Каролайн Линдън
Греховни облози (7)

Глава 6

Софи едва се въздържа да не подхвърли нещо твърде неприлично след отдалечаващия се гръб на херцога. Той наистина беше нетърпим.

Икономката я чакаше, опитвайки се да прикрие обзелото я любопитство. Прислужник взе мократа й пелерина и тихо се отдалечи. Софи се окопити.

— Добър вечер. Госпожа Гибън, значи?

— Да, мадам.

Повдигна леко полите на червената рокля. Беше й любима, а сега бе съсипана, с кал чак до коленете.

— Каретата заседна на километър от къщата. Цял ден вали, предполагам?

— От вчера, мадам. — Госпожа Гибън се поколеба, но после попита невярващо: — Пеша ли извървяхте този километър?

— Да — отвърна Софи. — Нямахме избор. От време на време беше трудно, признавам.

Лицето на жената омекна.

— С негова светлост сте били в пълна безопасност, колкото и да е било трудно. Насам, моля. Ей сега ще ви стопля и подсуша.

Тръгна да изкачва стълбите.

— Съжалявам за излишния труд, който ви създавам.

Последва жената. Мислеше си кой ли слуга ще бърше мокрите кални стъпки след нея.

— Не се притеснявайте. Негова светлост държи къщата винаги да е готова да приеме хора.

Софи се огледа. Всички говореха за „къща“, сякаш можеше да се сравни с тясната тухлена сграда на Алфред Стрийт, където живееше. На нея й приличаше много повече на имение или малък замък, особено отвътре. Стените бяха сини, паркетът хвърляше отблясъци под светлината на лампата в ръката на икономката. Вдигна поглед и ахна, съзряла високите позлатени тавани.

На площадката госпожа Гибън я поведе по коридор към стая, която изглеждаше луксозна дори на оскъдната светлина.

— Моля да ни извините. Ей сега ще дойде прислужничка да я приготви изцяло. — Дръпна звънец, отиде в дъното на помещението и отвори друга врата. Оказа се уютен будоар с плочки и голяма медна вана пред камина. — Ще сложим вода да заври, но междувременно свалете тези мокри дрехи. — Тя прецени на око Софи, която вече започваше да потреперва от студ. — После… ще видим какво ще правим.

Тя свали подгизналата рокля и бельото и се зави плътно с одеяло. Появиха се две прислужнички: едната носеше чаша чай, а другата взе дрехите й и обеща да положи усилие да ги спаси. Софи отпи с наслада от напитката.

Напълниха ваната и тя блажено се потопи в горещата вода. У дома разполагаше само с прислужничката Колийн и с приходяща готвачка. Чувстваше се чудесно няколко души да се грижат за нея, но от друга страна си мислеше, че го заслужава, след като херцогът я отвлече така безцеремонно.

Херцогът. Що за човек беше той?

Филип обясни, че бил дошъл в клуба, за да се види с господин Дашуд и се сепна като гузен хлапак при появата на брат си. Господин Дашуд спомена, че херцогът не е член на „Вега“, а самият Джак обяви, че повече няма да плаща комарджийските дългове на Филип. Следователно благородникът бе дошъл, за да уреди дълговете и Софи разбираше гнева му, ако говореше истината.

Но защо, по дяволите, се насочи към нея? И ето я сега тук, далеч от Лондон, с мъж, когото не познава и не харесва. Продължаваше да вали и щеше да мине поне един ден, преди пътищата да изсъхнат достатъчно и да са годни за движение. По време на пътуването насам Софи си мислеше всякакви не особено ласкави неща за херцога, но сега бе време да се занимае с по-практичния въпрос как да се справи с него. Щеше й се Филип да й бе разказал повече за брат си. Но и тя не бе проявила любопитство да научи нещо повече!

Беше по-млад отколкото предполагаше. Едва ли бе по-възрастен от трийсет и пет. Значи бе наследил херцогството твърде млад. Как ли се отразява това на човек? Запита се колко ли различно са били възпитани той и Филип. Ако съдеше по беглите си впечатления от херцога, двамата бяха съвсем различни.

