Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stranger in a Strange Land, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 46 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

СТРАННИК В СТРАННА СТРАНА. 1997. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.14. Роман. Превод: Владимир ЗАРКОВ [Stranger in Strange Land / Robert A. HEINLEIN (1961)]. Редактор: Валерия ПОЛЯНОВА. Ходожник: Камея Design. Печат: Светлина ЕАД, Ямбол. Формат: 54×84/16. Печатни коли: 26. Страници: 416. Цена: 4000.00 лв. ISBN 954-8340-18-6.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Странник в странна страна от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Stranger in a Strange Land пренасочва насам. За песента на Айрън Мейдън вижте Stranger in a Strange Land (песен).
Странник в странна страна
Stranger in a Strange Land
АвторРобърт Хайнлайн
Създаване1951 г.
САЩ
Първо издание1961 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман

ПреводачВладимир Зарков
ISBNISBN 978-954-280-135-1

Странник в странна страна (на английски: Stranger in a Strange Land) е роман на американския писател фантаст Робърт Хайнлайн. Написан през 1961 година, този роман се превръща в култов за тогавашното общество и особено за студентската прослойка. Преди рухването на комунистическите режими – защото след това той е публикуван и във въпросните страни – от него са продадени над 3 милиона броя само в САЩ и западна Европа.

В България книгата[1] е издадена през 1996 г., а след това е преиздадена през 2007 от „Сиела“,[2] отново в превод на Владимир Зарков.

Сюжет

Историята се развива в неопределено бъдеще. Хората са изпратили първия си заселнически кораб – „Посланик“ – да създаде колония на Марс. Изгубват сигнали от кораба още преди да е кацнал.

25 години по-късно е изпратен втори заселнически кораб – „Защитник“, който успява да кацне благополучно на планетата и там открива оцелял от първата експедиция – Валънтайн Майкъл Смит или просто „Майк“. Де факто роден на Марс и отгледан от марсианците, той е върнат на Земята, където „марсианският“ начин на мислене се сблъсква с представите на автора за бъдещото „световно“ общество.

Край на разкриващата сюжета част.

Идеи

Концепцията на автора постепенно се разкрива като „основополагане“ на идеята за сексуалната революция, но едновременно с това са застъпени изключително много теми и идеи: обикновеното „схващане на нещата“ срещу „грокването“, боговете („— Ти си Бог … Ан е Бог. Аз съм Бог. Щастливите треви са Бог. Джил винаги гроква в красота. Джил е Бог. Цялото оформяне, правене, създаване…“), сексуалното поведение, религиите, контактът с извънземен разум (не непременно с извънземни същества) и много други.

Като цяло книгата може да се определи като скандална, но това е съвсем естествено в рамките на тогавашното американско общество.

Източници

  1. Хайнлайн, Робърт. Странник в странна страна. София, ИК „Камея“, 1996. ISBN 954-8340-18-6.
  2. Хайнлайн, Робърт. Странник в странна страна. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0135-1.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Тридесет и седма глава

Джубал и Майк влязоха в големия хол със стереото. Цялото Гнездо се бе събрало да гледа. Полицаите едва удържаха многолюдното, разгорещено сборище долу. Човека от Марс наблюдаваше с кротко щастие в очите.

— Те идват. Сега е пълнота.

Радостното очакване сякаш избухна с нова сила, но никой не помръдна.

— Да, ще е страхотен номер, любими — съгласи се Джил.

— И вече са готови — добави Пати.

— Добре ще е да се облека по-изтупано — каза Майк. — Имам ли някакви дрехи в това леговище? Пати?

— Ей сега, Майкъл.

— Синко — обади се Джубал, — тази сган отвън се е настроила зле. Сигурен ли си, че точно сега е подходящият момент да се занимаваш с тях?

— О, сигурен съм. Дошли са да ме видят… и ще сляза да се срещна с тях. — Млъкна, защото го обличаха с главозамайваща бързина. Всяка дреха сякаш знаеше къде й е мястото. — В тази работа има и задължения, не само удоволствия. Звездата трябва да изнесе представление. Грокваш ли ме? Точно това очакват баламите.

— Шефе, Майк знае какво върши — подхвърли Дюк.

— Да… но нямам вяра на тълпите.

— Повечето са любопитковци. Има и фостърити, както и други недоволни. Майк ще се оправи. Ще видиш. Нали така, Майк?

— Уцели десетката, Канибалчо. Първо ги накарай да дойдат на шоуто, после им извърти коронния си номер. Къде ми е шапката? Не бива да ходя по такъв пек без шапка. — Скъпа панамена шапка с ярка многоцветна лента се настани меко на главата му. Той я накриви закачливо. — Ето ме! Добре ли изглеждам?

Вече беше облечен като на службите за непосветени — чудесно ушит бял костюм, белоснежна риза с пищно проблясващо шалче.

