Каролайн Линдън
Греховни облози (16)

Глава 15

На Софи никак не й се ходеше във „Вега“, но в осем вечерта вече изкачваше стъпалата към клуба.

— Добре дошла, госпожо Камбъл — поздрави я Форбс, управителят, и пое пелерината й. — Чувствате се, надявам се, добре тази вечер.

Ако проявяваше любопитство какво е станало между нея и Джак — не Джак, а херцога! — поправи се тя, не му пролича. Усмихна му се лъчезарно.

— Благодаря, добре съм.

— Господин Дашуд иска да говори с вас, когато ви е удобно.

— О? — Софи се стегна, но побърза да се отпусне. Никого няма да подведе, щом трепва като мишка всеки път, когато я заговорят. — В момента съм свободна, ако е на разположение.

— Насам — поведе я той към кабинета на Дашуд.

Боже, за какво ли става въпрос? Форбс очевидно е инструктиран да я заведе, щом се появи. Дали не е нарушила някое правило и сега предстои да й отнемат членството? Беше стъпвала в кабинета на собственика само три пъти — когато кандидатства да стане член и два пъти, когато спечели достатъчно солидни суми, за да й бъдат връчени лично от господин Дашуд.

Форбс почука на последната врата в коридора и я отвори.

— Госпожа Камбъл, сър — обяви той.

— Благодаря, Форбс. Госпожо Камбъл, радвам се да ви видя отново във „Вега“.

— И на мен ми е приятно да съм отново тук.

— Настъпи суматоха, след като си тръгнахте последния път.

Тя вирна брадичка. Очакваше подобен развой.

— Съжалявам, но…

— Не се съмнявам. Не одобрявам подобни облози в моя клуб.

Лицето й пламна.

— И аз не съм склона да ги правя. Негова светлост настоя.

— Но вие се съгласихте.

— Да. Беше грешка.

— Надявам се да не се повтаря. Ако желаете подобни облози. — Той сви рамене. — Има много места, където са приемливи, но не и във „Вега“.

Лицето й продължи да гори, но успя да изрече:

— Беше временна лудост от моя страна, а и от страна на негова светлост. Не го познавах дотогава. Предложи го, предполагам, за да не играя повече на комар с брат му, лорд Филип. Дочух за напрежение между двамата братя, свързано с комарджийски дълг. Облогът беше направен в изблик на гняв.

Господин Дашуд я погледна скептично.

— Тежко наказание за вас, не толкова тежко за лорд Филип — подметна собственикът.

— Облогът обаче не беше изпълнен — побърза да уточни тя.

— Но оттогава не сте идвали тук.

— Бях неразположена. — Колийн беше казала на двама души, че господарката й е на легло. Така историята й звучеше правдоподобно. — Сключих сделка с негова светлост. В замяна на обещанието ми да не залагам повече срещу лорд Филип, той да ме закара вкъщи. — Отговаряше на истината, макар да се бе случило едва тази сутрин. — Онази вечер настинах в дъжда и останах на легло няколко дни.

Той я изгледа изпитателно, но смени темата.

— Още нещо, госпожо Камбъл. Касае сметката ви тук.

— Да?

Стомахът й се сви. Какво не е наред със сметката й?

— Спечелихте над шестстотин паунда от херцога на Уеър. Изпълних желанието му и ги вписах към вашата сметка. Разпишете тук и средствата ще бъдат изискани, за да са на ваше разположение.

Подаде й писалка.

Софи въздъхна облекчено.

— Разбира се — промълви тя и се разписа.

Шестстотин паунда! Това си беше едно малко състояние. Никога не бе печелила толкова голяма сума. Какво щеше да си помисли Джак, когато се наложи да я изплати? Щеше ли да обърне внимание?

Излезе от кабинета със замаяна глава и се отправи към игралните салони. Посрещна я кратко шушукане, когато се появи. Не я зяпаха откровено, но тя долавяше отправените към нея любопитни погледи. Кимна на неколцина познати, като си повтаряше да се държи непринудено и естествено. Някои отвърнаха на поздрава й, но я гледаха изпитателно, което я напрягаше. Боже, вечерта едва започваше, а вече се чувстваше изтощена.

Почти подскочи, когато зад нея се разнесе глас:

— Добър вечер, госпожо Камбъл.

— Господин Картър! Радвам се да ви видя отново.

— Да. Минаха няколко дни.

Той й се поклони, ала изражението му остана неразгадаемо.

