Каролайн Линдън
Греховни облози (17)

Глава 16

— Дошла е да ви види една дама, ваша светлост. Отказа да съобщи името си, но праща това.

Икономът поднесе таблата към него.

Джак се взря в сгънатия лист. Мина седмица, откакто видя Софи за последен път. Пет дни, по-точно. Оттогава преглеждаше старателно цялата си кореспонденция с надежда тя да му пише. Не познаваше почерка й, но не се съмняваше, че бележката е от нея. Несъзнателно затаи дъх и счупи восъка.

Трябва да те видя по неотложен въпрос.

С.

— Да влезе — нареди той на иконома. — Пърси, засега повече не си ми нужен.

От писалището в дъното на кабинета секретарят го погледна слисан, но веднага стана, поклони се и излезе.

Джак се изправи и започна да крачи напред-назад. Опитваше се да успокои ускорения си пулс. Какво ли иска тя? Вероятно новината няма да му допадне, но тя е тук, в къщата му…

Вратата се отвори.

— Ваша светлост, посетителката ви — обяви Браун.

Беше облечена в тъмносиво, а черен воал се спускаше пред лицето й. Веднага щом вратата се затвори, тя го вдигна. Джак усети как отново е в състояние да диша свободно. От пет дни насам му се случваше за пръв път, защото най-после виждаше лицето й.

— Ваша светлост — промълви тя и направи неизменния си дълбок елегантен реверанс.

— Госпожо Камбъл.

Той се поклони. Държаха се като възпитани познати, а не като любовници.

— Благодаря, задето ме приехте. Съжалявам, ако ви безпокоя.

Софи си свали шапката. Махагоновите й коси бяха събрани в стегнат кок. Той копнееше да извади фуркетите и да види къдриците й, разпилени по раменете. А защо не и по възглавница.

Прочисти си гърлото, за да възвърне самообладанието си.

— Ни най-малко.

— Нещо трябва да се направи относно Филип.

— В какъв смисъл? — изръмжа той тихо.

— Не ме оставя на мира. Където и да отида, се появява. Обясних, че няма да залагам срещу него повече, но не ме чува. Играе безразсъдно и подозирам, че губи доста пари. Онази вечер го дочух да се оплаква от липсата на внимание от страна на госпожа Добър Късмет, след което се обърна и ме погледна многозначително. Това накара всички да се вторачат в мен. Превръща и двама ни в обект на клюки.

Дяволите да го вземат Филип, изруга Джак наум.

— Ще говоря с него.

Страните й поруменяха.

— Това едва ли ще е достатъчно. Пробвах да разговарям с него. После спрях да му говоря. И други се опитват да го вразумят, но той не чува. Гневен е и не го прикрива.

— Смяташ, че моите думи ще му въздействат ли?

Тя се поколеба и навлажни устни. Той я гледаше безпомощно и мечтаеше неговите устни да са върху нейните в момента.

— Ядосан ти е — промълви тя.

— Нищо необичайно.

Филип постоянно негодува от него.

— Не — отсече Софи. — Той ревнува. Настоява да знае какво е станало между нас.

Джак се напрегна.

— Ти какво му каза?

Боже, брат му… никой не биваше да узнае истината. Та той даде дума. Същевременно обаче искаше всички да научат, че Софи е негова.

Но не беше. Той обеща.

— Заявих, че не е негова работа. Два пъти е идвал в дома ми, докато ме нямаше. Прислужницата ме извинила с неразположение, но той не е убеден. Непрекъснато прави намеци и многозначителни подмятания. Търси начини да събере повече информация. Правя всичко възможно да го избягвам, но е страшно настойчив.

— Какво иска да постигне?

— Нямам представа. — Пое си дълбоко въздух и сниши глас.

— Превръща ме в обект на клюки. — Загриза долната си устна. Погледна го неловко. — Загатна, че съм твоя проститутка.

Джак стисна ръце в юмруци.

— Кога?

— Снощи. Беше пил. Май друг не го чу, но е само въпрос на време.

— Не ме интересува как ще се оправдае! Това е напълно неприемливо!

За пръв път плаха усмивка се появи на устните й. Джак застана до нея, преди да си даде сметка какво прави.

— Няма да се повтори — увери я той. После, неспособен да се въздържа повече, отметна спуснал се върху челото й кичур. — Обещавам ти.

— Как ще го постигнеш? — Очите й бяха пълни с надежда. — Ще успееш ли да му забраниш да идва във „Вега“?

Джак се заигра с друг кичур. Едва ли щеше да задържи брат си извън „Вега“, освен ако не постави слуга на входа, който да не допуска Филип вътре. Това обаче едва ли щеше да се хареса на господин Дашуд.

— Ще намеря начин да не те безпокои. Разчитай на мен.

Нямаше представа как ще успее, но в момента най-важното за него бе да я увери.

Усети я как се успокоява. Усмивката й стана лъчезарна и тя го погледна с неподправено възхищение.

— Благодаря. Не знаех какво друго да предприема.

Боже! Не бе минала и седмица, а сякаш не бе я виждал от десетилетие. Докосна брадичката й, после вдигна лицето й към него.

— Това е най-малкото, което мога да направя.

Целуна я и се наслади на мекия допир на устните й до неговите.

Тя се повдигна на пръсти и му отвърна охотно. Нещо в душата му трепна. Въобще не бе преодолял онова, което изпитваше към нея. Май никога нямаше да се случи.

