Каролайн Линдън
Греховни облози (24)

Глава 23

Думите на Елайза се въртяха в ума на Софи.

Замисли Великия план, докато работеше като компаньонка на лейди Фокс за двайсет паунда на година. Седеше и наблюдаваше как лейди Фокс флиртува и се впуска във връзки с мъже два пъти по-млади от нея. Софи подреди своите цели в къс, ясен списък: иска сигурност, приятелство и семейство. Силно я притесняваше мисълта как ще намери покрив над главата си, когато възрастната й работодателка почине. Не й беше приятно да гледа как млади дами, нейни връстнички, се усмихват и танцуват с джентълмени, преди да станат съпруги и майки, и да съзнава, че подобна съдба едва ли й е отредена. Не желаеше да остане сама. Нейните великолепни и предани приятелки Елайза и Джорджиана не след дълго щяха да имат съпрузи и деца, Софи бе наясно, а тя загуби своето семейство на дванайсет и бе естествено да мечтае за удобен дом, за привързан съпруг и едно-две деца да осмислят живота й.

За да има семейство, й трябваше съпруг. За да има съпруг, й трябваше състояние. За да спечели състояние, седна на игралните маси. Досега всичко вървеше по план… До появата на Джак.

Елайза подхвърли, че той би могъл да е решението за Големия й план. Макар Софи да отхвърли идеята, тя се загнезди в ума й. Защо да не е именно той? Вероятността не беше голяма, но не беше и нулева.

Часовникът оповести един часа. Тя стана от масата за вист, събра си печалбата и посрещна протестите срещу ранното си тръгване с усмивка. Взе си пелерината, помоли господин Форбс да й намери карета и си тръгна точно както правеше всяка вечер. Влезе в къщата си и закрачи напред-назад из салона, докато чакаше.

След минути тихо потропване долетя откъм вратата. С разтуптяно сърце отиде да отвори вратата. Той прекрачи прага и я взе в обятията си.

— От часове следя часовника — прошепна Джак и зарови пръсти в косите й. — Имах чувството, че никога няма да стане един часа.

Тя го обичаше и му вярваше. Елайза беше права: ако иска повече от него, най-важното е да е откровена. Поруменяла, притеснена и същевременно изпълнена с надежда, постави длани на гърдите му.

— И аз. Цял ден чакам, за да поговоря с теб. Трябва да ти кажа нещо, преди нещата между нас да станат още по-сложни.

— Добре, щом е задължително — въздъхна той.

— Джак, какво има?

Той взе ръката й и прокара пръсти по кокалчетата.

— Денят беше уморителен. — Усмихна се тъжно. — Заради майка ми и Филип, не заради теб.

— Съжалявам, че са ти създали проблеми.

— Сега обаче, когато съм тук с теб, пет пари не давам.

Седнаха на кушетката, а той отново я целуна. Тя си пое дълбоко въздух и подхвана:

— От известно време подозираш, предполагам, че имам тайни. Така е. Не бях докрай откровена с теб.

— Тайни? — попита Джак озадачен.

— Да. — Тя се поколеба, но продължи: — Първата е, че името ми не е Камбъл. Господин Камбъл не съществува. Сътворих го, защото в Лондон исках да започна на чисто, а една вдовица се радва на много повече свобода.

Погледна го, но не забеляза признаци на ужас или отвращение в изражението му.

— Да започнеш на чисто? — повтори той. — Какво си правила преди това?

— Бях компаньонка на възрастна дама в Бат. Тя ми завеща триста паунда. Реших да рискувам и дойдох в Лондон. Исках да съм независима. Семейството ми. Баща ми, знаеш, беше лишен от наследство, след като се ожени за мама. Баща му е виконт. Татко не е първородният син, но щеше да получи щедро наследство. Срещнал обаче мама и се влюбил в нея. Дядо изобщо не я одобрил, защото беше оперна певица. Татко се отказал от всичко, за да се ожени за нея. — При спомена за родителите си тя се усмихна. — Мама пееше във всички кралски дворове в Европа. Тримата пътувахме от столица в столица според ангажиментите й. Стана по-трудно, когато избухна войната, а и по онова време мама загуби гласа си. Върнахме се в Англия. Налагаше се татко да ни издържа. Той… — поколеба се. — Той го правеше, като играеше хазарт. Аз му помагах да се упражнява.

— Значи така си се научила да играеш — промълви той.

Софи кимна.

— Бива ме е картите. Затова „Вега“ се превърна във важна част от плана ми. Никога нямаше да ме приемат за член, ако бях стара мома. Това бе още една причина да се представя за вдовица.

Известно време той мълча. После реши да се осведоми.

— Спечелила си доста пари във „Вега“, така ли?

— Близо четири хиляди паунда за три години. Искам да съм независима.

Джак вирна вежди, впечатлен. Дотук историята й почти покриваше предположенията му. Нищо от казаното не променяше отношението му към нея. Дори се възхищаваше от куража й. Имаше план и го осъществяваше. Какъв контраст между нехайния живот на брат му и нейната последователност да преследва целта си.

