Каролайн Линдън
Греховни облози (20)

Глава 19

Джак се качи в каретата, чакаща го на Тотъм Корт Роуд, зад ъгъла на улицата, където се намираше къщата на Софи. Не искаше да привлича излишно внимание. Отдавна не бе оставал навън толкова до късно. Облегна се на вехтата седалка и се усмихна доволно. Пред очите му се появи образа на Софи, наметнала на голо само семпла домашна роба. Кадифеният му халат й отиваше несравнимо повече. Защо да не й го прати…

Не. Не бива да го прави. Връзката им трябва да остане в тайна. Никой не бива да подозира за нея, защото това ще накърни репутацията й, а тя все пак иска да си намери приемлив съпруг. Мисълта да се омъжи и да бъде в обятията на друг развали настроението му.

Тихо изруга. Членството му във „Вега“ рискуваше да се окаже пагубно. Филип побесня, когато го видя.

— Тук си заради нея — процеди той през зъби.

Какво значение имаше? Джак смяташе да посещава „Вега“ и Филип можеше да избегне присъствието му само ако се откаже да ходи в клуба.

— Госпожа Камбъл ли имаш предвид? — бе отвърнал Джак хладно. — Да. Чух как ставаш за посмешище, като я обсипваш с внимание. Чух и за значителните ти загуби. И на двете трябва да се сложи край. Ако ти не можеш да се откъснеш от „Вега“, аз ще се погрижа за това.

Брат му го бе изгледал свирепо и дълго недоволства, но все пак се подчини и не приближи Софи. И по едно време, както се бе надявал, Джак я зърна. Тръпката, която премина през тялото му обаче, бе краткотрайна, защото тя беше с мъж; мъж, който стоеше фамилиарно близо до нея, говореше й и я караше да се усмихва. Предложи й ръката си и я отведе на място, където Джак не я виждаше и това го изпълни с мрачна и горчива ревност.

Подпита и скоро разбра името на придружителя й: Джайлс Картър, джентълмен от почтено семейство и известно състояние. Всички го описваха с ласкави думи: бил честен, разумен и дори донякъде остроумен. Сам се убеди, че не е грозен, или недъгав. На Джак му идеше да го фрасне в лицето.

Самият Джак не бързаше да дава брачни обети, но знаеше как става. Мъж като Картър бе изгодна партия, особено за жена без близки или връзки и репутация на ръба на почтеността. Подозираше, че Софи има тайни, но нямаше право да изисква да ги сподели. За краткотрайна връзка в Алуин Хаус те нямаха значение, но сега той искаше далеч повече от нея: компанията й, времето й, вниманието й, доверието й.

Каретата спря близо до Уеър Хаус; той слезе и плати. Колелата затракаха по калдъръмената улица, а Джак извървя разстоянието до дома си пеша.

Независимо от късния час го чакаше прислужник, за да отвори вратата. Джак му връчи пелерината и шапката си и го прати да си легне. В този час къщата бе тиха като гробница. Все още обзет от възбуда, той взе лампа, тръгна по коридорите и се озова в кабинета. Наля си чаша бренди, но отпи само глътка. Какво криеше Софи?

Вече се досещаше, че се занимава с хазарт, за да натрупа състояние. Не беше похвално, но не бе и престъпление.

Подозираше, че си търси съпруг. Това правеха и много други жени в Лондон. Въпреки това го покани в дома си и сама наруши условието повече да не се виждат.

Но все пак не разбираше напълно всичко. Ако тя иска състояние, той ще я отрупа с лукс. Нима не предложи да й купи къща? Изтръгна от него обещание да не споменава за случилото се в Алуин Хаус, а го прие в леглото си тази вечер. Беше силно увлечен по нея, но сега вече имаше чувството, че полудява.

Или всичко е голям номер? Нима попадна в ръцете на изкусна измамница? На жена, която се нуждае от пари и играе комар, избягвайки неплатежоспособните? Да не се е включил в лов, където той не е ловецът, а преследваният? Да не е на път да го използват и отново да го унижи жена?

Изруга и въпреки волята си се замисли за Порша. Стана, отключи чекмедже на писалището, извади миниатюра и се загледа в лика и.

Изглеждаше млада и невинна, но в съзнанието му бе по-коварна от Ева. С високите си скули и руси къдрици го заплени от пръв поглед; въобразяваше си, че и той е направил същото. Приемаше вниманието му, усмихваше се на всяка негова дума, дори му позволи да я целуне. Беше красива, жизнена и необикновена. Обичаше да язди и ценеше изкуството. Учеше руски, а не френски, като повечето млади дами, защото четеше за царския двор и й беше интересно. Бащата на Джак я одобряваше, а нейните родители го насърчаваха в ухажването. За негова изненада Джак се готвеше да се съгласи с всички и да се ожени за нея. Въобразяваше си, че е влюбен.

И тогава тя избяга с друг. Придружена от прислужница, излязла да си купи шапка, измъкнала се през задната врата на магазина и се понесла с чакащата я карета на север. Едва по-късно той узна, че въпреки неодобрението на баща й, графът на Фарнсуърт, била тайно сгодена за флотски офицер. Порша флиртувала с Джак, докато крояла планове как да избяга при любимия си в Шотландия, където брак е възможен без родителско разрешение.

Беше му оставила кратка бележка с молба да я извини, ала скоро Джак разбра цялата истина. Смятала го за ленив млад мъж, който чака единствено да наследи титлата и постепенно да се превърне в ленив стар мъж. По онова време се водеше война и нейният флотски офицер вече се беше прочул с безстрашие и дързост при нападение на испанско пристанище. Пред приятели беше казала, че Джак щял да остане известен само като поредния херцог на Уеър, докато възлюбеният й щял да бъде запомнен като герой. Искала човек на действието, а не мъж, получил в наследство това, което го прави желан.

Джак внимателно прибра миниатюрата в писалището. Отдавна преживя шока, че са го пренебрегнали заради друг. Порша бе проявила безсърдечие и пресметливост; беше го използвала, докато постигне целта си. По онова време той смяташе сърцето си за разбито, но усещането скоро избледня. По-скоро остана огорчението, че никой не го желае такъв, какъвто е. Месец след бягството на Порша осмият херцог на Уеър, бащата на Джак, почина. На двайсет и четири години, напълно неподготвен, Джак наследи многобройни имения, огромно богатство и тежките задължения да управлява херцогството.

По-щастливите му приятели, все още ненаследили семейните титли, или нямащи какво да наследят, се шегуваха, че сега всяка жена ще бъде негова, стига да я поиска. Слаба утеха — нали жената, която мислеше, че обича, избяга с друг? Беше настъпил краят на безгрижните му дни; на раменете му тежаха огромните задължения на херцог. Всяка жена вече виждаше в него само средство, за да стане херцогиня.

Първа Софи Камбъл го накара да мисли, че не се интересува от титлата му. Защо не се поддаде на чувствата си? Защо не се ожени за жена, която желае.

Но искаше ли да се ожени за нея? Можеше ли да се реши на такава крачка само седмици след като я срещна?

Ти не я познаваш, съскаше съвестта му.

Колкото и да се различаваше Софи от Порша, тя продължаваше да има тайни; тайни, които не възнамеряваше да разкрие.

Какво всъщност криеше Софи?