— Само тежкарското куфарче ти липсва — каза Бен.

— Грокваш, че имам нужда от куфарче? Пати, тук ще се намери ли някое?

Джил застана до него.

— Миличък, Бен си прави майтап с тебе. Идеален си. — Нагласи шалчето му и го целуна… а Джубал усети целувката. — Върви да им говориш.

— Аха. Време е за номера. Ан, Дюк, готови ли сте?

— Да, Майк.

Ан носеше тогата си на Свидетел, обвиваща я в непоклатимо достойнство. Дюк беше пълна нейна противоположност — раздърпан, с увиснала запалена цигара на долната устна, със стара бейзболна шапка, на която бе забол журналистическа карта. Бе окичен с камери.

Тръгнаха към фоайето пред четирите апартамента на последния етаж. Само Джубал ги последва. Другите трийсетина се скупчиха около стереото. Майк спря до вратата. Там имаше масичка с кана вода, чаши и купа с плодове.

— Най-добре не идвай по-нататък — каза на Джубал, — иначе Пати ще трябва да те води обратно покрай кобрите си. — Напълни една чаша и отпи. — От проповеди ожаднявам.

Подаде чашата на Ан, взе нож и си отряза парче ябълка. Дюк взе чашата и я предаде на Джубал, който изведнъж усети, че гърлото му е пресъхнало.

Майк стисна ръката му и се засмя.

— Стига си се притеснявал. Ще трае само няколко минути. Пак ще се видим, татко.

Тримата излязоха, а Джубал се върна в хола. Още държеше чашата. Някой я взе от ръката му, но той не забеляза, вперил поглед в стереоизображението.

Тълпата се сгъстяваше все повече, а рехавата редица полицаи имаше само палки. Чуваха се откъслечни крясъци.

— Пати, къде са сега? — попита някой.

— Слязоха току-що. Майкъл ги изпревари малко, защото Дюк хвана Ан да не падне. Минават край рецепцията. Вече забелязаха Майк, започнаха да го снимат.

Появи се огромната глава на жизнерадостен водещ.

— Подвижния новинарски екип на „Ню Уърлд“ е както винаги на най-горещото място. Вие гледате предаването „Щастлива ваканция“. Преди секунда научихме, че фалшивият месия, известен и като Човека от Марс, е изпълзял от скривалището си в една хотелска стая в този прекрасен град. Явно Смит е решил да се предаде на властите. Вчера той избяга, след като взриви затвора с мощни експлозиви, донесени му тайно от негови фанатични привърженици. Но непробиваемата полицейска блокада изглежда го е разколебала. Още нищо не е сигурно — повтарям, не се знае какво ще стане, затова останете с нас и ще бъдете най-осведомените хора в света… а сега няколко думи от вашия местен спонсор, който подпомага разкриването на вълнуващите тайни…

— Благодаря, „Щастлива ваканция“, благодаря и на всички, които гледат „Ню Уърлд“! Защо трябва да изберете „Райски цени“? Защото нашите цени са най-ниските! Елате да се убедите лично в „Елисейски полета“, новооткрития комплекс за избрани клиенти. Това е земя, отнета от залива, всеки парцел гарантирано остава един метър над водата и при най-високите вълни, а пък този нищожен наем… охо, ще се видим по-късно, приятели, обадете ни се на този номер!

— Аз ви благодаря, Джик Морис, също и на всички, участвали в изграждането на „Елисейски полета“! Приятели, май ще има нещо интересно! Да, започва се…

(— Излизат пред хотела — тихо каза Пати. — Хората още не забелязват Майк.)

— Ето… виждате главния вход на великолепния хотел „Сан Суси“, Перлата на Залива, чиято управа не носи никаква отговорност за този беглец от правосъдието, напротив — оказа пълно съдействие на властите, както четем в току-що полученото изявление на господин Дейвис, началника на местното полицейско управление. А докато чакаме предстоящите събития, няколко факта от странния живот на този получовек, израснал на Марс…

Кадрите се сменяха бързо — отдавнашния старт на „Посланик“, изящния полет на „Защитник“ в пространството, тласкан от двигателите „Лайл“, марсианците на своята планета, триумфалното завръщане на „Защитник“, секунда-две от първото интервю с фалшивия „Човек от Марс“, още по-кратка панорама на залата в Двореца на властта, шумното връчване на почетния докторат. Коментарът беше като откос на скорострелна картечница.

— Пати, виждаш ли ги?

— Майкъл стои на площадката над стъпалата, тълпата е на стотина метра от него. Полицията още ги удържа. Майк чака Дюк да смени някакъв обектив. Не бързат.

Камерата се завъртя да покаже човешкото гъмжило.

