Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stranger in a Strange Land, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 46 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

СТРАННИК В СТРАННА СТРАНА. 1997. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.14. Роман. Превод: Владимир ЗАРКОВ [Stranger in Strange Land / Robert A. HEINLEIN (1961)]. Редактор: Валерия ПОЛЯНОВА. Ходожник: Камея Design. Печат: Светлина ЕАД, Ямбол. Формат: 54×84/16. Печатни коли: 26. Страници: 416. Цена: 4000.00 лв. ISBN 954-8340-18-6.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Странник в странна страна от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Stranger in a Strange Land пренасочва насам. За песента на Айрън Мейдън вижте Stranger in a Strange Land (песен).
Странник в странна страна
Stranger in a Strange Land
АвторРобърт Хайнлайн
Създаване1951 г.
САЩ
Първо издание1961 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман

ПреводачВладимир Зарков
ISBNISBN 978-954-280-135-1

Странник в странна страна (на английски: Stranger in a Strange Land) е роман на американския писател фантаст Робърт Хайнлайн. Написан през 1961 година, този роман се превръща в култов за тогавашното общество и особено за студентската прослойка. Преди рухването на комунистическите режими – защото след това той е публикуван и във въпросните страни – от него са продадени над 3 милиона броя само в САЩ и западна Европа.

В България книгата[1] е издадена през 1996 г., а след това е преиздадена през 2007 от „Сиела“,[2] отново в превод на Владимир Зарков.

Сюжет

Историята се развива в неопределено бъдеще. Хората са изпратили първия си заселнически кораб – „Посланик“ – да създаде колония на Марс. Изгубват сигнали от кораба още преди да е кацнал.

25 години по-късно е изпратен втори заселнически кораб – „Защитник“, който успява да кацне благополучно на планетата и там открива оцелял от първата експедиция – Валънтайн Майкъл Смит или просто „Майк“. Де факто роден на Марс и отгледан от марсианците, той е върнат на Земята, където „марсианският“ начин на мислене се сблъсква с представите на автора за бъдещото „световно“ общество.

Край на разкриващата сюжета част.

Идеи

Концепцията на автора постепенно се разкрива като „основополагане“ на идеята за сексуалната революция, но едновременно с това са застъпени изключително много теми и идеи: обикновеното „схващане на нещата“ срещу „грокването“, боговете („— Ти си Бог … Ан е Бог. Аз съм Бог. Щастливите треви са Бог. Джил винаги гроква в красота. Джил е Бог. Цялото оформяне, правене, създаване…“), сексуалното поведение, религиите, контактът с извънземен разум (не непременно с извънземни същества) и много други.

Като цяло книгата може да се определи като скандална, но това е съвсем естествено в рамките на тогавашното американско общество.

Източници

  1. Хайнлайн, Робърт. Странник в странна страна. София, ИК „Камея“, 1996. ISBN 954-8340-18-6.
  2. Хайнлайн, Робърт. Странник в странна страна. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0135-1.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Шеста глава

Ресторантът в Хагърстаун се славеше със собствена „атмосфера“ — масите бяха пръснати по поляна, спускаща се полека към езеро, имаше и още маси сред клоните на три огромни дървета. Джил искаше да вечерят в клонаците, но Бен бутна бакшиш на разпоредителя, за да им отнесат маса до водата, а после пожела да поставят там и стерео.

Джил се нацупи.

— Бен, защо им позволяваш да ти съдерат кожата, ако не искаш да се качим на някое дърво, пък и трябва да понасяме това ужасно дрънкало?

— Търпение, малката. Край масите на клоните е пълно с микрофони и нямам как да е иначе — така по-бързо носят поръчките. Надявам се, че тази не е бърникана, защото видях сервитьора да я взема от купчината резервни. А стереото… не само противоречи на американския начин на живот да се храниш, без да зяпаш нещо, но и плямпането му ще затрудни всеки насочен микрофон… ако копоите на господин Дъглас вече се интересуват от нас.

