Каролайн Линдън
Греховни облози (15)

Глава 14

Софи влезе през задния вход на малката си къща и изненада готвачката и Колийн, докато закусваха.

— Мадам! — възкликнаха двете в хор.

— Върнах се — обяви тя с пресилена усмивка. — И отчаяно се нуждая от баня.

Не отговаряше на истината, но така осигуряваше занимание на прислужничките и поне временно отклоняваше въпросите им. Колийн скочи, за да й помогне да се съблече, а готвачката се захвана да топли вода. Софи въздъхна облекчено, щом се озова в спалнята си.

— Очаквахме ви след два дни — подметна Колийн, която се суетеше из стаята. — Непознатият слуга каза, че ще отсъствате цяла седмица.

Софи замечтано премрежи очи. Можеше да прекара още два дни в обятията на Джак. Не! По-добре, че се върна преди нещата напълно да излязат извън контрол.

— Каза също, че причината за отсъствието ви е тайна, мадам — добави Колийн, но в тона й се долавяше неприкрито любопитство. — Не бивало да го споменавам на никого.

— Да, стана внезапно — подхвърли Софи лаконично. — По лични причини и предпочитам да останат в тайна. Как бяха нещата тук?

— Спокойни. — Колийн разпусна косите й и започна да ги разресва. Софи затвори очи и си припомни как Джак прокарваше пръсти през къдриците й, как ги целуваше… — Господин Картър се отби, а също и лорд Филип. Имате писма от лейди Джорджиана и госпожица Елайза.

Нищо необичайно, но трябваше да е нащрек през следващите няколко дни.

— Донеси ми писмата, след като се изкъпя — нареди тя. — Ти какво каза на господата?

— Не бях сигурна и затова обясних, че сте болна. Правилно ли постъпих?

— Отлично — похвали я Софи и въздъхна облекчено. — Господата как приеха новината за моето… неразположение?

Колийн се захвана с копчетата на роклята.

— Господин Картър изпрати цветя. — Кимна към букета във вазата на писалището. — Лорд Филип не я прие така добре. Настояваше да ви види. Аз отказах. Той свъси вежди и мърмореше нещо за предатели. — Направи знак на Софи да се изправи, за да изхлузи роклята. — Идва два пъти. Вторият път си помислих, че направо ще нахлуе горе. Едва го отпратих с думите, че не желаете да го видите. Не знаех как иначе да го разубедя, мадам.

— Много добре си постъпила — увери тя Колийн.

Прислужничката й подаде роба да се наметне, докато приготви ваната, а Софи се замисли за синия кадифен халат на Джак. Дали и следващата му любовница ще го носи? Ще заведе ли друга жена в Алуин Хаус?

— Писма? — попита тя, за да се откъсне от обзелите я мисли. — Нали имало писма.

— Да.

Колийн донесе три. Едно от Джорджиана и две от Елайза. Софи се настани в стола до прозореца, за да ги прочете.

„Чух страшно тревожни слухове за теб, започваше първото писмо на Елайза. Верни ли са? След като с Дж. те задявахме толкова много относно лорд Филип, наистина е невероятно да сключиш облог с брат му. Дори не знаех, че се познавате. Всички говорят само за това. Твоята роля донякъде е засенчена от херцога на Уеър. Според татко той е скала. Всички са скандализирани от поведението.“

Софи остави писмото настрана и взе бележката от Джорджиана.

„Лейди Сидлоу ми разреши да ти пиша. Иска да те питам вярно ли е, че си се обзаложила с херцога на У. Вероятно няма да ми позволи да ти пиша отново, затова сега използвам случая да те поздравя! Вслушай се в съвета ми и накарай някой от господата от клуба да се влюби в теб. Уеър е страшно привлекателен и една от най-добрите партии в Британия. Не би могла да направиш по-сполучлив избор! Ако не е истина, намери начин да ми пишеш на език, приемлив за лейди Сидлоу, за да дойда да те видя и да чуя истинската история. Достатъчно добре те познавам и знам — нещо се е случило. Отговори ми при първа възможност, защото умирам от любопитство.“

Тя остави и този лист настрана, но с усмивка. Второто писмо на Елайза обаче, от предишния ден, я заличи.

„Нямам вест от теб и предполагам, че се е случило нещо ужасно. Никой не е виждал нито теб, нито херцога, доколкото татко е чул. Херцогът ужасно ли се държа? Ти криеш ли се? Много се притесняваме за теб, Софи. Пиши ми, за да знам, че си добре. Ако си в беда, ще имаш нужда от приятели.“

Писмото падна в скута й. Постави длан на челото си. Чувстваше се като изцеден парцал. Изкушаваше се да се изкъпе, а после да дремне, за да избегне още известно време ненаситната тълпа, жадна за какъвто и да било знак за непристойно поведение. Обвързващото правило на „Вега“ да не се споделя какво става в клуба, очевидно бе нарушено.

Не преувеличи, когато каза на Джак, че няма нито титла, нито състояние, което да я спаси от позор, а тя да не накърни репутацията си.

Не й оставаше друг избор. Никой не биваше да узнае истината.

Погледна към прозореца и се запита дали Джак вече е стигнал в дома си. Не го описа ласкаво, но тя не се съмняваше, че е една от най-красивите къщи в Лондон. Облегна чело на стъклото. Къде ли се намира къщата на Уеър? Той така и не спомена, а тя нямаше представа. Още един знак, че е напуснал живота й завинаги.

