Каролайн Линдън
Греховни облози (5)

Глава 4

Софи знаеше, че е редно да се оттегли в мига, когато херцогът нареди на брат си да спре да играе. Играта на заровете зависи изцяло от късмета, а тази вечер нейният постепенно намаляваше. Джайлс Картър не само изчезна, а сега се бе превърнала в център на внимание благодарение на херцога.

Ако нейният късмет не бе в изобилие, неговият беше ужасяващ. Той губеше. И губеше много. След няколко завъртания на челото му се появи лека бръчка. Гледаше масата озадачен, сякаш не вярва какво се случва. Това й даде миг за размисъл. Преди малко й стана неловко, задето се възползва от небрежната игра на Филип, но сега тържествуваше вътрешно, докато бие мъж, който очевидно въобще не умее да играе хазарт.

Зад гърба на херцога Филип й се усмихна злорадо. Тя не успя да се въздържи и на устните й се мярна лека усмивка. В този момент обаче херцогът вдигна глава й я забеляза.

— Професионален играч сте, виждам — отбеляза той.

Софи се изчерви от гняв.

— По-скоро съм олицетворение на госпожа Късмет.

— Госпожа Късмет значи?

Той взе заровете, готов за ново завъртане.

Така да бъде; щом иска да губи, тя е готова да спечели.

Софи вдигна залога и дори започна да флиртува с някои от зяпачите, като ги питаше какво да предприеме. Те неизменно я насърчаваха да увеличава мизата. Филип се премести и застана зад нея. Доброто му настроение видимо се бе върнало. Поздравяваше я всеки път, когато хвърли успешен зар. Късметът продължаваше да я съпътства.

Изненадата й нарастваше, защото той продължаваше да играе, макар тя вече да бе спечелила солидна сума от него. Дори най-наивният играч би се досетил, че заровете не са на негова страна. Но не и херцогът.

Най-накрая, макар и малко неочаквано, той постави ръце на масата и се загледа в купчината жетони пред Софи. Златистата му коса беше разчорлена и върху челото му се бяха разпилели кичури. По някое време си бе разкопчал жакета. Това до голяма степен му придаваше вид като на вятърничавия му по-малък брат.

— Достатъчно! — отсече той.

Тя му се усмихна ослепително.

— Както желаете, сър. За мен беше огромно удоволствие, признавам.

Преданата й публика се засмя. Жетоните пред нея възлизаха най-малко на двеста паунда. Повече от година не бе имала толкова печеливша вечер.

Думите й видимо го раздразниха. Сините му очи проблеснаха и той изведнъж предложи:

— Последно завъртане?

Тя се засмя невярващо.

— Боже, какъв комарджия.

Зад гърба й Филип също прихна. Развоят на нещата страшно много го радваше. Софи погледна противника си смаяно и сниши глас.

— Загубихте достатъчно за една вечер, милорд.

Херцогът я изгледа изпитателно. Прекалено късно тя си даде сметка, че предупреждението й прозвуча снизходително.

— Не говоря за нищожни залози — уточни той.

Моментът й на разкаяние свърши. Нищожни?! Сега си обясняваше презрението, което Филип изпитва към брат си.

— Нека това ти послужи за урок, Филип подметна тя лековато, все така впила поглед в херцога. — Сто гвинеи са нищожна сума.

Филип се ухили. Херцогът не откъсваше очи от нея. На брадичката му отново потреперваше мускулче. Очевидно едва сдържаше емоциите си.

— Аз ще заложа пет хиляди паунда — обяви той.

Софи зяпна, а сред тълпата се разнесе жужене. Във „Вега“ не ставаха често свидетели на подобно безразсъдно поведение.

Тя несъзнателно сведе поглед към жетоните пред себе си. Налагаше се да заложи всичките на едно хвърляне. Ако спечели обаче, това щеше да я приближи чувствително към бленуваната сума от десет хиляди паунда. Независимостта й бе само на едно хвърляне разстояние…

Но основното правило при хазарта е: лесно се губи спечеленото. Късметът на херцога не бе на негова страна, ала това не означаваше, че нейният ще продължи в същия дух.

— Не тази вечер, сър — отвърна тя с известно съжаление.

По-добре бе да запази спечелените дотук двеста паунда.

— Не ме разбрахте правилно. Вие няма да рискувате и пени.

Тя допусна грешката да го погледне отново. Без да обръща внимание на зяпачите той се изправи в цял ръст и тя за пореден път остана впечатлена от широките му рамене и силните ръце. Искаше да откъсне очи от синия му морски взор, но не намираше сили, а през това време сърцето й биеше учестено.

— От вас само искам една седмица да прекарам във вашата компания.

 

 

Джак би окачествил подобно поведение от друг мъж като абсолютна лудост.

В случая обаче мъжът беше той и именно той очевидно си бе загубил ума. Верен на здравите си принципи, той смъмри брат си, макар и на обществено място, ала сега щеше да развърже езиците на клюкарите. Из цял Лондон щеше да се разчуе какво е станало тази вечер във „Вега“, въпреки клетвите за мълчание, които Дашуд изкопчваше от постоянните си посетители.