— Бен, сериозно ли мислиш, че ни следват по петите? Животът на преследван бандит не ми е по вкуса.

— Брей, че капризи! Когато разнищвах скандала в „Дженеръл Синтетикс“, не оставах втора нощ на същото място и ядох само готови храни. Накрая взе, че ми хареса — стимулираше ми обмяната на веществата.

— Моята няма нужда от стимули. От живота искам само да ме срещне с един богат, застаряващ пациент.

— Не искаш ли да се омъжиш за мен?

— Да, но след като бъдещият ми съпруг ритне камбаната. Ще бъда толкова богата, че ще те прибера за домашен любимец.

— А защо не започнем още тази вечер?

— Казах — след като го наследя.

Вече се хранеха, когато оглушителното музикално шоу прекъсна. Главата на водещ запълни стереото. Той се усмихна и обяви:

— Телевизионна мрежа „Нов свят“ и нашият спонсор — производителите на „Малтусиански таблетки за умни момичета“, имат честта да предоставят програмно време за историческо предаване на федералното правителство. И помнете, приятелки мои — всяко умно момиче ползва таблетки „Умно момиче“. Не заемат място в чантичката, приятни са на вкус, гарантирани са стопроцентово и са одобрени за продажба съгласно постановление 1312. Защо да рискувате с остарели, грозни, вредни и несигурни начини? Защо е нужно да губите неговата любов и уважение? — Дивашки хубавият водещ хвърли поглед настрани и побърза да завърши: — Представям ви „Умно момиче“, които на свой ред ви представят господин генералния секретар!

Обемното изображение се смени — появи се толкова чувствена и съблазнителна млада жена, че всеки мъж би трябвало да пренебрегне тази до себе си заради нея. Протягаше се и се кършеше. Промълви с гласец, подходящ за заключена спалня:

— Аз винаги използвам „Умно момиче“.

Картината се разми, оркестър засвири „Нека вечно да е мир“, а Бен попита:

— А ти използваш ли „Умно момиче“?

— Не е твоя работа! — наежи се Джил и добави: — Тези хапчета са шарлатански пенкилер. И защо си мислиш, че имам нужда от нещо подобно?

Какстън не отговори. Стереото вече бе запълнено от бащинското лице на генералния секретар Дъглас.

— Приятели, съграждани от Федерацията, днес съм удостоен с рядка чест и щастие. След победоносното завръщане на „Защитник“…

Той продължи с многословни поздравления към земните жители за първия успешен контакт с чужд разум от друга планета. Успяваше да внуши, че това е едва ли не лично постижение на всеки гражданин и че всеки от тях би могъл да оглави експедицията, ако не е бил зает с важните си дела. И че той — секретарят Дъглас, е бил само скромен изпълнител на тяхната воля. Не налагаше грубо посланието си, но ставаше ясно, че обикновеният човек е равен на когото и да било, а дори и по-добър от повечето. Самият стар приятел Джо Дъглас пък трябваше да олицетворява точно този обикновен човек. Смачканата вратовръзка и оплешивяващото чело трябваше да му придадат вид на „народен човек“.

Бен Какстън се чудеше кой ли е написал речта. Може би Джим Санфърт — сред подчинените на Дъглас той най-добре подбираше прилагателни, които успокояват слушателя, но и гъделичкат самолюбието му. Бе писал предостатъчно рекламни текстове, преди да навлезе в политиката, затова нямаше никакви задръжки. Да, личеше по тази „грижовна ръка до люлката“. Джим би подарил сладкиш на момиченце, за да го съблазни.

— Изключи го! — настоя Джил.

— Тихо, хубавице. Трябва да чуя това.

— …И така, приятели, имам честта да ви представя вашия съгражданин Валънтайн Майкъл Смит, Човека от Марс! Майк, знаем, че си уморен и доскоро не се чувстваше добре. Но ще кажеш ли няколко думи на тези добри хора?