Тя му се усмихна извинително и подхвана:

— За жалост не бях добре. Настинах от дъжда. Бях неразположена и нямаше как да ви приема, когато се отбихте.

— Прислужничката беше доста нервна.

— Така ли? — престори се на изненадана тя. — Нямам представа защо. Вероятно заради привлекателното ви лице, сър — усмихна се Софи.

Той я изгледа така, сякаш искаше да й повярва. Софи едва издържа. Та той бе почтен човек. Тя го харесваше, а ето — лъжеше го. Сведе очи и стисна ръце.

— Не. Трябва да знаете защо ме нямаше. Чувствах се… унизена от поведението си онази вечер. Изпуснах си нервите и допуснах да бъда въвлечена в неща, които не биваше. Затова чак сега се появявам във „Вега“. — Погледна го. — Разбирате ме, надявам се, и ще ми простите.

Изражението му се смекчи чувствително.

— Разбирам. — Поколеба се. — Значи херцогът не е.

— Позволи ми да се прибера и се извини за разигралата се сцена. И двамата съжалихме за ужасния облог още щом излязохме от „Вега“.

Подбираше внимателно думите си. Наистина не искаше да лъже безогледно. Джак я отведе вкъщи и се извини, но тя спести на господин Картър, че това е станало едва тази сутрин, а не преди четири дни.

В този миг се сепна. В другия край на салона се бе появил лорд Филип Линдвил. Косата му бе разрошена, изражението — мрачно. Тъмните му очи огледаха салона. Тя сведе глава с надеждата да не я забележи.

— Какво има, скъпа? — попита я господин Картър загрижено.

Тя не пропусна ласкавото обръщение и го прие като положителен знак.

— Лорд Филип е тук. Не желая да го видя — обяви тя спонтанно.

Не само обеща на Джак, но и голяма част от симпатията й към Филип се бе стопила. Той беше безразсъден и безотговорен и съзнателно я използва, за да се надсмее на Джак. След време вероятно щеше да му прости, но не и сега.

— Тогава няма — заяви господин Картър и я поведе към съседния салон.

Настаниха се на спокойна маса и господин Картър поиска карти. На Софи не й се играеше, но съзнаваше, че е наложително. Нали затова е във „Вега“. Ако не играе, ще привлече внимание. Освен това нищо от Великия й план не се бе променило.

Софи, прекалено разсеяна от присъствието на Филип, загуби десет паунда.

Картър я погледна леко изненадан и отмести стола си.

— Желаете ли чаша вино, госпожо Камбъл?

Изпълнена с благодарност, Софи се изправи. С появата си във „Вега“ тази вечер направи първата крачка. Засега това стигаше.

До утре част от изненадата ще премине, а до вдругиден — още по-голяма част; съвсем скоро всички ще се отнасят с нея както обикновено.

— Много мило предложение, господин Картър, но е време да си вървя. Явно не съм се възстановила напълно, както смятах. Появи се главоболие.

— Да, малко сте пребледняла.

Предложи й ръка, която тя охотно прие, и поеха към вратата на салона. За нейно огромно облекчение от Филип нямаше и следа. Явно бе в някоя от игралните стаи. Джак щеше да му е бесен, но това не я засягаше. Не бе проблем, който да разреши тя. Искаше единствено да се прибере вкъщи. Май този път наистина се разболяваше.

Почти стигнаха до засадените в саксии палми близо до входа и някой застана пред нея.

— Ето те най-после. Добър вечер, госпожо Камбъл.

Тя се стресна и за малко да извика от изненада. Филип Линдвил й се поклони толкова церемониално, че изглеждаше почти подигравателно. Високият и ясен поздрав привлече вниманието и почти всички в салона извърнаха глава към тях. Не й оставаше друго, освен да спре, за да не предизвика нова сцена. Стисна зъби, направи реверанс и промълви:

— Добър вечер, сър.

Филип погледна мъжа до нея.

— Добър вечер, Картър.

Компаньонът й кимна вдървено.

— Линдвил, ще трябва да ни извиниш. Точно се каня да изпратя госпожа Камбъл до дома й.

Веждите на Филип се вирнаха насмешливо.

— Тя се прибира? Не може да бъде. Още няма десет часа, а дамата не е била във „Вега“ няколко вечери. Не ни лишавай от приятната й компания.