Накрая реши да не бърза да си съставя окончателно мнение. По-добре да се съсредоточи върху постигнатото споразумение повече да не играе комар с Филип. Ако прояви разбиране, дискретност и успее да спечели доверието му, най-вероятно той ще я отпрати да си отиде още сутринта.

Беше жизненоважно да се върне в Лондон възможно по-скоро. Независимо от правилото на господин Дашуд да не се клюкарства какво става в клуба, случката щеше да се разчуе. Софи си даваше ясна сметка какво ще последва. Разбере ли се за скандалния облог с херцога да прекара една седмица в неговата компания и как той я отведе още същата вечер, с нейната почтеност щеше да е свършено. Всеки щеше да предположи, че е станала любовница на херцога и това щеше да съсипе всичките й шансове да си намери почтен съпруг. Не. Софи няма да позволи на този мъж да унищожи живота й така безразсъдно.

След това решение, тя излезе от ваната. Госпожа Гибън бе оставила достатъчно кърпи, за да се подсуши, а когато се върна в спалнята, в камината бумтеше весел огън.

Решимостта й обаче се пропука при следващите обяснения на икономката. Жените в къщата били четири: двете прислужнички, готвачката и самата госпожа Гибън. И нито една — с ръста на Софи.

— Продължаваме да търсим нещо подходящо — увери я жената, — но за тази вечер намерихме поне това.

Постави върху леглото красив син кадифен халат.

— Чий е? — попита Софи, но се досети за отговора.

— На негова светлост. Камериерът му ми го даде, когато го попитах какво да правя с вас. До сутринта, кълна се, ще се намери нещо прилично.

Тя докосна меката дреха. Беше подплатена с лилава коприна. Почти въздъхна от приятното усещане при досега със скъпата дреха.

— Наистина съжалявам, мадам, но ще се наложи да ви предложа една от моите нощници. Друго наистина не мога да направя.

— Благодаря. Много сте мила.

— Негова светлост ще ви приеме в библиотеката, когато сте готова да разговаряте.

Тя определено имаше доста какво да наговори на херцога. Не беше най-подходящо да го прави загърната с неговия халат, ала до тези обстоятелства доведе неговото поведение. Отново докосна кадифения плат.

— Благодаря, госпожо Гибън. Ще отида след малко.

 

 

Джак си възвърна голяма част от здравия разум, след като се стопли и облече сухи дрехи.

Прати Майкълс да съобщи на госпожа Гибън, че очаква гостенката в библиотеката, а после се настани в един от удобните кожени фотьойли пред камината. Майкълс му поднесе чаша бренди и го остави с мислите му.

Беше му далеч по-лесно да си събере ума, когато Софи Камбъл не е наблизо.

Първо, и най-важно, той направи необходимото: Филип трябваше да получи шок. Вярно, не го постигна по най-дипломатичния начин, призна Джак, но пък бе от хората, които никога не пропускат възникнала възможност.

Разклати чашата и се загледа в кехлибарената течност. Ключов елемент на всяка стратегия е винаги да знаеш какво иска другият. Филип показа, че иска госпожа Камбъл дори повече от залагането на комар. Личеше си от начина, по който я докосваше и я гледаше. Ако не го следва по петите и не бди постоянно над него, няма да спре Филип от игралните маси. Джак не се самозалъгваше, че това ще излекува брат му завинаги от лошия навик, но силно се надяваше да окаже някакво въздействие.

Що се отнася до госпожа Камбъл… По каква причина млада и привлекателна жена играе комар всяка вечер във „Вега“? Съществуваха два възможни отговора, но и двата бяха неприемливи.

Първият: тя е там поради същите причини като Филип и приятелите му — да пилее богатство, било нейно, било чуждо, търсейки развлечения. Джак не се интересуваше дали тя е най-богатата наследничка в Британия. Хазартът е пагубно занимание.