Стереокамерите показаха среден план на мъж в инвалидна количка. От едната му страна стоеше Дъглас, от другата медицинска сестра — строга, с колосана престилка и много миловидна.

Джил ахна, но Бен й се скара:

— Не вдигай шум!

Гладките бебешки бузи на човека в количката се разтеглиха в свенлива усмивка, той се взря в камерата и каза:

— Здравейте, хора. Извинете ме, че седя пред вас, но още съм слаб.

Изглеждаше, че му е трудно да говори, сестрата дори опипа пулса на ръката му. В отговор на зададени от Дъглас въпроси той похвали капитан Ван Тромп и неговия екипаж, благодари на всички за спасението си и сподели, че на Марс всички били ужасно развълнувани от срещата със земяните. Надявал се да помогне в укрепването на дружеските връзки между двете планети. Сестрата понечи да се намеси, но Дъглас попита загрижено:

— Майк, имаш ли сили да отговориш на още един въпрос?

— Разбира се, господин Дъглас, стига да мога.

— Майк, а какво мислиш за земните момичета?

— Олеле, Божичко!

Бебешкото лице се изпълни с въодушевено страхопочитание и порозовя. Камерите се преместиха към Дъглас.

— Майк ме помоли да ви предам — изрече той, — че ще се срещне отново с вас веднага, щом се възстанови. Нали разбирате, сега трябва да трупа мускули. Вероятно ще стане следващата седмица, ако лекарите разрешат.

По стереото отново подхванаха таблетките „Умно момиче“ и от кратка сценка стана съвсем ясно, че ако някоя млада дама не ги използва, не само не й достига ум, ами е и луда за връзване. Мъжете ще минават на отсрещния тротоар, за да избягат от нея. Бен превключи на друг канал и каза намусено:

— Май ще скъсам коментара за утре. Дъглас вече е дресирал момчето.

— Бен!

— Какво?

— Това не беше Човека от Марс!

— Моля? Бебчо, да не бъркаш нещо?

— О, доста си приличат. Но не е онзи пациент, когото видях в охраняваната стая.

Бен веднага възрази, че десетки хора вече са виждали Смит — часовите, ординаторите, фелдшерите, капитанът и екипажът на „Защитник“, вероятно и други. Несъмнено някои от тях са гледали предаването и администрацията би трябвало да се досети, че ще забележат измамата. Не виждал никакъв смисъл, защото рисковете били прекалени.

Джил вирна брадичка, настояваше упорито, че мъжът в предаването не е пациентът, с когото е говорила. Накрая изсъска гневно:

— Защо ли се хабя? Всички мъже сте такива!

— Е, стига де, Джил…

— Моля те, закарай ме у дома.

Бен отиде да поръча такси — не от ресторанта, а от площадката пред хотела отсреща. По време на полета от Джил лъхаше леден студ. Бен извади стенограмите от джоба си и ги препрочете. Поумува и каза:

— Джил…

— Да, господин Какстън?

— Ще ти дам аз един „господин“! Моля те да ме извиниш. Не бях прав.

— И как стигна до този извод?

Той тупна листовете с длан.

— Това ми помогна. Невъзможно е Смит да се държи така вчера, а тази вечер да даде интервю. Просто щеше да си изтърве юздите… пак да изпадне в оня негов транс.

— Доволна съм, че най-после забеляза очевидното.

— Джил, просто ме ритни по глезена и да забравим разправията, бива ли? Знаеш ли какво означава това?

— Че използваха артист да се престори на него. Казах ти още преди час.

— Вярно. При това способен артист, грижливо гримиран и подготвен. Но има още нещо. Остават две възможности. Или Смит вече е мъртъв…

— Мъртъв ли!

Изведнъж Джил преживя отново чудноватата церемония по споделянето на водата и си припомни странното, топло излъчване на Смит. Налегна я непоносима мъка.

