се превърна, без да загуби нито за миг ангелската си невинност. Най-сетне те гроквам, синко — и не бих променил нито секунда от станалото!

Пати вече му бе сложила обяда на масата. Той усети, че го гложди глад, сякаш е минала седмица от закуската. Сам казваше:

— Убеждавам Саул, че не е нужно да променяме плановете. Продължаваме както досега. Щом имаш най-добрата стока, бизнесът се разраства, ако ще основателят да е напуснал този свят.

— Не споря — отвърна Саул. — Ти и Рут ще основете храм, ние също. Но сега трябва да изчакаме, докато натрупаме капитал. Това не ти е схлупена улична църквичка, дето ще я настаниш в опразнен магазин. Имаме нужда от помещения и оборудване — значи от пари. Да не споменавам, че трябва да отделим средства, за да отидат Смрадльо и Мариям на Марс за година-две… има и безброй дреболии.

— Добре де, кой ти възразява? Ще очакваме пълнота… и ще продължим по пътя.

Джубал се намеси неочаквано:

— Парите не са никакъв проблем.

— Защо?

— Като адвокат не би трябвало да ви казвам това… но като воден брат правя каквото грокна. Един момент… Ан!

— Да, шефе.

— Купи онова място, където пребиха Майк. В радиус трийсетина метра наоколо.

— Шефе, това е общински паркинг. Отхапем ли тридесет метра околовръст, ще закачим и улица, заедно с част от земята на хотела.

— Недей да спориш.

— Само ти съобщавам фактите.

— Извинявай. Ще продадат земята. И ще отклонят улицата. По дяволите, ако им извием ръчичките както трябва, направо ще ни подарят парцела. Стига работата да мине през Джо Дъглас. Накарай го да поиска от моргата каквото остана след изстъпленията на онези зомбита. Ще погребем тялото там… да речем, след година. Целият град ще оплаква Майк, а ченгетата, които не го защитиха, ще стоят мирно и ще отдават чест.

Какво ли да сложат на гроба? Смазаната кариатида? Не, Майк имаше сили да носи товара си. По-добре Малката русалка… но пък никой няма да разбере смисъла. Значи Майк, какъвто беше с думите: „Вижте ме. Аз съм Син Човешки.“ Ако Дюк не е хванал подходящ кадър, в „Ню Уърлд“ имат пълен запис. А може би сред бъдещите братя ще се намери някой с душа на Роден, който няма да украси момчето излишно.

— Ще го заровим там — продължи Джубал на глас, — нека червеите и топлият дъждец го грокват. Аз гроквам, че на Майк ще му хареса. Ан, искам да говоря с Джо Дъглас, щом се приберем у дома.

— Да, шефе. И ние грокваме с тебе.

— Сега за другото. — Обясни им какво съдържаше завещанието на Майк. — Значи ви е ясно, че всеки от вас е поне мултимилионер, може би и повече от това… скоро не съм поглеждал книжата. И няма никакви условия. Но гроквам, че ще харчите каквото е нужно за храмове и подобни неща. Нищо не ви пречи да си купувате и яхти, ако пожелаете. А, да! Джо Дъглас остава пълномощник на всеки, който иска да му повери управлението на капитала си, при същата заплата… но гроквам, че Джо няма да го бъде още дълго, след което задълженията му се прехвърлят на Бен Какстън. Ти какво ще кажеш, Бен?

Какстън вдигна рамене.

— Нека да е на мое име. Но май ще си наема добър бизнесмен. Казва се Саул.

— Всичко е уредено. Ще има очакване, но никой не би посмял да оспори такова завещание. Майк се е постарал. Ще видите. Е, кога ще се махнем оттук? Платихме ли си сметките?

— Джубал — кротко го възпря Бен, — този хотел е наш.

Скоро бяха в аеробуса, без полицията да им досажда — градът затихна бързо след изблика на насилие. Джубал седна отпред до Смрадльо Махмуд и се отпусна. Не усещаше умора, нито печал. Дори не бързаше да се прибере в убежището си. Обсъдиха плановете на Махмуд да останат с Мариям на Марс около година, за да научат езика по-задълбочено. За радост на Джубал, Смрадльо първо искаше да довърши своята работа по фонетичната транскрипция в речника.

Джубал промърмори недоволно:

— Май ще ме принудите да се захвана с тази мъчнотия, за да разбирам какво си дърдорите.

— Както грокнеш, братко.

— Но проклет да съм, ако залягам над учението всеки ден! Ще се занимавам, когато ми е приятно, както съм правил винаги.

Махмуд помълча.

— Редовните уроци в Храма бяха заради групите. Но на някои отделихме особено внимание.

— И аз ще имам нужда от това.

— Например, едва ли подозираш колко е напреднала Ан. С нейната съвършена памет научи марсиански за нула време, чрез мислена връзка с Майк.

— Да, обаче аз не се радвам на такава памет, а и Майк не е наблизо.

— Не, но Ан ще е до тебе. Макар да си голям инат, Доун може да те свърже с нея, стига да й позволиш. А за втория урок няма да имаш нужда от ничия помощ. Ан ще се справи. По календара ще минат броени дни и ти вече ще мислиш на марсиански… Ще бъде доста по-дълго по субективното време, но има ли значение? — Махмуд му се озъби нахално. — И много ще ти харесат упражненията за затвърждаване на материала.

Джубал се наежи мигновено.

— Ти си един долен и порочен арабин, който отмъкна най-добрата ми секретарка.

— За което съм ти вечно задължен. Но не си я загубил напълно. И тя ще те учи. Дори ще настоява.

— Я се премести. Искам да помисля.

По някое време Джубал подвикна:

— Дежурната!

Доркас седна до него, готова да записва. Той я огледа.

— Дете, по-щастлива си от всякога. Светиш!

Доркас отвърна замечтано:

— Реших да го нарека Денис.

— Уместно — кимна Джубал.

Дори малко да бъркаш за бащата, добави мислено.

— Работи ли ти се?

— О, да! Чувствам се чудесно!

— Започваме. Сценарий за стереопиеса. Първи вариант. Работно заглавие: „Марсианецът на име Смит“. Интродукция — варио към Марс от космоса. Да се използват документални кадри в плавен преход към мястото, където е кацнал „Посланик“. Среден план на кораба — компютърен макетаж. Кадри на марсианци — от готовите или да бъдат заснети допълнително. Нова сцена — вътрешността на космически кораб. Жена на операционна маса…