Каролайн Линдън
Греховни облози (2)

Глава 1

1819 година Лондон

Клуб „Вега“ заемаше любопитно положение в Лондон. Закътан в задънена улица близо до площад „Сейнт Джеймс“, той се намираше между богатството и елегантността на квартал Мейфеър и бруталната нищета на бедняшките къщурки в Уайтчапъл. Всеки — херцог и докер, дама и лека жена — можеше да кандидатства. Към щастливците, одобрени да получат сребърната плочка, знак за членство, имаше само две изисквания:

Плащай си дълговете. Дръж си езика зад зъбите.

Според мълвата членовете полагали клетва да не разкриват какво се случва между стените на „Вега“; според мълвата, защото никой не можеше или не искаше да го потвърди. Запитан направо, всеки член твърдеше, че не знае нищо и бързо се отдалечаваше. Дори най-запалените клюкари не успяваха да изтръгнат повече подробности за клуба, където насърчаваха комара. Затова клетвата за запазване на тайната се бе превърнала в легенда. Това, от своя страна, насърчаваше разпространението на всякакви истории какво всъщност се случва.

Джак Линдвил, херцог на Уеър, знаеше всичко за „Вега“. Клубът бе проклятието на живота му, макар никога да не стъпваше там. По-малкият му брат, Филип, обаче бе чест посетител, заедно с приятелите си. Канеха от време на време и Джак да ги придружи, но той винаги отказваше. Не заради чара му и интелигентността му бе добре дошъл на техните маси. Младите мъже с фиксирани доходи — дори значителни фиксирани доходи — винаги търсеха богаташи, срещу които да играят, а, както Филип често му напомняше, Уеър бе сред най-богатите херцози в Англия.

В този смисъл Джак бе желана плячка за приятелите на Филип и техните празни джобове. За тяхно съжаление обаче Джак не бе глупак и отказваше да играе. Малко лош късмет и човек можеше да си съсипе живота.

Тази мисъл го накара да стисне устни, когато каретата пое по Сейнт Мартинс Лейн, на път за клуб „Вега“. Филип твърдеше, че именно на лош късмет се дължи последната му значителна загуба — двойка спатия, когато се нуждаеше само от коя да е по-голяма карта от тройка. Филип бе убеден, че правилно е изчислил вероятността да му се падне такава, но крупието е допуснало грешка, ала не смееше да го обвини направо — какъв смисъл има да рискува членството си. В резултат обаче подписа разписка за почти две хиляди лири, а не бе в състояние да ги плати.

Филип се разкая. Извини се, задето иска подобна услуга. Обеща никога повече да не се повтори, макар вече няколко пъти да му се беше случвало. Той също така сподели какво го е сполетяло с майка им, която нахълта в кабинета на Джак и настоя той да уреди дълга, за да не бъде унизен публично Филип.

Отначало Джак не искаше и да чуе. Филип сам си го беше докарал до главата и щом бе достатъчно мъж, за да подпише разписка за такава крупна сума, нека е достатъчно и мъж да измисли как да се издължи. Но майка им прибягна до всичко: спореше, умилкваше се, плачеше и гневно обвиняваше Джак в пълно безразличие към семейната чест. Най-накрая по-големия й син склони. Решеше ли нещо херцогинята, нищо не бе в състояние да я откаже.

Каретата спря. Кочияшът отвори вратата и Джак слезе. Щеше да плати дълга на Филип, но не без последствия. Брат му разполагаше с независими доходи — благодарение на майка им, — но получаваше и средства от имотите на херцогството, които Джак ръководеше. Седем години бе посветил да разработва тези имоти и проклет да е, ако позволи трудът му да се окаже напразен заради лошия късмет на Филип на игралните маси.

Стиснал устни, влезе в клуба. Едър мъж в безупречно вечерно облекло застана пред него, преди да е направил и две крачки.

— Добър вечер, сър. Как да ви помогна?

— Тук съм да се видя с Дашуд — отвърна Джак, назовавайки собственика на клуба.

Извади визитка и я подаде на мъжа.

— Той очаква ли ви?

Джак се усмихна мрачно.

— Смея да твърдя, че няма да се изненада от посещението ми.

Филип не се стесняваше да споменава наляво-надясно семейното име. Ако господин Дашуд бе наполовина толкова предпазлив, колкото гласеше репутацията му, вероятно бе очаквал посещението на Джак от момента, в който Филип бе подписал разписката.

Управителят го изгледа изпитателно.