— Може би — продължи Какстън. — Тогава този двойник ще остане „жив“, докато имат нужда от него. После ще „умре“ и ще го натирят някъде далеч с толкова силна хипнотична забрана да говори за това, че ще пукне от задушаване, дори да посмее. А може и да му кръцнат нещо от мозъка, за всеки случай. Ако Смит наистина е мъртъв, можем да забравим за историята. Никога нищо няма да докажем. Затова нека допуснем, че е жив.

— Ох, толкова се надявам!

— „Каква ти е Хекуба и каква си ти за нея?“[1] — изрече Бен. — Ако е жив, може и да няма никакъв пъклен заговор срещу него. Нали всички големи клечки използват двойници. Да речем, че след две-три седмици нашият приятел Смит се оправи достатъчно, за да понесе товара на общественото внимание. Тогава ще изкарат истинския на сцената. Но да пукна, ако повярвам в това!

— Защо?

— Напъни си малко мозъка. Дъглас вече оплеска първия опит да измъкне от Смит каквото иска. Но той не може да си позволи провали. Мисля си, че ще покрие Смит още по-дълбоко… и изобщо няма да видим истинския Човек от Марс.

— Значи ще го убият? — бавно промълви Джил.

— Защо толкова грубо? Ще го затворят в частна лудница и ще му пречат старателно да научи нещо за нашия свят.

— Господи! Бен, какво ще правим сега?

Той се озъби.

— В тях са и бухалката, и топката, отгоре на всичко те измислят правилата. Но аз ще нахълтам заедно с Честен свидетел и много корав адвокат, ще настоявам да се срещна със Смит. Може и да изкарам тия твари на светло.

— Ще те подкрепя!

— Ха, не се и съмнявах. Но ти сама каза, че така ще си съсипеш кариерата.

— Имаш нужда от мен, за да го разпозная.

— Застана ли лице в лице с него, все ще различа някой, отгледан от други същества, от един актьор. Но ако нещо се обърка, искам ти да си ми скритият коз — знаеш какви игрички въртят и си вътрешен човек в Бетесда. Сладурче, не се ли чуем скоро, сама ще се оправяш.

— Бен, нали нищо лошо няма да ти направят?

— Малката, твърде лекичък съм за боксов мач при свръхтежките.

— Не ми харесва това. Какво ще правиш, ако те пуснат при него?

— Ще го попитам иска ли да напусне болницата. Каже ли „да“, ще го поканя да дойде с мен. Не биха посмели да го възпрат в присъствието на Честен свидетел.

— Ъ-ъ… ами после? Бен, той все пак има нужда от медицински грижи. Още не може да се оправя самостоятелно.

Какстън пак се озъби.

— И за това помислих. Не ме бива за санитар. Но можем да го настаним в апартамента и…

— …И аз ще се грижа за него! Ще се справим, Бен!

— По-кротко. Дъглас ще измисли някакъв фокус и Смит ще се върне в килията. Вероятно и ние с него. — Смръщи се напрегнато. — Но познавам един човек, на който може да му се размине.

— Кой?

— Чувала ли си за Джубал Харшо?

— Че кой не го знае!

— Това е едно от предимствата му. Всички го познават и не е лесно да го смачкаш. А фактът, че е и лекар, и адвокат, го прави тройно по-корав. И най-важното — той е непоправим индивидуалист, би се хвърлил с джобно ножче срещу цялата Федерация, ако така му харесва. Което го прави осем пъти по-корав. Запознахме се, когато се опитваха да го съдят. На приятел като него мога да разчитам. Успея ли да отведа Смит от Бетесда, ще го закарам в Поконос, при Харшо… и тогава нека ония скапаняци се опитат да го пипнат! Ще им вгорчим живота — Харшо с неговия инат и аз с моите коментари.

Бележки

[1] Неточен цитат от „Хамлет“ на Уилям Шекспир. — Бел. прев.