Антилски корсари (Ciclo dei corsari delle Antille)

Сваляне на всички:

Капитан Темпеста (Capitan Tempesta)

Сваляне на всички:

Малайски пирати (Ciclo dei pirati della Malesia)

Сваляне на всички:

Приключения из Дивия Запад (Ciclo del Far West)

Сваляне на всички:

Романи

Сваляне на всички:

Новели

Повести

Сваляне на всички:

Разкази

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Емилио Салгари от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емилио Салгари
Emilio Salgari
Emilio Salgari ritratto.jpg
Роден 21 август 1863 г.
Починал 25 април 1911 г. (47 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Италия Италия
Активен период 1883 – 1911
Жанр приключенски роман, исторически роман, уестърн
Дебютни работи „Папуаси“ (1883, разказ)
Известни творбиЧерният корсар“ (1898)
Тигрите от Момпрацем“ (1900)
Съпруга Ида Перуци
Деца 4
Уебсайт Страница в IMDb
Емилио Салгари в Общомедия

Емилио Салгари (на италиански: Emilio Salgari) е италиански писател на исторически и приключенски романи. Въпреки, че е автор на художествена приключенска литература, Салгари е един от малкото писатели на такава тематика, чийто произведения са цензурирани от Главлит.

Причината за тоталитарната цензура на Салгари се основава на това, че през 1908 г. е осъществен филмов сценарий на романа му „Картаген в пламъци“, на който епичен едноименен тричасов филм сценарист е Габриеле д'Анунцио.

Биография

Роден е във Верона, където завършва морско училище, мечтаейки да стане капитан далечно плаване, но в крайна сметка не издържа изпитите за това. Още в училището пише първия си разказ „Папуаси“ (1883), и пише на издателя, че той вече има „няколко истории в духа на Жул Верн, Гюстав Емар и Джеймс Фенимор Купър“. След 1887 г. окончателно решава да се посвети на литературата. Автор е на повече от двеста романи и разкази.

Най-голяма е популярността му в Италия, Испания и Португалия. Грация Деледа твърди, че едно от постоянните му определения в литературните среди е „италианският Жул Верн“; в англоезичните страни популярността му е по-малка. Въпреки шумния успех и огромните тиражи, през целия си живот Салгари изпитва финансови затруднения.

Салгари сключва брак с Ида Перуци – по прякор „Аида“ – с която е щастлив години наред и има четири деца.[1] Животът му е помрачен от няколко трагедии. През 1887 г. умира майка му, а през 1889 г. се самоубива баща му.[1] След 1903 г. Ида се разболява хронично и сметките за лечение се оказват непосилни за Салгари.

Притиснат от дългове и под бремето на семейни неуредици, поставя сам край на живота си на 25 април 1911 г. в Торино, извършвайки сепуку – в маниера на японските самураи.

През 1933 г. се самоубива и един от синовете на Емилио и Ида.[1]

Творчество

Цикъл романи „Малайски пирати“

Оригинална корица на „Тигрите от Момпрацем“ (1900)

Цикъл романи „Антилски пирати“

Цикъл романи „Бермудски пирати“

  • I corsari delle Bermude (1909)
  • La crociera della Tuonante (1910)
  • Straordinarie avventure di Testa di Pietra (1915)

Цикъл романи „Приключения из Дивия Запад“

По-малки поредици

„Двамата моряци“

  • Il Tesoro del Presidente del Paraguay (1894)
  • Il Continente Misterioso (1894)

Il Fiore delle Perle

  • Le stragi delle Filippine (1897)
  • Il Fiore delle Perle (1901)

I figli dell'aria

  • I Figli dell'Aria (1904)
  • Il Re dell'Aria (1907)

Капитан Темпеста

Други романи

  • La favorita del Mahdi (1887) – „Любимката на Махди
  • Duemila Leghe sotto l'America (1888) (известен също като: Il Tesoro Misterioso) – „Тайнственото съкровище
  • La scimitarra di Budda (1892) – „Ятаганът на Буда
  • I pescatori di balene (1894)
  • Le novelle marinaresche di Mastro Catrame (1894) (известен също като: Il vascello maledetto)
  • Un dramma nell'Oceano Pacifico (1895)
  • Il re della montagna (1895)
  • I naufraghi del Poplador (1895)
  • Al Polo Australe in velocipede (1895)
  • Nel paese dei ghiacci (1896)
  • I drammi della schiavitù' (1896)
  • Il re della Prateria (1896)
  • Attraverso l'Atlantico in pallone (1896)
  • I naufragatori dell'Oregon (1896)
  • I Robinson italiani (1896)
  • I pescatori di Trepang (1896)
  • Il capitano della Djumna (1897)
  • La rosa del Dong-Giang (1897) (известен също като: Tay-See)
  • La città dell'oro (1898)
  • La Costa d'Avorio (1898)
  • Al Polo Nord (1898)
  • La capitana del Yucatan (1899)
  • Le caverne dei diamanti (1899)
  • Le avventure di un marinaio in Africa (1899)
  • Il figlio del cacciatore d'orsi (1899)
  • Gli orrori della Siberia (1900)
  • I minatori dell'Alaska (1900)
  • Gli scorridori del mare (1900)
  • Avventure fra le pellirosse (1900)
  • La Stella Polare e il suo viaggio avventuroso (1901) (известен също като: Verso l'Artide con la Stella Polare)
  • Le stragi della China (1901) (известен също като: Il sotterraneo della morte)
  • La montagna d'oro (1901) (известен също като: Il treno volante)
  • I naviganti della Meloria (1902)
  • La montagna di luce (1902)
  • La giraffa bianca (1902)
  • I predoni del Sahara (1903)
  • Le pantere di Algeri (1903) – „Алжирските пантери
  • Sul mare delle perle (1903)
  • L'uomo di fuoco (1904)
  • I solitari dell'Oceano (1904)
  • La città del re lebbroso (1904)
  • La gemma del fiume rosso (1904)
  • L'eroina di Port Arthur (1904) (известен също като: La Naufragatrice)
  • Le grandi pesche nei mari australi (1904)
  • La sovrana del campo d'oro (1905)
  • La Perla Sanguinosa (1905)
  • Le figlie dei Faraoni (1905) – „Тронът на фараона
  • La Stella dell'Araucania (1906)
  • Le meraviglie del Duemila (1907)
  • Il tesoro della montagna azzurra (1907)
  • Le aquile della steppa (1907)
  • Sull'Atlante (1907)
  • Cartagine in fiamme (1908) – „Картаген в пламъци
  • Una sfida al Polo (1909)
  • La Bohème italiana (1909)
  • Storie rosse (1910)
  • I briganti del Riff (1911)
  • I predoni del gran deserto (1911)

Източници

  1. а б в Francesco Troiano. Biography of Emilio Salgari. // Italica Rai. Архив на оригинала от 9 June 2008. Посетен на 23 July 2014.

Външни препратки