— Липсваше ми — прошепна той в ухото й.

— И ти на мен — въздъхна тя. — О, Джак…

Обгърна го през врата и прокара пръсти по косата му.

Той я притегли към себе си. Усещането от тялото й и ароматът й напълно го замаяха сякаш прекалено бързо е глътнал силно уиски. Не, не беше същото. Нямаше да е забравил това усещане, когато се събуди на сутринта. Пет дълги дни бе чакал да се случи именно това.

Отново я целуна. Тя простена. Побутна я крачка назад, после — още една, докато не стигнаха писалището. Хвана тънката й талия и я постави да седне на плота, без да обръща внимание на книжата, които се разбъркаха. Разкопча първото копче на целомъдрената й рокля, после следващото. Усети корсета й под плата.

Беше лудост. Сбогуваха се, осъзнавайки, че е лудост, той обаче я желаеше повече от всякога. Не го интересуваха задълженията му към титлата, нито факта, че вратата е отключена. Имаше нужда от нея. Джак отхвърляше всички аргументи, които биха го възпрепятствали да я притежава. Тя отново прошепна името му и той я притисна плътно към себе си.

Рязко почукване изкънтя като гръмотевичен удар. Тя се сепна, готова да се отдръпне.

— Спри — промълви тя задъхано. — Не бива. Трябва да си вървя.

Той я задържа още миг, но последва ново потропване. Отмести се от писалището. Софи трескаво започна да си закопчава роклята. Лицето й бе поруменяло от желание, а устните й бяха все така подканващи. Той си пое дълбоко въздух, за да се овладее.

— Ще се погрижа за Филип — изрече той дрезгаво. — Няма да те безпокои повече.

— Благодаря. — Взе си шапката и започна да си връзва панделките. — Ще ми се да не те бях безпокоила.

— Не е необходимо да се извиняваш, задето се обърна към мен. — Отиде до вратата и рязко я отвори. Там го чакаше икономът. — Какво има? — попита Джак раздразнено.

— Ваша светлост, майка ви желае спешно да говори с вас.

Джак стисна зъби. Браун никога не би го обезпокоил на своя глава. Явно херцогинята му бе наредила. Вероятно бе разбрала за посетителката му.

— Ще я видя по-късно — отсече той ледено. — Елате, мадам — обърна се той към Софи. — Ще ви изпратя.

И двамата мълчаха. Последния път, когато се разделиха, смятаха, че е завинаги. Той я бе наблюдавал отчаяно как се отдалечава. Но този път…

В преддверието тя направи дълбок реверанс.

— Благодаря, ваша светлост — промълви тя и си тръгна, без да се обърне.

Джак не откъсваше очи от нея. Тази нова среща стопи цялата му решителност да се придържа към задълженията си. Отведе Софи в провинциалното си имение, а после прие да не я вижда повече, за да спаси Филип. Но да е проклет, ако сега не предприеме нещо за себе си. Обърна се към прислужника.

— Погрижи се да докарат коня ми.

 

 

Приеха го почти веднага, независимо от ранния час — клубът още не бе отворен за посетители. Дашуд навличаше жакета си, когато управителят отвори вратата на кабинета му. Джак влезе.

— Брат ми отново е идвал тук, както разбрах — подхвана той направо.

Дашуд оправи жакета си.

— Не обсъждам поведението на членовете на клуба.

— Залагал е и е загубил пари, каквито не притежава и няма да получи от мен. — Джак добре бе обмислил как да подходи към собственика на „Вега“. — Нали правилото е: „Плащай си дълговете“?

— Да.

— Предупреждавам ви: скоро брат ми няма да е в състояние да плаща дълговете си. Анулирайте членството му.

— Дори да го направя, той, като джентълмен, ще трябва да поеме последствията.

— Тогава ме приемете във вашия клуб. Ако не откъсна брат си от игралните маси, той ще пропадне. Не съм в състояние да го спра да петни собственото си име, но ще му попреча да петни моето. Приемете ме в клуба, за да го държа под око и да му преча да загуби суми, каквито не са по джоба му да плаща на постоянните ви посетители.

— Склонен съм да го направя, но нещо ме спира отбеляза Дашуд, без да му трепне окото.

Джак добре се досещаше за какво става дума, ала предпочете да се престори на изненадан.

— А именно?

— Госпожа Камбъл.

Джак запази каменно изражение.

— Моля? — попита той високомерно. — Коя е тя?

— Младата дама, с която играхте комар далеч не в съответствие с правилата последния път, когато бяхте тук.

Усмивката на Дашуд беше тънка и опасна.

Джак щракна с пръсти. Направи се, че едва си спомня за нея.

— А, онази ли? Предизвиках я само, за да я отдалеча от брат ми, когото очевидно възнамеряваше да обере.

— Тя е член на клуба и няма да допусна да я тормозите — нея или друга дама тук. Това е условието ми, за да ви приема. Не желая такива облози да се сключват във „Вега“. И стойте настрана от госпожа Камбъл.

— Обезателно. — Джак проведе този унизителен разговор единствено заради Софи. Взе си шапката, готов да си тръгне. — Ще дойда тази вечер.

— Ще се погрижа да дам името ви на Форбс.

Джак кимна и излезе. Едва когато яхна коня и пое към дома си, премисли последствията от тази постъпка. Стана член на „Вега“ и щеше да има възможност да държи Филип под око и да му пречи да тормози Софи.

Освен това щеше да я вижда често.