— Приятели, сигурно разбирате състоянието на тези порядъчни хора. Напоследък в града им се случиха неприятни неща и те не са в особено добро настроение. Виждаха как някои потъпкват всякакви норми, как позорят силите на реда. Имат право да се гневят. Фанатизираните поклонници на заклеймения като антихрист Смит не се спираха пред нищо, за да всяват хаос в напразен опит да измъкнат водача си от ръцете на правосъдието. Всичко може да се случи… всичко! — Гласът на водещия зазвуча по-настървено: — Да, той излиза… върви към хората! — Камерата се завъртя светкавично, Майк крачеше право към обектива. Ан и Дюк бяха изостанали. — Ето го! Ето го! Наближава решителният момент!

Майк вървеше спокойно, стереото вече го показваше в естествена големина, сякаш се бе върнал в стаята при водните си братя. Спря в края на полянката пред хотела, на броени метри от тълпата.

— Викахте ли ме?

Отвърнаха му с ръмжене.

По небето се носеха разпръснати облачета. Слънцето се показа и лъчите му огряха Човека от Марс.

Дрехите му изчезнаха. Стоеше пред множеството в златното сияние на красотата си. Болка прониза Джубал. Каза си, че и Микеланджело би слязъл от скелето в Сикстинската капела, за да увековечи това великолепие.

Майк промълви кротко:

— Вижте ме. Аз съм Син Човешки.

Прекъснаха предаването за десетсекунден кан-кан, танцьорките пееха за най-чудесния, най-еротичния сапун и подканяха дамите да запазят опаковките, за да участват в рекламната игра.

Когато белите мехурчета изчезнаха сред кръшен смях, чу се яростното:

— Ти си проклет от Бога!

Парче от тухла удари Майк по ребрата. Той се обърна към нападателя и му каза:

— Но ти също си Бог. Можеш да прокълнеш само себе си… и не можеш да избягаш от своето проклятие.

— Богохулник!

Камък разцепи кожата на челото му. Потече кръв. Майк говореше невъзмутимо:

— Когато се опълчвате срещу мен, всъщност се борите със себе си… защото вие сте Бог, аз съм Бог и всичко, което гроква, е Бог. Друг няма. — Камъните се сипеха върху него, вече кървеше на много места. — Чуйте Истината. Нямате нужда от омразата, от насилието, от страха. Поднасям ви водата на живота… — Изведнъж в ръката му се появи искряща кристална чаша. — …и можете да я споделите когато пожелаете, за да живеете заедно в мир, любов и щастие.

Камък пръсна чашата. Следващият го удари по устата.

А Майк се усмихваше с кървящите си устни, гледаше право в камерата с угрижена нежност. Може би някаква светлинна илюзия или особеност на обективите обкръжаваше главата му със златен ореол.

— О, братя мои, толкова ви обичам! Пийте до насита. Споделяйте и се сближавайте завинаги. Вие сте Бог.

— Ти си Бог — шепнешком му отговори Джубал.

Петсекундно прекъсване

— „Пещерата Кахуенга“! Нощният клуб с истински смог от Лос Анджилис, доставян всеки ден в резервоари. Шест екзотични танцьорки!

И веднага:

— Да го линчуваме! Да сложим на копелето вратовръзката за чернилки!

Едрокалибрена пушка гръмна от упор и откъсна дясната ръка на Майк в лакътя. Подканващо разтворената длан тупна меко в тревата.

— Айде, Дребосък, цели се по-убаво!

Тълпата дюдюкаше, чуваха се ръкопляскания и смях. Тухла смаза носа на Майк.

— Истината е проста, но Пътят човешки е труден. Първо трябва да се научите как да владеете себе си. Другото ще дойде само. Благословен е онзи, който се познава и си налага волята си, защото негов е светът, любов и щастие ще го съпровождат, накъдето и да тръгне.

Нов изстрел, после още два едновременно. Куршум четиридесет и пети калибър се заби над сърцето на Майк, пръсна шестото ребро и се отвори голяма разкъсана рана. От едрите сачми на ловната пушка едната му раменна кост щръкна през жълто-червената дупка.

Майк се олюля леко, продължи да говори ясно и бавно:

— Ти си Бог. Познай това и Пътят е открит пред тебе.

— Проклет да си! Стига е мърсил Името Божие!

— Хайде, хора! Да го довършим!

Тълпата се втурна напред, поведена от първия смелчага с бухалка в ръцете. Удряха Майк с камъни и юмруци, събориха го и започнаха да го тъпчат. Той говореше, а те чупеха ребрата му, смазваха прекрасното тяло, откъснаха му едното ухо. Накрая някой се разкрещя:

— Дръпнете се да му лисна бензин!

След предупреждението сред сганта се отвори кръг, камерата показа в едър план лицето и раменете на Майк. Човека от Марс се усмихна на своите братя и изрече ясно и тихо:

— Обичам ви.

Непредпазлив скакалец кацна на една педя от лицето му, Майк се обърна да го погледне.

— Ти си Бог — каза му щастливо и се обезтелеси.