Филип Хосе Фармър
В телата си разпръснати върнете се (2)

2

Бог стоеше над него, а той лежеше на тревата, до водата и плачещите върби. Лежеше с широко отворени очи, слаб като новородено. Бог го побутваше в ребрата с края на желязна тояга. Бог беше висок мъж на средна възраст. Дългата черна брада беше раздвоена и Той носеше най-добрите празнични дрехи на един английски джентълмен в 53-тата година от царуването на кралица Виктория.

— Закъсняваш — каза Бог. — Отдавна пропусна срока за плащането на дълга си, така да знаеш.

— Какъв дълг? — попита Ричард Франсис Бъртън^[1]. Прокара пръсти по ребрата си, за да се убеди, че всички си бяха на мястото.

— Дължиш за плътта — отвърна Бог и пак го мушна с тоягата. — Да не говорим пък за духа. Дължиш за плътта и за духа, които са едно и също.

Бъртън се помъчи да стане. Никой, та бил той и Бог, не можеше да мушка Ричард Бъртън в ребрата и да се измъкне без бой.

Бог пренебрегна напразните му усилия, извади голям златен часовник от джоба на сакото Си, вдигна тежкия гравиран златен капак, погледна стрелките и каза:

— Отдавна си изтървал срока.

Бог протегна другата Си ръка с дланта нагоре.

— Плащайте, сър. Иначе ще бъда принуден да ви лиша от правото на ползване.

— Ползване на какво?

Спусна се мрак. Бог започна да се разтваря в тъмнината. И тогава Бъртън видя, че Бог прилича на самия него. Същата права черна коса, същото арабско лице с тъмни пронизващи очи, високи скули, дебели устни и издадена напред, рязко очертана брадичка. Същите дълги и дълбоки белези, свидетелства за сомалийското копие, пронизало челюстите му в сражението при Бербера, се забелязваха на бузите Му. Дланите и стъпалата бяха малки, в контраст с широките Му рамене и масивния гръден кош. И Той имаше същите дълги дебели мустаци и дълга раздвоена брада, накарали бедуините да нарекат Бъртън „Бащата на мустаците“.

— Приличаш ми на Дявола — каза Бъртън, но Бог бе станал само още една от сенките в тъмно то.