Филип Хосе Фармър
В телата си разпръснати върнете се (30)

30

Пръв го посрещна с поздрав Питър Фригейт, загубил обичайната си сдържаност. Плачеше. И Бъртън си поплака малко, затова отначало трудно отговаряше на трупащите се въпроси на Фригейт. А първо искаше да научи какво са правили Фригейт, Логу и Алис след изчезването му. Фригейт му разказа, че се заели да го търсят, но накрая се върнали надолу по Реката в Телем.

— Ти къде беше? — попита Фригейт.

— Обходих аз земята от край до край, кръстосвах и нашир, и надлъж — отвърна Бъртън. — Е, за разлика от сатаната намерих неколцина съвършени и достойни човеци, имащи страх от Бога и отбягващи злото. Но, по дяволите, малцина бяха. Повечето мъже и жени още са си себични, невежи, суеверни, заслепени, лицемерни, страхливи нещастници, каквито бяха и на Земята. И в повечето от тях онази маймуна-убиец със зачервени очи се преборва с обществото, своя пазач, изтръгва се от затвора и окървавява ръцете си.

Фригейт бърбореше неспирно, докато вървяха към отдалеченото на една миля грамадно укрепление със сградата на съвета, приютила управниците на държавата Телем. Бъртън го слушаше разсеяно. Трепереше, сърцето му биеше неравномерно, но не от завръщането у дома. Той си спомни!

Обратно на уверенията на Лога, той помнеше и събуждането си в предвъзкресителната кухина преди много години, и разговора с дванадесетте Етични.

Намираше само едно обяснение. Един от тях бе предотвратил запечатването на паметта му, и то без другите да разберат.

Един от дванадесетте беше Тайнственият Непознат, Изменникът.

Но кой? Сега не можеше да определи. Но някой ден щеше да узнае. А дотогава разполагаше със свой човек сред съдиите, който може би използваше Бъртън за изпълнението на целите си. След време и Бъртън щеше да го използва.

Съществуваха и други хора, при които Непознатият бе се намесил. Може би щеше да ги намери. И заедно щяха да нападнат Кулата.

Одисеи имал своята богиня Атина. Най-често трябвало с разум и смелост да се измъква от опасностите. Но винаги, когато богинята пожелавала, му подавала ръка за помощ.

Одисеи имал Атина. Бъртън имаше своя Тайнствен Непознат.

Фригейт каза:

— Дик, какво ще правиш?

— Ще направя кораб и ще тръгна нагоре по Реката. До края! Искаш ли да дойдеш с мен?