И дори нещо още по-лошо: наруши дадения пред себе си обет да избягва хазарта — нещото, което може да превърне в бедняк всекиго.

Но нещо у тази жена го провокираше и привличаше необяснимо. От кока й се бяха изплъзнали кичури коса и сега един, паднал на шията й, се преплиташе с черната панделка. При навеждането й над масата, за да вземе заровете или да прибере печалбата си, той се изкушаваше да протегне ръка и да го отмести; и не само това. Идеше му да зарови лице в кестенявите й коси и да вдиша аромата й. Представяше си извивките на тялото й, притиснати към него. Усмихнеше ли се при сполучлив зар, той не мислеше за загубените пари, а какъв ли е вкусът на розовите й устни.

Пълна лудост.

От години жена не му беше правила подобно впечатление. Изумяваха го надигналите се у него чувства. Погледна я безпомощно, ясно давайки си сметка, че тя флиртува с всеки от застаналите плътно до масата им зяпачи, а те един през друг се опитваха да надникнат в деколтето й. Джак се почувства длъжен да признае, че тя изпълва великолепно яркочервения плат на роклята. Нищо чудно, че Филип е нарушил даденото обещание. Джак не бе пропуснал да забележи запленения вид на брат си, но проклет да е, ако й позволи да направи Филип на глупак. Той просто се намеси, за да спаси брат си от меркантилна изкусителка, нищо повече.

Ала когато очите й се впиха в неговите, всякаква мисъл за Филип изчезна от съзнанието му.

Добре, де, увлече се, когато я предизвика да играе срещу него. Смяташе, че Филип се е държал непристойно, а той попадна в същата ситуация. При това се захвана с нещо, от което нямаше никаква представа.

Сред тълпата плъзнаха превъзбудени нашепвания, след като изрече скандалния залог.

Филип, който до момента видимо се наслаждаваше на публичното му унижение, се почувства длъжен да се намеси:

— Какво, по дяволите, правиш?!

Джак дори не го удостои с поглед.

— Обявявам залог.

— Той не е приемлив!

— Нима?

Отново погледна госпожа Камбъл внимателно. Щеше ли да се поддаде на подобно безразсъдство? Тя го гледаше с широко отворени очи и разтворени розови устни. По-умно щеше да бъде да си вземе печалбата и да си тръгне.

— Пет хиляди паунда срещу седмица в моята компания — правилно ли разбирам? — попита тя едва чуто.

Тя обмисляше предложението му! Сърцето му трепна. Вероятно той щеше да загуби, при липсата на късмет, която го преследваше цяла вечер, но… тя премисляше!

С рязко движение тя изправи рамене и обяви:

— Съгласна съм.

Тълпата нададе изненадан възглас. Филип замръзна на място с ужасено изражение. Джак не забелязваше нищо наоколо. Душата му ликуваше. Госпожа Камбъл го изгледа предизвикателно, но някъде дълбоко в себе си той усети, че този път ще спечели.

Дяволите да го вземат! Не очакваше тази перспектива да му ускори пулса.

— Един момент, ваша светлост — обади се глас до него. Дашуд си беше пробил път сред тълпата. — Това е доста съществен облог.

Джак бавно се извърна към собственика.

— Нима се съмнявате в платежоспособността ми?

Зяпачите се разсмяха. Той бе в състояние да посрещне и пет пъти по-висок залог.

— Не това е притеснението ми — отвърна Дашуд невъзмутимо. — Вие обаче не сте член и не мога да съм гарант нито на едната, нито на другата страна.

Джак го изгледа ледено.

— А очаквате да се наложи ли?

Дашуд направи пауза, преди да заяви:

— Не и ако дамата е сигурна, че желае да продължи. — Погледна я очаквателно. — Е, госпожо Камбъл?

Настъпи пълна тишина. Джак забеляза как вената на шията й запулсира; не пропусна и плъзналата по страните й руменина. Беше порозовяла и изглеждаше вкусна като свежа ягода. Същевременно се надяваше въпросът на Дашуд да я отрезви и тя да откаже. Беше лудост от негова страна да предложи подобно нещо. Тя бе успяла напълно да омае Филип, а сега сякаш правеше същото и с него.

Същевременно едва сдържа възторга си, когато тя вирна брадичка и ясно и смело заяви на всеослушание:

— Напълно сигурна съм, господин Дашуд!

Собственикът се поклони и отстъпи. Джак взе заровете и ги предложи на госпожа Камбъл. Пръстите й докоснаха дланта му и нещо у него трепна. Той й даде знак, че очаква тя да хвърля първа.

— Седем! — обяви тя и хвърли заровете.

Сборът възлезе на осем.

Джак събра заровете. За пръв път тази вечер те не тежаха в ръката му. Искаше да победи. Ако спечели…

— Шест! — отсече той.

Хвърли. Заровете се претърколиха. Паднаха се две тройки.