Тя се изчерви, доловила изпитателния му поглед.

— Играя, за да спечеля пари, защото иначе няма как да се издържам. Обвини ме, че съм закоравял комарджия, но наистина не се стремя да разоря, когото и да било. Да, печелила съм от Филип, но не много. Имах високо мнение за него, докато…

Докато Филип не е започнал да се държи собственически и да й създава проблеми. Джак възнамеряваше да смъмри брат си за това и да му посочи колко неприятно е било поведението му. Беше невероятно какво облекчение изпитваше. Когато тя започна така сериозно, той се опасяваше да не става въпрос за нещо по-лошо.

— Наистина ли никой не ти оказва никаква подкрепа? Дядо ти вероятно би се намесил, ако знаеше.

Джак се надяваше тя да спомене името на стария тиранин. Щеше да му даде да разбере какво мисли за хора, които изоставят внуците си, пълни сираци.

В очите й се мярна презрение.

— Не, дядо не би си мръднал пръста, за да ми помогне. По-скоро бих умряла от глад, отколкото да потърся помощ от него.

— Ами братовчед, леля. Или роднина по майчина линия?

Тя поклати глава.

— Баща ми има брат, но казваше, че е толкова враждебен, колкото и дядо. И с него не желая да имам нищо общо. Не поддържам връзка с роднините на мама, откакто се върнахме в Англия. Дори не зная къде да ги търся. Както и да е. Има и друго. — Пое си дълбоко въздух. — Признавам: надявах се да си намеря съпруг. — Избягваше да го погледне в очите. — Някой почтен и уважаван човек, който да ми предложи хубав дом и шанса да имам семейство. Нямам семейство от дванайсетгодишна. Дядо ми, Великана човекоядец, не се брои. Бедна жена без връзки едва ли би привлякла подходящ мъж, но ако имам малко състояние.

Той положи огромно усилие да не изръмжи недоволно. Софи нямаше представа колко е привлекателна. Отново се замисли за Джайлс Картър: как непринудено се държеше с нея и я караше да се смее. Този мъж определено бе увлечен по нея.

— Исках да знаеш, ако решиш да си тръгнеш — прекъсна тя мислите му.

— Искаш ли да си тръгна?

— Не — прошепна тя поруменяла.

Той вдигна ръката й и я целуна по дланта.

— Това ли са най-дълбоките ти тайни?

— Има още една.

— Кажи я, скъпа.

Каквото и да чуе, едва ли щеше да промени отношението му към нея.

Тя вдигна очи към неговите. Устните й потрепериха.

— Обичам те.

Сърцето му подскочи. За миг Джак спря да диша.

— Софи…

Тя постави пръст върху устните му.

— Не го казвам, защото очаквам да ми отвърнеш със същото.

Целуна я. Късметът, изневерявал му цял ден, се обърна. Тя го обича. Чувстваше се смел и непобедим. Следващото действие му се стори така естествено, че се запита защо не го е предприел по-рано.

— Влюбвах се в теб, когато се появи в библиотеката, облечена в моя халат. Преди това не се поколеба да вървиш с мен в калта под дъжда. Луд съм по теб, Софи, и не искам това усещане да изчезне.

— Лудостта не е нещо, за което човек мечтае — отбеляза тя и зарови пръсти в косата му.

— Не ме интересува. Баща ми, също както неговия баща и дядо, както без съмнение са правели предците им, са се смятали за здравомислещи и затова са пресмятали за кого да се оженят. Някои от тези бракове се били цивилизовани и хармонични, други — не толкова. Не си представям обаче някой да е изпитвал онова, което аз изпитвам към теб. Омъжи се за мен, Софи.

Тя го погледна смаяна.

В ума му вече се въртеше как утре ще отиде при Лусинда и ясно ще й даде да разбере, че не съществува никакво обещание за годеж. Заради дадената на баща му дума щеше да продължи да прави всичко по силите си тя да се чувства удобно и в безопасност, но няма да се ожени за нея. После ще отиде да извади специално разрешение за брак. Софи не е жената, за която очакваха да се венчае. Цял Лондон щеше да е смаян. Ала единствено с нея иска да прекара живота си и тя ще е негова — в дома му, в леглото и в сърцето.

— Джак. Не бива да искаш подобно нещо. Нямам какво да предложа. Не съм подходяща за херцогиня.

— Това го решава херцогът — изсумтя той. — Ти притежаваш всичко, което искам от моята херцогиня. Ще ме вземеш ли?

Тя го целуна.

— Да — прошепна Софи. — Ще те взема с цялото си сърце и душа.

— И с тялото си, надявам се. — Започна да повдига полата й. — Ще те любя тук и сега.

Очите й заблестяха от желание.

— Да.

Той я облада върху кушетката, а после се качиха в спалнята й и отново правиха любов, този път много по-бавно и чувствено. После, когато Софи заспа изтощена, отпуснала глава на гърдите му, Джак намота кичур от косата й около пръста си и се отказа от всякаква мисъл да се прибере вкъщи преди зазоряване.

Той си беше у дома и искаше целият свят да го знае.