— Ласкаете ме, сър — насили се да се усмихне тя. Дръж се естествено, напомни си Софи. — Наистина съжалявам, но не ми е добре.

— Нима? Но нали вече лежахте болна няколко дни? Тревожите ме, госпожо Камбъл.

— Много мило, но няма защо. Просто имам главоболие. — Един здрав сън ще ме оправи.

— Не, не. Чаша вино е по-подходящо. — Леко избута Джайлс Картър настрана и застана до нея. — Останете, моля ви.

Софи вирна решително брадичка и го погледна в лицето; толкова приличаше на Джак, че сърцето й се сви.

— Не и тази вечер, сър — отказа тя упорито.

— Чу отказа на дамата, Линдвил — обади се Картър.

Очите на Филип притъмняха. Стисна устни и процеди:

— Да повикаме лекар. Положението май е сериозно. Няколко дни беше болна, а сега отново се чувства неразположена. Всъщност се разболя веднага след появата на брат ми, нали? — Усмихна се саркастично. — Признавам, присъствието му и на мен ми действа зле.

— О, не — отвърна тя спокойно, за да не звучи раздразнена като него. — Не бях сериозно болна. Обикновена настинка. Но подцених състоянието си, когато се появих тази вечер тук.

Филип погледна Джайлс.

— Картър, остави ме насаме с госпожа Камбъл за малко. — Постави ръка върху сърцето си. — Наистина се безпокоя за нея.

Той се кани да направи сцена, помисли си Софи. Дори вече започна. Кимна към Картър, който неохотно се отдръпна.

Софи погледна Филип и си напомни, че в никакъв случай не бива да го зашлеви, колкото и да го заслужава.

— Главата ме боли и нямам сили да споря — обяви тя.

Той я погледна обиден.

— Кой казва, че ще спорим? Искам да поговорим. Отговори ми на един въпрос: брат ми предприе ли дръзки действия спрямо теб?

— Не! — веднага защити тя Джак.

— Съвсем ли нищо? — продължи настойчиво той. — Ако го е направил, ще съжалява.

— Филип, това е лудост!

— Кое?

— Правиш ме за посмешище. Излагаш и себе си. Моля те, престани!

— Не желая подобно нещо, госпожо Камбъл… Софи.

Тя го погледна с укор.

— Помисли, милорд. Настояваш да стоя тук и да разговарям с теб. Отпрати господин Картър, който ме съпровожда. Онази вечер се намеси и прекъсна играта ми на вист с господин Уитли и господин Фрейзър и настоя да играя комар с теб.

За миг той я погледна шокиран, но после придоби разкаян вид.

— Не си дадох сметка, но си права. Съжалявам.

— Компанията ти ми допада, но искам да ме разбереш — трябва да мисля за репутацията си.

Той се засмя.

— Нима? Репутацията е досадно нещо. Слава богу, брат ми е абсолютен сухар. Никой друг не би останал безразличен към теб.

Тя се питаше дали нарочно й устройва капан, и, ако е така, то успя. Вътрешно кипеше от гняв. Той обаче продължи невъзмутимо:

— Искам само да знам как се държа брат ми с теб.

— Не! Няма да ти отговоря. Нямаш право да ми задаваш подобен въпрос. Ако те интересуват действията на брат ти, питай него. Нека той ти отговори, не аз!

Настъпи тишина. Филип видимо се бореше да се овладее. Лицето му продължаваше да изразява подозрение, но все пак успя да промълви:

— Извинявай. Истински се притеснявах за теб.

— Добре съм. Но съм уморена и ме боли глава. Лека нощ.

Франк, прислужникът, донесе пелерината й. Филип я взе от ръцете му и я наметна на раменете й.

— Позволи ми да те изпратя — помоли той. — Така ще съм по-спокоен, че всичко е наред.

Да, Филип бе нехранимайко, но компанията му й допадаше. Умееше да я забавлява и да я разсмива. Не очакваше обаче да изпитва интерес към нея. Подобно нещо не й бе минавало през ума. Не възнамеряваше обаче да го насърчава.

— Не, благодаря. Ще се оправя сама.

Четири минути по-късно поръчаната карета пристигна. Знаеше, защото не откъсваше очи от часовника на камината в преддверието, само и само да не поглежда към Филип, застанал до нея.

Каретата спря пред входа и Софи почти хукна. Не искаше да хвърля поглед назад, но щом седна, извърна глава към вратата на клуба.

Филип стоеше там със замислено изражение.

Божичко!