Майн Рид
Младите роби (26)

Глава двадесет и шеста
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

На другия ден Райс Мурад стигна с всичките си хора в Мохадор, но понеже вече беше много късно, стражата не го пусна да влезе в града.

Хари, Колин и Бил не спаха през цялата нощ. Те бяха почти уверени, че утре най-сетне ще бъдат изцяло свободни.

Моряците станаха още в зори и нетърпеливо очакваха да узнаят своята съдба, но мавърът, като знаеше, че сега не може да свърши никаква работа, до четири часа следобед не ям позволи да отидат в града. В страшно вълнение робите зачакаха този момент. Най-после Райс Мурад ги повика и тръгнаха заедно към градските врати, от които младите роби не снемаха очите си през цялата сутрин.

Като изминаха няколко улици, видяха постройка, над която се развяваше флаг. Сърцата им се разтупаха силно, като зърнаха ясно знамето на Англия! Бяха дошли до жилището на консула. Райс Мурад вървеше смело напред, а робите му го следваха. Като минаваха през двора, те видяха да тичат след тях самите скъпи техни приятели Терънс и Джим!

След това към тях се приближи един европеец, който стисна ръцете на Хари и Колин и ги поздрави сърдечно с благополучното им пристигане. Терънс и Джим бяха продадени на консула от Мохамед, който беше обещал да откупи и другите трима роби, и да ги доведе в Мохадор.

Консулът веднага заплати на Райс Мурад определената сума за Хари, Колин и Бил, като каза, че няма право да изразходва държавни пари, за да откупи и крумена, тъй като той не е английски поданик.

Като чу тези думи, бедният негър изпадна в пълно отчаяние.

Неговите другари по нещастие не можеха да останат равнодушни зрители на нещастието му и решиха да направят всичко възможно, за да го освободят. Роднините им бяха заможни и те се надяваха някой английски търговец в Мохадор да им заеме нужната сума.

Не се излъгаха. Още на другия ден круменът бе откупен и освободен.

Консулът разказа случката с младите роби на няколко чуждестранни търговци, които веднага събраха помежду си необходимата сума и я дадоха на Райс Мурад.

След това моряците се снабдиха с всичките необходими неща и излязоха на пристана с надеждата да зърнат английски кораб, за да отплават за отечеството си.

След няколко дни високите мачти на една фрегата, върху която се развяваше британското знаме, хвърлиха сянка върху водите на залива. Младите моряци се качиха в лодка и поеха към тях. Бяха радостно приети в офицерската каюта и в нея в чест на освобождението им звънтяха дълго и щастливо чашите. А Бил, брат му Джим и круменът се настаниха удобно на палубата на фрегатата.

Всичките наши герои след време се отличиха в службата си и заеха видни командни длъжности. И когато се случеше да се съберат в приятна компания, не пропускаха да си спомнят времето, когато бяха на така необикновеното си скиталчество из пясъците на Сахара.