Вторият: търси нещо повече от тръпката да печели. Не бе пропуснал да забележи, че макар във „Вега“ да приемаха за членове и жени, малко от тях са красиви и темпераментни като нея. Правеше впечатление на всеки мъж в клуба, особено с червената рокля и игриво спускащия се по шията черен кичур. Възможно бе да играе за нещо повече от висок залог. Ако намерението й бе да привлече Филип като богат любовник, Джак ще сложи край на тази нейна фантазия. Жена като нея ще разори мъж по-бързо и от игралните маси.

А ако случайно греши по някаква причина, в крайна сметка ще й плати петте хиляди паунда. Всъщност тя иска това, нали?

Вратата зад него се отвори. Той се мобилизира за предстоящия разговор. Не беше свикнал да се извинява за постъпките си. В случая дори не съжаляваше, че действа така. Дори тя да беше непривлекателна или по-възрастна, пак щеше да направи всичко възможно, за да й попречи да съсипе брат му. Фактът, че е млада и пленителна само я правеше по-опасна.

— Надявам се планът ви как да се върнем в Лондон да е по-добър от предложения да попаднем тук.

Тя заобиколи фотьойла му и застана пред него. Виждайки я, Джак едва не изпусна чашата.

Косата й се спускаше свободно по раменете и на светлината от камината блестеше като тъмен махагон. Порази го обаче облеклото й. Дългият син кадифен халат се влачеше по пода, а навитите ръкави разкриваха ръцете й. Беше препасала колана два пъти и така само подчертаваше тънката си талия.

— Този халат е мой… — бе всичко, което успя да произнесе.

Тя го изгледа дръзко и разклати краищата на прекалено дългата дреха около стройните си крака.

— Само това намериха да ми дадат да облека. Прислужничката с приблизително моя ръст наскоро напуснала. Роклите на другите две са малки. Госпожа Гибон е прекалено едра и така остана само това. — Тя плъзна ръце по меката тъкан. Джак проследи движението й и си представи усещането от кадифето и плътта отдолу. — Моите дрехи са подгизнали и най-вероятно съсипани след налудничавото ви желание да ме отвлечете насред развихрила се буря.

— Не съм ви отвлякъл!

Той отпи от брендито, за да не гледа голия глезен, подал се изпод подгъва. И останалата част от тялото й ли беше гола под халата? Не, подобни мисли не му помагаха да се съсредоточи.

— Не ме пуснахте да се прибера, както пожелах.

Тя се настани на фотьойла до него и предницата на халата се разтвори достатъчно, за да разкрие крака й до коляното. За щастие тя го покри с края на дрехата, преди да усети как я изпива с поглед.

Направо я зяпаше, бе длъжен да го признае поне пред себе си той. Боже, нима нямаше нито една подходяща женска дреха в цялата къща?!

Нима наистина бе останал без капка разум? Какво си мислеше, когато докара тази жена в Алуин Хаус? Как така ще оцелее една седмица насаме с нея? Тя ще го довърши по един или друг начин.

— Какъв е планът ви? Какво се надявате да постигнете? — попита тя направо.

— Филип… — успя да промълви той. — Наруши дадената пред мен дума и се налага да поеме последствията.

— Тогава защо не взехте Филип със себе си вместо мен?

Защото не желае да прекара и ден, да не говорим за седмица, насаме с Филип.

Потисна тази мисъл.

— Нищо нямаше да постигна. Щеше да се цупи и негодува, а после веднага пак да застане до игралните маси.

— Затова го оставихте на воля да играе комар — отбеляза тя жлъчно. — Чудесна логика.

Той отново отпи от брендито. Логиката му звучеше все по-неубедително и по-неубедително дори за самия него. А на всичко отгоре най-много го занимаваше въпросът дали под халата тя е облечена, или не.

— Ако не желаехте да ви въвличам, трябваше да се оттеглите, а не да го защитавате.

Тя въздъхна.

— Да, така бе редно да постъпя. Но както отбелязахте, бях съблазнена от алчност. Вероятността да спечеля пет хиляди паунда с едно хвърляне беше прекалено изкусителна, за да я пропусна.

Той вдигна чашата, преструвайки се, че поздравява Софи за заключението й.