— Вероятно няма. Бихте ли изчакали в трапезарията?

Боже, не! Ами ако види познат и го въвлекат в разговор?

Джак искаше историята да приключи възможно най-бързо и за предпочитане да не се разчуе.

— Ще изчакам тук!

Тонът му даде да се разбере, че не желае да го бавят.

— Защо не се включите в едно-две раздавания? — предложи мъжът.

Над рамото му Джак виждаше основния игрален салон. Не беше претрупан или богато украсен, както очакваше; напротив — изглеждаше изтънчен; приличаше на обикновен салон за мъже, но… присъстваха и жени. Не леки жени, вкопчили се в ръцете на джентълмените, а дами от обществото. Веждите на Джак се стрелнаха леко нагоре, когато зърна лейди Ротеруд да играе вист.

— „Вега“ не изключва присъствието на дами — отбеляза управителят, проследил погледа му. — Някои господа се изненадват, но скоро започват да виждат предимствата.

Джак стисна устни. Празноглави жени можеха да загубят цяло състояние също като безразсъдните млади мъже.

— Без съмнение.

Запита се дали Филип някога е губил значителна сума от жена, но реши, че е без значение. Изгубените пари си остават изгубени.

Все пак любопитството му се събуди. Дами да залагат наравно с мъжете? Голяма новост. Управителят се отправи да извика господин Дашуд, а Джак пристъпи напред да погледне салона иззад паравана от палми.

Разпозна Ангъс Уитли и Фъргъс Фрейзър — приятели на Филип. Седяха на маса с един мъж и жена в яркочервена рокля, с гръб към него. Тъмната й коса бе вдигната на кок и разкриваше бледата й кожа. На шията имаше тънка черна панделка, вързана на фльонга на тила, а краищата й се спускаха игриво и изкушаваха мъж да ги дръпне.

Погледът на Джак се задържа върху жената. Защо ли е станала член на клуб, където се играе комар? Всяка почтена представителка на нежния пол би се посвенила да го направи. Лейди Ротеруд, макар и виконтеса, бе известна със своята екстравагантност. Но друга? Какви ли са изискванията за членство, запита се той; различни ли бяха за мъжете и за жените? Но едва ли са много строги, след като Филип е станал член; Филип, чиято препоръка се свежда до знатното му име, значителния му чар и невероятния му късмет на карти.

Уитли възкликна и хвърли картите. Фрейзър се засмя, предвкусил победа. Пресегна се да прибере купчината пари от средата на масата, но жената го спря с докосване по китката. Джак не чу какво му каза, но по шокираното изражение на Фрейзър предположи, че новините не са добри. Третият мъж показа картите си и се разсмя гръмко, което стана причина мнозина глави да се обърнат към тях. Очевидно жената бе спечелила.

Вместо да се смути, задето е станала център на внимание, тя видимо изпита удоволствие. Промълви нещо, Уитли прихна, а неколцина от съседната маса се засмяха. Джак не виждаше изражението й, но явно бе доволна, ако съди по начина, по който наклони глава. Събра парите, а Уитли разбърка картите и започна да ги раздава.

Нищо чудно защо брат му харесва това място. Джак се запита дали Филип познава жената в червената рокля.

— Ваша светлост — обади се глас зад гърба му. Джак се обърна, отърсвайки се от тези мисли без съжаление. Управителят се беше върнал. — Господин Дашуд ще ви приеме.

Преведе го през врата, дискретно прикрита от палмите, после по коридор до втора врата. Поклони се, почука и я отвори. Джак влезе.

— Никалъс Дашуд на вашите услуги, ваша светлост. — Собственикът, висок строен мъж с изсечени черти, се поклони. — Извинете за забавянето. Не ви очаквах.

— Тук съм заради дълга на брат ми.

Устните на Дашуд се извика в лека усмивка.

— Той спомена, че вероятно ще се появите.

Джак потисна яда си, предизвикан от самоувереността на Филип, че не само ще го измъкне от тази каша, но и да го спомене пред Дашуд. Трябваше да се досети; Филип бе достатъчно безсрамен да се изнизва от всякакви неприятни ситуации.

Собственикът отиде до писалището и взе лист хартия.

— Две хиляди сто и двайсет паунда.

Джак си пое дълбоко въздух, за да се въздържи наново. Филип бе излъгал и за това, като обяви, че дългът му е по-малко от две хиляди.

— Разрешете да погледна.