Докато отговори накратко, макар и мъгляво на приятелките си, за да ги увери, че е добре, ваната беше готова. Софи влезе и се потопи до раменете. Част от нея не желаеше да отмие допира на Джак, но все пак се насили да го направи. Това нещо въобще не биваше да се случва, повтаряше си тя, докато се търкаше усилено. Сега й оставаше да зарови спомена дълбоко в сърцето си и да го остави там завинаги.

Именно това бе правилният път. Един херцог трябва да е луд, за да се ожени за жена като нея. Пък и той й предложи само връзка; говореше за дискретна къща, където да се срещат, докато му омръзне. При цялото си желание, Софи нямаше да рискува. Да си изгради репутацията й отне доста време. Ако я загуби, връщане назад няма. В обществото я приемаха за вдовица, но ако някой се поразрови, щеше да открие, че господин Камбъл никога не е съществувал, а само госпожица Греъм, която някак стана вдовица по пътя от Бат за Лондон. Щеше да се разбере, че е наследила едва триста паунда от лейди Фокс, а четирите хиляди паунда е спечелила от членовете на „Вега“ на комар и вист.

Не се съмняваше в щедростта на Джак, ако стане негова метреса, но това щеше да продължи само докато й се насити. На метресите не е позволено да имат претенции към покровителите си. А и щеше да стане още по-лошо. Един ден той щеше да се ожени за подходяща жена и тя щеше да го загуби завинаги.

Беше му казала истината: пред нея няма друг избор. Трябваше да продължи да осъществява Великия план. Това означаваше да се върне във „Вега“ и да застане лице в лице с хората, станали свидетели на скандалния облог. Щеше да срещне отново Филип — най-вероятно щеше да е сърдит — и Джайлс Картър, който може и да се е отвратил от нея. С измъчена въздишка се плъзна надолу, докато водата не покри главата й.

 

 

Каретата се движеше към Уеър Хаус, а Джак си повтаряше наум всичко случило се от сутринта насам. В резултат при влизането му през високата, украсена с дърворезба врата, отворена от прислужник с лъскава ливрея, настроението му бе мрачно. Погледът му попадна на една камериерка и той свъси вежди. Обикновената й синя рокля беше като онази, която Софи носеше първия ден, а и снощи, преди да я люби.

— Господин Пърси ви чака в кабинета, ваша светлост — съобщи Браун, икономът.

— Нима? — Пърси щеше да почака. — Веднага да докарат коня ми. Когато се върна, искам ваната да е готова.

— Да, ваша светлост.

— Брат ми идвал ли е?

— В момента е с херцогинята.

Джак се поколеба, но само за миг. Значи сега, преди обяд, брат му е тук с майка им. Без съмнение и двамата ще искат обяснение къде е бил през последните няколко дни. Пърси, както Джак знаеше, се бе върнал в Лондон без информация. Уилсън го отпрати от Алуин Хаус, докато той и Софи бродеха из таванските помещения. Сети се за даденото на Софи обещание да пази случилото се в тайна. Но как да го направи, като мисли единствено за нея? Хубава бърза езда щеше да намали част от обзелото го напрежение.

Точно излизаше и майка му се появи.

— Ето те, скъпи. Питах се дали не си се разболял, след като отсъства толкова дълго.

— Не, мамо. Извини ме. Отивам да яздя.

Тъмните й очи се разшириха. Подобно на Филип умееше да изразява дълбоко възмущение без видимо усилие.

— Излизаш?! Току-що се върна след близо едноседмично отсъствие. Много странно се държиш.

— Не бих казал.

Пое шапката и ръкавиците си от Браун.

Веждите на херцогинята се стрелнаха във въздуха.

— Уеър! Дочух за облог във „Вега“.

Вричането в мълчание, изисквано от Дашуд, е нарушено, съобрази Джак. Следователно Софи е напълно права да се притеснява за репутацията си.

— Как ти хрумна да направиш подобно нещо? — добави майка му възмутена.

— Ти ме умоляваше да отида — напомни й той.

Тя премигна.

— Заради Филип. Нямах предвид…

— Филип беше там. Дано си била достатъчно строга, задето наруши дадената дума и се върна във „Вега“ още в деня, в който обеща, че няма да стъпва там цял месец.

— Да, постъпката му не е похвална, но знаеш какъв е.

Джак бе свикнал с различното отношение на майка им към него и брат му от дете. Винаги бе готова да оправдае Филип.

— Щеше обаче да видиш как се разкайва, ако не беше изчезнал, без да кажеш дума — продължи тя.

— Е, ето ме вкъщи. Жив и здрав, както можеш да се увериш. Сега отивам да яздя!

— Но, скъпи, освен мен трябва да помислиш за лейди Стоу и Лусинда. Отбиха се, докато те нямаше.

— Надявам се да са добре. Конят ме чака, мамо. Довиждане.

— Чакай! Трябва да говорим за Филип.

Джак само махна и слезе по стълбите. В момента не му се говореше за Филип. Яхна коня и пое. Застанала на прага, майка му го гледаше шокирана.

Джак се запита дали брат му се крие някъде из къщата и чака да разбере как е минало застъпничеството на майка им. Обикновено действаше така. Оставяше херцогинята да го оневини, след като й е изложил своя версия на провинението си. Майка им му вярваше безрезервно и се застъпваше за Филип пред Джак, а той, от своя страна, се примиряваше, за да си спести опяванията й.

Мислите му отново се върнаха към Софи. Дали се е прибрала безопасно? Трябваше да я проследи, за да се увери. Опасяваше се обаче, че види ли я, няма да намери сили да се откъсне от нея. Сбогуваха се само преди час, а вече бе готов да наруши обещанието си да не я вижда и да я отведе в Алуин Хаус, без да мисли какъв скандал ще последва.

Как ще продължи да живее без нея?