— Смъртен грях, освен това — добави Джак.

Тя само леко изсумтя, но очевидно бе съгласна.

— Значи ли, че Филип е изкусен лъжец? — реши да се информира тя.

Джак я погледна ледено и не отвърна.

— Нямам ли право да попитам? — погледна го тя развеселена.

— Бил нарушил дадената дума, по ваше твърдения. Аз непрекъснато го виждам. Предимно в салоните за игра във „Вега“, но понякога и в общите помещения. Ако си въобразявате, че аз прибирам всичките му пари, дълбоко се лъжете.

— Не съм и допускал подобно нещо. — Джак се замисли каква сума изплати на сър Лесли Багуел. Допи си брендито. — Всъщност, с колко сте го оскубали, след като повдигате въпроса?

Тя го изгледа изпепеляващо. Джак продължи да я гледа все така вторачено. После разтърси глава, стана и отиде да си налее още едно питие. Това дотук очевидно нямаше да му стигне. Импулсивно наля чаша шери и я поднесе на госпожа Камбъл.

— Благодаря — изненада се тя.

Отпи от сладката течност и миглите й потрепериха от наслада. Отпи повторно и навлажнените й устни заблестяха от шерито.

Джак не съумяваше да откъсне очи от нея. Боже, тя го омайваше с всяко свое действие. Положи усилия да не плъзне поглед към оголения й глезен или към лъскавите, разпилени по раменете къдрици.

— Най-много няколкостотин паунда — отговори тя на въпроса му със закъснение. Наклони замислено глава. — Не наведнъж, естествено. А и понякога губя.

— Но не често, подозирам.

Тя вдигна краката си върху фотьойла и постави брадичка на коленете. Отпи още веднъж, преди да остави чашата.

— Да, рядко се случва. Той играе самонадеяно.

— Как така?

Светлината от камината огряваше лицето й. Беше придобила замислено изражение. Джак се опита да не гледа голия й палец, подал се изпод подгъва на халата. Беше събула чехлите, без съмнение на госпожа Гибън. Въобще не се покриваше с представата му за шарлатанката, наумила си да докара жертвите си до разорение. Дори да бе подходила изкусно, за да го убеди в своята невинност, тогава тя бе най-добрата актриса, която Джак бе виждал.

— Никога не взема под внимание вероятностите — обясни тя след малко. — Вдига залозите, дори когато е неразумно. Но пък… има дяволски късмет.

— Значи не проявява никакъв здрав разум.

— Настойчив е, защото по-скоро не го е страх да губи — уточни Софи. — Хазартът обаче си остава рисково начинание.

Той го знаеше добре. На по-млади години, преди да стане херцог, самият той обичаше да залага. Никога на зарове обаче; и рядко на карти. Предпочиташе да се обзалага с приятеля си Стюард Дрейк кой ще спечели състезание с карети от Лондон до Гринуич. Или кой ще повали най-много птици по време на лов. Ще успее ли да накара най-красивото момиче в залата да танцува с него, без да разгласява за предстоящото наследяване на титлата?

После обаче херцогството стана негово и той изостави тези фриволни занимания. И без това времето вече не му стигаше. Баща му планираше да доживее до деветдесет, а не да почине на петдесет. Джак, от своя страна, очакваше да води безгрижния живот на наследник дълго, а не да го натоварят с управлението на именията, преди да навърши трийсет.

— Това ли ви допада? — осведоми се той. — Рискът?

Тя се засмя, макар и не особено весело.

— Не. Гледам на залагането като на начин да спечеля, а не да загубя.

— Логиката на отдаден играч — отрече той.

— А вие не сте ли? Именно вие предложихте сегашния странен облог. Любопитна съм защо.

Попаднал в собствения си капан, Джак се загледа в празната чаша. Две питиета бяха достатъчни. Трето — и съвсем щеше да си загуби ума, който тази вечер и без това му изневеряваше.