Дашуд му подаде разписката с тънка усмивка. Очевидно непрекъснато се справяше с подобни проблеми. Бегъл поглед увери Джак, че почеркът е на Филип. Обещаваше да възстанови тази голяма сума на сър Лестър Багуел.

— Обичайна практика ли е да гарантирате връщането на дължимото от членовете ви? — попита Джак, връщайки разписката.

— Аз не гарантирам нищо. — Дашуд се облегна на писалището. — Членовете разполагат със свободата да си разменят разписки или средства директно. В някои случаи предпочитат да ги връчат на мен. Не им ставам гарант, а го правя като услуга. Нещо като посредник съм. Във „Вега“ имаме много малко правила, но едно от най-важните е да си плащаме дълговете.

Това означаваше, че сър Лестър се е опасявал дали Филип ще се издължи и е искал Дашуд да приложи правилото на клуба. Мислено проклинайки брат си, Джак написа с мрачно изражение искане до банката си за сумата. Мълчаливо го подаде на Дашуд, а той му връчи разписката на Филип.

— За мен беше удоволствие, ваша светлост — обяви домакинът, придружавайки го до вратата. — Ако някога търсите маса, на която да играете, надявам се да се върнете във „Вега“.

Как ли пък не, помисли си Джак.

Дашуд го изпрати чак до преддверието. През листата на палмите Джак неволно хвърли поглед към главния салон. Разполагаше с тържественото обещание на брат си в продължение на месец да не сяда на масите за залагане като наказание за безразборното му харчене. Вероятно това бе начин да научи някакъв урок и да хвърля на вятъра по-малко пари. Филип едва ли щеше да е в салона… Виж, дамата в червената рокля… Изпитваше странно желание да види лицето й. Любопитно му бе що за жена е готова да играе комар.

За негово изумление зърна чернокосата глава на брат си в средата на салона; малка група се бе събрала до масата. Джак застина на място. Филип бе нарушил дадената дума и правеше залози не по джоба си, като без съмнение обясняваше, че брат му ще покрие загубите днес, утре и завинаги. Докато наблюдаваше, зяпачите около масата нададоха възгласи, а Филип вдигна ръце и се засмя.

Джак познаваше този жест. Подсказваше, че Филип губи. Той винаги губеше със замах, смееше се и си придаваше безгрижен вид. Едва по-късно, когато осъзнаеше последствията от загубата си, се разкайваше. Доколкото току-що бе уредил изплащането на голяма сума, загубена на комар, Джак се чувстваше напълно в правото си да извлече брат си от клуба, преди да затъне отново, както бе най-вероятно да стане. Играеше на зарове — игра, зависеща напълно от шанса. Джак се извърна, мина край Дашуд и влезе в салона.

— Падам — заяви Филип галантно, докато Джак се приближаваше, — но поне е от най-красивата жена в Лондон.

Хората наоколо се засмяха.

Идиот, помисли си Джак, с усилие пристъпвайки към масата. За да не падаш, е достатъчно само да престанеш да играеш. Дашуд щеше да преустанови членството на Филип, ако Джак откаже да плати новия дълг. Джак нямаше нищо против да откъсне брат си от игралните маси в Лондон. Прие да посвети живота си на ръководенето на именията на херцогство Уеър, но проклет да е, ако допусне Филип да пропилее семейното състояние.

Застана до масата, но по случайност се озова срещу брат си. Без да го забележи, Филип се поклони церемониално и подаде заровете на жената — онази в червената рокля, която преди малко играеше на карти с безразсъдните приятели на Филип.

— Благодаря, сър — засмя се тя приветливо. — Винаги е удоволствие да се печели от теб. — Вдигна ръката със заровете до устните си. — Пет — обяви тя, преди да ги хвърли.

Хората наоколо затаиха дъх, а Джак не бе в състояние да откъсне очи от жената.

Не беше класическа красавица, но определено въздействаше хипнотизиращо с овалното си лице и очи с цвят на шери. Сребърен медальон с капаче висеше на черната кадифена панделка, вързана на шията. Когато се наведе напред, за да събере отново заровете, преди да ги хвърли, Джак зърна бюста й, който заплашваше да изскочи от червеното деколте. Тя се изправи и погледна Филип кокетно. Джак най-после откъсна очи от нея и се обърна навреме, за да види заинтересуваното изражение върху лицето на брат си.

През ума му минаха две мисли.

Първо — тя е омайна стройна сирена. Захласнат в деколтето й, Филип не забеляза колко всъщност загуби.

И второ: Джак я желаеше.