Каролайн Линдън
Греховни облози (19)

Глава 18

Почти не чу какви нареждания даде Джак на кочияша — толкова силно биеше сърцето й. Едва след време намери сили да пророни:

— Станал си член на „Вега“, както дочух.

— Да. — Под прикритието на пелерината й постави ръка върху нейната. Пръстите му погалиха кокалчетата й и се плъзнаха към китката, където разкопчаха ръкавицата й. — Само така можех да спазя обещанието си към теб.

— Много повече е, отколкото очаквах — изрече тя бавно, защото той свали ръкавицата от ръката й, с което предизвика тръпки по цялото й тяло. — Знам какво е отношението ти към комара.

Усети кожата му върху своята. Кога бе свалил ръкавицата си той?

— Не е задължително да играя комар, докато съм там. Приеми го като оправдание само да присъствам. Каквото и да говорят хората за мен, не съм от камък, а изминалата седмица ми се стори…

— Такава беше.

Каретата спря на Алфред Стрийт, Джак отвори вратата, слезе и й помогна и тя да направи същото. Подаде й ръка, за да я съпроводи до входа.

Бог да й е на помощ. Решението й да продължи да живее както досега, да зарови дните, прекарани с него, дълбоко в сърцето си се стопи.

— Влез — прошепна тя, преди да успее да се спре. — Остани при мен.

— Момент — усмихна се той широко, върна се при кочияша, каза му нещо и каретата отпраши. — А прислужниците ти? — попита Джак, застанал отново до нея.

— Имам само една. Колийн. Умее да си държи езика.

— Чудесно. Отведи ме в леглото си — прошепна той и я гризна по ухото. — Каретата ще се върне след два часа.

Защото не биваше да остава. Сигналът трябваше да пробуди здравия й разум. Вместо това тя го хвана за ръката. Нямаха време за губене.

Едва стигнаха до спалнята й и той я взе в обятията си.

— Знаеш ли как щях да те обладая върху писалището, когато се появи в дома ми? — попита Джак, докато сваляше пелерината и шапката й.

— Нямаше да възразя.

Усилията й да го разсъблече бяха възпрепятствани, защото ръцете му ненаситно обхождаха тялото й. Пулсът й бе толкова ускорен, че само по чудо тя не припадна. Той притисна тяло към нейното.

— Разбрахме се… — подхвана задъхано тя. — Не е разумно…

— Не е, но не ме интересува. Боже, Софи, желая те повече от всякога.

Сърцето й се качи в гърлото. Обичам те, помисли си тя.

— И аз — прошепна тя.

Устните му се впиха в нейните. Някак се озоваха в леглото. Той плъзна ръка по вече разголената й гръд.

— Сега, когато си легнала така съблазнително, люби ме, скъпа. Пусни ме в себе си.

По страните й плъзна руменина. Той протегна ръка и докосна деликатната зона между краката й.

Тя усети члена му, готов да се намести в интимните й части. В следващия миг Джак проникна в нея.

Веднага и с усмивка подхвана неговия ритъм. Това го изпълни с блаженство. Не откъсваше очи от разпилените по страните й кичури и сияещото й лице. Самият той изпитваше невероятно блаженство да обладава тяло, на което не можеше да се насити; усещането беше фантастично.

Съвсем скоро двамата се отдадоха на обзелата ги страст. Ритъмът на движенията им ставаше все по-бърз и той се обезпокои, да не би да се освободи, преди тя да намери своята наслада. Тъкмо усети, че повече не издържа и тя отметна глава и извика.

Двамата едновременно потрепериха от сладостни конвулсии.

Тя притисна буза към гърдите му. Долавяше учестените удари на сърцето му и безмълвно произнесе: Обичам те.

— Ако всяка вечер във „Вега“ завършва така, няма сила, която да ме спре да не ходя там — промълви той след време.

— За пръв път завършвам вечер във „Вега“ с херцог в постелята — засмя се тя.

— Стига аз да съм херцогът, препоръчвам да го правиш по-често.

Тя се усмихна, но малко разтревожено. Отдръпна глава, за да вижда лицето му.

— Това какво означава? В Алуин Хаус се разбрахме, че всичко между нас е свършило.

— А ето ни сега тук. Признавам: не съм в състояние да се контролирам, когато става въпрос за теб. Каквото си готова да ми дадеш, ще го приема.

Вземи ме цялата и завинаги, бе на път да извика тя, но се отказа. Вместо това без никакво колебание заяви:

— Искам да се виждаме.

— Съгласен съм — увери я той, усмихнат доволно.

— При всяка възможност — продължи Софи. — Знам, не желаеш Филип да разбере…

Той я накара да млъкне с целувка.

— Само заради теб. Мен не ме интересува. Единствено опасенията ми какви ще са последствията за теб, ако се разчуе за нас, биха ме държали далеч. С времето Филип ще преодолее накърнената си гордост, но за нищо на света няма да му позволя да опетни репутацията ти, докато още се чувства засегнат.

Репутацията й беше важна, защото се опитваше да си намери приемлив съпруг. Ако стане метреса на Джак, това никога нямаше да се случи. Но даже с риск да не осъществи Големия си план, пред себе си признаваше, че ще е далеч по-щастлива с Джак, отколкото омъжена за симпатичен дребен благородник. Нямаше ли да съжалява до края на живота си, ако се откаже от Джак заради приемлив, но лишен от страст брак?

Софи не знаеше. Доверяваше се на инстинктите си от дванайсетгодишна, ала в момента не се чувстваше сигурна в нищо.

Джак не й обещаваше нищо повече от връзка. Дали да рискува?

— Софи — прекъсна мислите й Джак нежно. — Върху каквото и да разсъждаваш, престани. Доби страшно унил вид.

Постави ръка върху голите му гърди. Реши да се наслади на момента.

— Представях си какви маневри трябва да предприемам, за да се срещаме пред „Вега“ всяка вечер и по възможност да се озоваваме тук.

Той се засмя.

— Ще гледам да те улесня в това отношение.

После отново я люби. Бавно и нежно. През цялото време и двамата не можеха да се наситят един на друг.

След време тя задряма с глава върху рамото му, докато ръцете му я обгръщаха свойски.

Той стана от леглото и Софи се разсъни. Въздъхна недоволно, докато той събираше разпилените си по пода дрехи.

— Каретата скоро ще дойде.

— Ще ми се да не си тръгваш — прошепна тя, без да се замисли.

— Трябва — отвърна той и си намести вратовръзката.

В съзнанието й отново се мярнаха всички последствия, на които се излагаше.

— Знам… — Изпитваше непреодолимо желание да му каже: „Остани“, но се въздържа и само добави: — Повечето вечери ходя във „Вега“ към осем-девет.

Погледна я със сините си очи.

— А кога си тръгваш?

— Не преди три. Но бих могла и по-рано.

— В един — определи той. — Ще намирам начин да стигна дотук. Целуна я. Отначало — леко, а после доста по-настойчиво.

Тя станала го изпрати и да сложи резето на вратата. На прага Джак опря устни в челото й.

— Лека нощ, скъпа. До утре вечер.

— Лека нощ, Джак.

Загледа се как се отдалечава. Висок, строен и прекалено елегантен за скромния й квартал. Затвори вратата и дръпна резето.

Ставаше въпрос за връзка. При това — най-вероятно — краткотрайна. Но, Боже, възнамеряваше да се наслади на всеки миг.