Незнайно защо той въздъхна облекчено. Това бе почти единственият печеливш зар, който бе хвърлил цяла вечер. Тълпата се разжужа. Джак се обърна към брат си, който, силно пребледнял, не откъсваше очи от масата.

— За теб това е краят — обяви херцогът. — Няма да покрия нито един твой дълг повече било тук, било в друг салон.

— Добре. Съгласен съм. — Филип видимо дишаше трудно. — Заслужавам го. Но не и това. Не с нея.

Джак погледна госпожа Камбъл. Тя стоеше неподвижно. Всички се бяха отдръпнали, а тя пребледняла, гледаше вторачена заровете.

Джак се озадачи защо му стана съвестно. Възраженията му не бяха отправени към нея. Би могъл да я покани да поговорят насаме в кабинета на Дашуд и да й обясни целта на залога си.

А целта му бе единствено да предпази брат си от пълен провал. Е, не само, помисли си той, плъзгайки поглед по деколтето й, но мотивът му наистина беше добронамерен. Добре; ще я освободи от задължението да се издължи, при условие че се закълне да не играе повече на комар с Филип. Такива бяха намеренията му; единствената цел, дявол да го вземе, припомни си той, докато очите му жадно обхождаха тялото й.

Филип мина край него, застана до госпожа Камбъл и взе ръката й.

— Не се тревожи, скъпа. Залогът ти беше натрапен. Не си длъжна да го платиш.

Хвърли мрачен поглед към Джак.

— Какво? — обади се тя, сякаш изпаднала в транс.

— Не си длъжна да го платиш, скъпа — повтори той. — Джак го предложи, за да ме накаже за нашето приятелство. Нито той ще настоява, нито аз ще му позволя.

Вдигна ръката й и я доближи до устните си. Госпожа Камбъл погледна херцога. В очите й нямаше страх, нямаше ужас; тя беше бясна. Филип си позволяваше да държи ръката й прекалено дълго.

Съвестта престана да гризе Уеър. Изправи рамене и обяви:

— Госпожо Камбъл, загубихте доброволно приет облог. Редно е да се издължите.

Тя задиша учестено. Очите й блестяха.

— Да, разбира се. Знам. Ако ваша светлост се отбие у дома утре, сигурно ще…

— Господин Дашуд — прекъсна я Джак и се обърна към собственика, — приберете печалбата на госпожа Камбъл и я прибавете към сметката й.

Хвана я под ръка и я отдалечи от Филип. Тя се възпротиви и той я хвана през талията. Правеше го, за да дразни Филип, но, усетил топлината на тялото й до своето, сърцето му се разтуптя. Отправи се към вратата заедно със Софи.

— Чакайте! — задъхано се обади тя. — Къде.

— Сключихме облог и вие загубихте. Всички във „Вега“ си плащат дълговете, скъпа.

— Да, но е изключено да тръгна с вас сега.

— Напротив.

Зад тях се чуха развълнувани гласове. Филип спореше с Дашуд, но той отказваше да се намеси. Джак изпита задоволство: крайно време бе Филип ще разбере, че не говори празни приказки.

— Утре… — подхвана госпожа Камбъл, ала той стисна ръката й и тя млъкна.

— Защо чак утре? За да измислите как да се измъкнете, или да дадете време на Филип да го направи? — Гледаше я изпитателно, докато чакаха прислужник да донесе пелерината й. — Не се страхувайте. — Взря се развеселен в пребледнялото й, гневно лице. — Нямам нечестиви помисли към вас. — Наведе се и устните му се озоваха съвсем близо до слепоочието й. Тя ухаеше на портокал. — Можете ли да кажете същото за брат ми?

Лицето й придоби цвета на роклята. Джак неволно сведе поглед към деколтето й и усети как по тялото му се разлива топлина. Забрави за Филип, искаше да каже той. Нека аз да те съблазня. Което бе съвършено ясен знак, че си е загубил ума.

Прислужник дотича с вещите на Джак и с пелерината на Софи. В мига, в който тя я пое, той я изведе през вратата и надолу по стълбите. Беше започнало да вали; госпожа Камбъл се притисна към него и вдигна качулката над главата си, за да се защити. Филип извика след тях, ала Джак не му обърна внимание. Правеше го за негово добро и не му се разправяше повече тази вечер.

Каретата на Уеър чакаше, където го бе оставила, макар той да се задържа вътре много повече от очакваното. Вратата отвори лакей и остана с безизразно изражение, докато Джак настаняваше спътничката си вътре. Тя седна в най-отдалечения край, а той даде кратки нареждания на кочияша.

Филип, изхвърчал от клуба гологлав и бесен, крещеше със стиснати юмруци:

— Не смей да го направиш! Никога няма да ти го простя.

Джак го изгледа изпитателно и продължително, копирайки обичайния поглед на баща им.

— Ако беше спазил обещанието си, нямаше да се стигне дотук. До след седмица, братко.

Докосна периферията на шапката си, давайки си вид, че му праща дружелюбен поздрав, и влезе в каретата.