Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Boy Slaves, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008)

Издание:

Майн Рид. Младите роби

Редактор: Иван Вълов

Илюстрация на корицата: Емилиян Станкев

Художник редактор: Лили Басарева

Коректор стилист: Мария Бозева

Графично оформление: Стефан Узунов

Превод от английски: Д. Дабков

с/о Jusautor, Sofia

ISBN 954-06-0001-1

„Тренев & Тренев“ ООД, София, 1991

История

  1. — Добавяне

Глава двадесет и втора
ПЪТУВАНЕТО НА БО-МУЗЕМ

Макар и да беше полутърговец и полуразбойник, Бо-Музем все пак беше в някои моменти доста честен човек. Отиваше в Мохадор, но в душата си вярваше, че уверенията на Хари са действително верни. Бе напълно споделял мнението на шейха, но след разговора със стария Ел-Хаджи счете за необходимо да иде в града, за да изпълни даденото обещание и да се увери лично в истинността на думите на момъка.

Вървя много бързо и като премина Атласките планини, вечерта, на третия ден от тръгването си, стигна до градче, също обградено със стени, от което до прочутото морско пристанище Мохадор оставаха не повече от три часа път. Останала пренощува в градчето, като предполагаше рано заранта да замине по-нататък. Щом влезе в града, Бо-Музем срещна познатия скотовъдец, който преди няколко дни бе купил Терънс и Джим.

— Ах, приятелю, ти ме разори! — каза той на Бо-Музем. — Лиших се от двамата безделници християни, които ми продаде. Нещастният аз!

Бо-Музем го помоли да му обясни за какво става дума.

— След заминаването ти — започна скотовъдецът — аз се опитах да накарам тези неверни кучета да работят, но напразно. Те казваха, че по-скоро ще умрат, отколкото да се съгласят да работят. Аз съм беден човек и не можех да ги храня, ако не ми работят. Не можех дори да ги убия, макар че ми се искаше много да си направя това удоволствие. На другия ден след заминаването ти получих вест от Свеора, където ме викаха незабавно по някаква важна работа. Като се надявах да намеря някакъв глупав християнин, който би се съгласил да откупи тези мързеливци, ги взех със себе си. Те ме увериха, че английският консул ще даде за тях голям откуп, ако ги заведа при него. Стигнахме в Мохадор и отидохме право при консула. Тогава кучетата християни ми казаха, че са свободни и с презрение отговориха на поканата ми да вървят след мен. За всичките си трудове и разноски не получих нито пукната пара. Губернаторът на Свеора и императорът на Мароко са в приятелски отношения с правителството на неверниците и се отнасят с презрение към белите араби на пустинята. Ако заведете робите си там, бъдете уверени, че ще избягат.

— Няма да ги заведа — отговори Бо-Музем, — докато не се уверя, че ще дадат за тях откуп.

— Няма нищо да получите от Свеора. Техният консул няма да ви даде нито един долар и пак ще ги освободи.

— Но аз нося писмо от един роб до негов чичо, богат търговец в Свеора, който ще откупи всичките.

— Кучето ви е излъгало. Той няма никакъв чичо в града. Ако искаш, ще ти докажа. В това градче има един евреин от Мохадор, който познава всичките неверни търговци в града и знае езика им. Покажи му това писмо.

Бо-Музем се отправи веднага, придружен от скотовъдеца, към къщата на евреина. Евреинът взе писмото на Хари и попита арабина до кого е адресирано. Той отговори:

— До английския търговец в Мохадор.

— Бисмиллях! — извика Бо-Музем. — Всичките английски търговци не могат да бъдат чичовци на това куче! Кажете ми — продължи той, — чували ли сте в Мохадор за някой богаташ „За Бога, да ни купят!“?

Евреинът едва сдържа смеха си. Обясни на арабина истинското значение на тези думи.

— Стига толкова — каза Бо-Музем, — веднага ще се върна и щом пристигна, ще заколя кучето, което се подигра с нас, а другарите му ще продам!

На другия ден Бо-Музем и скотовъдецът се запътиха към селото, където бяха робите.

— Аз искам — каза скотовъдецът, след като излязоха от градчето — да купя сега няколко християни.

— Бисмиллях! Че защо? — учуден попита Бо-Музем. — Нали сам ми каза по-рало, че те са те разорили?

— Така е — отвърна скотовъдецът, — но искам сега да си отмъстя! Робите, които купя, ще умрат от работа и глад. О, ще им дам аз да разберат кой съм!

— В такъв случай мога да ти помогна — каза Бо-Музем. — Ние имаме още трима бели. Единия ще убия, щом си отида, а другите ще ти продам.

Скотовъдецът предложи по десет долара и по четири камили за всеки роб, с което другарят му се съгласи.

Бо-Музем се измами страшно. Спътникът му го бе излъгал, че Терънс и Джим са били избягали.