— Налагаше се да го направя…

— За да ме откъснете от Филип ли? — Тя изсумтя. — Напълно ненужно. Не аз пожелах да седна на игралната маса срещу него. Вече го споменах. Той прекъсна играта ми на вист, но аз знам как да се пазя от Филип. Противно на онова, което си мислите, не желая да докарвам никого до просешка тояга. Не желая да виждам и приятелите си разорени. Смятам го за такъв, но напоследък е станал прекалено настойчив. Ако ме бяхте извикали настрана да ме помолите да го откъснем от игралната маса, щях да помогна. — На устните й се появи дяволита усмивка. — Щеше да ви струва далеч по-малко от пет хиляди паунда.

— Филип желае нещо много повече от приятелство с вас — изтъкна Джак.

Тя застина за миг. Видимо не от изненада. Очевидно знаеше за чувствата на Филип. Джак не успяваше да прецени дали това я радва, или не. Много майсторски умееше да прикрива чувствата си.

В следващия миг тя се превърна в светска кокетка.

— Боже, досега никога не съм разбирала за отношението на някой джентълмен към мен от брат му. — Погледна го очаквателно. — Лудо влюбен ли е в мен? Да очаквам ли предложение за брак? Да не би скоро да ви стана снаха, ваша светлост?

Боже, не! Джак едва се задържа на мястото си при мисълта тази жена да му стане снаха. Щеше да върти Филип на малкия си пръст, а него. Без време щеше да го вкара в гроба, докато наблюдава как двамата си разменят ласки.

— Би било глупаво да приемете, ако ви предложи. Той не разполага със собствено състояние, а пропилява издръжката си на хазарт.

Тя се засмя весело. Джак неволно се усмихна, преди да успее да се възпре.

— Да си бяхте видели изражението! Наистина! — Все така усмихната, тя поклати глава. — Никога не бих приела предложение за брак от Филип, естествено. Нито някакво друго обвързване. От него ще излезе ужасен съпруг и аз…

— Да? — подкани я той, защото тя внезапно млъкна.

Тя си навлажни устните.

— Той е високо над мен по обществено положение, знам — отвърна тя небрежно. — Брат на херцога на Уеър! Никога не бих се захванала с такъв джентълмен.

Не възнамеряваше да каже точно това. Стори й се обаче добър начин да се измъкне.

Джак се наведе, остави чашата и се възползва, за да заеме по-удобна позиция да я наблюдава.

— Повечето жени не биха пропуснали подобна възможност отбеляза той.

— Нима? Е, значи не съм като повечето жени.

Отговаряше на истината, но… как? Какво у нея го привличаше и очароваше, когато бе редно да проявява неодобрение и презрение? Не бива да мисли повече за нея. Трябва да я прогони от мислите си.

— Очевидно е — подхвърли той с равен тон. — Играете комар и не се страхувате да признаете желанието си да печелите. Съзнавате, че Филип ви иска в леглото. Наблюдавах ви как флиртувате с него тази вечер. Същевременно, когато го загатнах, отрекохте да гледате на него като на бъдещ съпруг или любовник. Това ме кара да подозирам, че сядате на игралната маса за нещо повече от няколко гвинеи. Филип очевидно не е достатъчно привлекателна партия за вас. — Наклони глава и я изгледа изпитателно. — Греша ли?

Тя изправи рамене и спусна крака на пода. Сега тя се бе втренчила в него с леко отворени устни.

— Явно доста сте разсъждавали по въпроса.

— Не особено — махна той. — До тази вечер не ви бях виждал. Но знам каква сте всъщност.

Реши, че я е разтърсил. Тя го изгледа с блеснали очи и вдиша дълбоко. Бързо обаче се съвзе.

— Това ще си помислите, естествено — този път усмивката й беше пресилена. — Лека нощ, ваша светлост.

Изправи се и направи реверанс. От движението предницата на халата отново се разтвори леко. Той зърна сянката между гърдите й.

Устата му пресъхна. Нищо; под халата не беше облечена с нищо. Госпожа Камбъл царствено вдигна полите, нахлузи чехлите и без да го удостои с поглед, излезе.

Макар и убеден, че й нанесе директен удар с последния си коментар, той мислеше единствено за босите й крака.